Министър председателят Бойко Борисов не казва истината за увеличението на приходите в бюджета и за борбата с контрабандата. Нещо повече, той не казва истината толкова много пъти, и то при условие, че фактите са публични, че всеки може да го обвини в съзнателно изопачаване на реалността. Лъгане, заблуждаване, спекулиране – всеки може да си избере дума според собствените предпочитания, но е факт, че министър-председателят на България не казва истината, когато говори за изпълнението на бюджета, знае че не казва истината и продължава да казва неща, които нямат общо с истината. » Вече е потвърдено – премиерът заблуждава за борбата с контрабандата
към цялата статияКатегория: Общество
Преди няколко дни приятел сподели във фейсбук възмущението си, че лелка в детската градина, където води дъщеря си, е набирала подписи за референдума, искан от Слави Трифонов. Човекът вдигнал луд скандал, но след като се обадих на директорката на детската градина, тя отрече категорично агитацията да е одобрявана от нея. След това провела вътрешно разследване и открила алфа лелката, която повела и други лелки да агитират за подписката. Последвало набиване на канчета, като лично директорката се обадила на приятеля и го уведомила, че не става дума за централизирана директива, а за инициатива на една жена с изострена амбициозност. Освен от притеснения да не се създадат проблеми на момиченцето, чийто баща вдигна шум, не публикувам името на детската градина и по още една причина. Ако се случи да бъде уволнена директорката, или някоя от лелките, събиращи подписи, те ще бъдат издигнати в ранг на мъченици, показвани като героини в „Шоуто на Слави“ и темата ще се профанизира до елементарни обвинения в политическа репресия над активното гражданско общество. Случката обаче е достатъчно сериозна за да предизвика обсъждане по няколко теми. » Особености на националните референдуми, или как евтината агитация отразява нивото на кукловодите си
към цялата статия
Ходили ли сте на ирландски пъб в София преди 8 години. Ако да, навярно ще си спомните, че порция лучени кръгчета се поднасяше в продълговата чиния и те бяха подредени едно до друго така че да могат да се преброят и разделят между двама. Днес същата опция от менюто се поднася на същата цена, но в купа и кръгчетата са на купчина едно върху друго, за да създадат обем и да се скрие по-малката им бройка. Същото явление може да се види и в други заведения – кюфтетата са станали малко по-големи от коктейлни хапки, пържените картофи са на видимо по-малки порции, в салатата с октопод има по-малко октопод, а когато се сервира шкембе чорба, навярно в чинията се слага поне един черпак по-малко. » Скритата инфлация на заведенията за хранене
към цялата статия
В България очевидно има мода всяко правителство да се представя като пазител на стабилността и да обвинява опозицията в антидържавна дейност. Може би защото управляващите не са чели „Фермата на животните“, но са пропуснали да гледат и филма, когато излезе на видео касетка, те не показват особен дискомфорт, когато изглеждат нелепо.
А защо наистина са нелепи, ще обясня в този текст. » Единственият случай, когато атаката срещу правителството, наистина беше атака срещу държавата, обществото и стабилността
Три убийства – две предумишлени и едно умишлено, породено от усещането за безнаказаност. Това е началото на 2016 година – годината на стабилността, европейското развитие и ускорения икономически растеж.
Може да се случи навсякъде по света и в нормални условия извадката не би била достатъчна да създаде генерален извод за състоянието на държавата. Това, което показва тоталната дезинтеграция на общество и институциите е реакцията, с която се посрещат въпросните събития. » България, когато и автопилотът изключи
към цялата статия
Все по-абсурдно, все по-трагикомично:
Заради тази корица на съботно-неделното си издание eдин от най-сериозните и реномирани германски вестници – „Зюддойче цайтунг“ (с тираж от малко над 370 000) – беше подложен на унищожителни критики. Картинката – по моему чудесна, макар и провокативна илюстрация за новогодишните ексцесии в Кьолн и развихрилите се дискусии – била расистка (зарад черната ръка) и сексистка (заради сексуалното фокусиране върху жената)… Тъй врякнаха стотици блюстители на политическата (обществената, междуполовата и т.н.) коректност във федералната република, най-паче в удобния санаториум Фейсбук.
