Моделът е следният – Плевнелиев излиза от политиката и се амортизира с безбройните с интервюта, включително светски такива? Губи дори уважението на хора, които преди това са го подкрепяли, и неговото усилие да рекламира един или друг евроатлантически партньор вече не е достатъчно.

За тази роля е нужен друг с достатъчно потенциална енергия, която бързо може да се трансформира във власт и да поеме брокерството между САЩ и България. Това вече не е Бойко Борисов. Дали защото Америка не вярва на опитите му да излезе чист от всеки корупционен скандал, или просто защото беше твърде близък на предишната върхушка, няма да се разбере. Друго обаче е ясно – Борисов изглежда да е аут. След няколкото му посещения в Белия дом и снимки със семейство Обама, на икономическия форум в Давос, всички срещи на Борисов бяха с второстепенни, или най-малкото задкулисни източници на власт в Европа. Той не бе допуснат до среща с Доналд Тръмп. За разлика от Борисов, с Тръмп се видя държавният глава Румн Радев.

Това може да говори за две неща. Първо, Цветан Цветанов плямпа пълни глупости, когато тръби за международна изолация на президента Радев. Второ, Борисов е човекът, който на този етап изглежда нежелан.

За сметка на това Цветан Цветанов посещава молитвените закуски в Белия дом и като се върне е като играчка с току що навита пружина – енергично изпълняваща предварително зададени функции. Откакто стана ясно, че държавите от Европейския съюз и САЩ вълнообразно експулсират дипломати на Русия от своята територия, Цветан Цветанов не спира да обикаля медиите и да дава изявления как България също трябва да покаже солидарност.

Тази статия няма да се разсъждава дали Русия е отровила бившия си шпионин Скрипал, дъщеря му и един английски полицай. Няма да разсъждава и по въпроса дали трябва да се вярва на Великобритания, когато твърди нещо, като се има предвид как нападна Ирак през 2003 година, а оръжия за масово поразяване не бяха открити. Не става дума дори за натиска, на който страната ни е подложена да вземе позиция по въпрос, който не я касае.

Става въпрос за онези ентусиасти, които пламенно подканват България да си разваля отношенията с друга държава, само защото така е модерно.

Думите му звучат толкова празно и безотговорно, колкото на Гергана Паси, когато беше все още Грънчарова и само депутатка от НДСВ. В дебата за присъединяване на България към коалицията, навлизаща в Ирак, тя призова да действаме, пък да оставим историята да ни съди. В комиксите за Батман, може да се намерят изказвания с повече плътност. А ако някой пълнолетен човек, политик, реши да се излага публично, заставайки срещу интересите на собствената си държава, то винаги ще бъде подозиран, че гони някаква частна награда.

След като в първата година от мандата си Росен Плевнелиев наложи вето върху лобистки закон за горите, в последните си седмици реши да се изложи и се засне вреклама на българския ски туризъм от Банско. От началото на тази година той е и сред глашатаите на „Юлен“. Очевидно олекнал дори сред собствените си поддръжници, Плевнелиев трябва да влезе в Бокса. Или поне да не бъде единствен. Затова все по-активно в тази роля влиза Цветан Цветанов, а докъде ще стигне, предстои да видим.

За да не изглежда тази статия едностранчива, ще отбележи, че действията на Волен Сидеров и Лютви Местан будят абсолютно същите притеснения с разликата, че „обект на пристрастията“ им са други държави. Сега обаче не става дума за тях.

На първо място е ГЕРБ. Партията на министър-председателят Бойко Борисов, която заради скорошни сигнали, може вече да е поделена с другия лидер Цветан Цветанов. Тази партия даде на света Живко Мартинов и скандала с муфтените суджуци. Това може да обясни защо премиерът се отказа докато е премиер на борда на държавните самолети от Авиоотряд 23 да има кетъринг. Самият Борисов обаче не се посвени да транспортира футболистите си с държвния самолет.

Също футболистче от антуража на Борисов беше назначено в митниците след есемес до починалия вече Ваньо Танов. Тогава премиерът дори не се притесни да признае, че се е застъпил за момчето, което само показва какъв хамелеон е той. Днес, шест години по-късно вече обяснява колко бил принципен и как не пращал дъщеря си нито на държавна работа, нито в частна фирма, а сестра си спрял да не оглави държавна болница. Само не стана ясно защо трябва той да „праща“ дъщеря си и не може ли тя сама да си изкове пътя напред. Това обаче не е водещо, дъщеря му е човек външен на политиката и намесата на баща й в личния й живот е семеен проблем. Важната поука е, че самият премиер в прав текст признава, че за да отиде дъщеря му някъде, той трябва да я изпрати. От това по-голямо самопризнание з манталитета на Борисов няма.

За вече пълновластния член на триумвирата Цветан Цветанов също може да се каже много. Човекът, който днес използва всяка възможност да се представи като конструктивен и консенсусен политик, очевидно отказва да говори за мандата си като министър. Тогава бездарното ръководство на МВР превърна полицейските групи за арест в кинопродуценти, които всяка седмица нахлуваха за да „закопчаят“ някого и снимаха по няколко пъти действията си, докато извадят правилния кадър. Тогава конструктивният днес министър обясняваше, че дори и само публичният резил на задържаните е достатъчно назидание.

