В този текст ще припомня няколко политически уволнения на ГЕРБ, тяхната организация, профил на освободените и обстоятелствата около уволненията им.

Николай Неновски, август 2009. Професорът по икономика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) бе избран за ръководител на Управление „Емисионно“ на Българската народна банка през май 2009г. от 40 тото Народно събрание, в което управляваше Тройната коалиция. На 26 август същата година, вече 41-вият парламент, в който мнозинството бе на ГЕРБ, отмени решението за избор на управител и подуправител, освобождавайки професор Неновски от поста, още преди да го е заел, тъй като встъпването му в длъжност трябваше да стане през октомври същата година.

Някой чу ли професорът да се вайка и оплаква пред медиите? Не. Вместо това всички медии се редиха на опашка за изявление от Иван Искров, който си бе осигурил още четири години на поста, вече по волята на ГЕРБ.

Петър Чобанов, юли 2010. Доцентът по финанси от УНСС е може би единственият човек в най-новта история, за чието уволнение е приет специален закон. И то, след като преди това пак със закон бе направено всичко възможно институцията, която управлява, да не може да работи.

С бюджета за 2010 г. парите на Комисията за финансов надзор се намалиха наполовина спрямо тези през 2009 г. Това се случи, защото председателят й Петър Чобанов няколко пъти публично разкритикува безумни намерения на финансовия министър Симеон Дянков. Въпреки ограничения бюджет, Чобанов се справи почти без да уволнява хора и колкото можа поддържаше капацитета на регулатора да проверява пазара. Тогава към КФН нямаше обвинения, че проспива фалити на застрахователи, раздуване на стойността на прясно листвани компании и т.н. Може би точно за това през лятото на 2010 г. се прие нов закон за регулатора.

Новия закон повиши изискванията за опит като трудов стаж така, че Чобанов да се окаже неопитен да управлява комисията. И председателят си тръгна. Отново тихо, без никой да разбере. Само „Капитал“ предвкусваха как техни любимци ще се върнат в комисията и сервилно подготвяха почвата за смяна на председателя от месеци преди тя да се случи. Дори обясняваха как е дошло „Време за експерти“. Честити експерти – получиха един… Стоян Мавродиев.

Николай Неновски, септември 2014 г. Новото раздаване отреди на БСП и ДПС да управляват отново, макар и само за година. Изгоненият от КФН Петър Чобанов стана финансов министър. Като такъв, той упражняваше правата на държавата като собственик в Българска банка за развитие. Министърът убеди друг прогонен – професор Николай Неновски да се върне в България като член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие. Да, животът за професора не бе приключил. Той стана професор в унивеситета „Амиен“ във Франция. Оглави международна магистърска програма и изнасяше лекции на различни места по света.

ГЕРБ обаче превърнаха завръщането на професор Неновски в България във фарс. Само три месеца, след като бе утвърден като член на Надзорния съвет, служебното правителство на Георги Близнашки го освооди. Тогава смените бяха нещо нормално. При гостуването си в „Шоуто на Слави“ професор Близнашки обясни, че с уволненията „трябва да се изпрати знак“.

Надзорният съвет на ББР, в който участваше професор Неновски, следеше за дейността на банката, когато концентрацията на големи кредити в портфейла (тези към 20-те най-големи длъжника спрямо общата сума на отпуснати заеми) спадна от 71% на 63%. Това стана чрез ограничаване на експозиции към големите клиенти, както и чрез почти двойно повишаване на кредитирането за малки и микропредприятия.

Нещо много важно – сменените надзорници не получиха дължимото им по договор обезщетение за предсрочно освобождаване. Отново, никой от тях не тръгна да реве по медиите. Не, че щяха да му обърнат някакво внимание.

И малко за политическите назначения

Назначеният от Близнашки Надзорен съвет включи заестник-министъра на финансите по това време Кирил Ананиев, бившият директор на ББР Митко Димитров и финансиста Атанас Кацарчев. При тях концентрацията на големи кредити към 20-те най-едри клиента достигна 99%.

„Свободните медии“ пак не казаха нищо.

Не казаха нищо и когато следващият Надзорен съвет, излъчен от икономическото министерство, включващ заместник-министър Лъчезар Борисов също се правеше, че всичко е наред.

И сега погледнете надзорниците, които служебният министър на икономиката Кирил Петков опитва да изгони. С изказването си от петък Велина Бурска и Митко Симеонов показаха, че са професионални мъртви души. Те са в банка за развитие, която има устав, за чието създаване има закон, и въпреки, че са наблюдавали как тя се отдалечава от мисията си, те остават безмълвни, защото всичко било съобразно закона.

Шеф на ДАНС, полицейски шефове, девойката от Агенцията за инвестиции. Какво трябва да се случи, за да разберат тези хора, че е нормално назначенията им да са с хоризонт равен на политическия цикъл. Главно, защото ГЕРБ замениха експертността и професионализма с политически назначения и лична лоялност към бащицата от Банкя.

При други обстоятелства овобождаването на финансовия министър Владислав Горанов щеше да е израз на огромно политическо лицемерие, но днес показва нещо много повече – неистовия стремеж на Борисов да оцелее и готовността му да пожертва абсолютно всеки. Само дни след като човекът постигна единствения международен успех за ГЕРБ за всичките 10 години управление на партията (дали е успех за България, ще покаже историята), финансовият министър пада курбан за оцеляването на Борисов.

Между другото, не за първи път. Преди седем години Бойко отстрани друг министър на финансите (Симеон Дянков) на основание негови характеристики, заради, които преди това го хвалеше с години. Накрая просто каза, че е дотегнал на народа.

В българската преса съществува практика в началото на мандата на всеки министър за него да се правят очерци, в които той се представя като много готин, умен и стабилен. Това си е чисто подмазване – човекът да говори на медията, а ако може и някога някъде с нещо да помогне. Горд съм че в кариерата ми съм писал очерци са трима финансови министри (Симеон Дянков, Калин Христов и Петър Чобанов) и нито веднъж те не бяха подмазвачески. Още по-грозна обаче е практиката на същите медии – при напускане на даден министър да го изпращат според общите нагласи, вместо да погледнат обективно на постигнатото от него и нещата, за които трябва да отговаря.

Днес по Горанов кал хвърлят точно онези, които се чудеха как да му се докарат и да му угодят. В контраст, по-надолу ще опитам да споделя обективни наблюдения за вече бившия финансов министър.

Съвременното изкуство ни предлага два ориентира, с които ще сравня новия бивш министър на финансите. Книгата и филм на Майкъл Добс „Къща от карти“ и комедията „Да, господин Министър“ са добри отправни точки.

В „Къща от карти“ има един недоволен Чийф уип (най-близкият по смисъл превод е председател на парламентарна група), сърдит, че след спечелване на изборите не получава мечтания министерски пост. Започва да играе собствена игра на корупция и машинации, оплитайки партията и в крайна сметка, измествайки премиера. По пътя си не се спира пред нищо. Франсис Ъркхарт е безсрамен и безпощаден социопат, последователно и методично плетящ кошницата си докато стигне върха на държавната власт.

