Дебатите по бюджета отразяват истинското ниво на политическата класа в една държава. Дали правителството е способно да обвърже изземването на доход от частния сектор с онези разходи и мерки, които максимално стимулират натрупването на богатство в 21-ви век, е най-точният измерител за успеха на всеки кабинет. А способността на опозицията да роди аргументирани и смислени критики, както и да предлага алтернативни идеи е ключова.
Нашата реалност е друга
Най-големият проблем на бюджетната процедура е, че показва една и съща идейна безпомощност, както в управляващите, така и в опозицията.
Всеки бюджет е финансов план за това как правителството ще упражнява управленската си философия. От него трябва да видим колко държавата ще похарчи за всяка отделна политика, какви резултати иска да постигне с въпросните си политики и каква комбинация от текущи приходи и теглене на заеми ще избере за да пречи най-малко на частния сектор.
И от този бюджет виждаме философия на популизма, магистралите и прикриване на разрастващите се дефицити в държавните фирми.
В този процес Министерство на финансите е балансьор между исканията за пари на отделните министерства и правилата за благоразумие, според които не трябва да се допускат прекомерни бюджетни дефицити и задлъжняване на обществото.
Най-големият проблем на бюджетната процедура е, че показва една и съща идейна безпомощност, както в управляващите, така и в опозицията. Днес е петият ден, след като проектът за бюджет 2016 бе огласен, и доминиращата критика е, че държавата ще продължи да увеличава разходите си и ще изостави съкращаването на персонал в публичния сектор. Към тази теза, изказвана от десните медии и либертариански настроените неправителствени организации, се присъединиха критиките на социалистите, че такъв бюджет води България към гръцки сценарий – разбирайте прекомерно задлъжняване, дългова криза и повишаване на данъците за да се плащат грешките на минали правителства (сякаш не бяха именно социалистите тези, които завиха към увеличаване на дефицитите).
Тройната коалиция на БСП, ДПС и Атака първа официално поде курс към бюджетни дефицити, с които да стимулира растежа, а после моделът бе копиран от ГЕРБ.
В това повърхностно говорене никой не попита здравния министър колко души по-малко ще се разболеят от рак, сърдечно-съдови заболявания или туберколоза в следствие на мерки по превенция, които той е инициирал. Не се задава въпросът и колко приблизително ще се подобри лечението на вече диагностицираните заболявания. В доклада за бюджета на функция „зрдавеопазване“ се отделя само една страница (84-та), а единственото число е това на общите разходи, които държавата планира да похарчи.
Повишаването на заплатите в средното образование, промотирано повече от финансовия министър вместо от образователния, се представя като средство за привличане и мотивиране на преподаватели с по-високи качества. Кодирано на чиновнически език, се споменава за евентуално подобряване на материалната база. Например да се поддържат училищни автобуси за отдалечените и планински населени места, за оборудването на лаборатории, интерактивни класни стаи и условия за практически занимания. Това трябва да стане, чрез увеличеното финансиране, което пък ще дойде от повишаване на стандартите за заплащане за различните дейности и отделните ученици. В доклада към бюджета на функция „образование“ са отделени цели три страници и там има (макар повърхностно и неразбираемо) обвързване на намеренията с конкретно финансиране.
Скритите дългове
Това, което и управляващи и опозиция опитват упорито избягват да коментират, са скритите дефицити, които един ден ще надвиснат за покриване на данъкоплатците. Дълговата спирала, за която предупреждава Румен Гечев няма шанс да причини криза от гръцки характер поне още 30 години, ако правителствата поддържат бюджетни дефицити близки до средните от последните пет години. Това е така, защото отношението на публичния дълг към брутния вътрешен продукт е по-ниско от 30%, а в Гърция проблемите започнаха, когато дългът надхвърли 150%.
Управляващите нарушават правилото, че социална политика се провежда през разходите и предпочитат да я стоварват върху енергийния сектор.
