В средносрочен план намерението на ДБ е да консолидира надзора на целия финансов сектор – бнков, застрахователен, пенсионноосигурителен и капиталов пазар в един мегарегулатор на финнсовия сектор. За целта, Управление „Банков ндзор“ ще излезе от Българска народна банка и ще се прехвърли към Комисията за финансов надзор. Сегашният подуправител Радослав Миленков ще се раздел с длъжността си, както и сегашният председател на КФН – Бойко Атанасов.

Реформата прилича на идеята, която преди 12 години лансираха от ГЕРБ, но тогава КФН трябваше да се влее към БНБ. Общото и в двата случая е, че целият надзор на финансовия сектор – банков и небанков ще се окаже под една шапка.

Не е ясно кой е другият регулатор, за който ДБ настояват да получат, но според източници на „На стената“, ИТН за момента не желаят да правят никакви отстъпки. Притеснителното в подобен сценарий е, че финансовият сектор може да се окаже под контрола на икономическите кръгове, подкреящи ДБ и в ръководството му да попаднат лица, свързани с кръга „Капитал“, както вече стана с Българска банка за развитие и предстои да се случи с Фонда на фондовете, ако служебното правителство се задържи достатъчно дълго.

Има и още една нередност. Политическите назначения в регулаторни органи са нещо, срещу което ДБ и кръговете зад тях винаги са се обявявали публично. Ако сега те получат възможност да излъчват политически назначения в регулатора, който се грижи за трансмисионните механизми на икономиката, дори като се остави настрана липсата на представителност, има риск властта да се използва за разчистване на сметки и за решаване на частни казуси.

Освен ДБ, искания се предявили и другите „партии на протеста“, а и не само те. Така например „Изправи се БГ! Ние идваме“ желаят да определят трима областни управители, а БСП искат да излъчат между 6 и 7 заместник-министри. Последното се очертава като реалистично за изпълнение условие, тъй като ИТН са осъзнали, че нямат хора да заемат всички политически позиции, за които имат власт да влияят, а не желаят да задържат хора, свързани с ГЕРБ.

Лихвите щели да паднат и да се улесни кредитирането – вижте Италия, Гърция, Испания и Португалия какво им се случи от кредитни улеснения

Преките чуждестранни инвестиции щели да се увеличат – вижте на графиката колко, как и за колко продължителен период се увеличиха след влизането ни в Европейския съюз. Като осъзнаете какви процеси стоят зад графиката, ще видите, че самото членство в някаква чакалня или в самата еврозона не означават нищо.

Банки нямало да фалират – спасяването на банки, които са във фалит, но управляващите ги субсидират, прави зомби банки като КТБ. А накрая сметката я плащат данъкоплатците. Германия опита да спре това, засега неуспешно, но яростното противопоставяне в еврозоната е налице.

Банковият съюз е завършеното съвършенство на банкирането в Европа – Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е с влязла в сила присъда.
Босджан Язбец – Директорът за планиране и преструктуриране на банките е разследван за действията си като управител на Словенската централна банка и няма новина да е оправдан.
Бордът е пълен с хора, които са олицетворение за нечистата връзка между одиторските и консултантските услуги, предлагани от една и съща компания, както и за лобисти. Мога и примери да прилагам.

Отвъд това:
Риск да се преструктурират дъщерните банки в клонове, а капиталът им да се изнесе в централите, навярно заедно и с част от ликвидността.

Само един колега журналист, пише за тези неща. Останалите признават рисковте, но някак си предпочитат да ги разглеждат или като присъщо притеснение пред голяма стъпка – значи то и преди да влезем в ЕС имало страхове, но не се сбъднали.

Разликата е, че цената на ЕС се знаеше – кои блокове на АЕЦ ще се затворят, при какви условия мръсни производства ще може все пак да продължат.

Тук знаем, че има рискове и абсолютно никакви мерки да се предпазим от тях. Винаги съм смятал, че Владислав Горанов е най-доброто, което ГЕРБ някога са изваждали. Но той сам поставя оценка за министърските си качества, тласкайки България в неизвестността, навярно от страх, че кризата, която предстои, няма да могат да я овладеят по друг начин. Защо ли? Орешарски и Станишев какминаха през световната финансова криза и банков сектор, който зависеше изключително много от външно финансиране.

Както на 22 април Бойко каза – при с хеликоптер за хората не. Но понеже е убеден европеец, няма да се посвени да даде същите пари за спасяването на Италия. Който гледаше пресконференцията помни.

Но нека порзсъждавме и дали всички десни са за еврозоната и дали е левичарство човек да не иска банковия съюз и чакалнята. Полша, Дания, Швеция – левичари ли са?

Накрая – ако влезем в чакалнята, в банковия съюз и един ден в еврозоната – може и да не ни се случат лоши неща. Но това няма да носи кредит на управляващите (те ще опитат да си го припишат). Не можеш да си приписваш заслуги за това, че си поел риск и си излязъл късметлия. Така държава не се управлява.

За 10 години от 1997 до 2007 България влезе в ЕС при управлението на три правителства всяко с мандат на различни политичски сили. За 10 години свое управление ГЕРБ ни вкарват в следващо ниво на интеграция – голямо постижение ли е това срещу вас? А цената плаща ли ви се?

Тези, които си мислят, че европейския банков надзор ще подобри нещо, се лъжат. Политическите сделки, компромиси и корупция, която наблюдаваме да извършват нашите политици, ще се извършват от други, но чужденци, но пак с нашите пари. Само дето вече има риск да плащаме и сметката за провали на други държави.

1 Направи се на обиден
Това, че са имали телефонни разговори и срещи на живо с президента не му дава имунитет срещу критики. Ако не иска критики, да не прави грешки, или да си подава оставката.