В противовес Сър Хъмфри Апълби е Permanent Secretary (постоянен секретар е най-високопоставеният държавен служител във всяко министерство), който не губи работата си, когато на власт дойде ново правителство с нов министър. В България на теория това са директорите на дирекция, но постоянният секретар в Англия е по-скоро заместник-министър.

Сър Хъмфри никога не е пожелавал да стане министър или премиер, но въпреки това винаги е искал да управлява и предопределя действията на политическите си господари. Същата манипулативна игра Сър Хъмфри играе и когато става секретар на премиера, което е най-високопоставеният пост за държавен служител в цялото Обединено кралство и на практика е нещо като „шеф на всички чиновници“ – класа, която политиците не закачат. Тя съществува и при консерватори, и при лейбъристи. Истинските пазители на познанието как се управлява държава (според тях самите), които „помагат на всеки политик да изглежда в очите на избирателите, че изпълнява обещанията си, упражнявайки своята власт, ако междувременно не пречи на чиновниците да вършат истинското управление“.

Владислав Горанов и Франсис Ъркхарт ги свързва факта, че преди 11 години Горанов също беше пренебрегнат. Когато ГЕРБ вървяха към първия си мандат и министър на финансите стана Симеон Дянков, той всъщност беше посочен от кръговете, които се крият зад Кристалина Георгиева. Горанов обаче не спря да инвестира в по-далечното си политическо бъдеще.

Макар хората да не го разбраха, Горанов и Дянков не бяха приятели. Всъщност, дори не баха близки. Мога да се огранича, като се позова на разговорите между Горанов и Ваньо Танов, които изтекоха през 2011 година. Това обаче нито ще е достатъчно за да служи като аргументация, нито ще е коректно. Няма ресорен журналист, който да не знае, че Дянков винаги е разглеждал Горанов като заплаха. Неговият заместник му „връзваше бюджета“ на ресорен език. Симеон Дянков не знаеше как функционират държавните служби, които харчат, нито тези, които събират приходите. Не знаеше как функционират данъчните закони. И за това се нуждаеше от някой като Горанов, но винаги знаеше, че заместникът му, може да вземе неговото място. Идеята беше Дянков да се грижи за нещата на макрониво, докато Горанов отговаря за техническата част. Освен това той общуваше и с данъчните, и с митниците, че и с бизнеса.

Дянков се превърна в лице на космическата глупост бюджетен дефицит да се бори със спиране на плащанията към изпълнители на обществени поръчки. Едно, защото дефицитът така или иначе съществува, като се мери на начислена основа (единственият приет измерител в Европа и еврозоната) и две, защото икономиката се съсипа. Което е още по-важно, позволи се на кръгове, близки до властта да си напазаруват евтини вземания от държавата (с голяма обзценка) и само месеци по-късно да постигнат спекулативна печалба, когато държавата започна да плаща.

Знаеше ли Симеон Дянков, че създава бизнес на привилегированите фирми, няма да разберем със сигурност, но е факт, че това стана, точно докато той управляваше. Същото се случи и с контрабандата на цигари. Дянков подкрепи вдигането на акцизите двойно повече от договорената с Европейската комисия стъпка и така през 2010 година обложените количества цигари бяха с 40% по-малко от тези през 2009 г. Когато Борисов се хвали, че е свил контрабандата, винаги трябва да му се напомня, че неговото управление я създаде. И единственото логично обяснение за тригодишния прозорец, през който в бюджета не влизаха милиарди от цигари, е корумпираността на хора около него.

Общо взето, между 2009 и 2013 година фискалната политика на ГЕРБ сътвори множество вредни за държавата неща, и единственият въпрос е дали го правеше за да се обогатят кръговете от фирми, или от чиста глупост. А докато се случваха безобразията, Симеон Дянков бе тяхно лице, докато Владислав Горанов се приемаше като уравновесният човек зад идиота от Вашингтон.

На техния фон Влади, или Владко, както го наричаха в държавната администрация, се запомни само с два гафа – изтеклия разговор с Ваньо Танов, където деликатно сипва сол в раната на шефа си, и срещата с Делян Пеевски в столично заведение. Както една колежка някога му каза: „нямаш представа какъв късметлия си, че хората мразят Дянков за твоите грешки“. Доколко беше права, и до днес опитвам да си отговоря.

А какви бяха грешките на Горанов?

Почти няма промяна в данъчното законодателство, която да не е инициирана или одобрена от Владислав Горанов, преди да се поднесе на Симеон Дянков и Бойко Борисов. Изключение е намалението на осигуровките с два пункта в първия бюджет на ГЕРБ, което само година по-късно с половин уста управляващите отмениха.

Данък „Колиба“, Данък „Уикенд“, Данък „Лихва“ – всички онези действия, които целяха да се увеличи базата за данъчно облагане, вместо да се повишат ставките, са резултат от работата на Владислав Горанов. Ако Симеон Дянков е отговорен за безрезултатното свързване на касовите апарати с НАП, то това касае само първите четири години управление на ГЕРБ. Останалите пет години са си маркирани от Горанов. За този тип провали обаче не научаваме текущо, а само, когато се прокрадне информация, че някой с години е успявал да надхитри системата.

Пример за това са фабриките за спиртни напитки, в които през 2018 година изведнъж се намериха кранове за отичане, за които митниците не знаят. Точно както и за държавните такси на лотариите на Васил Божков.

Промените в Наредба Н18, инициирани във втория управленскимандат на Горанов също се сочат като пример за влошаване на бизнес средата, чрез скъпа и безполезна бюрокрация. Горанов обаче заслужава признание, че поне опита да ограничи колосалните обеми на скритите обороти в този бизнес. Лобито на ресторантьори, кръчмари, собственици на барове и дискотеки в лицето на Българската асоциация на заведенията обаче в нито един момент не съумя да убеди обществото, че има друг начин да се намали безобразното укриване на обороти в техния бизнес.

Владислав Горанов ще бъде отговорен за всеки провал на Комисията за финансов надзор. Неин председател е приятелят му и бивш шеф на НАП Бойко Атанасов. Заместник-председател е Мария Филипова, бивш служител във „Финансите“, която Горанов първо прати в Комисията по хазарта, а след това и в КФН. Още преди Бойко Атанасов – през 2016 година Горанов наложи своята заместничка Карина Караиванова за шеф на регулатора и я оттегли луксозно в Европейската банка за възстановяване и развитие, след кто избухна скандала с фалита на кипърския застраховател „Олимпик“.

Ако някога нещо подобно се случи с български застрахователи, които системно бавят плащане на щети, причинени от техни клиенти в чужбина, не трява да се забравя, че финансовият надзор е отговорност именно на Горанов. И отчасти на Менда Стоянова, в лицето на друг заместник-председател – Диана Йорданова. Поне докато това ръководство не се смени.

Да не забравяме и гафа с пропуснатите приходи от Държавната комисия по хазарта.

Под повърхността

Не по малко интересни са действията на Владислав Горанов, които остават незабелязани.

