Категория: Икономика

Ако има някое „магаре“, което постоянно да ръчка нещо, въпреки че отзивите рядко са положителни и най-често идеите умират още на фаза проект, това е финансовият министър Владислав Горанов. Това е човекът, който направи вноската за втора пенсия мобилна, поиска наведнъж разрешение да тегли всичкия нужен дълг за целия мандат на правителството си, опита да пресече злоупотребите с ДДС кредит върху личното потребление. » Владислав Горанов – министърът на блъфовете (обновена с графики в 13:00)

Дебатите по бюджета отразяват истинското ниво на политическата класа в една държава. Дали правителството е способно да обвърже изземването на доход от частния сектор с онези разходи и мерки, които максимално стимулират натрупването на богатство в 21-ви век, е най-точният измерител за успеха на всеки кабинет. А способността на опозицията да роди аргументирани и смислени критики, както и да предлага алтернативни идеи е ключова. » Дефицитът и разходите на бюджет 2016 не са най-големият му проблем

България заема 38-ма позиция в класацията за благоприятна бизнес среда на Световната банка. Класирането на пръв поглед е същото като миналата година, но ако тазгодишната методология се приложи към миналата година, ще се окаже, че реално страната ни отстъпва с две позиции, тъй като през 2014 г. би трябвало да е на 36-то място. Самата класация сравнява по еднакви критерии 189 страни по света и ще служи като отправна точка затова колко е лесно да се започне бизнес в отделните държави през 2016 година. » България отново е 38-ма в класацията Doing Business, но все пак губи две позиции (обновена в 12:19)

Иновативен начин да актуализира бюджет 2015 е избрало правителството. Това ще стане с гласуването на бюджед 2016, като в преходните и заключителни разпоредби са заложени по-високите разходи на държавата, които повишават и дефицита. Очаква се той да стигне 2.87 милиарда лева, или 3.3% от брутния вътрешен продукт, а сегашният закон предвижда дефицит от 2.49 милиарда дефицит, който се равнява на 3% от БВП. » Държавата ще актуализира бюджет 2015 с по-голям дефицит

Освен да финансира бюджетния дефицит, през 2016 година, държавата допуска тегленето на заеми за стабилизиращи операции в български банки. Максималният размер на новите заеми може да стигне 5.3 милиарда лева, а таванът на дълга за 2016 година е 26.6 милиарда лева (29.9% от Брутния вътрешен продукт) или 2.8 милиарда лева повече от дълга към август тази година, от когато датират последните официални данни. В проекта изрично се посочва, че средствата може да се изразходват за стабилизирането на банки. Отделно от това Българска банка за развитие може да получи държавна гаранция за привличането на нов дълг в размер на един милиард лева, а фондът за гарантиране на влоговете може да получи гаранция за заеми до 900 милиона евро. » Възможни са държавни заеми за стабилизиране на банки и гаранции за ББР и фонда за гарантиране на влоговете (обновена в 15:41)*

С есенната нотификация на бюджетните процедури Европейската комисия изпрати няколко тревожни сигнала за България. Първият е, че срещу все по-оскъдните бюджетни ресурси се изправя все по-голям натиск за разходи и държавата се принуждава да отговаря с тегленето на заеми. Вторият е, че най-вероятно успеваемостта в борбата със сивата икономика е силно преувеличена. » Европейската комисия: Бюджетният дефицит за 2014 г. е 5.8% от БВП и почти няма борба със сивата икономика

„Бедните винаги са го д…ли“, каза някога един заместник-министър на финансите, а един финансов министър обясняваше на студентите си, че „работа на правителствата е да пазят богатите от бедните“. Това може да не са целенасочени политически действия на управляващите партии, а просто вулгарен хумор след дългото време в публичния сектор, но показва и резултата от политическите решения, които се взимат в данъчната политика. » Ще стане ли България държава с регресивно данъчно облагане

Дълго очакваният фискален съвет, който трябва да бъде коректив на правителството, когато става дума за макроикономически прогнози и оценки на различни видове политики, най-вероятно ще се превърне в кръжок на придворни икономисти. Това поне се вижда от списъка с номинираните кандидати, който стана ясен по-рано тази седмица. » Независимият фискален съвет е на път да се окаже пълна бутафория

Ангъс Дийтън е новият носител на нобеловата награда за икономика, оценен за своите проучвания в областта на икономическото неравенство, неговите причинители и последствията от него. Конкретният повод да получи наградата е книгата му „Голямото бягство – здраве, богатство и първоизточниците на неравенството“, като заглавието е взаимствано от филма „Голямото бягство“ (The great escape) от 1963 г. Той разказва истинската ситория на 250 британски пилоти от втората световна война, които бягат от нацистки военнопленнически лагер, предвождани от южноафриканеца Роджър Бушел. Само трима от бегълците стигат територии, които не се контролират от нацистите, а самият Бушел, който показва рецидив в бягствата е екзекутиран по личната заповед на Хитлер. В теорията си Дийтън разглежда бедността и лишенията, до които води тя, със затвор и описва социалната миграция (от бедност към средна класа и богатство) като своеборазно бягство от затворническия лагер. » Как и къде идеите на новия нобелов лауреат за икономика засягат България

Някъде преди 2013 година стана ясно, че първото правителство на ГЕРБ си е купувало медиен комфорт, разпределяйки към приятелски медии средства от Брюксел за популяризиране на еврофондовете и тяхната полезност. Тогава опозиционните медии възразиха срещу порочността, но изглежда, че 2 години по-късно мъдростта и нивото на разбиране на проблема далеч не са се повишили. » Кампанията на КРИБ и КНСБ срещу сивата икономика – фалшива риторика и предизборна реклама