Само че, задържаните започнаха да съдят държавата и да печелят тези дела, а Цветанов не споменава и дума за загубите, които е причинил на държавата преди да изживее катарзиса и да се припознае като обединител. Днес министърът обяснява, че несправедливо е бил обвинен, че МВР подслушва, а автомобилите със специализирана техника, популярни като „цецомобили“ не са следили неудобни на властта хора. Интересно, какво би казал депутатът Цветанов в отговор на обвинението от видеото по-долу.

Най-интересен на днешното време обаче е Антон Тодоров. Изключително чувствителен към това, което се говори за него, депутатът от ГЕРБ предупреди, че ще следи внимателно как го представя пресата, и че може да заведе дела, когато намери основание за това. Та този човек, внимаващ как ще бъде представен, явно добре е овладял приомите на омаскаряването, навярно от времето, когато пишеше против партията, която го направи депутат, и днес никъде не говори, че някой е корумпиран. Само намеква затова.

Но нека да видим едно негово изказване от тази седмица:

И още:

Радващо е, че не се обяви за някое божество, или поне за Кирил и Методий. Но притесненията относно процесите, които протичат в главата на такъв човек, ако не на професионалната психиатрична общност, изпълват мислите на всеки, който наблюдава състоянието на политическата ни класа. Нека само съберем две и две – човек се мисли за мумия, а след това плаши журналисти в национален ефир. Такова чудо не сме имали от времето на необвързания Волен Сидеров.

Атака

Каквото и да се каже за тази пасмина, ще бъде малко. Те дадоха на България депутат педофил. Те дадоха на държавата и депутат лъжесвидетел при пътния инцидент на Магистрала „Тракия“. Техен, действащ и в момента депутат, заплашваше русенски полицаи че щял да ги уволни всичките, когато станел вътрешен министър. Записи от пиянската му тирада още циркулират в интернет. Имаше щурмови акции във висшето театрално училище НАТФИЗ, а изпълненията по ресторанти, самолети и хотели вече са реална част от фолклора ни.

АТАКА е и най-яркият пример за ширещата се шуробаджанащина. Волен Сидеров направи депутат от бившия си доведен син (има ли такова животно), а след това ги заряза заедно с майка му заради друга депутатка от партията.

Опитите на псевдонационалистическите мекерета да налагат правосъдие, директно атакуващи журналисти и полицаи, също са запазени в интернет. Обидите им към хората, които се гневят включват дори и днешния партньор на Сидеров – Бойко.

Валери Симеонов е не по-малко интересен екземпляр. За разлика от Сидеров човекът е окумуш и успява дискретно да управлява бизнес интересите си. Най-добрият пример е с настаняването на полицаите, охраняващи границата, за което съобщи разследване на „Шоуто на слави“. Нека обаче не забравяме, че Симеонов си призна за амбицията да стане „Кръстник“ на коалицията в този парламент, а днес „предупреждава“ Виктор Николаев как може да загуби работата си.

Другият коалиционен партньор – Красимир Каракачанов и превзетото от него ВМРО също си струва да бъдат отбелязани. Възродени от политическата морга след близо десетилетие извън парламента така наречените патриоти избраха да се коалират не с кого да е, но с партията на Николай Бареков.

По пътя си към властта първо изпратиха Ангел Джамбазки в европейския парламент, а след това приеха ролата на патерица за ГЕРБ във втория кабинет Борисов. Днес патриотът Каракачанов е военен министър, и интелигентно решил да се наслаждава на облагите на позицията си, вместо да упражнява властта си. Вярно, излежда малко комичен, когато се предреши в каки цвят и карго панталони при посещение на военно учение, но да приличаш на матрьошка в пустинен камуфлаж е ниска цена за комфорта на служебния автомобил, държавната заплата и бездействието, докато президент и премиер спорят за самолети, кораби и пехотни машини.

Изводът от всичко това е един – разделение на властите няма. Няма и шайка. Има пасмина, която деградира държавността с всеки изминал ден. „Протестна Мрежа“, „Да България“ и ДСБ обаче си мълчат. Може би грантовете им не изискват това правителство да бъде свалено с улични демонстрации.

Произведените в Русия изтребители на Военновъздушните ни сили остаряват и трябва да се сменят. Проучвания за техен наследник се правят още от 2007 година. По това време на светло излизат и двата основни конкурента за доставчик – шведската СААБ, която произвежда „Грипен“ и американската „Локхийд Мартин“, притежаваща от 15 години производителя на изтребителите F 16. Всъщност, при F 16 никога не е стоял въпросът да бъдат доставяни чисто нови самолети. Възможната сделка е била за летателни апарати втора ръка, плюс модерно въоръжение. Настъпилата глобална финансова криза и последвалата глобална рецесия значително свиват ресурса на държавния бюджет и България замразява плановете си за модернизация на въоръжените сили.