Например, през 2012 година, но като заместник-министър, той атакува намеренията на шефа си Дянков да отслаби фискалните резерви на България, докато намалява публичния дълг. Пик в тази малоумна инициатива на Дянков е идеята падежиращите облигации от времето на Милен Велчев да се платят с пари от приватизацията на Енергийния холдинг и със спестеното в Сребърния фонд.

През първото тримесечие на 2012 година Горанов прескача началника си, защото е уверен, че греши. Среща се с премиера зад гърба на министъра и му обяснява колко опасно глупава е идеята та шефа му и защо е опасна за финансовта стабилност.

Сработват и други сили и накрая дори Европейската централна банка казва на Дянков, че върши глупости. В резултат, през лятото на 2012 г. се тегли нов облигационен заем. И пак, по дянковски, данъкоплатецът е ощетен, но това е друга тема. В този момент Горанов се показва като човек, който е склонен и способен да действа задкулисно, ако щете подмолно, но от това произлезе полезност за държавата.

Mind your language

Хапливият му език също трябва да се отбележи, защото говори много за бившия министър на едно по-непознато ниво.

Когато депутати от левицата защитаваха спестяванията на пенсионери от облагане с данък, министърът им каза, че „на онзи свят пари няма“. На лобито на капиталовия пазар Горанов отвърна, че той е също толкова важен, „колкото и пазара на череши в Кюстендилско“.

От заплахата към репортер на социалистическата БСТВ до всеобщата му арогантност по отношение на журналисти по време на брифингите в условия на карантина, Горанов показва и друга страна на своя характер, на която да се обърне внимание – надменност и цинизъм.
Но той просто не спира до там. Изказванията му за „маргинали“, „недъгави“ и прочее, както и общата неохота да финансира социални мерки за хора с уврежадиня, показват, че министърът до някаква степен е лишен от емпатия и състрадние.

И това също си има източник, макар и да е труден за откриване.

Британският психолог Ник Дюфел посвещава повече от 25 години в изследване на психологическите травми, понесени от мъже, които са израснали в интернати. В Англия това е привилегия и наказание на богаташките деца. „Итън Колидж“ е може би най-известната гимназия за богаташки момчета, чието завършване означава почти сигурно влизане в Оксфорд или Кеймбридж, а след това и в управленския елит на страната. Нейните възпитаници са формирали елита на Великобритания с векове. Излъчвали са премиери (включително Борис Джонсън и Дейвид Камерън), министри, шефове на службите, артисти и т.н.

Според Ник Дюфел Дейвид Камерън и Борис джонсън са неспособни да изпитат състрадание и емпатия. Причината е, че те са жертви на „привилегированото изоставяне“ от родителите им в училище, където трябва да се оправят сами, във възраст, когато нормалните деца се обръщат към родитеите си за съвети и напътствия. Дюфел отдава агресивността и склонността им да тормозят хората именно на раните, които носят в себе си от юношеските години.

Дали Владисав Горанов крие някаква травма, която го е превърнала в това, което е, едва ли ще разберем. Но и друго е вярно – българската политика е достатъчно травмиращо занимание сама по себе си. А щенията на така наречения бизнес елит нямат граници.

Всички финансови министри след Милен Велчев (доколкото не го познавам достатъчно) са циници до мозъка на костите си. Но какви иначе могат да бъдат, когато разполагат със същия достъп до класифицирана информация и разузнавателни доклади, както премиера и президента, с разликата, че много по-често се сблъскват с обектите на разработка.

Когато бизнесмен си поиска данъчно облекчение за своя бранш, или се оплаче, че Банката за развитие не му дава или разсрочва заем, или потърси благосклонно законодателство, той често се обръща към финансовия министър. Ако има връзки го прави в директна среща. Ако няма, го прави под формата на публични събития в рамките на някоя работодателска организация, в която членува. Общото е, че винаги се стига до там, че да иска нещо от финансовия министър, а той знае, че цената са разходи, или загубени приходи от хората, които облага с данък.

Дори и да не иска, финансовият министър е длъжен да провери човека преди да се срещнат. Има ли неплатени данъци, уличен ли е в схеми за укриване на данъци, замесен ли е в пране на пари. Ако са умни, министрите си носят тази информация и я използват под формата на саркастични коментари, които прикючват разговора. Ако са глупави като Симеон Дянков, ще обвинят (неправилно) журналиста Кирил Вълчев, че не плаща данъци и осигуровки. Всеки според интелекта си.

Ако някога сте разговаряли с опитен полицай или психолог, сигурно сте забелязали, че тези хора сякаш ви четат. Не защото са лоши или двулични. Просто в работата си, те са свикнали от казана дума не просто да вземат нейното значение, но също и скритият мотив на изричащият да я произнесе. Същото е и с финансовите министри, седнете ли да говорите по работа. Те по задължение са подготвени и понякога може човек да им е като прочетена книха.

Арогантността спрямо журналистите идва от факта, че много колеги се репчат, без да познават нито въпроса, по който го питат, нито механизмите за неговото решаване. Друг финансов министър в прав текст се скара на колеги, когато се оказаха неподготвени за темата на пресконференцията и ги помоли както той се готви за да е адекватен пред тях, те също да се постараят и да покажат ниво следващия път.

Арогантността спрямо хората от капиталовия пазар? Това е единственият сектор, където печалбите от сделки не се облагат с никакъв данък. И въпреки това представителите му постоянно искат от държавата да им създава бизнес – тоест да приватизира през борсата. Но когато трите най-големи енергийни компании придобиха публичен статут само за да се продадат на по един конкретен купувач, не се чу някой да възразява.

Да, лицемерието и наглостта са твърде много. Дали Горанов може да показва повече класа и да не си създава врагове с острия си език? Навярно да. Дали му е необходимо? Животът ще покаже.

Скандалите

Скандалът с Васил Божков и комуникацията, за която избягалият бинесмен твърди, че е автентична, а Горанов не отрече категорично, също разкриват черти на министъра.

За годините ми като журналист съм се наслушал на коментари от различни политици за бизнесмени „не съм го виждал“, „не сме се срещали“, „не го познавам лично“. И в контраст на всички тях, Горанов сам си каза, че се е веждал с Васил Божков, с Валентин Златев, с Кирил Домусчиев, братята Бобокови, Иво Прокопиев и кой ли още не.

Десет години преди тези смели думи, Горанов се срещна и с Делян Пеевски. Макар и до днес да се говори, че именно депутатът от ДПС е неговата ракета носител, водещото в случая е друго. Няма как премиерът да не е знаел както за срещите, така и за съдържанието им, а и за резултата от тях. И ако не бяха одобрени, министърът щеше отдавна да е бивш такъв. Но той не беше отстранен въпреки, че цяло десетилетие се свързва с Делян Пеевски и се е виждал стози, или онзи бизнесмен.

