Директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов е починал. Една от най-знаковите фигури, съпътствала Бойко Борисов още от времето му като главен секретар на МВР оставя богато наследство и поводи за размисъл. Позицията на този блог е, че всеки, приел да бъде в екипа на Бойко Борисов, избира опасната игра да прави компромиси в името на нещо голямо, или е обикновен конюнктурчик. Понеже е закономерност хората, работещи с митниците, в един момент да бъдат омърсени най-малкото от клюки, в този текст ще се даде пример за поне една война, в която със сигурност генерал-майорът беше положителен герой.
Скоро, след като е назначен за директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов кани в екипа си свой бивш колега от ГДБОП – Антоний Странджев, дългогодишен оперативен работник и ефективен офицер, който трябва да помага в разследванията и противодействието на митническите престъпления. За който не знае – някои аспекти от дейността на митниците често изискват полицейски методи на работа.
Ваньо Танов бе набелязан като враг от Цветан Цветанов и две години търпеше атаки от вътрешното министерство и подчинените му служби.
Това не се харесваше на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов, който се стремеше да консолидира целия ресурс за разследване, проследяване и подслушване под свой контрол. Къде и как точно пътищата на двамата се пресичат, така и не става ясно, но Ваньо Танов си спечелва Цветанов за враг. Това става публично достояние през лятото на 2010 година, когато вестниците (предимно от групата на ВАЦ) започват да бълват памфлети за корупцията в Агенция „Митници“ и покровителството на контрабандни канали от страна на митнически служител с прякор Елби (поради прилика с героя от „Мечето ръкспин“).
Отношенията между криминалните репортери и техните източници в полицията са по-специална материя от отношенията на другите журналисти, отговарящи за публични институции с техните източници. Причината е, че подаването на конкретна информация може да наведе конкретен престъпник към желан тип поведение. Затова и често МВР шефовете поддържат контакти с журналисти от таблоидите, които се четат от социалните групи с по-ниско образование и финансови възможности в контраст с останалите министерства, които предпочитат да използват сравнително реномирани медии за публичните си комуникации.
МВР нито веднъж не оповести публично ниформация за управленска, или морална несъстоятелност на митническите шефове.
Може би точно по силите на тази закономерност, публикациите от лятото на 2010 година достатъчно ясно свързваха нередностите, които описват с личностите на Антоний Странджев и Ваньо Танов. Това, което липсваше е, да се предприемат арести, да се внесат обвинения. Всичко, беше само медиен шум, а конфликтът продължаваше и на други нива. Цветан Цветанов открито хвалеше сътрудничеството на вътрешното министерство с Националната агенция за приходите и успехите от съвместинте проверки. Пропускането на митниците като част от „обединената сила за борба с контрабандата“ беше очевиден намек.
Въпреки това, Симеон Дянков като финансов министър и Бойко Борисов като министър-председател, подкрепяха Ваньо Танов и той запази поста си още дълго време.
Как стана това
Когато през януари 2011 година в медиите започнаха да изтичат записани разговори на Ваньо Танов със заместник-министъра на финансите Владислав Горанов и със самия премиер, всички заподозряха (и до днес това е основно допускане), че самият Танов ги публикува като част от защитната си стратегия. Разговори, в които Борисов защитава Мишо Бирата и неговата пивоварна „Леденика“, и в които иска негов съотборник от мачовете по футбол да бъде назначен на работа в митниците. В разговора на Танов с Владислав Горанов пък става ясно, че генералът вече не смята да търпи атаките на вътрешния министър и възнамерява да обясни какъв е проблемът по някоя от националните телевизии.
Както е характерно за такива игри, публичността е последна цел, и веднъж, след като е демонстриран отбранителен арсенал, страните се споразумяват за някаква форма на съвместно съществуване в очертани граници, и спират да се атакуват. Журналистите, които отговаряхме за Агенция „Митници“, приехме версията, че Танов е решил да контраатакува, когато научава за мащабите на операцията, която Цветанов води срещу него.
През януари 2011 се запознах с Антоний Странджев. Той разказа как служители на ДАНС са следили и профилирали както шефовете на митниците, така и синовете на Ваньо Танов, като са имали информация за поведението им още на три-годишна възраст. Били изработени копия на автомобилните им ключове и е имало планове в колата на единия от синовете на Ваньо Танов да бъдат подхвърлени мастърбоксове с контрабандни цигари. След това да последва проверка, арест, компрометиране на самия Танов и отстраняването му. Както самият Странджев разказа – негови бивши подчинени, разплакани го молели за прошка, защото го разработвали под заплаха за съсипване на семействата им.
Когато се прибрах в редакцията на „Дневник“ (където работих по това време), бе решено историята да не се публикува, но след като я пусна вестник „Галерия“ ние е преразказахме, позовавайки се на него. По това време в Ютуб популярност доби записът на Росен Миленов, бивш служител на ДАНС, който обяснява, че е напуснал агенцията, заради отказа му да компрометира хора, неудобни на властта под давлението на Цветан Цветанов.
В контекста на времето
Фактът, че Ваньо Танов беше нападан от кръгове в МВР, най-вероятно по инициатива на Цветан Цветанов, съвпадна с няколко знакови провала на вътрешното министерство. Ареста на бившия военен министър Николай Цонев и репликата „на колене“, нахлуването в дома на жена, която администрира фейсбук групата „Аз няма да гласувам за Бойко Борисов“, нахлуването на барети в дома на агитатор от ДПС в Кърджали, по подозрение в сводничество, което не се потвърди. Претендиращият днес да бъде лице на компромиса Цветан Цветанов, не показваше видимо съжаление и по-скоро пазеше отговорните за тези знакови провали, което трайно затвърди усещането, че в държавата се развива полицейщина.
По някаква причина Ваньо Танов бе пресякъл пътя на Цветанов и затова си понесе последствията, но се оказа твърд и се пребори да запази поста си и да не бъде нападан. Това бе малка победа, която трябва да се отбележи на Ваньо Танов, защото с нея бе показано и на самия премиер, че действията му оставят следи.
към цялата статия