2 Обвини БСП за гафа с ценовите ограничения и антипазарните мерки в законаза извънредното положение
Ок, левицата е предложила глупавите идеи. Нито им е за първи път, нито за последен. С кой акъл цялата парламентарна група на ГЕРБ се съгласи да ги подкрепи? Това означава, че 95 души в парламентарната група на ГЕРБ нямат собствен разсъдък, а проявяват стадна ирационалност и за това не са достойни да управляват.

3 Разделя обществото на народ и бизнесмени-олигарси
Призивът някои от най-едрите бизнесмени, които често си пушат пурите, я с премиера, я с членове на неговия кабинет, да си продадат майбасите и мерцедесите прозвуча кощунствено. Вярно е, че едрият бизнес у нас, в голяма част не би оцелял и един предиобед в условията на свободен пазар без държавна подкрепа, но това далеч не е цялата бизнес класа. Много предприемачи и мениджъри, които с цената на безсънни нощи и упорит труд са създали стойност, се усетиха обект на класово разделение и под прицел. Един лидер не може да настройва обществени групи едни срещу други. Тръгне ли по този път, време му е да сдава властта.

4 Не смее да мисли нестандартно и няма хора с такава способност в екипа си
Премиерът упорито повтаря, че пази фискалния резерв, че няма да харчи безконтролно и ще пази държавата от бюджетен дефицит. Няма лошо човек да е дисциплиниран, трябва да си дава сметка колко извънредни са днешните времена. Ниската задлъжнялост е преследвана точно заради кризи като сегашната, а не е самоцел. Не е нужно да харчи веднага. Нека да каже за какво няма да харчи. Нека да каже, че знае в какъв момент и за какво ще отпускат средства. В момента виждаме липса на визия, подставяна като дисциплина. Защо не споменава нищо за възможността да се изтегли нов облигационен заем. Нека след това да не се харчи, като са толкова добри в разходната дисциплина. Премиерът отхвърли и вероятността за споразумение с Международния валутен фонд. Защо? И Унгария и Румъния минаха през програма за подкрепа на платежния баланс при предишната криза. Какво пречи и сега да се помисли за пълния инструментариум, с който да се посрещнат проблемите? Пречи неразбирането на премиера, че обществото е на първо място. И за това трябва да си ходи.

5 Борисов сам си противоречи
От една страна премиерът обяснява защо е важно България да стане част от еврозоната. От друга изразява съмнения, дали Европейската централна банка ще съумее да удържи положението. Тази непоследователност във външнополитическата и икономическа ориентация на премиера показва липса на увереност в собствената му и на сътрудниците му визия. Такива хора нямат място начело на държавата. Особено сега.

6 Изпуска контрола
И да иска, и да не иска, Борисов ще се принуди да направи и дефицит и да потърси външен заем. Въпросът е, дали ще действа от позиция на силата, или по принуда. Колкото и да се правеше на спестовен през първия си мандат, кабинетът „Борисов“ 1 изтегли нови заеми за 4 милиарда лева и изяде още 4 милиарда от фискалния резерв. Защо си мисли, че сега положението е различно? Може би пак иска да съсипе икономиката, за да се пазаруват обезценени бизнеси от олигарси, близки до властта.

7 Нервите му не издържат
Ако беше емоционално стабилен, Борисов нямаше да прекара час и половина от работния си ден да води задочен диалог с президента. Вместо това излезе с реч в стил Фидел Кастро и Уго Чавес, открито се разсърди на президента и разедини нацията. Не, президентът не разедини нацията. Той действа като последна инстатция за предпазване на народа от грешките на управляващите. Той упражни конституционните си правомощия. Борисов настрои привържениците си срещу президента.

8 Проявява двоен стандарт
Бойко Методиев Борисов е един от най-безотговорните държавници в новата ни история. Лично Борисов обясняваше през 2010 година защо пари на държавните фирми няма да се теглят от КТБ и допусна тази пирамида да утрои размерите си през първия му мандат. Борисов лично опита да паникьосва хората през юни 2014 година и говореше за опашки пред банките. Един друг политик с далеч повече класа (и необяснима сдържаност) – Петър Чобанов му отговори подобаващо на 28 юни 2014 г. (как точно вижте тук). Трябваше вчера да видя как Борисов се прави на обидена госпожица след президентското вето, за да разбера защо някога Чобанов беше прав като му отговори без емоционалност. Защото поддаването на емоции показва липса на самоконтрол и създава недоверие в лидера, който се е разциврил и цялата организация, под него.

И сега, ако Борисов наистина е готов да търси консенсус. Ако наистина иска да помогне за смекчаване на ударите както от пандемията, така и от назряващата икономическа криза. Може да си подаде оставка и да използва следващия си мандат с съставяне на експертно правителство. Не да остави България без парламент и със служебно правителство. Не да предизвика предсрочни избори по време на пандемия.

Най-правилно ще бъде да се върне в парламента и да гарантира, че депутатите му ще гласуват предложенията на експертното правителство. Те и без това гласуват каквото им се каже. Този път, поне може да гласуват и нещо смислено.

Спешно да се създаде механизъм за обмен на информация между фирмите, които освобождават служитеи и Агенцията по заетостта. Безработните, които са освободени в последните дни, да не се налага да посещават физически Агенцията по заетостта за да се регистрират, а да получават обезщетенията си след деклариране на оснобождаването им от техните работодатели.

Какъвто и модел на освобождаване и регистрация на безработните да се избере, от тях да се събира следната допълнителна информация:
– размер на техните задължения по тип кредитор
– размер на предстоящите им погасителни вноски

Тази информация ще помогне да се разбере каква сума просрочени задължения може да се натрупа в най-краткосрочен план в банки, доставчици на комунални услуги, компании за бързи кредити. Веднъж налична, информацията може да се използва за прогнозиране на очаквано повишение на проблемни кредити и капиталови дупки в системата на търговските банки. Ще е ясно с каква ликвидност ще се лишат доставчиците на вода ток и отопление, телефония, телевизия и интернет.