Срещите му подсказват и нещо друго. Владислав Горанов не се е пазил, по време на тези срещи. Допускането на компрометираща толефонна комуникация с Васил Божков говори за нещо много повече. Всъщност, Владислав Горанов, не е допускал, че може да му се случи нещо подобно, защото неговите началници и пазители са толкова могъщи, и го пазят защото разчитат на него. Или просто, защото той знае твърде много за тях и не могат да си позволят да го уязвят.

Голямата грешка на финансовия министър е, че считайки се за недосегаем от поитическата система, забрави за съда на общественото мнение и коварството на неговите събеседници. Един аутсайдер, какъвто е към момента Васил Божков, използваше Горанов за да омаскари, или по-лошо, да разкрие истинската същност на цялото управление.

До тук нямаше да се стигне, ако Горанов е бил по-предпазлив, по-дискретен и разчитащ на посредници. Целият му стил на живот – от достлука с братя Домусчиеви, през устройването на семейството си в апартамент за милиони, за който не плаща, показва усещането на министъра за принадлежност към един нов елит. Допълнение е, че той не желае да се крие. Напротив, оставя всеки да забележи този стил на живот.

Повечето министри позволяват стила им на живот да се види косвено само веднъж годишно, в данъчните им декларации. В останалото време от годината, те (поне мъжете) избягват дори облекло, което подсказва, че струва четирицифрена сума. Изключението, Цветан Цевтанов вече го отнесе. Отнесоха го и далеч по-дискретните Цецка Цачева, Делян Добрев. Защо Владислав Горанов не го относе по-рано? Моето обяснение е, че бе станал твърде важен за хората, които са го издигнали.

Вместо заключение

Най-грагичното в цялата история е, че Владислав Горанов е най-доброто, което ГЕРБ можаха да извадят като политик. Той е от малкото, които си дават сметка колко може системата да се напъва, преди да се разруши. Създаде новия Закон за публичните финанси. И се гордее, че така е направил системата по-устойчива, че е оставил наследство като държавник. И това е вярно. Завеща на България и членство в чакалнята на еврозоната (за добро или за лошо).

ГЕРБ го приеха на млади години. Вече беше изявен талант, но именно те му дадоха шанс да влезе в голямата игра. Той им се отплати и през цялото време се държа като най-високата класа в ГЕРБ. Но това, че Горанов е най-доброто на ГЕРБ, не е достатъно.

Фискалната политика на първия кабинет “Борисов“ беше пълен провал. Към това се допълва и фалита на Корпоративна търговска банка, която се разграби между 2009 и 2013 година.

Когато Пламен Орешарски дойде на власт през 2014 година, заедно с финансовия си министър Петър Чобанов, показаха на ГЕРБ как се раздвижва икономиката. Признаха дефицити и за 2013 и за 2014 година. Изтеглиха вътрешни и външни заеми. Разплатиха просрочените задължения към бизнеса. Спряха да бавят възстановяването на ДДС. Направиха инвестиционна програма за половин милиард лева. Свиха и ДДС измамите с въвеждането на засилен фискален контрол и обратното начисляване на ДДС за зърнените продукти.

Когато ГЕРБ се върнаха на власт в края на 2014 година, запазиха всички тези постижения. Само умножиа инвестиционната програма по четири и я насочиха към саниране. После почнаха с още от същото – провал в контролните мерки за сивата икономика и чист отказ да ги прилагат освен ако не става дума за притискане на една или друга фирма. Отказ от реформи, безпринципно финансиране на гласовити лобита.

Подобно на партизани, слезли от Балкана през септември 1944 година, ГЕРБ взеха властта през 2009 година. Последва най-близката до разбиранията за „народен съд“ саморазправа. Операции, арести, поставяне на хората на колене, сплашване на медии, издатели, активисти, масово подслушване.

С десетилетията партизаните загладиха косъма. Научиха се да се обличат, да започват храненето с най-външния прибор пред себе си и с всяко следващо блюдо да взимат тези, които са по-навътре. Създадоха школа за управници (АОНСУ), най-големите връзкари (но и най-перспективните) се пращаха да учат в чужбина. За 45 години се окопаха във властта на всички нива – регулатори, полиция и местни власти, политика (във всички партии). Това стана чрез посяване на управленски елит, чиято замяна просто беше трудна.

Когато БСП отстъпи властта, през 2009 г. социалистите изглеждаха като интелектуални титани в сравнение с ГЕРБ. Заседанията на парламентарните комисии, а и пленарните заседания, протичаха в условия на унищожителни критики от левицата. За да не изглеждат жалки, ГЕРБ симулираха надменно мълчание и то на най-високо ниво – самият министър на финансите Симеон Дянков. До днес не се научиха, че асфалт плюс бетон не прави отлично управление и за това го повтарят като мантра. Присмехът на Румен Овчаров е нещо, което трудно се забравя. Най-вече, защото беше основателен, като се има предвид стоящата насреща неподготвена претенциозност.

Ако утре ГЕРБ загубят властта и минат в опозиция, те няма да са интелектуални гиганти спрямо следващите управляващи. Всъщност, може и да бъдат, но не защото са интелектуално извисени, а защото нивото на политиците в опозицията също спадна тревожно.

За тези девет години на власт, ГЕРБ можеха да се подготвят по невероятен начин за отговор на днешната коронакриза. Но времето беше пропиляно. Вместо да се натрупат резерви, България продължи самоцелно да поддържа славата си на нискозадлъжняла икономика. Човещината в социалните услуги отсъства. За пет месеца държавата не се погрижи да адаптира обезщетенията за безработни, така че да обхванат и така наречените „маргинали“. Да се защитят необразованите от освобождаване „по взаимно съгласие“. Да сметне в кои сектори директната интервенция е най-голяма и в кои безсмислена.

Вместо да използват властта си за да създадат капацитет, те консумираха властта. Не е учудващо, че днес дори агресивните контраобвинения срещу опозицията, показват колективна вцепененост. Монолозите, с които премиерът се изявява в медиите без да позволява въпроси, все повече нагазват в абсурдността. И никой в ГЕРБ не смее да му каже: „Шефе, стегни се! Говориш като пияна жена с половия си орган.“ Някога преди изборите през 2009 г., ГЕРБ омайваха журналистите. Днес търсят подновяване на парламентарните скамейки с телевизионни журналисти, чиято слава съзнателно създадоха, уреждайки ги във водещи телевизии.

Закачването за основния „водопровод на Европейския съюз“ не са единтвен шанс за България, но са шанс на ГЕРБ да намерят решение и да се съхранят. Защото за миналите 11 години не изградиха това, което можеха, ако не бяха заети да консумират властта си. За 11-те години на власт ГЕРБ така и не осъзнаха, че през 2009 г. в тях се концентрираха надежди не за реваншизъм „срещу комунистите“, а за подобряване на управлението. За 11 години те не разбраха, че не е достатъчно да са не по-лоши от БСП. Че от тях се очакваше да бъдат истинска европейска партия, а не само на думи.

В тази организация Горанов е най-високата класа. И това го прави трагичен образ на големите надежди.