Загрижеността на Гечев е фалшива и защото не споменава онези едва прикривани дупки в енергетиката и отбраната, които един ден ще надвиснат за плащане на данъкоплатците.
Азбучно правило е, че социална политика се провежда чрез разходната част на бюджета. Това означава, че ако държавата иска да помогне на уязвими обществени групи, тя трябва да набере средства, които след това да разпредели върху онези, които се нуждаят от тях. Заради либертарианските мантри за колкото може по-ниско преразпределение на богатство през бюджета обаче, адекватна политика по доходите не може да се провежда.
Като резултат, социалният мир се поддържа чрез ниски цени на електроенергията, които причиняват загуби на държавните енергийни компании и водят до задлъжняване, което в момента все още се покрива. Тази задача обаче става все по-трудна и първият сигнал за това е, че наскоро Българският енергиен холдинг (БЕХ) получи отказ за финансиране, ако не кандидатства със съпътстваща държавна гаранция.
Още в следващите пет години проблемите на енергийния сектор ще се стоварят върху бюджета.
Освен БЕХ, подобна финансова катастрофа предстои, или вече се е случила в Български държавни желензици (там има спорен опит за частично решение), Центъра за градска мобилност на София, Топлофикация „София“ и още много други. За повече от милиард лева е и дупката във фонда за извеждане от експлоатация на блоковете от АЕЦ „Козлодуй“.
Тези проблеми не могат да се прикриват още дълго, защото дори и проблемните фирми да получават банкови заеми, ако не се инвестира в тяхното преструктуриране, един ден фалитът им ще стане неизбежен. И тогава държавата ще трябва да избира между това да се разпродадат активите на държавните фирми, или да ги спаси, като представи сметката за плащане от данъкоплатците.
Това във финансите се нарича Collateral Liabilities, а в българския език се превежда популярно като „скрити задължения“.
И ако Румен Гечев бе наистина загрижен за обществото или поне за онази част от него, която гласува за социалистическата партия, когато говори за дългова спирала, трябва да спомене и скритите задължения. Отговорът на десницата, все още липсва. Като в типична битка от древността, в която първи се хвърлят най-слабо подготвените и излишните части, първи закрилник на бюджет 2016 се оказа депутатът от „Синьо Единство“ – Мартин Димитров. А затова, че доводите му в защита на бюджета са повече от фалшиви всеки може да се убеди. Първо, БСП катастрофирали държавата и допуснали фалита на КТБ, така че трябвало да мълчат, след това в бюджет 2016 имало стъпка на консолидация и най-смешното – плоският данък бил някаква гаранция за стабилност.
Това, че в думите му липсват елементарна задълбоченост и и конкретика не трябва да буди изненада, той толкова си може. Но ако от Реформаторския блок искат да покажат, че са нещо по-различно от патерица на ГЕРБ и смокинов лист пред коалицията „Бойко-Пеевски“ (по Иван Бакалов), ще трябва да изоставят вечното си оправдание, че без съдебна реформа нищо друго не е възможно и да започнат да дават идеи и в другите области.
В противен случай, фалитите на държавни фирми ще причинят ликвидни проблеми на бюджета дори и при ниско равнище на държавния дълг (може би дори в следващите пет години) и тогава не е много сигурно кого ще може да обвинява Мартинчо Димитров.
Бойко си е Бойко
Относно премиера и неговата визия думите са излишни. Навярно Бойко Борисов потрива доволно ръце, че запази за партията си лесния сектор на инфраструктурата, а остави на коалиционните партньори горещите картофи на социалната политика, здравеопазването и отбраната. Така дори няма да звучи жалко, като споменава магистралите подобно на онзи гимназист, който на изпита по ботаника учил само за краставицата. Днес той има свои министри, с които да хвали и коалиционни министри, които да подхвърля на хората, когато недоволството ескалира.
към цялата статия