Ако има нещо забавно и едновременно жалко, то е да се наблюдават политици, които до вчера са се смятали за върха на хранителната верига. Да обясняват, че чакат фотофиниша, и да отказват да признаят очевидното преди хората да се наситят от темата избори и да им омръзне цялото говорене. Досега най-забавно беше да се наблюдава Сергей Станишев, който просто се правеше, че е в паралелна вселена, но розовите му бузки, комбинирани с физиономии в стил Гринч, показваха истинските му емоции. Е, от вчера има нов връх и той се нарича Бойко Борисов. За разлика от Станишев той си създаде цяла система от проксита, които да наводнят терена с опорни точки, така че той да не изглежда абсолютно дъно, когато най-после се покаже.
По BTV излезе Томислав Дончев. В Нова телевизия беше пратен финансовият министър Владислав Горанов. Появи се и Тома Биков, който е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова, а по националната телевизия беше достатъчно предаването да се води от отдавна предалия се Бойко Василев, с гости като ивайло Дичев и Антоний Тодоров.
Най-видимият сигнал за притеснение бе именно появата на финансовия министър Горанов. Поговорката „видите ли генерал да тича, значи има сериозен проблем“ а в днешната раелност звучи така: „видите ли Горанов да политиканства, значи партията е в криза“. Изградил репутация на експерт, който говори само, когато има какво да каже, министърът беше буквално извън ролята си. Свикналите да го виждат в обичайното му амплоа – пушещ пура, уверен в собствените си способности и нехаещ за чуждото мнение, вчера видяха един различен Горанов.
Вместо министърът, който управлява сякаш всеки ден му е последен, вчера даваше вид на човек, за който властта е самоцел. Освен, че заяви как той е от хората в щаба на Борисов, които са против да се подава оставка, финансовият министър за първи път се впусна в нескрита спекулативност, която успешно избягваше през почти целия си мандат.
Когато финансовият министър се прати на амбразурата, положението е тежко.
„Като си спомням какво заварих преди две години в министерството и какви усилия – морални, човешки и експертни положих за да осигурим растеж и стабилност, не приемам тезата, която се тиражира, че хората искат промяна“. Цитатът е по смисъл и се отнася за встъпването му в длъжност, като министър, от което се навършват две години. Спекулативността се състои в това, че ситуацията, която министърът завари, беше следствие от провала на коалицията БСП – ДПС, точно толкова, колкото и от тежкото наследство, което първият кабинет „Борисов“ завеща.
Фалитът на Корпоративна търговска банка бе предопределен именно от уравлението на Борисов. Стенд бай заемът за стабилизиране на банковата система бе изтеглен, защото фараонът Цветан Василев стана опасен за всички търговски банки, а именно Борисов бе сред хората, които му позволиха да придобие властта си. От друга страна Владислав Горанов получи приходна администрация, която работеше при нови мерки за продиводействие на данъчните измами и поне в едно интервю лично е заявявал, че повишената събираемост се дължи на мерките, заложени от предшественика му Петър Чобанов.
Опорните точки от по-маловажни фактори на ГЕРБ звучаха полуправдоподобно и издаваха самоцелен стремеж към власт.
Тоест, дори иситуацията, която е заварил, да е била наистина тежка, ГЕРБ също има отговорност за нея. И обратно – дори усилията му за нейното подобряване, да са били кански, заслугите за успеха не са само на Горанов и ГЕРБ. Това е трудно да се забележи от хора, които не виждат инерцията на процесите, протичащи зад стените на правителствените сгради и в този смисъл може би беше добре, ако Борисов бе изкарал пълния си първи мандат, както и сегашния. Така нямаше от време на време във властта да влизат политически сили, които имат своите кусури, но на които се приписва и отговорността за провалите на ГЕРБ.
В този контекст, новата роля на финансовия министър беше като на амбразурчик, който брани началника си. Единственото неясно е дали той сам е пожелал ролята, или му е казано, че понякога човек трябва да плюе на личния си бранд в името на партията.
След този акт на саможертва, последваха множество по-малки издихания на функционери с много по-нисък заряд. Според Тома Биков – управлението на ГЕРБ било безалтернативно и БСП и ДПС се страхували от възможността да управляват отново, толкова бързо след провала си през 2014 година.
Отношението на журналистите към Цецка Цачева в присъствието на Бойко Борисов е показателно за личния авторитет на кандидат президента.
Цецка Цачева пък обясни, че вярвала в подкрепата на честните и интелигентни граждани, притежаващи малък бизнес, за които ГЕРБ направили толкова много. Какво? Че първия си мандат бавеха по възстановяване на ДДС на моменти в обем над половин милиард лева и трябваше „недоразумението“ Чобанов да отмени тази практика? Или че след шест години най-после създадоха среда, в която „независим“ регулатор да провиди картел на пазара за горива? Или, че през втория си мандат се чудят как да спрат споделените пътувания на дълги разстояния, за да вкарат хората в рейсовете на транспортните фирми? Или че опитаха практически да отменят възможността за производство на домашен алкохол, опитвайки да насочат потреблението към производството на няколко по-големи винпрома.