Същият тип информация ще може да се валидира от доклади на търговските банки, които периодично оценяват кредитите си на база тяхното обслужване за целите на новите регулаторни изисквания.

Самите банки да бъдат задължени да предоставят своя аналитична информация, доколкото, тя може да покаже прекомерно утежнена, или смекчена, според разбиранията за целесъобразност на банковия мениджмънт. За да не се случи това, от банките може да се поиска да анкетират по имейл, или с телефонни обаждания, или през приложенията за мобилно банкиране, своите клиенти, било то корпоративни или физически лица.

Така ще станат ясни непосредствените нагласи на клиентите и информацията ще може да се съпоставя с други показатели, преди да послужи като ориентир за взимане на решения.

НСИ да започне да събира информация от мобилните оператори за просрочените задължения на техни клиенти. Това може да се превърне в показател за доверието и финансовото състояние на домакинствата. Доколкото всеки потребител има отделна дата за плащане на смеките, операторите могат да изчисляват размера на просрочията ежедневно, а също така и да групират проблемните си длъжници по период на забавни плащания, след което да докладват агрегираните данни. Тази информация може да се съпоставя за целите на по-задълбочен анализ с редица други показатели.

Към правителството да се създаде експертен екип от специалисти в областта на статистиката, прогнозирането и моделирането. Техният труд на не се използва директно при взимането на решения, но да се съпоставя с резултати от проучвания в Министерство на финансите или в БНБ.

Всико това ще позволи на управляващите да увеличат своя кръгозор и да взимат превантивни мерки, вместо да се борят само с последствията на пандемията и задаващата се икономическа криза.

Преди всяко негово твърдение да се анализира, ще предложа на читателя да внимава за разликата между това какво е аргумент и какво е голословното твърдение. Аргументът е факт или допускане, които доказват дадена теза, или най-малкото надграждат диалога, изисквайки опонентът да изложи по-силен аргумент, ако иска да ги обори. Голословното твърдение е нещо, което участник в диалога казва, но в думите му трудно може да се открие фактология, или логика, която да подсказва правотата на отстояваната теза. Нека сега да видим изказванията на великия икономист Никола Янков и защо те са голословни твърдения, а не аргументи.

С удебелен и наклонен шрифт са въпросите на водещия Ивайло Лаков (човек, абдикирал от обективната журналистика). Само с наклонен шрифт са твърденията на Никола Янков.

Какво ще стане ако не влезем в еврозоната?
България категорично ще изпадне от статуса на държава палъноправен член на Европейския съюз. Ние сме поели договорен ангажимент да въведем еврото. Оттогава минаха 15 години и не сме го направили, може да минат и още 15 години, тъй като няма формален срок. Истината е, че Европейският съюз еволюира. Говорим за Европа на няколко скорости, започвайки от интегрираната Западна Европа, после, минавайки през Центрана и Изтона Европа, която е форматирана във формат Вишеград и Европа на три морета. България не участва в тези формати. България става част от един друг формат – на държави като Македония, Босна, Армения, Беларус Молдова, това е бъдещето на България извън Европейския съюз и това ще е бъдещето на България, ако се откажем от нашия път към интеграция в сърцето на Европа. А той адължително минава през членство в еврозоната.

Неточностите, които правят това изказване голословие са следните:
1 България участва в инициативата „Три морета“, поне ако се вярва на Министерство на външните работи.
2 България не може да стане част от формата на Македония, Босна, Армения, Беларус и Молдова. Те не участват в някакъв общ формат. За разлика от тези страни България е в Европейския съюз. Нашите граждани пътуват свободно и могат да намерят работа навсякъде в ЕС. Грежданите на посочените страни не могат. България има гласове в Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската Комисия. Тези държави нямат.
3 България няма да излезе от Европейския съюз, ако не влезе в еврозоната след някоя друга година. Никой сериозен човек, нито в Брюксел, нито в България не говори за такова нещо.
4 Държави като Полша, Чехия и Унгария, също не търсят интеграция чрез участие в еврозонаата, но те не се притесняват, че ще изпаднат от самия Европейски съюз, ако не приемат еврото на този етап.

Защо чехия, полша и унгария могат да си позволят, а ние не?
Чехия, Полша и Унгария са Европа. Между тях и нас съществуват 1000 километра разстояние и 1000 години социално икономически особености и 1000 милиарда евро разлика в БВП. Ето за това.

1 Не става ясно как точно историята, размерът на БВП и социалните особености правят Полша, Унгария и Чехия по-големи европейци от България и как въвеждането на еврото ще ни изравни с тях?
2 Изведнъж ли ще умножим брутния си вътрешен продукт? Изведнъж ли българите ще забогатеем?
3 Изведнъж ли ще се създаде стена пред Русия и Турция и българите с проруски сантимент ще се откажат от него?
4 Как еврото ще даде тласък на тези процеси, ако те вече не са се случили? Кога еврото е предлагала ускорена конвергенция само по себе си?

Какво ще се промени ако станем част от еврозоната?
Всичко. Ролята на надзорник ще премине от БНБ към ЕЦБ. Това трябва да радва българите, значи, че няма да имаме КТБ и сценарии като 1997 година. Ще има по-добре капитализирана банкова система, която ще гарантира депозитите на българското население. Еврозоната гарантира по-голям интерес от чуждестранни инвестиции. По-ниски трансакционни разходи за бизнеса от липсата на разходи по обмена на валута, ще има повече туристи в България, все положителни неща. Лихвите ще останат трайно ниски, което е добре за населението.

