България може да излъчи кандидат за председател на Организацията на обединените нации (ООН), който ще има сериозни шансове да спечели. По стечение на обстоятелствата изборът се сведе между две силни женски кандидатури – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, които исторически са най-разпознаваеми и най-добре приети български личности в международната общност. Но докато кабинетът реши да застане ли категорично зад едната от двете кандидатури, в медиите се разгоря истинска черна кампания от американски тип. Идеите на Бокова и Георгиева за това каква роля трябва Обединените нации да играят в международните отношения пък не само остават на заден план. За тях просто не се говори.
Само в интервал от два дни разследващият сайтът Бивол публикува две новини, свързани с Ирина Бокова, които я представят в негативна светлина – една за придобитите от нея и семейството й имоти в Манхатън и другата за съпруга й Калин Митрев, който правителството държи като представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
И двете статии повече внушават, отколкото твърдят, че има нещо нередно, но обективният поглед показва силно негативно пристрастие по отношение на Ирина Бокова без нито един солиден аргумент против кандидатурата й.
Нападките обаче идват по-малко от месец, след като германското издание Ди Велт обвини Бокова, че е фалшифицирала биографията си.
По този показател Ирина Бокова бе наредена до Барак Обама, който също е преследван от негативни внушения и през двата си мандата относно дали наистина е роден в САЩ и следователно има ли конституционно право да управлява най-голямата икономика в света. Също както Обама Бокова отказва да влиза в обяснителен режим, или поне остави такова впечатление при гостуването си в Нова телевизия.
Сравнението с американския резидент не цели да величае Ирина Бокова. Аналогията е подходяща, защото за първи път виждаме интелигентна негативна кампания. Тя се реализира в множество медии, включително и чуждестранни и показва задълбочено проучване на миналото на Ирина Бокова, за което не се пестени пари. А отделянето на средства за подобна кампания говори, че има противников лагер, макар той да не се е обозначил публично.
Това не е клеветене и черен пи-ар, а планирана негативна кампания, отличаваща се с планиране и последователност в реализацията. За това и си струва да бъде отбелязана като явление.
И в същото време, не трябва да забравяме, че срещу Кристалина Георгиева също се хвърля доста кал, предимно в ПИК и други медии, попадащи в същата сфера на влияние. Там повечето сигнали също внушават негативизъм много повече, отколкото дават конкретна фактология, защо Георгиева би била недостойна за председател на ООН. Кампанията срещу нея обаче носи повече чертите на дежурно плюване със и без повод, отколкото на планиран предварително процес. Или поне така изглежда към момента.
Какво забравихме
В същото време съвсем малко внимание се обръща на факта, че Ирина Бокова прие Палестинската автономия за член на ЮНЕСКО, с което на практика призна провото на самоуправление на палестинците и вбеси Съединените щати и Израел. Дали това действие е помогнало за разрешаване на израелско-палестинския конфликт, или го е задълбочило не се говори, а подобен дебат, би помогнал да се оцени може ли Ирина Бокова да бъде конструктивен медиатор в международни спорове и конфликти. И дали това въобще й влиза в работата.
Също както постъпката на Ирина Бокова е спорна, но остава без внимание, Кристалина Георгиева успешно си спестява моралната отговорност за възкачването на Бойко Борисов като премиер. Още от есента на 2008 като вицепрезидент на Световната банка, Георгиева демонстрираше положителното си отношение към мутрата и макар нито веднъж да не призова директно хората да гласуват за него, Георгиева му създаде ореол на кандидат, носещ положителна промяна със себе си.
След като Борисов сформира правителство Кристалина Георгиева продължи индиректно да рекламира политиката му, включително и глупостите на финансовия министър Симеон Дянков, който преследваше самоцелно балансирани бюджети, вместо смекчаването на негативите от кризата и създаването на по-добра среда за бизнес.
В спомените ми още изпъква изказването, че трябва да се простираме според чергата си и да не харчим повече, отколкото можем да произведем на фона на презентацията й за новата нормалност и епохата на деливъриджа. Обяснено с по-прости думи Кристалина Георгиева внушаваше, че правителствата и бизнеса са свръхзадлъжняли в годините преди кризата и затова изплащането на дълговете трябва да бъде приоритет в икономическите политики и плановете на частния сектор.
Няма да отричам – бях все още зелен и не съобразих, че България е сред държавите в Европейския съюз с най-нисък дял на публичния дълг спрямо Брутния вътрешен продукт, тоест поне на ниво правителство подобен проблем не стоеше. И ако Кристалина индиректно оправдаваше политиката на нищправене и „стабилизиране на дъното“, с което помним първия мандат на ГЕРБ, то днес, когато публичният дълг тежи близо тройно повече като отношение към брутния продукт, а бюджетите се планират и приключват с дефицити вече осем години, тя не критикува ГЕРБ.
В това също не би имало проблем, ако споделяйки личните си пристрастия Кристалина Георгиева не вреди и не утвърждава властта на един премиер, който е опасен за демокрацията. И ако сега някой твърди, че Бокова е кандидатура на комунистите и червените ченгета, пълната честност изисква да се посочи и обратната страна на медала, която показва, че Кристалина Георгиева е кандидатът на ГЕРБ и Бойко Борисов.
към цялата статия
изглежда странно да се говори за негативна кампания срещу Бокова когато става дума за публикуване на верни факти, които тя покрива. Фалшифицираната й биография е доказан факт, за разлика от измислиците срещу Обама. Виждам, че пропускате напълно агресивната кампания на Бокова за налагане на собствената й неизбираема кандидатура. Твърдите, че Геиргиева е кандидат на ГЕРБ, което е така. Бокова е кандидат на социлистите – кандидат с дълбоки корени, стигащи до Москва, и кандидат не вкоренените хора на ДС. Така че не знам какво целите със статията си. За повечето от нас е далеч по-неприемлива кандидатката на КДС, Първанов и Станишев – всеки друг е по-избираем в неждународен план
Разглеждам Ирина Бокова като изцяло медийно явление. Лично за мен и двете са еднакво недостойни да оглавят ООН, но е неприемливо да се казва, че някой е недостоен само защото е социалист. Вярно, че в България тази дума е натоварена със повече и то негативни значения, но нека чуем какъв е проблемът й. Че е дъщеря на комунист? Че е израснала с привилегиите, носени от родителите й? Кристалина Георгиева да не е по-различна? Какво е било първото име, което са й дали родителите й? Пак повтарям – нямам нищо против да пропуснем шанса си и да не излъчим председател на ООН. Така или иначе май нямаме достоен кандидат. Но ако мерим само кой е по-недостоен, никога няма да се заговори за това какъв трябва да е идеалният кандидат.