Кой самолет е по-добър

На страната  на американските самолети има няколко сериозни предимства. Произведени са хиляди бройки. Доказани са в бойни действия при двете войни в Персийския залив, в Афганистан и на още редица мисии. Офертата за втора ръка F 16 обаче от днешна перспектива изглежда меко казано странна. Днес тези изтребители не са на 25 години, а на 33-34 години. Те са на възрастта на руските самолети, които опитваме да сменим и периодът  им на експлоатация е с 10 години по-малък в сравнение с проучванията правени преди кризата.

На другия край на везната са СААБ. Те са произвели едва около 250 Грипен-а. Въпреки тестовете, които издържат шведските машини, те все още не са участвали в бойни действия и следователно ефективността им не е проверена от най-доброто изпитание. Опитът им, близък до боен, е участието в коалицията срещу Муамар Кадафи от 2011 година, когато Грипени под шведски флаг, реализират 1000 летателни часа на разузнавателни мисии, но със забрана да нанасят удари по наземни цели.

Освен това, те си вършат работата по осъществяване на военни патрули и ще могат да се експлоатират поне 30 години по-дълго отколкото F16, на които ще трябва да търсим заместник след точно 10 години. На този фон, ако приемем, че и за двете алтернативи цената е еднаква (такива  са слуховете), изниква въпросът колко тъп, или безотговорен, или корумпиран трябва да е политик, одобрил купуването на F16.

Има ли корупция в избора?

Категоричен отговор не може да се даде. Въпреки това, има някои поведенчески модели от  страна на известни публични фигури, които  показват, че проблемът не е в корупцията, а че по-скоро корупцията този път губи.

Единственото що годе разумно съмнение се повдига от припомнянето, че някога косвени представители на СААБ са опитвали да подкупят политици в държави, които вече са въвели на въоръжение „Грипен“. Премълчаната фактология е, че физическите лица, обвинени в предлагане на подкупи, са работили за британска компания (ВАЕ Systems), която беше миноритарен акционер в „Грипен“. В действителност британците  признават за нарушения на законите и приемат да платят голяма глоба за тях, но случилото се касае миналото десетилетие. Освен това ВАЕ вече не са акционери в производителя на Грипен-ите.

За сметка на това американската компания „Локхийд“ също е замесвана в корупционни скандали,чиято фактологическа сигурност е отдавна потвърдена. Вярно, става въпрос за първите десетилетия след създаването на НАТО, но фактът, че корупцията присъства в историята на компанията, не може да се оспори. Крайният резултат  е, че имаме два кандидата, чието име е до някаква степен накърнено. Трябва да се държи сметка и затова, че бизнесът с доставки на въоръжение винаги е пораждал съмнения за корупция.

Кой бие камбаната за корупция

Всички лица, които изразяват „загриженост“, че изборът на „Грипен“ може да е мотивиран от корупционен елемент, по един или друг начин имат или финансова зависимост, или пристрастие към Съединените американски щати и техния бизнес.

На първо място това са лицата спонсорирани от фондация „Америка за България“. Сайтът „Медиапул“ е организацията, която обръща най-голямо внимание и странно за претенциите си тиражира неверните твърдения на лица, директно лобиращи за F 16. Въпреки, че медията получи финансиране именно за проект, който се бори с фалшивите новини, тя не възрази да публикува неверните твърдения на бившия военен министър Бойко Ноев, че самолетът, който смятаме да купим, вече нямало да се произвежда. Медията цитира и „доклад“ на „международна организация, занимаваща се с анализи на търговията с оръжия и свързаната с нея корупция“.

Много правилно „Медиапул“ не споменават името на тази организация. Всъщност това не е организация. Името на сайта, като заглавие след отварянето му е „Обобщение на корупцията при търговията с оръжия“. Това обаче е по-скоро блог на един средно популярен американски университет – „Тъфтс“, отколкото самостоятелна организация. За този факт говори и самият домейн на който е публикуван „докладът“ (https://sites.tufts.edu/corruptarmsdeals/%20lockheed). Интересно е и съдържанието на доклада – обзор на събития, случили се преди повече от десетилетие, с референции към статии от международния печат. Никаква добавена стойност, никаквъв разследващ елемент.

Интересното в публикацията на този университетски блог е, че тя излиза седмици, след като комисия на българското правителство избира „Грипен“, а десетилетия след корупционните скандали на Локхийд още не е поместено нищо.

Или казано от по друг начин – имаме съвпадение по време на самоподхранващи се публикации от организации, базирани в САЩ, или финансирани от САЩ, насочени срещу конкурент на  американски доставчик на въоръжение. Странно ли е това съвпадение, или естествено?
Освен „Медиапул“ в полза на американските изтребители се изказват и други видни подмазвачи на САЩ, известни с това, че техни начинания получават пари от  „Америка за България“, или с това, че раболепничат безплатно. За тези хора, избрали да са „комсомолци“ като житейска стратегия, тук има специална статия.

