Премиерът Борисов е разговарял с Борис Джонсън. Новината съобщиха почти телеграфически и без много подробности медиите в началото на тази седмица. Малко от тях обаче си дадоха сметка колко равностойни са били двамата, макар и само по телефона. Не като равностойни държавници, нито като ръководители на изпълнителната власт на държавите си. Те са равностойни страхливци и лъжци.
Само преди дни екипът на английския телевизионен Канал 4 (Channel 4) научи, че няма да интервюира министър-председателя Джонсън. Формалната причина – той е бил претоварен. Неформалната – началникът за новинарското съдържание и актуалните теми в канала Дороти Бърн нарече премиера известен лъжец (known liar). Да, затова екипът й остана без възможност да изпита твърденията на министър председателя.
Сигурно може да се поспори дали страхът е вдъхновил Джонсън и екипът му да откажат интервюто. Причината може да е суета, или обида, а може наиситина да става дума за претоварен график. Едно обаче е сигурно, ако британският премиер наистина искаше да покаже уважение към телевизионния канал и зрителите му, щеше само да отложи срещата. А това не го виждамеи затова думата „страх“ е най-убедителното обяснение.
Подобно стои въпросът и с нашия премиер. Нежеланието на Бойко Борисов да се излага на произволни журналистически въпроси вече стана натрапчиво. Премиерът ни два пъти направи забележки на журналистите що за въпроси му задават, като не се посвени да ги поучава и че има моменти, в които не се задават неудобни въпроси. Откриването на фабрики, или дуги производствени мощности, а може би прерязването на лентички вече не са време, в което медиите могат да държат сметка на премиера.
Брифингите в Министерски съвет вече не се посещават от Борисов. Началото на всяко заседание на правителството се записва само от оператори, но те нямат право да задават въпроси. Вместо да се представя пред журналисти, които с години си следят ресорите и могат да зададат адекватен въпрос, премиерът вече сам създава своето медийно съдържание. Посещенията му на строежи и други обекти се заснемат от негови сътрудници. Видеата, които премиерът излъчва от собствения си канал във Фейсбук включват негови изказвания. Често той сам кара автомобил на Националната служба за охрана, отзад стои някой с камера и записва, а вдясно от премиера мястото си е заел някой, който трябва да се обяснява.
Подобен подход не е пълна иновация. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също ползва профила си в „Туитър“ за директно общуване с аудиторията. Българският президент Румен Радев също има своя иновация. Отговорите му пред медиите се записват и излъчват във фейсбук профила му.
Общото при Тръмп и Румен Радев, е че и двамата общуват директно с избирателите си, излагайки своите позиции в социалните медии. Другото общо между тях е, че и двамата не бягат от среща с журналисти. Общото между Бойко Борисов и Борис Джонсън, е че и двамата избягват срещите с журналисти и излагането на въпроси, които техни сътрудници не са пресяли предварително. Вместо това, те продуцират собствено съдържание. Но двамата имат и още общи неща – българският премиер неколкократно излъга как се увеличиха приходите в бюджета през 2015 година и отдаде успехите на борбата с контрабандата. Той подведе обществото и за фалита на Корпоративна търговска банка.
Горе долу по същото време, но на западния край на континента Европа, Борис Джонсън не се спря да лъже избирателите колко милиарда на седмица ще се освободят от излизанена Великобритания от Европейския съюз.
Или ако обобщим – за първи път имаме премиер, който е напълно равностоен на британския си колега – и двамата са завършени лъжци и страхливци.
към цялата статия