Тази седмица е най-подходяща за приемането на България в чакалнята на еврозоната – валутно курсовия механизъм, познат като ERM2. Предстоящата в четвъртък неформална среща на икономическите и финансови министри на Европейския съюз (т. нар. Съвет ЕКОФИН) се засича със семинар на централните банкери от ЕС, който ще се председателства от управителя на Европейската централна банка Марио Драги.
Самата среща е особено подходяща за издигане на българската кандидатура по две причини. Първо, лобистката кампания на правителството достигна връхна точка и вече е отразена от всички водещи международни медии. И второ, такива решения се взимат и обявяват задължително в края на седмицата. Такава е била практиката за присъединяване на други страни към валутно-курсовия механизъм в миналото, а подобна среща ще има отново едва в края на годината.
Причината е, че присъединяването към ERM2 предвижда обявяване на курс, спрямо който националната валута не трябва да се отклонява с повече от 15% нагоре или надолу в продължение на две години. Самото определяне на референтния курс е сигнал към пазарите, поради което новини за евентуално доускане в чакалнята се оповестяват след като пазарите затворят, така че новината да може да се осмисли от всички играчи до началото на следващата седмица.
Евентуален отказ дори няма да се обяви с прессъобщение.
Макар това да е практиката, за България последното няма голямо значение, тъй като курсът на лева спрямо еврото е фиксиран и правителството не смята да прави промени. От документи, в които се обявява приемът на други държави в надзорния механизъм, става ясно че премахване на фиксирания курс на валутата, или негова корекция далеч не са задължителни и държавите могат да влязат в механизма, както и да приемат еврото без да променят фиксирания си курс.
В миналото обаче е имало случаи, когато ЕЦБ и страни от еврогрупата са повдигали въпроса за валутния ни курс, но дискусиите бързо са били приключвани от българските представители.
Това, което прави предстоящите срещи уникални като възможност за България, е че те ще са единствени по рода си за това председателство на Европейския съюз. През последните месеци правителството успя да запознае и прокара публикации във всички водещи международни медии, колко стабилна е българската икономика и колко несправедливо е да сме извън ERM 2. Самото усилие обаче ще се обезсмисли, ако подобна акция по формиране на обществено мнение зад граница не се съпроводи и с дипломатичски натиск, за какъвто научаваме от откъслечни изказвания на премиера Бойко Борисов.
Време е цялата кампания за натиск, подета от кабинета „Борисов“ да даде резултати.
Така налице са три обстоятелства – подготвено е позитивно отношение, форматът на предстоящите срещи включва всички страни, имащи думата (държавите от еврозоната, Дания, която е в ERM2 и Европейската централна банка), а форумът е неформален и ако българска кандидатура бъде отхвърлена, затова дори няма да се научи. Последното е много важно и за българското правителство, тъй като подобен акт може както да създаде политическа нестабилност и вълна от евроскептицизъм, така и да се отрази неблагоприятно на капиталовите пазари.
„Само като видим колко дупки има по пътищата, проблемите в енергетиката и стачките на различни съсловия, които се наблюдават всяка седмица, не мога да си обясня как биха ни приели в ERM 2. Причината е, че не трябва просто да покриваме формалните критерии от Маастрихт, но да убедим еврогрупата и ЕЦБ, че ги покриваме устойчиво“, коментира шансовете на България бивш финансов министър. Според него все пак е възможно да се направи и компромис, но той изглежда малко вероятен.
През миналата седмица влиятелната изследователска организация „Жак Делор Институт“ публикува анализ, според който страната ни не трябва да става част от ERM 2 поне още няколко години. Причината, е че това би ограничило възможностите за икономически политики, които насърчават повишаването на доходите, а също така има риск страната ни да внесе нестабилност във валутния съюз.
Според експерти е много вероятно публикацията да отразява и вижданията на германското правителство, което е сред основните противници на българското присъединяване към валутния мехънизъм, а след това и към еврозоната.
Досега България два пъти е изявявала официално желание да стане част от еврозоната – след приемането ни в ЕС през 2007 година и след сформиране на първото правителство на ГЕРБ в края на 2009 година. И двата пъти обаче на управляващите ни е обяснявано тактично, че България не е готова.
към цялата статия