1 Банки фалират навсякъде в еврозоната. А където не фалират, правителствата поемат същия морален риск, който не поемаха ГЕРБ, когато допуснаха КТБ да се разрасне тройно под носа им.
2 Българските банки, които са част от международни банкови групи и в момента са ПО-СИЛНО капитализирани, отколкото техните майки. Съмнително е, че еврозоната ще направи банките, които са юридически лица, регистрирани в България, по-силно капитализирани. Една от възможните посоки за развитие на еврозоната и банковия съюз, е дъщерни банки да се закрият, а капиталът им да се трансферира в банките майки. Това не означава по-силно капитализирани банки в България. Това е риск за Българските спестители, който управляващите са длъжни да разсеят публично и категорично, преди да допуснат тясно сътрудничество с европейския банков съюз.

Защо се спекулира с гръцки сценарий?
Гръцки сценарий е възможен в сегашната ситуация много повече, токолкото в еврозоната. В еврозоната действат маастрихтските критерии. Държавата не може да има бюджет повече от 3% от БВП и дълг повече от 60% от БВП. В момента в България няма такива критерии. Тоест българската политичска класа – правителството и парламентът могат да изхарчат всички пари на света и да ни вкарат в гръцки сценарий днес. Еврозаната спира възможностите за такъв сценарий, не ги засилва.

1 Гръцкият сценарий се случи именно в еврозоната, а не извън нея?
2 България вече 23 години не е водила неразумна фискална политика без да е в еврозоната. Това се дължи до голяма степен на валутния борд.
3 Манипулирането на данните за икономическия растеж, за което стана ясно публично миналия петък, но за което се говореше още от декември миналата година, показва, че поведението на България при управлението на ГЕРБ, напомня точно за поведението на Гърция преди кризата. Тогава Гърция лъжеше в статистиката си за да крие проблемите на публичните си финанси.
4 Еврозоната не представя никакви формални гаранции, че същите манипулации в статистиката няма да се случват и ако България вече е въвела еврото.
5 Ниските лихви и лесният кредит в еврозоната, които се представят като мост към бързото забогатяване, крият огромен риск от раздуването на кредитни и инвестиционни балони, както и от създаването на дългови кризи.

Стимулрат се страхове, всява се паника и то с откровени лъжи?
Тоно така. Бих казал, че някои неща могат да бъдат квалифицирани според Наказателния кодекс като престъпления срещу икономическата система на страната. Може би трябва да се погледне и от тази гледна точка. Това със сигурност не е нещо, което е направено случайно. Това са координирани атаки, възможно е да се търси и извън България центъра на финансиране и организация на тези неща. Така че има си служби, които трябва да се занимават с тези въпроси.

1 Оставям настрана фактът, че се чувствам набеден от Никола Янков. Тъй като практикувам отговорна журналистика, ще попитам не е ли престъпление срещу икономическата система на страната, хора публично да отправят спекулативни твърдения, с които неправилно се успокоява обществото, че членство в еврозоната ще ускори забогатяването и сигурността и в същото време да се премълчават рисковете.
2 Списание „Икономист“, където работя, развива и аргументира в най-голяма степен разумните съображения, че присъединяването към т.нар. чакалня на еврозоната представлява риск за България, ако се случи на този етап от развитието на еврозоната и на този етап от развитието на българската икономика. В публикациите ни има толкова координация с други медии, колкото всеки път, когато различни медии говорят с едни и същи източници.
3 Това, че в държавата има хора, които се ползват с обществен, академичен и експертен авторитет и споделят позициите си анонимно, защото се притесняват от репресии, не е атака срещу икономическата система. Атака срещу държавността е, че тези хора са станали известни на управляващите без журналистите да ги издадат, и вече получават предупреждения да си мерят приказките. Атака срещу държавността е присъдружни на управляващите НПО-та да получават информация кои са източниците ни и да ги брандират като сили, подриващи националния  интерес.
4 Смешно е човек, който в рамките на 15 минути разви толкова манипалутивни тези да твърди, че други манипулират общественото мнение.

Аз съм сигурен, че българите подкрепят членството на България в еврозоната и фактът, че те гласуват, обръщйки левовете си в евро напоследък ви говори достатъно красноречиво, че те искат да имат по-стабилна валута и не искат да се притесняват от хиперинфлация, банкови фалити и такива неща. Еврозоната гарантира тези страхове за поколения напред.

1 Ако българите подкрепяха членството на България в еврозоната, защо социологическите проучвания сочат обратното? Тук не става дума за това дали общественото мнение е правилният измерител за правотата на една или друга теза. Въпросът опира до манипулативното тълкуване на общественото поведение.
2 Българите обръщат парите си в евро, когато се уплашат, че външна криза, или чутовната глупост на избирателите може да обезценят парите им. Конкретната причина близо два милиарда лева (предимно спестявания) да се превалутират в последния месец е не друго, а страхът, че ГЕРБ може да допуснат срив на валутния борд.
3 Засиленото превалутиране на спестявания и ликвидност в последния месец се случва след огласянето на един законопроект на управляващите. Не се е случило от нищото и това прави поведението на домакинствата и бизнеса рационална реакция на хазартен политически ход. Нито една сериозна медиа не каза повече от това, което наистина вещае внесеният законопроект. Управляващите признаха правотата на медиите, приемайки решение на Народното събрание, което санира законовите промени с допълнителни ограничителни разпоредби, касаещи мандата на управляващите в преговорите за въвеждане на еврото.
4 Чисто логически, да се твърди, че българите не искат хиперинфлация и банкови фалити, след като се видя реакцията на българските домакинства и бизнес по отношение на спорния законопроект, показва две неща. Или Янков е допуснал грешен изказ, или намеква, че с поведението си именно управляващите работят за хиперинфлация и банкови фалити.
5 Грешка на изказа е и последното изречение от цитираното твърдение, че „еврозоната гарантира тези страхове за поколения наред“. Навярно манипулаторът Никола Янков е искал да каже, че еврозоната гарантира за поколения напред, че такива страхове няма да се реализират. Е не му се получи. Но за разлика от него, съм достатъчно почтен и няма да спекулирам с лапсуси не неопределености.

