На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.

Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).

В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?

Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.

Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.

Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.

В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.

Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.

Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.

Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.

По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.

Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.

Интересно дали списъкът включва налагането на вето на бюджета, на демократично избрано правителство, който включва фискални показатели в нормите на абсолютно всички европейски критерии. Дали списъкът включва отричането на Плевнелиев от негови собствени действия и постоянната проява на двойни стандарти. Дали тези три страници включват лъжата на президента за това какво е правил на 10 ноември 1989 година? Или отказа му да наложи вето върху промените в закона за ДАНС, в следствие на които бе възможно Делян Пеевски да бъде номиниран, при положение, че за всички бе ясно защо се променя законът. Включват ли трите страници и рекламното видео, което президентът направи за един ски курорт, който се контролира от един олигарх, който си има и банка. Природата около този курорт днес се съсипва в името на интереса на олигарх, но едва ли ще научим за това от трите страници. Тези примери може да приличат на дреболии, но много ясно илюстрират природата на този президент и може да осигурят призма, през която да съдим за мотивите при останалите му действия.

Очевидно е, че човекът иска да изтъкне гледната си точка, виждайки че от утре, поне за известен период, ще е господин никой и няма да му се спестят и обвинения за нещата, които е извършил. Дотогава обаче президентът се лее в различни български и чуждестранни медии, произвеждайки отново типичните си бисери. Само преди дни австрийският вестник „Дер щандарт“ обяви, че Плевнелиев трябвало да бъде слушан. И след това, човекът се появи в БТВ и „часовете“, като не се знае на още колко места ще отразят оттеглянето му в следващите 5-10 дни. Общо взето добра пи-ар акция, стига тя да служеше на нещо смислено, а не на един президент, който постоянно балансираше между двете си мисии – да обслужва Бойко Борисов и да вкара България в конфликт с Русия

Може би е тъжна ирония, но „Дер щандарт“ е вестникът, в който Цветан Василев обичаше да дава интервюта и да се хвали, че държал 20% от Българската икономика. Явно чуждите медии обичат да публикуват мненията на политически ангажирани олигарси, или на техните марионетки, колкото и да са нелепи. Но нека видим какви неща наприказва все още държавният ни глава, преди да напусне работното си място.

И още

Освен натрапчивото самохвалство и спорните заключения Плевнелиев е прав, че след няколко поколения ще има база за преценка, която няма да е поляризирана колкото днешната, но далеч не е сигурно дали ще бъде хвален. Най-важното му изказване обаче бе в обръщение до Доналд Тръмп. В него, заедно с още още цяла плеяда лилипути, Плевнелиев опитва да дава акъл. И най-силна реплика от писмото до новоизбрания американки президент звучи така:

Очевидно има повтарящ се поведенчески модел, при който всеки провален, или най-малкото спорен чиновник, намира медия, в която да се похвали със свършеното от него, когато дните на работното му място изтекат. Същото нещо направи преди няколко месеца и Стоян Мавродиев, когато бе ясно, че ГЕРБ ще го сменят.

Човекът стигна дотам да обяснява как сам и доброволно си тръгвал, защото човек не трябвало да изкарва много мандати на едно място (та той изкара само един). И освен задължителните заклинания в прослава на вожда Борисов, той също опита да се похвали така, както никой друг не може.

Изтънченост и класа от всякъде. Двама достойни строители на модерна България, чиито примери как се напуска държавното управление със скромност и класа, дълго ще светят на бъдещите поколения.

Пет календарни дни – това е времето, с което всеки, който смята, че може и желае да управлява регулатора на небанковия финансов сектор, разполага за да си извади свидетелство за съдимост, да си завери дипломите от чуждестранен университет и да входира всичко. Тези пет дни се отпускат, само две седмици, след като заместник председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че новият шеф на КФН не е приоритет и ще се избира едва след парламентарната ваканция.

Резкият обрат, от позицията на Цветанов дойде с координирани действия на финансовият министър Владислав Горанов и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. А причината да се бъза е, че от следващата седмица регулаторът трябва да започне проверка на активите на пенсионните фондове и да одитира балансите на застрахователните компании. Когато тези упражнения приключат в края на ноември, в продължение на един месец ще се проведе и стрес тест на застрахователите.

Макар всички споменати дотук лица да мълчат, със сигурност има противоречие между Горанов и Стоянова от една страна и Цветан Цветанов от друга. Самото съвпадение между бързината, с която се случват събитията и старта на проверките показва, че борбата е за това, кой ще управлява финансовия регулатор докато се провеждат одитите. Коя е добрата страна и коя е лошата незапознатият човек трудно може да каже.