Преди това обаче трябва се обърне внимание и на повтарящите се поведенчески модели в ГЕРБ. Въпреки, че в управленската програма, изпълнена с правописни грешки и подписана в насипното си състояние от Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров пише, че въоръжените сили трябва да получат нови изтребители, министър-председателят се оплаква, че заради тях не може да вдигне заплатите на полицаите.

След като той сам е обещал нови самолети, дали проблемът не е в това, че ще се купуват самолети, а в това, че Борисов не е могъл лично да ги избере?  И защо е тази битка кой да ги избира? За да се купят старите американски машини и да се угоди на САЩ? Така, както преди близо една година угодихме, сваляйки подкрепата за Ирина Бокова като председател на ООН? До момента Борисов не е направил  нито едно изказване каква би била логиката да се купят американски самолети на над 30-годишна възраст. Дали това е разумно. Дали това няма да води до покупката на нови след само 10 години? Дали тогава ще има пари и съответно дали стратегически подобна стъпка може да се оправдае.

Борисов не е направил нито едно политически ангажиращо изказване, в което да показва визията си за развитие на военновъздушните сили. Вместо това активира другия властови център в ГЕРБ – Цветан Цветанов да изнася борбата. Тактика, която е меко казано странна, като имаме предвид колко от обвинените и арестуваните по времето му на вътрешен министър след това бяха оправдани и осъдиха държавата за полицейщина. Това ли е нивото на дебат за това кой е най-добрият самолет?

Моля ви, вдигнете летвата. Нелепи сте.

Пет календарни дни – това е времето, с което всеки, който смята, че може и желае да управлява регулатора на небанковия финансов сектор, разполага за да си извади свидетелство за съдимост, да си завери дипломите от чуждестранен университет и да входира всичко. Тези пет дни се отпускат, само две седмици, след като заместник председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че новият шеф на КФН не е приоритет и ще се избира едва след парламентарната ваканция.

Резкият обрат, от позицията на Цветанов дойде с координирани действия на финансовият министър Владислав Горанов и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. А причината да се бъза е, че от следващата седмица регулаторът трябва да започне проверка на активите на пенсионните фондове и да одитира балансите на застрахователните компании. Когато тези упражнения приключат в края на ноември, в продължение на един месец ще се проведе и стрес тест на застрахователите.

Макар всички споменати дотук лица да мълчат, със сигурност има противоречие между Горанов и Стоянова от една страна и Цветан Цветанов от друга. Самото съвпадение между бързината, с която се случват събитията и старта на проверките показва, че борбата е за това, кой ще управлява финансовия регулатор докато се провеждат одитите. Коя е добрата страна и коя е лошата незапознатият човек трудно може да каже.

Притеснението  на пазара е, че не се съпоставя компетентността на двата кандидата, а има сериозен риск стрес тестовете да се опорочат чрез  субективно втренчване в състоянието на конкретни дружества и привилегированото отношение към други. Колкото и да звучи конспиративно, сблъсъкът на двете лобита  и методите, с които се реализира, дава основания да се смята, че стрес тестовете могат да се използват  като претекст за изваждане от играта на неудобни играчи.

За шестте години, в които Стоян Мавродиев е начело на Комисията за финансов надзор, институцията се обезличи до степен, че пенсионните дружества започнаха взаимно да се обвиняват в източване на спестяванията на хората. Оборотът на фондовата борса е съпоставим с дневната стойност на продажбите в един средно голям мол, а комисията постоянно получава упреци, че не си върши работата. На този фон изглежда и такава  е позицията на този блог, че когато и да бъде сменен Стоян Мавродиев, все ще бъде късно.

Ролята на лошия се падана на Цветан Цветанов, който пази Стоян Мавродиев. Финансовият министър е нещо като положителен герой, а Менда Стоянова си е дала сметка за гафа, който направи преди шест години, павирайки пътя на Стоян Мавродиев към днешния му пост.

Аргумент, че Горанов и Стоянова заслужават повече подкрепа, дава  и писмото, което изпрати Европейският орган за застраховане и пенсионно осигуряване, известен със съкращението  си ЕИОПА (от английски EIOPA). То е адресирано до премиера  Бойко Борисов и се отправя дипломатична критика към работата на комисията под управлението на Мавродиев и най-вече в частта около предстоящите проверки в пенсионните фондове и застрахователните компании.

По-паметливите могат  веднага  да си спомнят, че писмата от европейските институции винаги са оказвали влияние над премиера, когато става дума  за икономически и финансови въпроси.

Така например през 2012 година Европейската централна банка подкрепи БНБ в становището й, че страната трябва да емитира нов дълг, с който да плати падежиращите през януари 2013 година  облигации, които иначе Симеон Дянков щеше да погаси със спестявания в сребърния фонд.
През февруари 2013 година самият Дянков бе сменен заради писмо на председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу (макар за документа да не се знае много, Симеон Дянков потвърждава за него косвено чрез злопаметността си и в книгите, които започна да бълва след като напусна министерския пост, не пропуска възможност да представи Барозу в лоша светлина).

