Започването на тясно сътрдничество с Европейския банков съюз и преотстъпването на надзорни правомощия от Българска народна банка към Европейската централна банка, може да има и непредвидени странични ефекти, предупредиха банкери. Един от тях е потенциалната възможност банки майки да преструктурират бизнеса си в България, като закрият местните институции и на тяхно място открият банкови клонове, но на пряко подчинение на задграничните си централи. Подобен ход може да мине неусетно за клиентите, парите им няма да се загубят, нито физическите офиси ще променят мястото си, а електронното банкиране ще остане същото. Голямата разлика ще е, че капиталът на местните банки, ще бъде прехвърлен в техните майки и ще се използва като подпора за целия им консолидиран европейски бизнес, вместо приоритетно да гарантира стабилността на вложенията от българските им клиенти.
Подобно действие поне на теория има логика, показа допитване до банкови директори и бивши членове на ръководството на БНБ. Ако капиталовата адекватност на дъщерните институции в България е в пъти над изискванията на Европейската центрана банка и значително над общата за дадена банкова група, която се бори с последствията от взети в миналото грешни решения, поддържането на излишно висок капитал в България може да се приеме за скъпо и ненужно.
Евентуално развитие в тази посока би означавало, че печалби, които са трупани с години като капитал в балансите на българските институции, може да се използват за решавне на проблеми и стабилизращи мерки другаде, където обществата са значително по-богати, но не са били благоразумни на макроикономическо ниво.
Такова поведение е възможно и сега, доколкото става въпрос за капитал на банковите групи, който е тяхна собственост и те трябва да могат свободно да се разпореждат с него. В същото време обаче, не трябва да се забравя, че през всички 21 години от въвежднето на валутния борд досега, политическата класа и централната банка полагаха последователни услия да създадат благоприятна банкова среда, включително и с мерки в ущърб на клиентите. За това и държавата е в позиция, да изисква от чуждестранните финансови институции отговорно отношение към българските им клиенти и като цяло към България като място, което им е създало големи печалби.
Самото изтегляне на капитали, особено под натиск от проблеми другаде, ще означава директно, че плодовете на благоразумната политика тук се използват за решаване на затруднения в далеч по-богати държави.
За защита на националния интерес, дъжавата може да въведе и нова по-висока ставка за данъка върху дивиднетите, с която да демотивира изтеглянето на капитали.
„Подобна мярка би била напълно в реда на нещата, макар и да изглежда като брутален ход. Все пак клиентите на българските банки са плащали в пъти по-високи лихви, в сравнение с тези на запад и ако има опасност системата тук да заработи за стабилизирането на някоя друга, държавата ще е длъжна да се намеси“, обясни източник от Народното събрание, запознат с проблема.
Директорът на една от големите банки се възмути от подобна теза и я определи като „пълна глупост“ и като страх на някой, че може „язвите“ в банковия сектор най-после да бъдат изрязани. Той изтъкна още, че българските подразделения съставляват много малка част от консолидирания бизнес на групите, които ги притежават и прехвърлянето на капитали не би решило никакви проблеми.
Друг негов аргумент, е че дори теоретично преструктурирането в клонове да се случи, то не би било толкова страшно, защото в момента чуждите банкови групи отговарят за българските си дъщерни дружества само до размера на тяхното дялово участие, докато при разкриването на клон, те отговарят с целия собствен капитал на групата. Отделно, депозитите, направени в клонове на банки от еврозоната, са защитени от европейската система за гарнтиране на влоговете.
Това обаче е едно от притесненията на политиците.
Макар правителството да е поело категоричен курс към еврозоната, на най-високо експертно ниво има притеснения, че скоро може да има сериозни дезинтеграционни процеси и дори риск от разпадане на еврозоната. Първото доказателство затова е, че Германия бави създаването на общоевропейска система за гарантиране на влоговете. Този проблем в момента се решава, с изискването дъщерните банки у нас да бъдат стабилни сами по себе си и да не зависят от подкрепата на „майките си“. За спазването на това изискване в момента отговаря БНБ, но ако банките тук бъдат понижени до клонове, техните собственици повече няма да отговарят пред централната ни банка, а пред ЕЦБ.
Загуба на мотив
Това, което кара банките да поддържат капитал в България, е че отговарят пред българските регулатори, което пък е наследено от изграждането на системата в годините след въвеждането на валутния борд, до влизането на България в ЕС (преди това у нас почти няма чужди банки). По това време финансовите институции не можеха да предлагат свободно продуктите си у нас, особено, ако става дума за набиране на депозити от домакинствата.
След визането на България в ЕС, две финансови институции избраха да изградят модела си именно, поддържайки клонове. Това са френската BNP Pariba и гръцката Alpha Bank, но и двете не постигнаха значим дял в секторите на търговското и потребителското банкиране (има и други, но те предлагат ограничен набор от услуги за млък брой клиенти).
Реално за международните банкови групи излиза по-скъпо да поддържат капитал в дъщерните си банки, ако той е над равнището на средната капиталва адекватност за цялата банков група. Това са средства, които не са на пряко разположение на банките майки, макар да са тяхна собственост. Новостта е, че ако спрат да отговарят пред местен регулатор, мотивът им да поддържат скъп капитал в малки държави по периферията, вместо да го влеят на едно място, може да изчезне.
А сравнение в сайта на ЕЦБ показва, че в България отношението на капитал от първи ред е значително по-високо (19%) в сравнение с това на банките майки. Така например гръцките финансови институции, за които ЕЦБ публикува данни (всички те имат бизнес в България) е около 17%. В Италия равнището варира между 8% и 13%.
към цялата статия