Притеснението  на пазара е, че не се съпоставя компетентността на двата кандидата, а има сериозен риск стрес тестовете да се опорочат чрез  субективно втренчване в състоянието на конкретни дружества и привилегированото отношение към други. Колкото и да звучи конспиративно, сблъсъкът на двете лобита  и методите, с които се реализира, дава основания да се смята, че стрес тестовете могат да се използват  като претекст за изваждане от играта на неудобни играчи.

За шестте години, в които Стоян Мавродиев е начело на Комисията за финансов надзор, институцията се обезличи до степен, че пенсионните дружества започнаха взаимно да се обвиняват в източване на спестяванията на хората. Оборотът на фондовата борса е съпоставим с дневната стойност на продажбите в един средно голям мол, а комисията постоянно получава упреци, че не си върши работата. На този фон изглежда и такава  е позицията на този блог, че когато и да бъде сменен Стоян Мавродиев, все ще бъде късно.

Ролята на лошия се падана на Цветан Цветанов, който пази Стоян Мавродиев. Финансовият министър е нещо като положителен герой, а Менда Стоянова си е дала сметка за гафа, който направи преди шест години, павирайки пътя на Стоян Мавродиев към днешния му пост.

Аргумент, че Горанов и Стоянова заслужават повече подкрепа, дава  и писмото, което изпрати Европейският орган за застраховане и пенсионно осигуряване, известен със съкращението  си ЕИОПА (от английски EIOPA). То е адресирано до премиера  Бойко Борисов и се отправя дипломатична критика към работата на комисията под управлението на Мавродиев и най-вече в частта около предстоящите проверки в пенсионните фондове и застрахователните компании.

По-паметливите могат  веднага  да си спомнят, че писмата от европейските институции винаги са оказвали влияние над премиера, когато става дума  за икономически и финансови въпроси.

Така например през 2012 година Европейската централна банка подкрепи БНБ в становището й, че страната трябва да емитира нов дълг, с който да плати падежиращите през януари 2013 година  облигации, които иначе Симеон Дянков щеше да погаси със спестявания в сребърния фонд.
През февруари 2013 година самият Дянков бе сменен заради писмо на председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу (макар за документа да не се знае много, Симеон Дянков потвърждава за него косвено чрез злопаметността си и в книгите, които започна да бълва след като напусна министерския пост, не пропуска възможност да представи Барозу в лоша светлина).

Практиката е показала, че Европейските институции рядко лобират за конкретни имена, защото един ден може да се окажат виновни за техните издънки. Критикувайки конкретни личности обаче те ясно дават да се разбере, че те повече не се ползват с тяхното доверие и писмата се приемат като намек за смяна на критикуваните лица. Тоест, ако има съмнения, че Стоян Мавродиев трябва да запази мястото си, то в противопоставянето на мнения вече  участва и ЕИОПА с ясното послание, че е на страната на Владислав Горанов и Менда Стоянова.

Но какво целят Горанов и Стоянова

Блицкригът, който разиграват със светкавичното прокарване на процедура за избор на нов председател, показва, че те най-вероятно имат фаворит  за  позицията. Това е заместник финансовия министър Карина Караиванова, която в момента  отговаря за сътрудничеството с европейските финансови институции, дълговата политика на държавата и координация  на политиките, свързани с еврофондовете. Тя е експерт, който стои встрани от публичното внимание, но се ползва с доверието на финансовия министър.

От своя страна  Владислав Горанов  ясно съзнава, че като министър на финансите освен  за фискалната политика отговаря и за гасенето на пожарите във финансовия сектор, ако възникнат  такива и предпочита  да не допуска прецеденти, като този от 2014 година, когато избран от ГЕРБ гуверньор на Българска  народна банка, стана символ на провала на  централната банка и нарицателно като фактор за фалита на Копоративна търговска банка.

Подкрепяйки Карина Караиванова, Горанов може и да вярва, че сътрудничеството между финансовия  регулатор и министерството ще бъдат ефективни. Че държавата с целия си властови ресурс ще може да забелязва безобразията във финансовия сектор и председателят на регулатора няма да си затваря очите, когато получи сигнали за такива безобразия.

Ако има нещо притеснително, то е, че Карина Караиванова ще бъде ефективна дотогава, докато Владислав Горанов е министър на финансите. Всеки неин успех, ще е позитив за Владислав Горанов, всеки неин провал, ще прехвърля косвено вина върху министъра. Тази зависимост  няма да може да се отрече, след като процедурата по избор на нов председател на КФН е така устроена, че свежда избора до „Карина, или още шест години Стоян“.

Технология на смените

За да мине в България една промяна  в Комисията за финансов  надзор са необходими няколко неща. Лоби, което  да стои зад някой от кандидатите, парламентарна подкрепа и медиен партньор.