Ясно е, че управляващите си имат система от медии, които тиражират и мутиплицират подобни манипулации. Навярно манипулативните  твърдения на Никола Янков ще стигнат далеч по-голяма аудитория от този анализ, който спори защо не трябва да се вярва на Никола Янков. Едно обаче е сигурно. Щом управляващите са опрели до такива хора да промотират инициативите им, значи управляващата каса има сериозен проблем с авторитетите и доверието.

Подобно действие поне на теория има логика, показа допитване до банкови директори и бивши членове на ръководството на БНБ. Ако капиталовата адекватност на дъщерните институции в България е в пъти над изискванията на Европейската центрана банка и значително над общата за дадена банкова група, която се бори с последствията от взети в миналото грешни решения, поддържането на излишно висок капитал в България може да се приеме за скъпо и ненужно.

Евентуално развитие в тази посока би означавало, че печалби, които са трупани с години като капитал в балансите на българските институции, може да се използват за решавне на проблеми и стабилизращи мерки другаде, където обществата са значително по-богати, но не са били благоразумни на макроикономическо ниво.

Такова поведение е възможно и сега, доколкото става въпрос за капитал на банковите групи, който е тяхна собственост и те трябва да могат свободно да се разпореждат с него. В същото време обаче, не трябва да се забравя, че през всички 21 години от въвежднето на валутния борд досега, политическата класа и централната банка полагаха последователни услия да създадат благоприятна банкова среда, включително и с мерки в ущърб на клиентите. За това и държавата е в позиция, да изисква от чуждестранните финансови институции отговорно отношение към българските им клиенти и като цяло към България като място, което им е създало големи печалби.

Самото изтегляне на капитали, особено под натиск от проблеми другаде, ще означава директно, че плодовете на благоразумната политика тук се използват за решаване на затруднения в далеч по-богати държави.
За защита на националния интерес, дъжавата може да въведе и нова по-висока ставка за данъка върху дивиднетите, с която да демотивира изтеглянето на капитали.

„Подобна мярка би била напълно в реда на нещата, макар и да изглежда като брутален ход. Все пак клиентите на българските банки са плащали в пъти по-високи лихви, в сравнение с тези на запад и ако има опасност системата тук да заработи за стабилизирането на някоя друга, държавата ще е длъжна да се намеси“, обясни източник от Народното събрание, запознат с проблема.

Директорът на една от големите банки се възмути от подобна теза и я определи като „пълна глупост“ и като страх на някой, че може „язвите“ в банковия сектор най-после да бъдат изрязани. Той изтъкна още, че българските подразделения съставляват много малка част от консолидирания бизнес на групите, които ги притежават и прехвърлянето на капитали не би решило никакви проблеми.

Друг негов аргумент, е че дори теоретично преструктурирането в клонове да се случи, то не би било толкова страшно, защото в момента чуждите банкови групи отговарят за българските си дъщерни дружества само до размера на тяхното дялово участие, докато при разкриването на клон, те отговарят с целия собствен капитал на групата. Отделно, депозитите, направени в клонове на банки от еврозоната, са защитени от европейската система за гарнтиране на влоговете.

Това обаче е едно от притесненията на политиците.
Макар правителството да е поело категоричен курс към еврозоната, на най-високо експертно ниво има притеснения, че скоро може да има сериозни дезинтеграционни процеси и дори риск от разпадане на еврозоната. Първото доказателство затова е, че Германия бави създаването на общоевропейска система за гарантиране на влоговете. Този проблем в момента се решава, с изискването дъщерните банки у нас да бъдат стабилни сами по себе си и да не зависят от подкрепата на „майките си“. За спазването на това изискване в момента отговаря БНБ, но ако банките тук бъдат понижени до клонове, техните собственици повече няма да отговарят пред централната ни банка, а пред ЕЦБ.

Загуба на мотив

Това, което кара банките да поддържат капитал в България, е че отговарят пред българските регулатори, което пък е наследено от изграждането на системата в годините след въвеждането на валутния борд, до влизането на България в ЕС (преди това у нас почти няма чужди банки). По това време финансовите институции не можеха да предлагат свободно продуктите си у нас, особено, ако става дума за набиране на депозити от домакинствата.

След визането на България в ЕС, две финансови институции избраха да изградят модела си именно, поддържайки клонове. Това са френската BNP Pariba и гръцката Alpha Bank, но и двете не постигнаха значим дял в секторите на търговското и потребителското банкиране (има и други, но те предлагат ограничен набор от услуги за млък брой клиенти).

Реално за международните банкови групи излиза по-скъпо да поддържат капитал в дъщерните си банки, ако той е над равнището на средната капиталва адекватност за цялата банков група. Това са средства, които не са на пряко разположение на банките майки, макар да са тяхна собственост. Новостта е, че ако спрат да отговарят пред местен регулатор, мотивът им да поддържат скъп капитал в малки държави по периферията, вместо да го влеят на едно място, може да изчезне.

А сравнение в сайта на ЕЦБ показва, че в България отношението на капитал от първи ред е значително по-високо (19%) в сравнение с това на банките майки. Така например гръцките финансови институции, за които ЕЦБ публикува данни (всички те имат бизнес в България) е около 17%. В Италия равнището варира между 8% и 13%.