Практиката е показала, че Европейските институции рядко лобират за конкретни имена, защото един ден може да се окажат виновни за техните издънки. Критикувайки конкретни личности обаче те ясно дават да се разбере, че те повече не се ползват с тяхното доверие и писмата се приемат като намек за смяна на критикуваните лица. Тоест, ако има съмнения, че Стоян Мавродиев трябва да запази мястото си, то в противопоставянето на мнения вече  участва и ЕИОПА с ясното послание, че е на страната на Владислав Горанов и Менда Стоянова.

Но какво целят Горанов и Стоянова

Блицкригът, който разиграват със светкавичното прокарване на процедура за избор на нов председател, показва, че те най-вероятно имат фаворит  за  позицията. Това е заместник финансовия министър Карина Караиванова, която в момента  отговаря за сътрудничеството с европейските финансови институции, дълговата политика на държавата и координация  на политиките, свързани с еврофондовете. Тя е експерт, който стои встрани от публичното внимание, но се ползва с доверието на финансовия министър.

От своя страна  Владислав Горанов  ясно съзнава, че като министър на финансите освен  за фискалната политика отговаря и за гасенето на пожарите във финансовия сектор, ако възникнат  такива и предпочита  да не допуска прецеденти, като този от 2014 година, когато избран от ГЕРБ гуверньор на Българска  народна банка, стана символ на провала на  централната банка и нарицателно като фактор за фалита на Копоративна търговска банка.

Подкрепяйки Карина Караиванова, Горанов може и да вярва, че сътрудничеството между финансовия  регулатор и министерството ще бъдат ефективни. Че държавата с целия си властови ресурс ще може да забелязва безобразията във финансовия сектор и председателят на регулатора няма да си затваря очите, когато получи сигнали за такива безобразия.

Ако има нещо притеснително, то е, че Карина Караиванова ще бъде ефективна дотогава, докато Владислав Горанов е министър на финансите. Всеки неин успех, ще е позитив за Владислав Горанов, всеки неин провал, ще прехвърля косвено вина върху министъра. Тази зависимост  няма да може да се отрече, след като процедурата по избор на нов председател на КФН е така устроена, че свежда избора до „Карина, или още шест години Стоян“.

Технология на смените

За да мине в България една промяна  в Комисията за финансов  надзор са необходими няколко неща. Лоби, което  да стои зад някой от кандидатите, парламентарна подкрепа и медиен партньор.

Зад Стоян Мавродиев стоят Цветан Цветанов , сайтът „ПИК“ и колкото и парадоксално  да звучи Българската социалистическа партия. Зад Карина Караиванова са Владислав Горанов, Менда  Стоянова и „Икономедиа“, издател на вестник „Капитал“ и собственик на сайта „Дневник“.
При „ПИК“ нещата са ясни – има добър Цветанов,  добър премиер Борисов, лоши олигарси в лицето на Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев и Делян Пеевски.

Има и Заговор на Америка и Европейската комисия за отстраняване на български играчи от пазара и изваждане на едрия национален капитал от финансовия сектор и превръщане на България в протекторат на евроатлантическите велики сили. Последното звучи много конспиративно, но не  смея да го отхвърля напълно. Причината е, че има ясно утвърдена практика финансови институции българска собственост да се атакуват, макар и заслужено, когато същите прегрешения на техни конкуренти с централа зад граница предимно се подминават.

От другата  страна „Капитал“ са променили стратегията си внимават да не бъдат осветени като страна в битката. Ако преди шест години седмичникът публикува статия, в която опитва уж с неутрален тон да  промотира Мавродиев и да дискредитира предишния председател Петър Чобанов, днес поведението е повече бой по Мавродиев, без да се афишира подкрепа за Карина Караиванова, или който ида било друг. И в това има логика. Стоян Мавродиев стигна до върха на Комисията за финансов надзор именно с подкрепата на „Капитал“.

Най-знаков пример за деликатната подкрепа, с която се ползваше той преди шест години е статията „Време за експерти“. В нея се аргументира нуждата от смяна на предишния председател Петър Чобанов и в същото време индиректно се лобира за едни, или други кандидати.

Този наглед неутрален абзац показва дълбочината, която изданието влага в опита си да оцени колко уместна е кандидатурата на Стоян Мавродиев. Известни, или не, други факти за Стоян Мавродиев не се споменават във въпросната статия. Тоест, изданието е приело за достатъчно да цитира източниците си (тоест да им се довери), че Мавродиев се приема добре като компромисна личност и така нататък.

Как се критикува неговия предшественик?

Във втория абзац от изданието посочват и една от важните причини за провала на Комисията за финансов надзор да си върши работата ефективно. Имало драстично орязване на бюджета. Споменава се и, че служителите в комисията не искали да си дават зор, защото чакали следващия председател. Тази съвкупност от послания може да даде толкова обяснения за зависимостта на регулаторите от политическата класа, за порочния процес по взимане на решения и за отношението на медиите към случващото се.