За Цецка обаче няма какво толкова да се говори. Това бе видно от отношението, което получи от журналистите, когато се яви пред тях заедно с началника си Борисов. Тотална игнорация. Единодушно мнение бе, че тя е бита карта и нелепостта й няма какво да се разглежда в присъствието на истински силния, все още, Борисов.
Неговите обяснения пък бяха като на футболен треньор, който е начертал грешна стратегия и тактика и накрая на сезона, когато отборът му видимо е загубил позиции, той обяснява, че момчетата му все още имат потенциал. Може и да имат, но провалът е ясен, а треньорът сам се е вкарал в неудона ситуация да обещае оставка, ако има загуба. Просто не му отиваше след градената с десетилетия репутация на мачо, да се обяснява като ученичка. Но това си е негов проблеем.
Далеч, по-зле беше положението на коалиционните министри Божидар Лукарски и Петър Москов. Истинските страхливци се познават именно по паническите действия, които предприемат в опит да спасят кожата си. Сякаш са били на инструктаж при един и същи пи ар (най-вероятно в ГЕРБ) двамата започнаха да играят на струната на пещерния антикомунизъм. Радев бил червен генерал, бил за преразглеждане на участието ни в НАТО и в Европейския съюз, виждал съюзническата подкрепа по охрана на въздушното пространство като позор.
Двете тамагочита, живеещи единствено от подаянията на Борисов, привидяха Червен генерал, обратен завой към Русия и така нататък. За да са по убидетелни може в дните до балотажа обогатят репертоара си с още няколко опорни точки:
– ако Радев бъде избран мандарини и банани в магазините ще има само по Коледа
– Коледа ще се отмени, ще се върне Дядо Мраз
– ще има режим на тока, въпреки че България ще е надградила ядрения си потенциал
– здравеопазването ще стане безплатно и качествено като в Куба
– отпечатъци от пръстите ще се взимат от мигрантите, а не от пациентите
На този фон относително достойнство запази лидерът на ДСБ Радан Кънев, който обясни, че на втория тур партията му няма да подкрепи нито един от кандидатите. Дистанцирането щеше да буди доверие, ако не бе толкова закъсняло, но най-големият провал на така нареченото автентично дясно се състои в тоталното пренебрежение към нормалните хора. По времето на Радан Кънев ДСБ бе капсулирана до малка бутикова партия, промотирана от интелектуални евнуси, неспособни да родят една вдъхновяваща идея и да увлекат хора, чийто дом няма пощенски код София 1000. Това ядро взаимно си втълпява, че са нещо повече и тъпият свят не разбира какви пичове са, но мислят, че някой ще ги последва, като му викнат „кой не скача е червен“. Само дето тактиката „ако не си с нас, си против нас“ работи само, когато има лидер с много силна харизма. В противен случай човек бива пратен на едното място.
Автентичното дясно е неразбрано и пренебрегвано заради неспособността на политици като Радан Кънев да увличат повече от снобирания твърд електорат.
Освен претенциите, това така наречено дясно не носи дори малко от заряда, с който бе натоварено преди 15 години, когато начело бе Иван Костов. Много съжалявам, че не мога да намеря едно от есетата му, публикувани във вестник „Сега“, в което развива тезата какво означава една политическа сила да бъде дясна. Ако най-върлите костовисти прочетат този текст и видят до какво неговите наследници са свили идеите на любимия си лидер, ще разберат, че начело на бутиковата им партия стои група самодоволни некадърници, парадиращи като носители на отдавнаа забравения морал. Без да го имат, и без да имат нищо повече.
Видя се и отдавна подозираният факт, че Веселин Марешки е прокси на ГЕРБ. Ако някой бе забравил как варненският бизнесмен стана шеф на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив, именно по заръка на премиера, снощи всички спомени изплуваха, когато кандидат президентът обяви подкрепата си за вицепрезидента Адмирал Манушев, който обаче върви в пакет с президент Цецка Цачева.
На този фон най-малко грешки направи най-вероятният бъдещ президент Румен Радев. Човекът не изрече нито една противопоставяща реплика, постави на място няколко псевдожурналисти камикадзета. Интересен бе моментът, когато свещено служител го попита дали ще подкрепи инициатива за преподаване на православно вероучение в училищата. Положителният отговор на Радев не изисква голям ангажимент – той не може да влияе на изпълнителната власт и през нея на учебното съдържание. В същото време се позиционира като човек, който държи на традиционните ценности. От една страна се дистанцира от комунистическия атеизъм, но от друга страна даде повод отново да се свързва с Русия, където Владимир Путин управлява със статута на пратен от небето.
Ако има нещо жалко, то е че Александър Томов не спечели повече гласове. Това показва неблагодарността на левскарите, за съсипването на съперника ЦСКА. А Митьо Пищова доказа, че купуването на гласове, било то и през кебапчета е единственото обещание, което политиците изпълняват.
към цялата статия