„Изпълняваме всички критерии за охрана на границите и няма причина да не ни допускат до Шенгенското пространство“. „Публичните ни финанси са едни от най-стабилните в Европейския съюз и няма причина да не ни допуснат до чакалнята на еврозоната – ERM2“. Тези мантри на управляващите вече толкова втръснаха на всички, че едва ли остана сериозен човек, който да им обръща внимание. През тази седмица обаче те добиха нов смисъл, а именно – на маркер за разминаването между въображаемия свят, в който правителството ни втълпява, че живеем, и горчивата реалност, за която ни напомнят така наречените европейски партньори.

В сряда доклад за напредъка на България като държава в интеграцията си с Европа, публикува Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се посочи, че България е бедна и корумпирана държава, в която нарастването на доходите не е устойчиво. Освен това Българска народна банка не е независима, както трябва да бъде, а корупцията и неработещото правосъдие са проблем, който Европа не иска да споделя.

Впрочем, такава оценка получваме не за първи път. Разликата е, че тази седмица тя дойде като контраст на високата самооценка, която управляващите постоянно си поставят и широко прокламираните в последните пет месеца намерения на финансовия министър Владислав Горанов България да поиска започване на мониториновия период, след който да влезем в еврозоната. Точно потресаващият дисонанс между публичното говорене на българските управници и поредната лоша оценка, която получихме, е повод да се обяви, че за изминалите девет години, осем от които ГЕРБ управляват България, са загубено време. 

Пристигнали на власт с обещания да започнат нова ера в историята на България, ГЕРБ обещаха бърза интеграция в еврозоната и в Шенген. Девет години по-късно никое от тези обещания не е изпълнено. Под предлог „да търпим в името на светлото бъдеще“, ГЕРБ реализираха редица човеконенавистни политики и откровени глупости, с които постигнаха само номинално съответствие с критериите за стабилност на Европа. Реално обаче само се отдалечихме.

На деветата година откакто ГЕРБ започнаха да налагат помпозните си претенции, Европейската централна банка обясни, че липсва конвергенция. А това означава обществото да бъде по-проспериращо и по-богато, като с всяка година качеството на живот да се доближава все повече до това в Западна Европа. Последното стана ясно за самовлюбената върхушка на ГЕРБ едва в началото на тази година. Именно по тази причина в последните месеци премиерът Борисов започна да говори за увеличаване на доходите, а обект на арести се превърнаха нарастващ брой чиновници на местно ниво и кметове.

Когато става дума за увеличаване на доходите обаче интелектуалният потенциал в партията на Бойко Борисов остава толкова ограничен, че може да оцени единствено възможностите за повишаване на бюджетните заплати в рамките на съществуващото преразпределение на икономиката.

Тук трябва да се припомни, че през 2014 г. ГЕРБ отмениха дори необлагаемия минимум за най-бедните българи, под предлог че пазят догматичния плосък данък. Е, сега дори Европейската централна банка каза на управляващите, че могат да помислят за облекчаване на облагането на най-бедните. Предстои да видим дали някой в социалистическата партия ще събере кураж да изрече „отмяна на плоския данък“, или ще остави инициативата за това на някой друг.

До тук можеше и да не се стигне, ако цялото управление на ГЕРБ не разчиташе на насаждани псевдоинтелектуални постулати от неправителствени организации на правителствена издръжка. Така наречените експерти от неправителствения сектор, иначе работещи по финансирани от правителството проекти, или субсидирани от фондации, подкрепящи ГЕРБ, също не повишиха интелектуалната висота на провежданата икономичска политика. Днес същите тези псевдоексперти се правят на изненадани и обидени от уж двойния стандарт, който Брюксел и Франкфурт проявяват. Те обаче не могат да си представят, че държавен дълг два пъти по-нисък от позволеното и политиката на бюджетни излишъци, в следствие на спестени инвстиции, означават пропуснати възможности.

Не трябва да се забравя и предложнието на един такъв експерт да се подложат на облагане с данък и пенсиите на възрастните хора, дадено в началото на 2010 г., когато стана ясно още през февруари, че планираните приходи няма да се изпълнят. Да, до там стигат самоусещането за превъзходство. Тук може да се изброят много неолиберални псевдоинтелектуалци, но на днешно време съставянето на черни списъци с цел публично заклеймяване е именно техен прерогатив, поради което тази статия няма да пада на нивото им.

Със сигурност обаче ще припомним отговорността най-високопоставения глашатай на ГЕРБ – Кристалина Георгиева. Бивш вицепрезидент на Световната банка и бивш еврокомисар Георгиева не се спря да ни залива с клишета от сорта на „да се простираме според чергата си“. Своя роля изигра и недоразумението Росен Плевнелиев.

Явно екзалтацията от новата му съпруга го е направила дотам сляп за реалността, че след срещата на европейските лидери в София миналата седмица, която завърши с провал, той заговори, че Борисов бил „Меркел на Балканите“. Чудно остава в кого и кога е бил влюбен Плевнелиев през 2013 г., когато наложи вето върху актуализацията на бюджета, или през 2010 г., когато в качеството си на регионален министър одобри актуализация със същите характеристики, парите от която отиваха главно именно в неговото министерство.

БНБ за собствена употреба

Европейската централна банка твърди, че Българската народна банка не е независима. Като аргумент сочи прецедента от 2009 г., когато новоизбраното Народно събрание, доминирано от ГЕРБ, отмени решението на предходния парламент и смени един от подуправителите на БНБ. Да, девет години по-късно ЕЦБ дава този пример, наред и с други по-малко показателни. В един от по-старите й доклади като пример се посочи и предсрочното освобождаване на ръководството на Комисията за финансов надзор, което се случи през 2010 г. Тогава удобните медии на властта пускаха ласкателни статии, поясняващи, че е дошло „време за експерти“.