Когато бюджетът  на Комисията за финансов надзор беше намален наполовина за това не бе споменато като проблем в публикациите на изданието. Не се спомена и, че служители в комисията бяха принудени да ползват неплатен отпуск всеки месец за да може комисията да намали разходите си за заплати, без да съкращава персонал и да преподписва договорите на служителите си. Когато се съобщава, че служителите на регулатора не работят в чакане на новия шеф, не се чува и грам критика, че това е непочтено, и че подобни служители не би трябвало да имат място в един регулатор.

Посочва се само необходимост ръководството на комисията да бъде сменено. Този абзац показва отказа да се  търсят решения на системни проблеми, а единствено се акцентира върху смяната на личностите, което винаги е доказателство за субективизъм и пристрастие. Отделен въпрос е какво мотивира този субективизъм и пристрастията. Е, политическите назначения в лицето на Петър Чобанов и Кирил Желев бяха сменени с „експерта“ Стоян Мавродиев. И същият този „експерт“ удари такъв шамар в лицето на „Капитал“, като им изтресе шест цифрена глоба няколко  години по-късно. Подобен обрат в отношенията би говорил за абсолютната непрозорливост на издателите  на „Капитал“, и най-вече за Иво Прокопиев. Как би могъл да лобира за човек, който след това може да влезе във фронтална атака срещу бизнеса му. Възможно ли е наистина Прокопиев да е бил толкова самоуверен?

Отговорът е „най-вероятно „не“. Обяснение може да се крие в очакванията, че Стоян Мавродиев ще играе ролята на политик и ще се заобиколи с истински експерти, които да ръководят отделните направления. И може би точно в очите на тези експерти е съзиран смисълът, от смяната на Петър Чобанов със Стоян Мавродиев.  Е, този експеримент се провали. Трима заместник-председатели на Комисията за финансов  надзор, предложени от Стоян Мавродиев, я напуснаха. Това бяха Димана Ранкова, Николай Попов и Борислав Богоев. Това прави логично предположението, че налагането на Стоян Мавродиев като шеф на финансовия регулатор, може да бъде полезна стъпка, само  ако се обгради с правилните хора. Тяхното остракиране обаче не бе отчетено и в крайна сметка на Мавродиев се създаде репутация на „самодържец“ във финансовия регулатор.

Днес поведенческият омдел се повтаря с много малко  разлики. Финансовият министър иска да инциира промяна. Той не среща подкрепа от парламентарната група. „Капитал“ помагат смяната да се  случи. Разликата е, че го има сайта „ПИК“ да пази Стоян Мавродиев. Разлика има  и в това, че Горанов  не е комплексиран темерут като Симеон Дянков, който е готов да сложи луд с картечница начело на финансовия регулатор. Разбира се, Владислав Горанов не е безгрешен и налагането на Карина Караиванова ще е акт, за който той носи пълната отговорност. Най-елементарната логика подсказва, че в този случай такъв  хазартен ход е оправдан. Докато Горанов е Министър, карина  Караиванова ще има подкрепа за инициативите си и обратно.

Интересно какво би станало, ако бе даден шанс за повече кандидати. По-дълъг срок за кандидатстване и окомплектоване на документите, активна политика по канене на кандидати от пазара и гарантиране на независимостта им. На хора, които познават неговите проблеми. Най-вероятно няма да разберем поне в следващите  шест години. Технологията, по която се взимат и прокарват решенията обаче вече е ясна.

Най-силният фактор в тази посока е писмото, което изпрати Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, познат с латинското си съкращение EIOPA. В него  с деликатен тон към работата на Комисията се отправят критики, а датата на изпращането му съвпада с огласянето на процедурата за нов председател.

Повече от очевидно е, че този документ е оказал влияние за смяната на Мавродиев. Друг е въпросът защо трябва да се бърза с избора на нов председател на КФН. На него може да се отговори с другото голямо съвпадение. Идната седмица започва проверката на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. И ако от думите на Цветан Цветанов ставаше ясно, че Мавродиев ще остане достатъчно дълго, че да влияе на тези проверки, то започващата утре процедура вещае точно обратното – налагане на нов председател, който да следи за процесите.

Основателният извод от  тези боричкания е, че председателят на финансовия надзор ще може да влияе на предстоящите проверки и влиянието му може да е има такъв магнитуд, че да преначертае пазара на небанкови финансови услуги. От едната страна на барикадата са Стоян Мавродиев, Цветан Цветанов  и сайтът „ПИК“. От другата страна са финансовият министър Владислав Горанов и неговият фаворит за нов председател – Карина Караиванова (в момента заместник-министър на финансите. Медиен партньор в кампанията е медийната група „Капитал“.

Очевидно крилото на Горанов в момента надделява, като най-забавно е заравянето на томахавката, след като с години Горанов бе представян като протеже на Делян Пеевски в медиите на Иво Прокопиев. Зад кулисите ще останат и други боричкания, но едно може да бъде откроено.

