Govt_Office

Европейската комисия: Бюджетният дефицит за 2014 г. е 5.8% от БВП и почти няма борба със сивата икономика

С есенната нотификация на бюджетните процедури Европейската комисия изпрати няколко тревожни сигнала за България. Първият е, че срещу все по-оскъдните бюджетни ресурси се изправя все по-голям натиск за разходи и държавата се принуждава да отговаря с тегленето на заеми. Вторият е, че най-вероятно успеваемостта в борбата със сивата икономика е силно преувеличена.

Такава оценка трябва да притеснява бизнеса и домакинствата, защото означава, че държавата трябва да преструктурира публичния сектор или ще бъде обречена на перманентно задлъжняване, което в един момент неизбежно ще изиска и увеличаване на данъчната тежест. Но какви са конкретните сигнали.

Дефицитът е много по-голям

Европейската комисия е коригирала оценките на българското правителство за бюджетния дефицит през 2014 година и вместо 3%, както го докладва кабинетът, той е 5.8%, съобщи Министерство на финансите. Причината се дължи на средствата, които държавата предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за справяне с последствията от фалита на Корпоративна търговска банка. И макар наказателна процедура за прекомерен дефицит да не се очаква, тъй като влияещият фактор е с еднократен характер, сигналът е притеснителен.

Средствата от бюджета за покриване на гарантираните депозити се смятат като разход и загуба за държавата според Европейската комисия.

Актът на европейската комисия казва горе долу следното „приемаме, че кредитът от държавата към фонда за гарантиране на влоговете са загубени пари и ги третираме като разход. Ако някога се върнат, то ще се отчетат като приход за конкретната година“. Или с други думи – държавата и обществото плащат за неефективния банков надзор, които допуснаха Цветан Василев да издигне пирамида насред центъра на София с парите на държавните фирми, а след това завлече и редица вложители от частния и домакинския сектор.

През следващата година ще има риск държавата отново да участва в стабилизиращи операции и потвърждение на това схващане индиректно прави и финансовият министър Владислав Горанов. Във интервю за Капитал от септември той потвърди, че бюджет 2016 ще бъде така подготвен, че правителството да разполага с ликвидни резерви, с които да се намеси, ако стрес теста на банките покаже необходимост от стабилизационни мерки.

Заделянето на средства за стабилизиращи операции обаче изяжда пространството за провеждане на политики, благоприятстващи растежа. Резултата вече го видяхме, след като в началото на годината финансовият министър поиска от парламента да му разреши изтеглянето на 16 милиарда нови външни заеми.

Сивата икономика остава почти същата

VAT_july
Данните показват, че само през януари има наистина извънреден ръст на приходите от ДДС, което се обяснява с фактори, имащи еднократно влияние.

В нотификацията си Европейската комисия посочва, че очаква през тази година брутният продукт да достигне 86.28 милиарда лева, след като пролетната прогноза бе за 83.58 милиарда лева. Това означава, че или икономиката расте по-бързо от очакваното, или цените се покачват и с това нарастват приходите от ДДС. Само от увеличението на Брутния вътрешен продукт обаче могат да се обясни увеличение на бюджетните проходи с 850 милиона лева в допълнение към вече заложеното увеличение в закона за бюджет 2015 и така на практика почти не остава ръст на приходите, който да се обясни с по-ефективно противодействие на контрабандата.

Събираемостта на ДДС расте с темп изпреварващ увеличените приходи от акцизи, а в предишна публикация обърнахме внимание, че при ДДС влияят и еднократни фактори с политически характер.

В действителност държавата бори сивия сектор, но само защото производството на цигари се контролира от олигархията.

Изводът, който спокойно може да се направи е, че през последните месеци премиерът абсолютно неоснователно се тупаше по гърдите с въображаеми удари по сивата икономика. Това, което не може да ни успокоява е, че държавата става все по-уязвима на еднократни шокове с голям магнитуд. Доказателството се видя миналата година, когато трябваше с изтеглянето на извънреден заем за да се гарантира, че проблемите в КТБ няма да се пренесат върху цялата банкова система.

Задлъжняването на правителството и следователно на обществото обаче не вървят успоредно с реформиране на публичния сектор, което да създаде буфери извън чисто кредитните инструменти, а пасивността на правителството е сигнал за популизъм и безотговорност, в едно с толериране на олигархията.

За това обаче бившият финансов министър Симеон Дянков мълчи въпреки охотата, с която дава интервюта и поучава обществото. Той е сред основните виновници за уязвимостта, в която се намира България, защото през целия си мандат водеше политика по покриване на бюджетните дефицити със средства от фискалния резерв, вместо със заеми. Така от една страна подсигури ниски лихви по държавните кредити, което се приписва като негов личен успех, но заложи проблеми пред следващите правителства, които подхождат към пазарите от много по-слаба позиция.

Tags , , , , , , , ,
към цялата статия

One thought on “Европейската комисия: Бюджетният дефицит за 2014 г. е 5.8% от БВП и почти няма борба със сивата икономика”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>