Ако смятате, че Делян Пеевски е виновен за всички злини в тази държава, можете да спрете да четете този текст. Той няма да ви хареса. Ако искате, да научите повече за акциза върху цигарите, държавния интерес и този на обществото, статията може и да ви открие няколко полезни гледни точки.
Откакто пиша за публични финанси акцизът върху цигарите е имал два компонента. Първият облага самите цигари, като количество, а вторият облага цената им. И доколкото българските цигари винаги са били по-евтини от чуждестранните, за тяхната реализация е било по-изгодно да има високо облагане при ценовия компонент (наричан от специалистите „адвалорен“) и ниско облагане върху количеството цигари (наричан „специфичен“). Откакто България пое път към Европейския съюз облагането на цигарите с акциз следва път на повишение, докато се достигнат минималните задължителни равнища на на единния пазар.
И всяка година, когато се залага увеличение на акцизите в парламента са се сблъсквали лобитата на българските производители и на вносителите на цигари. Всяко търси онова отношение между специфично и адвалорно облагане, което устройва в най-голяма степен неговия собствен бизнес.
Напълно логично е да се смята, че облагането с висок специфичен акциз върху количеството е най-справедливо, защото така се поставят при равни условия всички цигари. Обратно – високият адвалорен компонент (облагане върху цената) наказва вносителите на качествени цигари, затова че качеството им си има цена. От това твърдение не може да се избяга, то е универсално вярно и никой не може да го оспори.
Акцентирането върху облагане на количествата цигари вместо върху цената им е по-справедливо, но не винаги е ефективно.
Цигарите обаче, както алкохола и хазарта, са пороци и всяка държава в ЕС има относителна свобода да ги третира както реши. Най-широка е свободата в хазартния сектор, където Европейският съюз позволява на всяка държава да го облага хазарта, както намери за добре, или да го забрани напълно.
При цигарите нещата стоят по-различно. От времето на сухия режим е известно, че има навици, които не могат да се изкоренят и че ако нещо конкретно се забрани, консумацията му няма да секне. Просто ще стане нелегална.
По тази причина при цигарите и при алкохола се търси онова равнище на облагане, при което държавата може да събере максималните възможни средства от облагане на порока, който иначе не може да спре.
И така идва въпросът, какво отношение между специфичният и ценовият (адвалорен) акциз да приложим, след като сме задължени от ЕС, да повишим акцизите?
Какво искаме – да прецакаме Пеевски със спорен успех, или да съберем приходи в бюджета?
Може би най-добрата прогноза на потребителските реакции дава историята със своите примери за подобни вдигания на акциза. За последно акцизите бяха повишавани през есента на 2009 година, като сегашните ставки са в сила от първи януари 2010 година. Тогава по идея на Симеон Дянков акцизната ставка бе повишена два пъти повече от изискваното от ЕС. На пръв поглед Дянков постъпи справедливо и повиши драстично специфичния акциз от 41 лева за 1000 цигари на 101 лева за същото количество. Ценовият акциз пък беше понижен от 40.5% върху продажната цена на 23% – почти двойно.
Резултатът от това беше, че година по-късно кутия „Виктори“ се продаваше с лев и десет стотинки по-скъпо (повишение от 32%), отколкото през есента на 2009 година, докато при кутия „Марлборо“ поскъпването беше само 90 стотинки (само 23%). Поскъпването при „Асос“ бе 37%, а при Вайсрой“ – 40%. На това потребителите реагираха с масово превключване на насипен тютюн, който сами да свиват в цигари, или към контрабандни цигари.
Фактите, а не интерпретацията им, показват че през 2010 година количеството обложени цигари намаля с 39% на годишна база. Загубите за държавата от несъбран акциз върху цигарите само през първата година за 1.09 милиарда лева, а към тях може да се добавят и 20% несъбран ДДС. Този проблем остана нерешен и през следващите години (с клик върху снимката ще се отвори интерактивна визуализация на проблема).
Примерът цели да покаже, че държавата си има специфика, изразена в слаби контролни органи и масово незачитане на законите. Затова при при поскъпване на цигарите след промени в данъчното законодателство резултатът не е спад на тютюнопушенето и подобряване на здравето на населението. Единственото следствие е влошаване на бюджетната картина.
Този си провал Симеон Дянков нарече целенасочено създаване на инфлация в 2010 година, за да не пречи след това цигареният акциз на стратегическата цел да се присъединим и към еврозоната (за да стане това, трябва да поддържаме ниска инфлация в две последователни години).
Ако Богатството на Делян Пеевски е притеснително, то трябва да се разследва придобиването му, а не да се съсипе негово предприятие, което осигурява хиляди работни места.
Днес, шест години по-късно държавата отново трябва да избира как ще увеличи акциза на цигарите. От една страна е горчивото усещане, че интересът на бюджета съвпада с интереса на Делян Пеевски, който е акционер в Булгартабак. Причината е, че завръщането към ниско специфично облагане, срещу високо адвалорно, ще стимулира бизнеса на олигарх, който преди две години искаше да овладее и контраразузнаването. Към това се прибавя и обективната несправедливост, че се наказват вносителите на по-качествени скъпи цигари.
От друга страна трябва да си зададем въпроса – готови ли сме като общество да отприщим нова вълна от контрабанда, както през 2010 година? Готови ли сме да подарим на организираната престъпност пари, които иначе биха се харчили от държавата, само защото собственикът на Булгартабак е олигарх и то този, който изглежда най-влиятелен в очитте на обществото?
Единствената причина да не очакваме скок на контрабандата при продължаване на сегашното отношение между специфичен и адвалорен акциз, ще дойде от евентуално подобряване на борбата с контрабандата. Колкото и да се хвали с такива постижения премиерът Бойко Борисов, реалността показва комбинация от незначително подобрение в събираемостта и увеличаване на облагаемата маса, заради естествените процеси на икономически растеж.
А дори и да приемем, че самите цигарени фабрики произвеждат цигари за контрабанда, каквито твърдения се чуват (и в които лично аз вярвам, че са били верни в миналото), то пак излиза изгодно за държавата да събира някакъв акциз от евтините цигари, отколкото никакъв от скъпите.
Та при този капацитет на приходната ни администрация и при тази склонност на българите към тютюнопушене, всяка друга форма за повишаване на акциза, би създала сив сектор. Ако някой има проблем с това, че Булгартабак е на Делян Пеевски, той трябва да сподели притесненията си към данъчните, прокуратурата и комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. В конкретния случай обаче интересите и на Булгартабак, а и на обществото като потребител на публични услуги съвпадат. Освен ако разбира се българинът не се отучи да пуши и да купува контрабанда, а държавата не подобри борбата си срещу нея.
към цялата статия