Писмото на Габриел Бернардино наистина критикува Комисията за финансов надзор, но дали посланията наистина показват желание за спешна смяна на шефа й. Всеки може да си отговори сам по долното факсимиле.

Стоян Мавродиев е за смяна и всеки негов ден начело на финансовия регулатор вреди на икономиката ни. Смяната му обаче се случва по същия начин, по който самият Мавродиев бе назначен – бързо, непрозрачно, просто защото управляващите можеха да го направят. И това създава риск след шест години отново да признаваме грешки, които правим днес.

Скоро, след като е назначен за директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов кани в екипа си свой бивш колега от ГДБОП – Антоний Странджев, дългогодишен оперативен работник и ефективен офицер, който трябва да помага в разследванията и противодействието на митническите престъпления. За който не знае – някои аспекти от дейността на митниците често изискват полицейски методи на работа.

Това не се харесваше на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов, който се стремеше да консолидира целия ресурс за разследване, проследяване и подслушване под свой контрол. Къде и как точно пътищата на двамата се пресичат, така и не става ясно, но Ваньо Танов си спечелва Цветанов за враг. Това става публично достояние през лятото на 2010 година, когато вестниците (предимно от групата на ВАЦ) започват да бълват памфлети за корупцията в Агенция „Митници“ и покровителството на контрабандни канали от страна на митнически служител с прякор Елби (поради прилика с героя от „Мечето ръкспин“).

Отношенията между криминалните репортери и техните източници в полицията са по-специална материя от отношенията на другите журналисти, отговарящи за публични институции с техните източници. Причината е, че подаването на конкретна информация може да наведе конкретен престъпник към желан тип поведение. Затова и често МВР шефовете поддържат контакти с журналисти от таблоидите, които се четат от социалните групи с по-ниско образование и финансови възможности в контраст с останалите министерства, които предпочитат да използват сравнително реномирани медии за публичните си комуникации.

Може би точно по силите на тази закономерност, публикациите от лятото на 2010 година достатъчно ясно свързваха нередностите, които описват с личностите на Антоний Странджев и Ваньо Танов. Това, което липсваше е, да се предприемат арести, да се внесат обвинения. Всичко, беше само медиен шум, а конфликтът продължаваше и на други нива. Цветан Цветанов открито хвалеше сътрудничеството на вътрешното министерство с Националната агенция за приходите и успехите от съвместинте проверки. Пропускането на митниците като част от „обединената сила за борба с контрабандата“ беше очевиден намек.

Въпреки това, Симеон Дянков като финансов министър и Бойко Борисов като министър-председател, подкрепяха Ваньо Танов и той запази поста си още дълго време.

Как стана това

Когато през януари 2011 година в медиите започнаха да изтичат записани разговори на Ваньо Танов със заместник-министъра на финансите Владислав Горанов и със самия премиер, всички заподозряха (и до днес това е основно допускане), че самият Танов ги публикува като част от защитната си стратегия. Разговори, в които Борисов защитава Мишо Бирата и неговата пивоварна „Леденика“, и в които иска негов съотборник от мачовете по футбол да бъде назначен на работа в митниците. В разговора на Танов с Владислав Горанов пък става ясно, че генералът вече не смята да търпи атаките на вътрешния министър и възнамерява да обясни какъв е проблемът по някоя от националните телевизии.

Както е характерно за такива игри, публичността е последна цел, и веднъж, след като е демонстриран отбранителен арсенал, страните се споразумяват за някаква форма на съвместно съществуване в очертани граници, и спират да се атакуват. Журналистите, които отговаряхме за Агенция „Митници“, приехме версията, че Танов е решил да контраатакува, когато научава за мащабите на операцията, която Цветанов води срещу него.

През януари 2011 се запознах с Антоний Странджев. Той разказа как служители на ДАНС са следили и профилирали както шефовете на митниците, така и синовете на Ваньо Танов, като са имали информация за поведението им още на три-годишна възраст. Били изработени копия на автомобилните им ключове и е имало планове в колата на единия от синовете на Ваньо Танов да бъдат подхвърлени мастърбоксове с контрабандни цигари. След това да последва проверка, арест, компрометиране на самия Танов и отстраняването му. Както самият Странджев разказа – негови бивши подчинени, разплакани го молели за прошка, защото го разработвали под заплаха за съсипване на семействата им.

Когато се прибрах в редакцията на „Дневник“ (където работих по това време), бе решено историята да не се публикува, но след като я пусна вестник „Галерия“ ние е преразказахме, позовавайки се на него. По това време в Ютуб популярност доби записът на Росен Миленов, бивш служител на ДАНС, който обяснява, че е напуснал агенцията, заради отказа му да компрометира хора, неудобни на властта под давлението на Цветан Цветанов.