И дори принудиха главния редактор Волфганг Крах да се извини.
Донякъде гневът на стожерите на стерилната и беззъба журналистика бе подсилен и от цитата под илюстрацията: „Мнозина млади мюсюлмани не могат да се държат спокойно при среща с другия пол. Всеки път това са ситуации с висок сексуален заряд. И това също създава почва за ексцесии като тези от Кьолн“. Казва го Ахмад Мансур (р. 1976 г.), психолог от палестинско-израелски произход, който живее в Берлин и се занимава с проекти срещу радикализацията.
Врявата срещу „Зюддойче“ придойде със страшна сила и зарад една друга челна страница от Бавария – корицата на мюнхенското седмично списание „Фокус“ (издание на Х. Бурда, тираж от малко над 500 000):
Отпечатъците от черни длани върху голо женско тяло може и да подразнят разни феминистки кръгове, но целият вой и псевдоморалното възмущение в крайна сметка само налива вода в мелницата на критиците на европейския порядък, които отдавна чакат повод истерично да възвестят края на т.нар. западна либерална демокрация.
Погледнете двете корици. Действително ли толкоз брутално са прекрачени граници в свободата на словото? Ако се обиждаме от „черните“ ръце, то тогаз хайде да забраним всякакви черно-бели изображения – понеже винаги някой може да се засегне заради цвета? И кое е по-възмутително: свободата в творческата интерпретация (целяща преди всичко остро да извади наяве един премълчаван и досега замитан под килима проблем) или самият повод – ексцесиите в новогодишната нощ (и многобройните сходни случаи не само в Германия)?
*Текстът е на журналиста Драгомир Иванов, публикуван в личния му фейсбук профил.
към цялата статия
България може да излъчи кандидат за председател на Организацията на обединените нации (ООН), който ще има сериозни шансове да спечели. По стечение на обстоятелствата изборът се сведе между две силни женски кандидатури – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, които исторически са най-разпознаваеми и най-добре приети български личности в международната общност. Но докато кабинетът реши да застане ли категорично зад едната от двете кандидатури, в медиите се разгоря истинска черна кампания от американски тип. Идеите на Бокова и Георгиева за това каква роля трябва Обединените нации да играят в международните отношения пък не само остават на заден план. За тях просто не се говори. » Ирина Бокова или Кристалина Георгиева – борбата е в грозната си фаза, а важните въпроси дори не се задават
към цялата статия
В народните вярвания периодът от Коледа до Богоявление се нарича „мръсни дни“. Лоши духове и караконджули бродят по земята и търсят хора, на които да напакостят. Или да накарат самите хора да направят пакости. Изглежда сред най-засегнати от духовете на тъмната страна бяха президентът Росен Плевнелиев и министър председателят Бойко Борисов, или поне така изглеждаше от медийните им изяви. » Мръсните дни не понесоха на президента и премиера. И двамата бяха като обладани от духове
към цялата статия
Първото систематично изследване на българската олигархия – как тя постига целите си, с какво е вредна за обществото и как може да се ограничи властта й бе публикувано от Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Университета в Оксфорд. Трудът, озаглавен „Ерата на олигарсите“, чийто автор съм аз, разделя държавното управление на четири типологични групи – „свободна пазарна икономика“, „държавен капитализъм“, „корумпирано управление“ и „управление на олигархията“. Основна теза, която застъпвам и аргументирам е, че през 2009 година политическата ни система претърпява промяна и от „корумпирано управление“ завършва преходът към „управление на олигархията“. Сигналите за това са видни и по-рано, но първото правителство на ГЕРБ ускорява прехода и маркира достигането до завършения му вид. » „Ерата на олигарсите“. Изследване на българската олигархия е публикувано от институт в Оксфорд
към цялата статия
Преди 10 дни посочих, че „реформаторите“ ще напуснат коалицията, но не е ясно дали Петър Москов ще предпочете комфорта при Бойко Борисов или принципността. Един заклет костовист изрази вяра в него, но сгреши, а аз се замислих, дават ли си сметка умните и красивите за последствията от действията си и лекотата, с която искат избори всеки път, когато нещо не им се случи, както са искали. » Истината за политическия ни елит
към цялата статия