Лихвите щели да паднат и да се улесни кредитирането – вижте Италия, Гърция, Испания и Португалия какво им се случи от кредитни улеснения

Преките чуждестранни инвестиции щели да се увеличат – вижте на графиката колко, как и за колко продължителен период се увеличиха след влизането ни в Европейския съюз. Като осъзнаете какви процеси стоят зад графиката, ще видите, че самото членство в някаква чакалня или в самата еврозона не означават нищо.

Банки нямало да фалират – спасяването на банки, които са във фалит, но управляващите ги субсидират, прави зомби банки като КТБ. А накрая сметката я плащат данъкоплатците. Германия опита да спре това, засега неуспешно, но яростното противопоставяне в еврозоната е налице.

Банковият съюз е завършеното съвършенство на банкирането в Европа – Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е с влязла в сила присъда.
Босджан Язбец – Директорът за планиране и преструктуриране на банките е разследван за действията си като управител на Словенската централна банка и няма новина да е оправдан.
Бордът е пълен с хора, които са олицетворение за нечистата връзка между одиторските и консултантските услуги, предлагани от една и съща компания, както и за лобисти. Мога и примери да прилагам.

Отвъд това:
Риск да се преструктурират дъщерните банки в клонове, а капиталът им да се изнесе в централите, навярно заедно и с част от ликвидността.

Само един колега журналист, пише за тези неща. Останалите признават рисковте, но някак си предпочитат да ги разглеждат или като присъщо притеснение пред голяма стъпка – значи то и преди да влезем в ЕС имало страхове, но не се сбъднали.

Разликата е, че цената на ЕС се знаеше – кои блокове на АЕЦ ще се затворят, при какви условия мръсни производства ще може все пак да продължат.

Тук знаем, че има рискове и абсолютно никакви мерки да се предпазим от тях. Винаги съм смятал, че Владислав Горанов е най-доброто, което ГЕРБ някога са изваждали. Но той сам поставя оценка за министърските си качества, тласкайки България в неизвестността, навярно от страх, че кризата, която предстои, няма да могат да я овладеят по друг начин. Защо ли? Орешарски и Станишев какминаха през световната финансова криза и банков сектор, който зависеше изключително много от външно финансиране.

Както на 22 април Бойко каза – при с хеликоптер за хората не. Но понеже е убеден европеец, няма да се посвени да даде същите пари за спасяването на Италия. Който гледаше пресконференцията помни.

Но нека порзсъждавме и дали всички десни са за еврозоната и дали е левичарство човек да не иска банковия съюз и чакалнята. Полша, Дания, Швеция – левичари ли са?

Накрая – ако влезем в чакалнята, в банковия съюз и един ден в еврозоната – може и да не ни се случат лоши неща. Но това няма да носи кредит на управляващите (те ще опитат да си го припишат). Не можеш да си приписваш заслуги за това, че си поел риск и си излязъл късметлия. Така държава не се управлява.

За 10 години от 1997 до 2007 България влезе в ЕС при управлението на три правителства всяко с мандат на различни политичски сили. За 10 години свое управление ГЕРБ ни вкарват в следващо ниво на интеграция – голямо постижение ли е това срещу вас? А цената плаща ли ви се?

Тези, които си мислят, че европейския банков надзор ще подобри нещо, се лъжат. Политическите сделки, компромиси и корупция, която наблюдаваме да извършват нашите политици, ще се извършват от други, но чужденци, но пак с нашите пари. Само дето вече има риск да плащаме и сметката за провали на други държави.

1 Направи се на обиден
Това, че са имали телефонни разговори и срещи на живо с президента не му дава имунитет срещу критики. Ако не иска критики, да не прави грешки, или да си подава оставката.

2 Обвини БСП за гафа с ценовите ограничения и антипазарните мерки в законаза извънредното положение
Ок, левицата е предложила глупавите идеи. Нито им е за първи път, нито за последен. С кой акъл цялата парламентарна група на ГЕРБ се съгласи да ги подкрепи? Това означава, че 95 души в парламентарната група на ГЕРБ нямат собствен разсъдък, а проявяват стадна ирационалност и за това не са достойни да управляват.

3 Разделя обществото на народ и бизнесмени-олигарси
Призивът някои от най-едрите бизнесмени, които често си пушат пурите, я с премиера, я с членове на неговия кабинет, да си продадат майбасите и мерцедесите прозвуча кощунствено. Вярно е, че едрият бизнес у нас, в голяма част не би оцелял и един предиобед в условията на свободен пазар без държавна подкрепа, но това далеч не е цялата бизнес класа. Много предприемачи и мениджъри, които с цената на безсънни нощи и упорит труд са създали стойност, се усетиха обект на класово разделение и под прицел. Един лидер не може да настройва обществени групи едни срещу други. Тръгне ли по този път, време му е да сдава властта.

4 Не смее да мисли нестандартно и няма хора с такава способност в екипа си
Премиерът упорито повтаря, че пази фискалния резерв, че няма да харчи безконтролно и ще пази държавата от бюджетен дефицит. Няма лошо човек да е дисциплиниран, трябва да си дава сметка колко извънредни са днешните времена. Ниската задлъжнялост е преследвана точно заради кризи като сегашната, а не е самоцел. Не е нужно да харчи веднага. Нека да каже за какво няма да харчи. Нека да каже, че знае в какъв момент и за какво ще отпускат средства. В момента виждаме липса на визия, подставяна като дисциплина. Защо не споменава нищо за възможността да се изтегли нов облигационен заем. Нека след това да не се харчи, като са толкова добри в разходната дисциплина. Премиерът отхвърли и вероятността за споразумение с Международния валутен фонд. Защо? И Унгария и Румъния минаха през програма за подкрепа на платежния баланс при предишната криза. Какво пречи и сега да се помисли за пълния инструментариум, с който да се посрещнат проблемите? Пречи неразбирането на премиера, че обществото е на първо място. И за това трябва да си ходи.

5 Борисов сам си противоречи
От една страна премиерът обяснява защо е важно България да стане част от еврозоната. От друга изразява съмнения, дали Европейската централна банка ще съумее да удържи положението. Тази непоследователност във външнополитическата и икономическа ориентация на премиера показва липса на увереност в собствената му и на сътрудниците му визия. Такива хора нямат място начело на държавата. Особено сега.

6 Изпуска контрола
И да иска, и да не иска, Борисов ще се принуди да направи и дефицит и да потърси външен заем. Въпросът е, дали ще действа от позиция на силата, или по принуда. Колкото и да се правеше на спестовен през първия си мандат, кабинетът „Борисов“ 1 изтегли нови заеми за 4 милиарда лева и изяде още 4 милиарда от фискалния резерв. Защо си мисли, че сега положението е различно? Може би пак иска да съсипе икономиката, за да се пазаруват обезценени бизнеси от олигарси, близки до властта.

7 Нервите му не издържат
Ако беше емоционално стабилен, Борисов нямаше да прекара час и половина от работния си ден да води задочен диалог с президента. Вместо това излезе с реч в стил Фидел Кастро и Уго Чавес, открито се разсърди на президента и разедини нацията. Не, президентът не разедини нацията. Той действа като последна инстатция за предпазване на народа от грешките на управляващите. Той упражни конституционните си правомощия. Борисов настрои привържениците си срещу президента.