В контекста на времето

Фактът, че Ваньо Танов беше нападан от кръгове в МВР, най-вероятно по инициатива на Цветан Цветанов, съвпадна с няколко знакови провала на вътрешното министерство. Ареста на бившия военен министър Николай Цонев и репликата „на колене“, нахлуването в дома на жена, която администрира фейсбук групата „Аз няма да гласувам за Бойко Борисов“, нахлуването на барети в дома на агитатор от ДПС в Кърджали, по подозрение в сводничество, което не се потвърди. Претендиращият днес да бъде лице на компромиса Цветан Цветанов, не показваше видимо съжаление и по-скоро пазеше отговорните за тези знакови провали, което трайно затвърди усещането, че в държавата се развива полицейщина.

По някаква причина Ваньо Танов бе пресякъл пътя на Цветанов и затова си понесе последствията, но се оказа твърд и се пребори да запази поста си и да не бъде нападан. Това бе малка победа, която трябва да се отбележи на Ваньо Танов, защото с нея бе показано и на самия премиер, че действията му оставят следи.

Изказването на Главчев е ако не скандално, то поне тревожно, защото показва системно разминаване между вижданията на министъра и парламентарното мнозинство. И ако живеем в държава с нормален политически живот, министърът и депутатите на ГЕРБ ще трябва да седнат и да се разберат, защото започват да стават смешни.

Какъв е казусът

Министерство на финансите предлага, ако собственикът или управителите на една фирма ползват нейни активи за собствени нужди, да декларират този факт, ако стойността на активите за лична употреба надхвърли 700 лева. Това означава, че ако вие имате фирма и си купите последния модел на марков смартфон, държавата ще иска да знае за бизнес целите ви ли се използва телефонът, или за да се фукате с него.

Ако телефонът струва 1000 лева, дължимият ДДС ще е 200 лева, но ако се ползва само за служебни разговори, косвен данък няма да се дължи. Затова държавата има право да държи сметка на бизнеса дали апаратът се използва приоритетно за служебни цели, или за личните нужди на някой шеф или служител

Случаят е много интересен и от морална гледна точка, защото показва колко хора осъзнават отговорностите си пред държавата. Ако законът има вратичка, която позволява бягство от данъчно облагане, всеки има право да се възползва от нея. Но да са обвинява кабинетът, че затваря тези възможности и че това е провеждане на левичарска политика е смешен плач и чисто лицемерие.

Повече, това е опит на лицата с високи доходи да ощетят по-бедните българи, които нямат на името си фирма, регистрирана по ДДС и не ползват данъчен кредит за покупките си. Точно, защото разкрива морален дефицит у критиците си, тази инициатива ще покаже какви ценности изповядват народните представители. Дали искат равнопоставеност пред закона, или привилегии за съсловия от горната граница на средната класа.

Място за антитеза

Противниците на предложението твърдят, че така ще се обремени допълнително икономически активната част от населението и че разходите по администрирането на данъка, ще превишат евентуалните постъпления. И двете твърдения са неверни.

Законодателната инициатива на финансовото министерство цели да облага крайното потребление и да се прави разлика между потреблението на индивида и потреблението на предприятието. В това няма и не трябва да има нищо затормозяващо, освен ако човек не е свикнал да живее, криейки се от данъчните разходи на фирмата си.

Ако една компания има собствен счетоводен екип оформянето на документите и подаването им в НАП, е неразделна част от трудовите му задължения. Ако пък счетоводството е изнесено като външна услуга то и счетоводните къщи имат твърди цени за месечно обслужване, така че една декларация в повече, няма да създаде непропорционална тежест за бизнеса. Единственото бреме ще бъде, че някои хора, ще повишат част от издръжката си с 20%. Но не, защото държавата им е виновна, а защото най-после нормалността се е възстановила.

Какво остава за Горанов

През 2003 година Милен Велчев заплаши царя с напускане на кабинета му. Без значение какъв е бил казусът, финансовият министър изпрати знак на премиера: ако ме искате, настоявам да приемете позицията ми. Сега Горанов има шанс да покаже достойнство, вместо да изглежда като част от странна група за брейнсторминг на икономически идеи. Нещо повече, упоритостта му е дори задължителна, защото става дума за сблъсък между националени интерес и чистия популизъм. ГЕРБ имат редкия шанс да покажат, че всички са равнопоставени пред държавата, като регулатор на обществени отношения и макар и неосъзнато и неволно, Владислав Горанов заложи сериозен тест за своята партия и правителството си.

По-страшно извод за държавата е, че управляващото мнозинство отново показа тотална липса на съгласуваност и визия, съчетани с желание да угодят на част от гласоподавателите си в ущърб на националния интерес.

Днешното бламиране на Владислав Горанов е напълно необяснимо на фона на безропотното мълчание, пред глупостите, които прокарваше предишното управление на ГЕРБ.

Когато Симеон Дянков поиска всички касови апарати да се свържат с НАП, малцина от депутатите на Бойко Борисов се противопоставиха. Мълчание запазиха и когато година по-късно стана ясно, че разходите за бизнеса са били двойно по-големи от увеличението на приходите в следствие на този конкретен фактор. Така тезата, че някой е загрижен за стопанската активност става още по-несъстоятелна. Става дума за чисто лицемерие и предизборна липса на кураж.

]]> https://www.na-stenata.com/goranov_vat/feed/ 2