Ако има някое „магаре“, което постоянно да ръчка нещо, въпреки че отзивите рядко са положителни и най-често идеите умират още на фаза проект, това е финансовият министър Владислав Горанов. Това е човекът, който направи вноската за втора пенсия мобилна, поиска наведнъж разрешение да тегли всичкия нужен дълг за целия мандат на правителството си, опита да пресече злоупотребите с ДДС кредит върху личното потребление.
От вчера, на него трябва да благодарят и работещите в сектори „отбрана“ и „сигурност“ затова, че оряза значително социалните им придобивки (това най-вероятно е блъф). Промените, бяха вмъкнати в последния момент в проектобюджета за 2016 година и заминаха за обсъждане в парламента без съгласуване с вътрешния и военния министър.
Надцакване, или ръчкане?
Подобен ход е директно хвърляне на ръкавицата в лицето на силовите министри и не може да се предприема лекомислено. Ако инициативата му се отхвърли, финансовият министър влиза в ролята на пишман реформатор, като Симеон Дянков, а ако мине, ще е шамар за министрите, затова че не реформират секторите си и се налага намесата да дойде отвън.
Готов съм да се обзаложа, че това е блъф, с който иска да ги отрезви. Най-вероятно самият Горанов не вярва напънът му да се увенчае с успех, но ще покаже на ресорните министри, че толеранса към отказа от реформи вече е нулев. Крайният резултат ще бъде свиване на социалните придобивки за онази част от служителите в двете министерства, чийто труд не е по-рисков от този на всички останали държавни служители.
Само забележете на снимката са вариантите за финансиране на отбранителното министерство от проекта, оповестен миналата седмица и от този, внесен в парламента, който е финален документ. Разлика в средствата няма, което означава, че или проектобюджетът е внесен недовършен, или финансовото министерство е ритнало по кокалчетата вътрешното и военните министерства.
Същото може да се види и в бюджета на вътрешното министерство, където планираните разходи в крайния законопроект, внесен в парламента са на същото ниво като в черновата от миналата седмица.
Защо смятам така?
През есента на 2011 Горанов предложи проектобюджет с минимално допустим размер на фискалния резерв от 3 милиарда лева. Това беше стряскащо ниско равнище, но при внасянето на проекта в парламента, „подът“ бе вдигнат на 4.5 милиарда лева. Целта бе да се покаже на премиера обществената изненада, спекулации и тревоги за ниския фискален резерв и така да се убеди Бойко Борисов, че падежиращите облигации в началото на 2013 година трябва да се рефинансират с нов заем през 2012 година.
Чистата математика показваше, че при планираният бюджетен дефицит и предстоящите плащания по държавния дълг резервът не би могъл да е с по-голям размер. И в действителност, при внасянето на бюджета минимумът на резерва отразяваше сценарий с рефинансираща емисия облигации.
Това, че в течението на 2012 година безотговорният Симеон Дянков отново опитваше да избегне излизане на международните пазари за дълг, само отразяваше некомпетентността му и колкото и да не е симпатичен на борците срещу задкулисието, Горанов бе от страната на здравия разум.
Точно, помнейки тази случка, прогнозирам, че при първа възможност мерките, които той предлага ще бъдат смекчени, но напредък ще има.
Навярно да се прави политика чрез ръчкане не е най-приятното занимание, но това се очертава като да е единственият начин. И ако в системите за отбрана и сигурност се внесе нестабилност заради увеличения брой напускащи, отговорността няма да е само на Горанов, но и на силовите министри. Защото тяхното бездействие породи маневрата на финансовия министър.
към цялата статия