Само че това не остава незабелязано. И колкото и да се иска на ГЕРБ да продължат с човеконенавистната си политика, осигурявайки добруване единствено на собствената си върхушка и олигархичната си екосистема, ЕЦБ даде ясно да се разбере, че страна с такава политика не може да е част от еврозоната.

Самата среща е особено подходяща за издигане на българската кандидатура по две причини. Първо, лобистката кампания на правителството достигна връхна точка и вече е отразена от всички водещи международни медии. И второ, такива решения се взимат и обявяват задължително в края на седмицата. Такава е била практиката за присъединяване на други страни към валутно-курсовия механизъм в миналото, а подобна среща ще има отново едва в края на годината.

Причината е, че присъединяването към ERM2 предвижда обявяване на курс, спрямо който националната валута не трябва да се отклонява с повече от 15% нагоре или надолу в продължение на две години. Самото определяне на референтния курс е сигнал към пазарите, поради което новини за евентуално доускане в чакалнята се оповестяват след като пазарите затворят, така че новината да може да се осмисли от всички играчи до началото на следващата седмица.

Макар това да е практиката, за България последното няма голямо значение, тъй като курсът на лева спрямо еврото е фиксиран и правителството не смята да прави промени. От документи, в които се обявява приемът на други държави в надзорния механизъм, става ясно че премахване на фиксирания курс на валутата, или негова корекция далеч не са задължителни и държавите могат да влязат в механизма, както и да приемат еврото без да променят фиксирания си курс.

В миналото обаче е имало случаи, когато ЕЦБ и страни от еврогрупата са повдигали въпроса за валутния ни курс, но дискусиите бързо са били приключвани от българските представители.

Това, което прави предстоящите срещи уникални като възможност за България, е че те ще са единствени по рода си за това председателство на Европейския съюз. През последните месеци правителството успя да запознае и прокара публикации във всички водещи международни медии, колко стабилна е българската икономика и колко несправедливо е да сме извън ERM 2. Самото усилие обаче ще се обезсмисли, ако подобна акция по формиране на обществено мнение зад граница не се съпроводи и с дипломатичски натиск, за какъвто научаваме от откъслечни изказвания на премиера Бойко Борисов.

Така налице са три обстоятелства – подготвено е позитивно отношение, форматът на предстоящите срещи включва всички страни, имащи думата (държавите от еврозоната, Дания, която е в ERM2 и Европейската централна банка), а форумът е неформален и ако българска кандидатура бъде отхвърлена, затова дори няма да се научи. Последното е много важно и за българското правителство, тъй като подобен акт може както да създаде политическа нестабилност и вълна от евроскептицизъм, така и да се отрази неблагоприятно на капиталовите пазари.

„Само като видим колко дупки има по пътищата, проблемите в енергетиката и стачките на различни съсловия, които се наблюдават всяка седмица, не мога да си обясня как биха ни приели в ERM 2. Причината е, че не трябва просто да покриваме формалните критерии от Маастрихт, но да убедим еврогрупата и ЕЦБ, че ги покриваме устойчиво“, коментира шансовете на България бивш финансов министър. Според него все пак е възможно да се направи и компромис, но той изглежда малко вероятен.

През миналата седмица влиятелната изследователска организация „Жак Делор Институт“ публикува анализ, според който страната ни не трябва да става част от ERM 2 поне още няколко години. Причината, е че това би ограничило възможностите за икономически политики, които насърчават повишаването на доходите, а също така има риск страната ни да внесе нестабилност във валутния съюз.

Според експерти е много вероятно публикацията да отразява и вижданията на германското правителство, което е сред основните противници на българското присъединяване към валутния мехънизъм, а след това и към еврозоната.

Досега България два пъти е изявявала официално желание да стане част от еврозоната – след приемането ни в ЕС през 2007 година и след сформиране на първото правителство на ГЕРБ в края на 2009 година. И двата пъти обаче на управляващите ни е обяснявано тактично, че България не е готова.

Финансовият министър Владислав Горанов изненада с новината, че по време на българското европредседателство страната ще подаде заявка за участие в механизма на валутни курсове – ERM2, познат популярно като „чакалнята за еврозоната“.

Какво може да означава това и какви ще са последствията от действията на министъра обаче далеч не е сигурно.

Вариантите може да са лоши именно за онези, които най-много искат страната да приеме еврото.

Останалите може най-после да си поемат глътка въздух.

Опитите на България за присъединяване към еврозоната датират от самото ни влизане в Европейския съюз. Всъщност, споразумение за съвместни действия в тази посока беше подписано от Министерство на финансите и Българска народна банка още през 2004 година.
По-паметливите ще се сетят, че още по времето на тройната коалиция, когато финансов министър беше Пламен Орешарски, а централната банка оглавяваше Иван Искров, страната ни е получила учтив, но твърд отказ със ясното обяснение, че докато сме бедни, трудно може да очакваме тази следваща стъпка на интеграция.

Днес, 11 години по-късно България все още е далеч от това, което иска да види Европейската централна банка. Въпреки това финансовият министър изглежда ще повтори грешка на бившия му началник Симеон Дянков, въпреки, че изглежда далеч по-нормален и уравновесен. Какво обаче може да е подтикнало Горанов към подобно поведение?