Зад Стоян Мавродиев стоят Цветан Цветанов , сайтът „ПИК“ и колкото и парадоксално  да звучи Българската социалистическа партия. Зад Карина Караиванова са Владислав Горанов, Менда  Стоянова и „Икономедиа“, издател на вестник „Капитал“ и собственик на сайта „Дневник“.
При „ПИК“ нещата са ясни – има добър Цветанов,  добър премиер Борисов, лоши олигарси в лицето на Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев и Делян Пеевски.

Има и Заговор на Америка и Европейската комисия за отстраняване на български играчи от пазара и изваждане на едрия национален капитал от финансовия сектор и превръщане на България в протекторат на евроатлантическите велики сили. Последното звучи много конспиративно, но не  смея да го отхвърля напълно. Причината е, че има ясно утвърдена практика финансови институции българска собственост да се атакуват, макар и заслужено, когато същите прегрешения на техни конкуренти с централа зад граница предимно се подминават.

От другата  страна „Капитал“ са променили стратегията си внимават да не бъдат осветени като страна в битката. Ако преди шест години седмичникът публикува статия, в която опитва уж с неутрален тон да  промотира Мавродиев и да дискредитира предишния председател Петър Чобанов, днес поведението е повече бой по Мавродиев, без да се афишира подкрепа за Карина Караиванова, или който ида било друг. И в това има логика. Стоян Мавродиев стигна до върха на Комисията за финансов надзор именно с подкрепата на „Капитал“.

Най-знаков пример за деликатната подкрепа, с която се ползваше той преди шест години е статията „Време за експерти“. В нея се аргументира нуждата от смяна на предишния председател Петър Чобанов и в същото време индиректно се лобира за едни, или други кандидати.

Този наглед неутрален абзац показва дълбочината, която изданието влага в опита си да оцени колко уместна е кандидатурата на Стоян Мавродиев. Известни, или не, други факти за Стоян Мавродиев не се споменават във въпросната статия. Тоест, изданието е приело за достатъчно да цитира източниците си (тоест да им се довери), че Мавродиев се приема добре като компромисна личност и така нататък.

Как се критикува неговия предшественик?

Във втория абзац от изданието посочват и една от важните причини за провала на Комисията за финансов надзор да си върши работата ефективно. Имало драстично орязване на бюджета. Споменава се и, че служителите в комисията не искали да си дават зор, защото чакали следващия председател. Тази съвкупност от послания може да даде толкова обяснения за зависимостта на регулаторите от политическата класа, за порочния процес по взимане на решения и за отношението на медиите към случващото се.

Когато бюджетът  на Комисията за финансов надзор беше намален наполовина за това не бе споменато като проблем в публикациите на изданието. Не се спомена и, че служители в комисията бяха принудени да ползват неплатен отпуск всеки месец за да може комисията да намали разходите си за заплати, без да съкращава персонал и да преподписва договорите на служителите си. Когато се съобщава, че служителите на регулатора не работят в чакане на новия шеф, не се чува и грам критика, че това е непочтено, и че подобни служители не би трябвало да имат място в един регулатор.

Посочва се само необходимост ръководството на комисията да бъде сменено. Този абзац показва отказа да се  търсят решения на системни проблеми, а единствено се акцентира върху смяната на личностите, което винаги е доказателство за субективизъм и пристрастие. Отделен въпрос е какво мотивира този субективизъм и пристрастията. Е, политическите назначения в лицето на Петър Чобанов и Кирил Желев бяха сменени с „експерта“ Стоян Мавродиев. И същият този „експерт“ удари такъв шамар в лицето на „Капитал“, като им изтресе шест цифрена глоба няколко  години по-късно. Подобен обрат в отношенията би говорил за абсолютната непрозорливост на издателите  на „Капитал“, и най-вече за Иво Прокопиев. Как би могъл да лобира за човек, който след това може да влезе във фронтална атака срещу бизнеса му. Възможно ли е наистина Прокопиев да е бил толкова самоуверен?

Отговорът е „най-вероятно „не“. Обяснение може да се крие в очакванията, че Стоян Мавродиев ще играе ролята на политик и ще се заобиколи с истински експерти, които да ръководят отделните направления. И може би точно в очите на тези експерти е съзиран смисълът, от смяната на Петър Чобанов със Стоян Мавродиев.  Е, този експеримент се провали. Трима заместник-председатели на Комисията за финансов  надзор, предложени от Стоян Мавродиев, я напуснаха. Това бяха Димана Ранкова, Николай Попов и Борислав Богоев. Това прави логично предположението, че налагането на Стоян Мавродиев като шеф на финансовия регулатор, може да бъде полезна стъпка, само  ако се обгради с правилните хора. Тяхното остракиране обаче не бе отчетено и в крайна сметка на Мавродиев се създаде репутация на „самодържец“ във финансовия регулатор.

