Днес за пореден път премиерът Бойко Борисов облъчи хората. Докато се самоиронизираше, че ще зарилича на Камен Донев, всъщност заприлича на онези комични диктатори, които говорят дълго и не позволяват да бъдат разпитвани много много. Да не вземе току виж някой да ги разобличи в липса на аргументи за нелепиците, които пробутват. Та ето какво можеше да покаже алтернативният поглед на казаното от премиера относно банковия съюз, еврозоната и нашите напъни да бъдем допуснати в тяхното предверие:
Лихвите щели да паднат и да се улесни кредитирането – вижте Италия, Гърция, Испания и Португалия какво им се случи от кредитни улеснения
Преките чуждестранни инвестиции щели да се увеличат – вижте на графиката колко, как и за колко продължителен период се увеличиха след влизането ни в Европейския съюз. Като осъзнаете какви процеси стоят зад графиката, ще видите, че самото членство в някаква чакалня или в самата еврозона не означават нищо.
Банки нямало да фалират – спасяването на банки, които са във фалит, но управляващите ги субсидират, прави зомби банки като КТБ. А накрая сметката я плащат данъкоплатците. Германия опита да спре това, засега неуспешно, но яростното противопоставяне в еврозоната е налице.
Банковият съюз е завършеното съвършенство на банкирането в Европа – Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е с влязла в сила присъда.
Босджан Язбец – Директорът за планиране и преструктуриране на банките е разследван за действията си като управител на Словенската централна банка и няма новина да е оправдан.
Бордът е пълен с хора, които са олицетворение за нечистата връзка между одиторските и консултантските услуги, предлагани от една и съща компания, както и за лобисти. Мога и примери да прилагам.
Отвъд това:
Риск да се преструктурират дъщерните банки в клонове, а капиталът им да се изнесе в централите, навярно заедно и с част от ликвидността.
Само един колега журналист, пише за тези неща. Останалите признават рисковте, но някак си предпочитат да ги разглеждат или като присъщо притеснение пред голяма стъпка – значи то и преди да влезем в ЕС имало страхове, но не се сбъднали.
Разликата е, че цената на ЕС се знаеше – кои блокове на АЕЦ ще се затворят, при какви условия мръсни производства ще може все пак да продължат.
Тук знаем, че има рискове и абсолютно никакви мерки да се предпазим от тях. Винаги съм смятал, че Владислав Горанов е най-доброто, което ГЕРБ някога са изваждали. Но той сам поставя оценка за министърските си качества, тласкайки България в неизвестността, навярно от страх, че кризата, която предстои, няма да могат да я овладеят по друг начин. Защо ли? Орешарски и Станишев какминаха през световната финансова криза и банков сектор, който зависеше изключително много от външно финансиране.
Както на 22 април Бойко каза – при с хеликоптер за хората не. Но понеже е убеден европеец, няма да се посвени да даде същите пари за спасяването на Италия. Който гледаше пресконференцията помни.
Но нека порзсъждавме и дали всички десни са за еврозоната и дали е левичарство човек да не иска банковия съюз и чакалнята. Полша, Дания, Швеция – левичари ли са?
Накрая – ако влезем в чакалнята, в банковия съюз и един ден в еврозоната – може и да не ни се случат лоши неща. Но това няма да носи кредит на управляващите (те ще опитат да си го припишат). Не можеш да си приписваш заслуги за това, че си поел риск и си излязъл късметлия. Така държава не се управлява.
За 10 години от 1997 до 2007 България влезе в ЕС при управлението на три правителства всяко с мандат на различни политичски сили. За 10 години свое управление ГЕРБ ни вкарват в следващо ниво на интеграция – голямо постижение ли е това срещу вас? А цената плаща ли ви се?
Тези, които си мислят, че европейския банков надзор ще подобри нещо, се лъжат. Политическите сделки, компромиси и корупция, която наблюдаваме да извършват нашите политици, ще се извършват от други, но чужденци, но пак с нашите пари. Само дето вече има риск да плащаме и сметката за провали на други държави.
към цялата статия