Всеки, който е имал възможност да поговори с хора, участвали в проучвателните разговори, знае, че името на Симеон Дянков е мръсна дума в Европейската централна банка. Причината затова са опитите му да ускори влизането на България в еврозоната. Точно провалът му в тази посока стана причина през януари 2010 година Бойко Борисов да се изправи в „Панорама“ и да обясни, че България трябва да се фокусира върху по-постижими приоритети. Самият Дянков така и не намери мъжество да признае грешка, а прекара месеци в обяснения, че еврозоната изпада в криза и затова на България не й трябва да става част от нея. Опита да попрехвърли вина и на тройната коалиция, като излъга, че правителството на Станишев е завещало на кабинета му ангажименти по договори, които били „скрити в чекмеджета“. Те раздували бюджетния дефицит и правили невъзможна заявката на страната ни.

С изгонването на Симеон Дянков всички смятаха, че нормалността в общуването по остта Министерство на финансите – Европейска комисия – Европейска централна банка – Българска народна банка е възстановена. И сега идва изказването на Горанов, което противоречи ангажиментите, полагани от самия него в поредица предишни изявления. Горе долу те бяха в посока на това да се бърза бавно, да не се правят непремерени политически ходове и най-важното – да не искаме приемане в чакалнята, докато не сме сигурни, че ще се отговори положително на нашите искания.

Или както човек от екипа му обясни процесите, те приличат на отношенията между младеж, който харесва жена, но е попаднал в ситуацията да бъде нейн патонически приятел. Въпреки, че той иска приятелството да се задълбочи с по-сериозни отношения, рискът от непремерени стъпки и евентуалното му отхвърляне може да разруши и самото приятелство. Политическите последствия от реализацията на подобен сценарий ще се изразят в зараждане на евроскептицизъм, недоверие към политиката на фискално благоразумие и зараждане на алтернативни рискови течения.

Точно на фона на тези негативни последствия думите на финансовия министър изглеждат непоследовтелни и нелогични. Зад тях обаче може да има много здрава логика, свързана с опита да се възпитава благоразумие сред онези бизнес лобита, които си мислят, че притежават България. Такъв пример е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), или по-точно нейното ръководство, което отдавна се държи, сякаш проблемите на по-малките членове нямат значение, а се фокусира върху решаването на въпроси, които касаят единствено едрия бизнес.

Докатоначело на КРИБ беше Иво Прокопиев, организацията активно работеше да павира пътя на ГЕРБ към властта. Когато начело застана Огнян Донев, КРИБ се фокусира да демонстрира недоверие към кабинета „Орешарски“, а при Кирил Домусчиев функцията й еволюира в това да е пазител и глашатай на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тази подкрепа, тотално игнорираща очевидните процеси на разпад в държавата, няма как да върви без съответната цена. И тя е приемане в еврозоната, което е мечта за едрия бизнес. Макар олигарсие като Прокопиев, Донев и Домусчиев привидно да не се харесват и да имат боричкания, класовият им интерес очевидно съвпада и това обяснява последователния натиск за въвеждане на единната валута.

Именно за да се справи с този тип натиск, финансовият министър може да е предприел един познат за манталитета му ход. Той се изразява в тотално съгласие с исканията на самозабравилите се бизнес лобисти и вдигане на залога до степен, че те самите да се изплашат от пълното съдействие на министъра.

Това го наблюдавахме през 2016 година, когато Министерство на финансите предложи промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи фазата на изплащане на вторите пенсии. След като пенсионните фондове настръхнаха срещу идеите на министъра, той изтегли законопроекта и заяви, че повече няма да се занимава с темата, оставяйки социалното министерство да балансира между исканията на синдикатите и работодателските организации.

В резултат фазата на изплащане на вторите пенсии остана нерегулирана до ден днешен, което е сериозен проблем за фондовете. Част отклиентите им скоро ще имат право да теглят средствата си, но фондовете нямат правила, по които да изплащат спестеното в личните партиди. От това най-губещи са именно пенсионните дружества, защото парите на хората не се губят, но се подкопават доверието и смисъла от това да се спестява при тях. И днес, когато правителството отново подготвя регулация в областта, има сериозни предпоставки фондовете да покажат смирение пред идеите на кабинета.

Да вдигнеш залога

Подобно поведение, транспонирано в посока на еврозоната, ще означава горе долу следното. Подаваме искане за включване в механизма ERM 2, получаваме отказ, виждаме че сме много далеч от целта и започваме да работим за постигането й. И междувременно лобитата на бизнеса вече си траят, защото знаят, че като не сме желани в еврозоната, някой може да поиска преминаване към полски модел на икономическа политика, който е още по-нежелан за олигархията от сегашния.

За обикновения човек това няма да бъде задължително лоша новина. Причината е, че влизане в еврозоната предполага целенасочена политика, поограничаване на растежа на доходите до темпове близки на тези, с които расте производителността на труда. Тази стигма обаче отдавна се е показала като задушаваща за икономиката, тъй като производителността зависи от инвестициите на корпоративния сектор в модерни средства за производство и на държавата в образование и квалификация. И двете обаче не се харесват на бизнеса, защото в първия случай означава по-малки дивиденти, а във втория потенциално повишаване на данъците или поне на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Последните години показаха, че лихвите в България също може да са ниски без страната да е част от еврозоната. Така че за обикновения човек приемането на единната валута освен рискове от инфлация заради ефектите на закръглянето, почти не носи видими позитиви. Е да, ако някоя банка се разклати, ще имаме достъп до подкрепата на Европейската централна банка, а финансовите ни институции ще се надзирават от Европейския надзорен орган. Това обаче касае рискови сценарии, които с повече зрялост на политиците, може да се тушират и без да се откажем от българския лев.

Така, ако получим формален отказ за еврозоната, може да се окаже добре за всички, освен за олигархията. И точно затова, няма да е изненада, ако някой загрижен представител на едрия бизнес, или приближена до олигархията неправителствена организация, в следващите месеци даде заден ход в говоренето за ERM2 и еврозоната.

На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.

Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).

В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?

Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.

Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.

Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.

В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.

Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.

Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.

Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.

По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.

Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.