Кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор, които председателят Карина Караиванова номинира, бяха отхвърлени от парламента. Единствено 89 депутати на ГЕРБ гласуваха „за“. Депутатие на всички останали партии, бяха или „против“ или „въздържал се“. По много причини, за които ще стане дума в този текст, актът на парламента, и по-специално действията на ГЕРБ, унижиха финансовия регулатор и неговия председател. Какво обаче означава това и какви ще са най-директните последствия?
На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.
Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).
Кандидатите за заместник-председатели на КФН се представиха повече от слабо при изслушването си.
В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?
Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.
Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.
Следващите номинации ще са предварително съгласувани с мнозинството, а може дори и да са спуснати от него.
Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.
В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.
Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.
Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.
Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.
По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.
Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.
към цялата статия