Днес поведенческият омдел се повтаря с много малко  разлики. Финансовият министър иска да инциира промяна. Той не среща подкрепа от парламентарната група. „Капитал“ помагат смяната да се  случи. Разликата е, че го има сайта „ПИК“ да пази Стоян Мавродиев. Разлика има  и в това, че Горанов  не е комплексиран темерут като Симеон Дянков, който е готов да сложи луд с картечница начело на финансовия регулатор. Разбира се, Владислав Горанов не е безгрешен и налагането на Карина Караиванова ще е акт, за който той носи пълната отговорност. Най-елементарната логика подсказва, че в този случай такъв  хазартен ход е оправдан. Докато Горанов е Министър, карина  Караиванова ще има подкрепа за инициативите си и обратно.

Интересно какво би станало, ако бе даден шанс за повече кандидати. По-дълъг срок за кандидатстване и окомплектоване на документите, активна политика по канене на кандидати от пазара и гарантиране на независимостта им. На хора, които познават неговите проблеми. Най-вероятно няма да разберем поне в следващите  шест години. Технологията, по която се взимат и прокарват решенията обаче вече е ясна.

Най-силният фактор в тази посока е писмото, което изпрати Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, познат с латинското си съкращение EIOPA. В него  с деликатен тон към работата на Комисията се отправят критики, а датата на изпращането му съвпада с огласянето на процедурата за нов председател.

Повече от очевидно е, че този документ е оказал влияние за смяната на Мавродиев. Друг е въпросът защо трябва да се бърза с избора на нов председател на КФН. На него може да се отговори с другото голямо съвпадение. Идната седмица започва проверката на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. И ако от думите на Цветан Цветанов ставаше ясно, че Мавродиев ще остане достатъчно дълго, че да влияе на тези проверки, то започващата утре процедура вещае точно обратното – налагане на нов председател, който да следи за процесите.

Основателният извод от  тези боричкания е, че председателят на финансовия надзор ще може да влияе на предстоящите проверки и влиянието му може да е има такъв магнитуд, че да преначертае пазара на небанкови финансови услуги. От едната страна на барикадата са Стоян Мавродиев, Цветан Цветанов  и сайтът „ПИК“. От другата страна са финансовият министър Владислав Горанов и неговият фаворит за нов председател – Карина Караиванова (в момента заместник-министър на финансите. Медиен партньор в кампанията е медийната група „Капитал“.

Очевидно крилото на Горанов в момента надделява, като най-забавно е заравянето на томахавката, след като с години Горанов бе представян като протеже на Делян Пеевски в медиите на Иво Прокопиев. Зад кулисите ще останат и други боричкания, но едно може да бъде откроено.

Писмото на Габриел Бернардино наистина критикува Комисията за финансов надзор, но дали посланията наистина показват желание за спешна смяна на шефа й. Всеки може да си отговори сам по долното факсимиле.

Стоян Мавродиев е за смяна и всеки негов ден начело на финансовия регулатор вреди на икономиката ни. Смяната му обаче се случва по същия начин, по който самият Мавродиев бе назначен – бързо, непрозрачно, просто защото управляващите можеха да го направят. И това създава риск след шест години отново да признаваме грешки, които правим днес.

Доколко кандидатите са подходящи за постовете си всеки може да провери. Ако от тях се иска да бъдат добри икономисти и да умеят да ръководят анализаторски екип, чиито заключения да бранят и публично да бъдат коректив на управляващите – то може би резултатите в гугъл от въвеждането на имената им ще покажат дали и колко са смели експерти със склонност към независимо мислене и отстояване на позиции.

Идеята за фискалния съвет се зароди в главите на ГЕРБ още при първото правителство на Бойко Борисов, след като Европейската комисия препоръча създаването на такава институция. Причината? Европейските ни партньори не можеха да повярват, че мисленето в държавата може да се предопределя от група популисти, излъгали обществото да гласува за тях и няколко идеологически подковани неправителствени организации. Това се случи, след като финансовият министър в кабинета „Борисов 1“ – Симеон Дянков закри Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) и по този начин лиши държавния апарат от звеното, което мисли извън ограниченията на конкретни политически платформи.

Независимите по дефиниция институции пък все по-често започват да се превръщат в приют за луксозно оттегляне на изпаднали от политиката лица. След като през 2010 година ГЕРБ трудоустроиха в Комисията за финансов надзор своя депутат Стоян Мавродиев и царският експерт Ралица Агаин, реформаторите издигнаха Иван Иванов начело на енергийния регулатор, а сега ГЕРБ разшириха квотата си с Борис Грозданов.