8 Проявява двоен стандарт
Бойко Методиев Борисов е един от най-безотговорните държавници в новата ни история. Лично Борисов обясняваше през 2010 година защо пари на държавните фирми няма да се теглят от КТБ и допусна тази пирамида да утрои размерите си през първия му мандат. Борисов лично опита да паникьосва хората през юни 2014 година и говореше за опашки пред банките. Един друг политик с далеч повече класа (и необяснима сдържаност) – Петър Чобанов му отговори подобаващо на 28 юни 2014 г. (как точно вижте тук). Трябваше вчера да видя как Борисов се прави на обидена госпожица след президентското вето, за да разбера защо някога Чобанов беше прав като му отговори без емоционалност. Защото поддаването на емоции показва липса на самоконтрол и създава недоверие в лидера, който се е разциврил и цялата организация, под него.

И сега, ако Борисов наистина е готов да търси консенсус. Ако наистина иска да помогне за смекчаване на ударите както от пандемията, така и от назряващата икономическа криза. Може да си подаде оставка и да използва следващия си мандат с съставяне на експертно правителство. Не да остави България без парламент и със служебно правителство. Не да предизвика предсрочни избори по време на пандемия.

Най-правилно ще бъде да се върне в парламента и да гарантира, че депутатите му ще гласуват предложенията на експертното правителство. Те и без това гласуват каквото им се каже. Този път, поне може да гласуват и нещо смислено.

Спешно да се създаде механизъм за обмен на информация между фирмите, които освобождават служитеи и Агенцията по заетостта. Безработните, които са освободени в последните дни, да не се налага да посещават физически Агенцията по заетостта за да се регистрират, а да получават обезщетенията си след деклариране на оснобождаването им от техните работодатели.

Какъвто и модел на освобождаване и регистрация на безработните да се избере, от тях да се събира следната допълнителна информация:
– размер на техните задължения по тип кредитор
– размер на предстоящите им погасителни вноски

Тази информация ще помогне да се разбере каква сума просрочени задължения може да се натрупа в най-краткосрочен план в банки, доставчици на комунални услуги, компании за бързи кредити. Веднъж налична, информацията може да се използва за прогнозиране на очаквано повишение на проблемни кредити и капиталови дупки в системата на търговските банки. Ще е ясно с каква ликвидност ще се лишат доставчиците на вода ток и отопление, телефония, телевизия и интернет.

Същият тип информация ще може да се валидира от доклади на търговските банки, които периодично оценяват кредитите си на база тяхното обслужване за целите на новите регулаторни изисквания.

Самите банки да бъдат задължени да предоставят своя аналитична информация, доколкото, тя може да покаже прекомерно утежнена, или смекчена, според разбиранията за целесъобразност на банковия мениджмънт. За да не се случи това, от банките може да се поиска да анкетират по имейл, или с телефонни обаждания, или през приложенията за мобилно банкиране, своите клиенти, било то корпоративни или физически лица.

Така ще станат ясни непосредствените нагласи на клиентите и информацията ще може да се съпоставя с други показатели, преди да послужи като ориентир за взимане на решения.

НСИ да започне да събира информация от мобилните оператори за просрочените задължения на техни клиенти. Това може да се превърне в показател за доверието и финансовото състояние на домакинствата. Доколкото всеки потребител има отделна дата за плащане на смеките, операторите могат да изчисляват размера на просрочията ежедневно, а също така и да групират проблемните си длъжници по период на забавни плащания, след което да докладват агрегираните данни. Тази информация може да се съпоставя за целите на по-задълбочен анализ с редица други показатели.

Към правителството да се създаде експертен екип от специалисти в областта на статистиката, прогнозирането и моделирането. Техният труд на не се използва директно при взимането на решения, но да се съпоставя с резултати от проучвания в Министерство на финансите или в БНБ.

Всико това ще позволи на управляващите да увеличат своя кръгозор и да взимат превантивни мерки, вместо да се борят само с последствията на пандемията и задаващата се икономическа криза.

Допреди две години исках да интервюирам и Бойко Борисов, но вече не. Първо, защото не желая да се наредя до плеядата блюдолизци. Моето интервю щеше да е далеч по-адекватно в сравнение с въпросите на Хекимян, Ризова, Цолова, Марчева, Николаев или Беновска, но щеше да бъде заглушено и ефектът загубен. Днес не ми трябва да интервюирам Борисов и защото смисълът изчезна. Човекът залязва под натиска на личната и партийна деградация и нищо не може да спре този залез. Жанрът на интервюто е средство да се държи сметка на някой, който управлява. Днес Борисов не управлява нищо, а се носи по течението и опитва да оцелява в хаоса.

Нека влачи със себе си онези „колеги“, които щипваха от славата му, а днес трябва да се изпотят в опитите си да го реанимират.  

А и едва ли някой би ми позволил да му задам въпроси от сорта:
Господин премиер, през годините в правителствата ви имаше фашисти, лобисти на чужди държави, хора, които съзнателно затриват екологията на страната. Днес назначавате, за министър на екологията човек, който е доказал управленската си некометентност в Агенция „Митници“, а в следващите 17 години не е управлявал нищо. Но е лобирал за частни интереси. Как живеете с такъв компромис?

Забележете, че при представянето на Емил Димитров „Ревизоро“ премиерът отсъстваше. Какъв по-ясен сигнал, че той е приел каквото му поднесат коалиционните партньори. Не го харесва, не му вярва, не иска да го асоциират с него, но все пак го е приел, защото иначе може коалицията да се разпадне.

Как само преди десет години си играеше с джуджетата, които си мислеха, че са му коалиционни партньори. А някой надигнеше глас, и парламентарната му група се разпадаше. Питайте Яне Янев и Марио Тагарински. Настрои „Атака“ срещу себе си, но после ги прилъга да му се подчинят отново, само за да ги изрита пак. Подигра се с Христо Иванов и Радан Кънев. Напазарува с постове и останките от СДС, белким Александър Йорданов „Ранната демокрация“ най-после се облажи с евродепутатска заплата. Прогнозирам, че следващата му стъпка ще е да потърси помощта на инфлуенсъри и влогъри, за да си повиши популярността.

Винаги, когато в държавата има проблем, премиерът се покрива. В първите месеци на втория си мандат, той не даваше интервюта. Покри се и през есента на 2015 година, когато финансовият министър Владислав Горанов реши да „реформира“ силовите министерства и изкара полицаи и военни на протести из страната. Преди да се превърне във влогър и сам да се записва и излъчва през социалните мрежи, министър-председателят се доказа като страхливец и лъжец.

Странно как, но четири дни след като стана ясно, че премиерът окончателно е признат за клеветник от съда, сайтовете на двете водещи частни телевизии и Българската национална телевизия не съобщават за делото, спечелено от Елена Йончева. Или поне търсачките им не поднасят новината.

