„Аз съм и първият български държавен глава, обявен за личност на годината на друга държава. Обявен и за личност на годината на Балканите. Получих най-висши държавни отличия от над 20 държави в света. Всички те ще останат в Президентската библиотека. Поставих рекорд. Досега в България за 26 г. средно на година са идвали по 3-ма – 4-ма президенти. През 2016 г. имаме 25 посещения на чуждестранни държавни глави“. Това е част от самохвалството на президента Росен Плевнелиев, което можем да прочетем в новия брой на „24 часа„. Освен това, той произнася фразата „Аз съм“ цели 13 пъти в разговора с журналистите и обяснява, че е подготвил списък от три страници с неща, които се случили за първи път през неговия мандат.
Интересно дали списъкът включва налагането на вето на бюджета, на демократично избрано правителство, който включва фискални показатели в нормите на абсолютно всички европейски критерии. Дали списъкът включва отричането на Плевнелиев от негови собствени действия и постоянната проява на двойни стандарти. Дали тези три страници включват лъжата на президента за това какво е правил на 10 ноември 1989 година? Или отказа му да наложи вето върху промените в закона за ДАНС, в следствие на които бе възможно Делян Пеевски да бъде номиниран, при положение, че за всички бе ясно защо се променя законът. Включват ли трите страници и рекламното видео, което президентът направи за един ски курорт, който се контролира от един олигарх, който си има и банка. Природата около този курорт днес се съсипва в името на интереса на олигарх, но едва ли ще научим за това от трите страници. Тези примери може да приличат на дреболии, но много ясно илюстрират природата на този президент и може да осигурят призма, през която да съдим за мотивите при останалите му действия.
Комуникацията на политиките е едно. Самоизтъкването и самохвалството говорят за липса на възпитание и вкус.
Очевидно е, че човекът иска да изтъкне гледната си точка, виждайки че от утре, поне за известен период, ще е господин никой и няма да му се спестят и обвинения за нещата, които е извършил. Дотогава обаче президентът се лее в различни български и чуждестранни медии, произвеждайки отново типичните си бисери. Само преди дни австрийският вестник „Дер щандарт“ обяви, че Плевнелиев трябвало да бъде слушан. И след това, човекът се появи в БТВ и „часовете“, като не се знае на още колко места ще отразят оттеглянето му в следващите 5-10 дни. Общо взето добра пи-ар акция, стига тя да служеше на нещо смислено, а не на един президент, който постоянно балансираше между двете си мисии – да обслужва Бойко Борисов и да вкара България в конфликт с Русия
Може би е тъжна ирония, но „Дер щандарт“ е вестникът, в който Цветан Василев обичаше да дава интервюта и да се хвали, че държал 20% от Българската икономика. Явно чуждите медии обичат да публикуват мненията на политически ангажирани олигарси, или на техните марионетки, колкото и да са нелепи. Но нека видим какви неща наприказва все още държавният ни глава, преди да напусне работното си място.
Аз съм Обама. Аз съм Меркел. Аз съм Гаук. Научил съм много от тях и се гордея с моето приятелство с тях. Гордея се и с приятелството си с Борисов, защото научих много и от него.
И още
Дадох много – и като министър, и като държавен глава. Дадох, но не взех. Приготвил съм един списък. В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. Този списък е цели 3 страници – ето го. Много е дълъг, но ще посоча само няколко неща. За първи път държавен глава минава през три парламентарни кризи и прави две служебни правителства в един мандат; инициира референдум – дава път на пряката демокрация, като първите 3 референдума се проведоха в моя мандат (други президенти обещаваха, аз ги направих); за първи път 3 правителства в рамките на 1 г.; 2 вълни на национални протести. Аз съм първият държавен глава, който не назначи нито един посланик или служебен министър, агент на ДС. За първи път държавен глава промени изцяло приоритетите в българската енергетика – от “Голям шлем” с 3 изцяло руски проекта, от които българският народ нямаше да спечели нищо, към 3 смислени приоритета: енергийна диверсификация, либерализация и ефективност. Само от енергийната ефективност печелят не една група олигарси, а милиони българи. За първи път имаме президент технократ, инженер, мениджър, предприемач. Отговарям и на последната част от въпроса ви – да, аз съм много търпелив човек, много постоянен и прагматичен. Оценката на историята не се случва веднага, тя ще дойде със следващото поколение.
Освен натрапчивото самохвалство и спорните заключения Плевнелиев е прав, че след няколко поколения ще има база за преценка, която няма да е поляризирана колкото днешната, но далеч не е сигурно дали ще бъде хвален. Най-важното му изказване обаче бе в обръщение до Доналд Тръмп. В него, заедно с още още цяла плеяда лилипути, Плевнелиев опитва да дава акъл. И най-силна реплика от писмото до новоизбрания американки президент звучи така:
„Путин не търси американското величие. Като ваши съюзници ние го търсим“.
Очевидно има повтарящ се поведенчески модел, при който всеки провален, или най-малкото спорен чиновник, намира медия, в която да се похвали със свършеното от него, когато дните на работното му място изтекат. Същото нещо направи преди няколко месеца и Стоян Мавродиев, когато бе ясно, че ГЕРБ ще го сменят.
Човекът стигна дотам да обяснява как сам и доброволно си тръгвал, защото човек не трябвало да изкарва много мандати на едно място (та той изкара само един). И освен задължителните заклинания в прослава на вожда Борисов, той също опита да се похвали така, както никой друг не може.
Не е имало председател на този регулатор, който да си е позволявал да разследва действащи министри (Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Не само ги разследваме, но и подадохме сигнали за прокуратурата за щети за държавата в особено големи размери. Това е признак за независимост. Колко председатели на регулатори са имали куража и независимостта да разследват действащ вицепремиер и друг министър в правителството. Ние бяхме проверявани 13 пъти от международни институции, три пъти от анкетни комисии в парламента, всички бяха за блестящо свършена работа при спазване на най-високи професионални стандарти. Това беше мое лично решение много преди да бъде номинирана госпожа Караиванова. Това решение беше взето в комуникация с него (Борисов).
Впрочем, може да попитате самия Борисов оценката на ГЕРБ и на самия Борисов за работата на комисията и моята е отлична. Той каза, че можем да продължим да работим по различни теми, където мога да бъда полезен с огромния ми опит.
Изтънченост и класа от всякъде. Двама достойни строители на модерна България, чиито примери как се напуска държавното управление със скромност и класа, дълго ще светят на бъдещите поколения.
към цялата статия