В развитите държави, министри подават оставка, когато се докаже, че са казали истината, без да цитират източника, формулирал истината, тоест, когато са пагиатствали. А в България премиерът може да е доказан лъжец и клеветник, но остава на власт. Има ли смисъл да се интервюира такъв човек?

Дори въпреки лоботомията, на която са подложени националните телевизии, въпреки неговите частни канали за комуникация директно с публиката, пренебрегвайки критичността на медиите, този човек си отива.

Само преди дни екипът на английския телевизионен Канал 4 (Channel 4) научи, че няма да интервюира министър-председателя Джонсън. Формалната причина – той е бил претоварен. Неформалната – началникът за новинарското съдържание и актуалните теми в канала Дороти Бърн нарече премиера известен лъжец (known liar). Да, затова екипът й остана без възможност да изпита твърденията на министър председателя.

Сигурно може да се поспори дали страхът е вдъхновил Джонсън и екипът му да откажат интервюто. Причината може да е суета, или обида, а може наиситина да става дума за претоварен график. Едно обаче е сигурно, ако британският премиер наистина искаше да покаже уважение към телевизионния канал и зрителите му, щеше само да отложи срещата. А това не го виждамеи затова думата „страх“ е най-убедителното обяснение.

Подобно стои въпросът и с нашия премиер. Нежеланието на Бойко Борисов да се излага на произволни журналистически въпроси вече стана натрапчиво. Премиерът ни два пъти направи забележки на журналистите що за въпроси му задават, като не се посвени да ги поучава и че има моменти, в които не се задават неудобни въпроси. Откриването на фабрики, или дуги производствени мощности, а може би прерязването на лентички вече не са време, в което медиите могат да държат сметка на премиера.

Брифингите в Министерски съвет вече не се посещават от Борисов. Началото на всяко заседание на правителството се записва само от оператори, но те нямат право да задават въпроси. Вместо да се представя пред журналисти, които с години си следят ресорите и могат да зададат адекватен въпрос, премиерът вече сам създава своето медийно съдържание. Посещенията му на строежи и други обекти се заснемат от негови сътрудници. Видеата, които премиерът излъчва от собствения си канал във Фейсбук включват негови изказвания. Често той сам кара автомобил на Националната служба за охрана, отзад стои някой с камера и записва, а вдясно от премиера мястото си е заел някой, който трябва да се обяснява.

Подобен подход не е пълна иновация. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също ползва профила си в „Туитър“ за директно общуване с аудиторията. Българският президент Румен Радев също има своя иновация. Отговорите му пред медиите се записват и излъчват във фейсбук профила му.

Общото при Тръмп и Румен Радев, е че и двамата общуват директно с избирателите си, излагайки своите позиции в социалните медии. Другото общо между тях е, че и двамата не бягат от среща с журналисти. Общото между Бойко Борисов и Борис Джонсън, е че и двамата избягват срещите с журналисти и излагането на въпроси, които техни сътрудници не са пресяли предварително. Вместо това, те продуцират собствено съдържание. Но двамата имат и още общи неща – българският премиер неколкократно излъга как се увеличиха приходите в бюджета през 2015 година и отдаде успехите на борбата с контрабандата. Той подведе обществото и за фалита на Корпоративна търговска банка.

Горе долу по същото време, но на западния край на континента Европа, Борис Джонсън не се спря да лъже избирателите колко милиарда на седмица ще се освободят от излизанена Великобритания от Европейския съюз.

Или ако обобщим – за първи път имаме премиер, който е напълно равностоен на британския си колега – и двамата са завършени лъжци и страхливци.

Никой обаче не си е представял, колко смешен ще изглежда Борисов. Във опитите си да изглежда като приятел с половината световни лидери, нашият премиер заприлича на хлапе, което търчи след поредния футболист да му иска автограф и да се снима с него. Жалка работа, но тя роди нещо положително. Обществото за пореден път показа, че е по-интелигентно от политическата си класа и превърна излагацията на министър-председателя в майтап. 

Това, че поведението на Борисов беже жалко, е следствие на личните му комплекси. Снимка с Тръмп, още в пленарната зала, преводачката в ролята на папарак, преглед на снимката преди още Тръмп и Ники Хейли (представителят на САЩ в ООН) да са си тръгнали. Всичко това говори за незряло разглеждане на американския президент, като недостижима личност, с която човек да се снима е максимумът, на който е способен.

Ако някой изгледа записа, ще му направи впечатление, че ръката на Борисов по пътя към Тръмп замахва сякаш премиерът ни е рапър, или си има работа със стар приятел. Нещо в смисъл „евела ти правим“, или „кво став бро“. Всъщност, поведението на Бойко Борисов има аналог.

През пролетта на 2009 година, когато ГЕРБ се засилваха да направят първия си изборен скок, Европейската народна партия направи всичко възможно да ги подкрепи и дори проведе своя среща в София, в запечатиня днес хотел „Маринела“. Там имаше две хубавици в ранните си 20 години, които видимо бяха със задача да помагат по организацията. Русата беше сдържана и скромна и впоследствие стана ясно, че е преводачка. Черната не спря да се снима с важните чичковци. После стана важен сътрудник и член на политическия кабинет на Симеон Дянков. Някои от жълтите вестници писаха, че са любовници.

Та поведението на Бойко е същото като на Ирина. Снима се с всички и не пропусна да покаже фотосите. Трябваше да разберем, че премиерът ни е международен фактор. И той наистина можеше да стане. Само си представете двама пословични женкари, единият доказан милиардер, другият обвиняван, че е такъв. И двамата вулгарни като образовани каруцари. Те наистина биха си прекарали чудесно на кресло с пура и уиски. Ако нашият говореше английски. Но не, и затов се държа като старлетка.

Но поредицата от фотосесии на министър-председателя създаде още дветечения в социалните мрежи.

Първото, изразява съмнения, че „протоколната“, по думите на Борисов, снимка с Тръмп всъщност е била с восъчни фигури. Основания за това дадоха привидно неизменните позиции на американския президент и съпругата му Мелания при снимките с останалите държавни глави и правителствени ръководитли. Което е по-важно, много от позициите на Тръмп и Мелания съвпадат и с тази, при снимката им с президента Румен Радев от миналата година.

Така въпросът се пренася не само към това доколко Бойко се е изложил, но дали гостите на Тръмп в ООН, не се подлагат на унизителния ритуал да си правят протоколни снимки с восъчни фигури. Съмнение за това изразиха вече от сайтовете „Афера“ и БгСнайпер“.

Ние опитахме да съпоставим различни елемнти от стойката на американските випове за да изясним налице ли е замръзнала позиция и вероятност за восъчни фигури, или първото семейство на САЩ е събрало сили да замръзне в усмихната стойка за дълго време, докато се изреждат гостите им.

Истината едва ли ще се изясни само от фотосите. Има разлики в разположението на краката, както и пръстите на Мелания, така че версията за восъчни фигури трудно може да се потвърди.

Но поведението на премиера ни разбуди цяло социално движение. Хората пускат своите снимки с восъчни фигури от музеите по света. Такова единство нацията не е изпитвала от мачовете на футболните национали в САЩ преди 24 години, заради което трябва да благодарим на Борисов. Истински национален обединител.

„Изпълняваме всички критерии за охрана на границите и няма причина да не ни допускат до Шенгенското пространство“. „Публичните ни финанси са едни от най-стабилните в Европейския съюз и няма причина да не ни допуснат до чакалнята на еврозоната – ERM2“. Тези мантри на управляващите вече толкова втръснаха на всички, че едва ли остана сериозен човек, който да им обръща внимание. През тази седмица обаче те добиха нов смисъл, а именно – на маркер за разминаването между въображаемия свят, в който правителството ни втълпява, че живеем, и горчивата реалност, за която ни напомнят така наречените европейски партньори.

В сряда доклад за напредъка на България като държава в интеграцията си с Европа, публикува Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се посочи, че България е бедна и корумпирана държава, в която нарастването на доходите не е устойчиво. Освен това Българска народна банка не е независима, както трябва да бъде, а корупцията и неработещото правосъдие са проблем, който Европа не иска да споделя.

Впрочем, такава оценка получваме не за първи път. Разликата е, че тази седмица тя дойде като контраст на високата самооценка, която управляващите постоянно си поставят и широко прокламираните в последните пет месеца намерения на финансовия министър Владислав Горанов България да поиска започване на мониториновия период, след който да влезем в еврозоната. Точно потресаващият дисонанс между публичното говорене на българските управници и поредната лоша оценка, която получихме, е повод да се обяви, че за изминалите девет години, осем от които ГЕРБ управляват България, са загубено време. 

Пристигнали на власт с обещания да започнат нова ера в историята на България, ГЕРБ обещаха бърза интеграция в еврозоната и в Шенген. Девет години по-късно никое от тези обещания не е изпълнено. Под предлог „да търпим в името на светлото бъдеще“, ГЕРБ реализираха редица човеконенавистни политики и откровени глупости, с които постигнаха само номинално съответствие с критериите за стабилност на Европа. Реално обаче само се отдалечихме.

На деветата година откакто ГЕРБ започнаха да налагат помпозните си претенции, Европейската централна банка обясни, че липсва конвергенция. А това означава обществото да бъде по-проспериращо и по-богато, като с всяка година качеството на живот да се доближава все повече до това в Западна Европа. Последното стана ясно за самовлюбената върхушка на ГЕРБ едва в началото на тази година. Именно по тази причина в последните месеци премиерът Борисов започна да говори за увеличаване на доходите, а обект на арести се превърнаха нарастващ брой чиновници на местно ниво и кметове.

Когато става дума за увеличаване на доходите обаче интелектуалният потенциал в партията на Бойко Борисов остава толкова ограничен, че може да оцени единствено възможностите за повишаване на бюджетните заплати в рамките на съществуващото преразпределение на икономиката.

Тук трябва да се припомни, че през 2014 г. ГЕРБ отмениха дори необлагаемия минимум за най-бедните българи, под предлог че пазят догматичния плосък данък. Е, сега дори Европейската централна банка каза на управляващите, че могат да помислят за облекчаване на облагането на най-бедните. Предстои да видим дали някой в социалистическата партия ще събере кураж да изрече „отмяна на плоския данък“, или ще остави инициативата за това на някой друг.

До тук можеше и да не се стигне, ако цялото управление на ГЕРБ не разчиташе на насаждани псевдоинтелектуални постулати от неправителствени организации на правителствена издръжка. Така наречените експерти от неправителствения сектор, иначе работещи по финансирани от правителството проекти, или субсидирани от фондации, подкрепящи ГЕРБ, също не повишиха интелектуалната висота на провежданата икономичска политика. Днес същите тези псевдоексперти се правят на изненадани и обидени от уж двойния стандарт, който Брюксел и Франкфурт проявяват. Те обаче не могат да си представят, че държавен дълг два пъти по-нисък от позволеното и политиката на бюджетни излишъци, в следствие на спестени инвстиции, означават пропуснати възможности.

Не трябва да се забравя и предложнието на един такъв експерт да се подложат на облагане с данък и пенсиите на възрастните хора, дадено в началото на 2010 г., когато стана ясно още през февруари, че планираните приходи няма да се изпълнят. Да, до там стигат самоусещането за превъзходство. Тук може да се изброят много неолиберални псевдоинтелектуалци, но на днешно време съставянето на черни списъци с цел публично заклеймяване е именно техен прерогатив, поради което тази статия няма да пада на нивото им.

Със сигурност обаче ще припомним отговорността най-високопоставения глашатай на ГЕРБ – Кристалина Георгиева. Бивш вицепрезидент на Световната банка и бивш еврокомисар Георгиева не се спря да ни залива с клишета от сорта на „да се простираме според чергата си“. Своя роля изигра и недоразумението Росен Плевнелиев.

Явно екзалтацията от новата му съпруга го е направила дотам сляп за реалността, че след срещата на европейските лидери в София миналата седмица, която завърши с провал, той заговори, че Борисов бил „Меркел на Балканите“. Чудно остава в кого и кога е бил влюбен Плевнелиев през 2013 г., когато наложи вето върху актуализацията на бюджета, или през 2010 г., когато в качеството си на регионален министър одобри актуализация със същите характеристики, парите от която отиваха главно именно в неговото министерство.

БНБ за собствена употреба

Европейската централна банка твърди, че Българската народна банка не е независима. Като аргумент сочи прецедента от 2009 г., когато новоизбраното Народно събрание, доминирано от ГЕРБ, отмени решението на предходния парламент и смени един от подуправителите на БНБ. Да, девет години по-късно ЕЦБ дава този пример, наред и с други по-малко показателни. В един от по-старите й доклади като пример се посочи и предсрочното освобождаване на ръководството на Комисията за финансов надзор, което се случи през 2010 г. Тогава удобните медии на властта пускаха ласкателни статии, поясняващи, че е дошло „време за експерти“.

Само че това не остава незабелязано. И колкото и да се иска на ГЕРБ да продължат с човеконенавистната си политика, осигурявайки добруване единствено на собствената си върхушка и олигархичната си екосистема, ЕЦБ даде ясно да се разбере, че страна с такава политика не може да е част от еврозоната.

Ако правилно е схваната стратегията на нейната защита, а именно да се отрича авторството на такива изказвания, тя навярно ще може да се отстоява при обжалването на това наказание. Ангажимент да се обжалва пое адвокат Марин Марковски.

Самото дело е за думи на премиера, изречени пред патийни активисти в Бургас, като видеото със скандалното изказване вече е изтрито. Интересно е също, че депутатът Елена Йончева не е завела делото на основание текстове от Наказателния кодекс, където се посочва хипотезата за обида и клевета. Вместо това, тя съди министър председателя и партия ГЕРБ за непозволено увреждане, нормите за което са в Закона за задължнията и договорите.

„На стената“ обаче твърди, че премиерът е лъжец вече две години и не се нуждае от съдебно потвърждение на думите си. Ето няколко примера:

http://www.na-stenata.com/no_contraband_tackle/

http://www.na-stenata.com/boyko_liar/