Лихвите щели да паднат и да се улесни кредитирането – вижте Италия, Гърция, Испания и Португалия какво им се случи от кредитни улеснения

Преките чуждестранни инвестиции щели да се увеличат – вижте на графиката колко, как и за колко продължителен период се увеличиха след влизането ни в Европейския съюз. Като осъзнаете какви процеси стоят зад графиката, ще видите, че самото членство в някаква чакалня или в самата еврозона не означават нищо.

Банки нямало да фалират – спасяването на банки, които са във фалит, но управляващите ги субсидират, прави зомби банки като КТБ. А накрая сметката я плащат данъкоплатците. Германия опита да спре това, засега неуспешно, но яростното противопоставяне в еврозоната е налице.

Банковият съюз е завършеното съвършенство на банкирането в Европа – Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е с влязла в сила присъда.
Босджан Язбец – Директорът за планиране и преструктуриране на банките е разследван за действията си като управител на Словенската централна банка и няма новина да е оправдан.
Бордът е пълен с хора, които са олицетворение за нечистата връзка между одиторските и консултантските услуги, предлагани от една и съща компания, както и за лобисти. Мога и примери да прилагам.

Отвъд това:
Риск да се преструктурират дъщерните банки в клонове, а капиталът им да се изнесе в централите, навярно заедно и с част от ликвидността.

Само един колега журналист, пише за тези неща. Останалите признават рисковте, но някак си предпочитат да ги разглеждат или като присъщо притеснение пред голяма стъпка – значи то и преди да влезем в ЕС имало страхове, но не се сбъднали.

Разликата е, че цената на ЕС се знаеше – кои блокове на АЕЦ ще се затворят, при какви условия мръсни производства ще може все пак да продължат.

Тук знаем, че има рискове и абсолютно никакви мерки да се предпазим от тях. Винаги съм смятал, че Владислав Горанов е най-доброто, което ГЕРБ някога са изваждали. Но той сам поставя оценка за министърските си качества, тласкайки България в неизвестността, навярно от страх, че кризата, която предстои, няма да могат да я овладеят по друг начин. Защо ли? Орешарски и Станишев какминаха през световната финансова криза и банков сектор, който зависеше изключително много от външно финансиране.

Както на 22 април Бойко каза – при с хеликоптер за хората не. Но понеже е убеден европеец, няма да се посвени да даде същите пари за спасяването на Италия. Който гледаше пресконференцията помни.

Но нека порзсъждавме и дали всички десни са за еврозоната и дали е левичарство човек да не иска банковия съюз и чакалнята. Полша, Дания, Швеция – левичари ли са?

Накрая – ако влезем в чакалнята, в банковия съюз и един ден в еврозоната – може и да не ни се случат лоши неща. Но това няма да носи кредит на управляващите (те ще опитат да си го припишат). Не можеш да си приписваш заслуги за това, че си поел риск и си излязъл късметлия. Така държава не се управлява.

За 10 години от 1997 до 2007 България влезе в ЕС при управлението на три правителства всяко с мандат на различни политичски сили. За 10 години свое управление ГЕРБ ни вкарват в следващо ниво на интеграция – голямо постижение ли е това срещу вас? А цената плаща ли ви се?

Тези, които си мислят, че европейския банков надзор ще подобри нещо, се лъжат. Политическите сделки, компромиси и корупция, която наблюдаваме да извършват нашите политици, ще се извършват от други, но чужденци, но пак с нашите пари. Само дето вече има риск да плащаме и сметката за провали на други държави.

Подобно действие поне на теория има логика, показа допитване до банкови директори и бивши членове на ръководството на БНБ. Ако капиталовата адекватност на дъщерните институции в България е в пъти над изискванията на Европейската центрана банка и значително над общата за дадена банкова група, която се бори с последствията от взети в миналото грешни решения, поддържането на излишно висок капитал в България може да се приеме за скъпо и ненужно.

Евентуално развитие в тази посока би означавало, че печалби, които са трупани с години като капитал в балансите на българските институции, може да се използват за решавне на проблеми и стабилизращи мерки другаде, където обществата са значително по-богати, но не са били благоразумни на макроикономическо ниво.

Такова поведение е възможно и сега, доколкото става въпрос за капитал на банковите групи, който е тяхна собственост и те трябва да могат свободно да се разпореждат с него. В същото време обаче, не трябва да се забравя, че през всички 21 години от въвежднето на валутния борд досега, политическата класа и централната банка полагаха последователни услия да създадат благоприятна банкова среда, включително и с мерки в ущърб на клиентите. За това и държавата е в позиция, да изисква от чуждестранните финансови институции отговорно отношение към българските им клиенти и като цяло към България като място, което им е създало големи печалби.

Самото изтегляне на капитали, особено под натиск от проблеми другаде, ще означава директно, че плодовете на благоразумната политика тук се използват за решаване на затруднения в далеч по-богати държави.
За защита на националния интерес, дъжавата може да въведе и нова по-висока ставка за данъка върху дивиднетите, с която да демотивира изтеглянето на капитали.

„Подобна мярка би била напълно в реда на нещата, макар и да изглежда като брутален ход. Все пак клиентите на българските банки са плащали в пъти по-високи лихви, в сравнение с тези на запад и ако има опасност системата тук да заработи за стабилизирането на някоя друга, държавата ще е длъжна да се намеси“, обясни източник от Народното събрание, запознат с проблема.

Директорът на една от големите банки се възмути от подобна теза и я определи като „пълна глупост“ и като страх на някой, че може „язвите“ в банковия сектор най-после да бъдат изрязани. Той изтъкна още, че българските подразделения съставляват много малка част от консолидирания бизнес на групите, които ги притежават и прехвърлянето на капитали не би решило никакви проблеми.

Друг негов аргумент, е че дори теоретично преструктурирането в клонове да се случи, то не би било толкова страшно, защото в момента чуждите банкови групи отговарят за българските си дъщерни дружества само до размера на тяхното дялово участие, докато при разкриването на клон, те отговарят с целия собствен капитал на групата. Отделно, депозитите, направени в клонове на банки от еврозоната, са защитени от европейската система за гарнтиране на влоговете.

Това обаче е едно от притесненията на политиците.
Макар правителството да е поело категоричен курс към еврозоната, на най-високо експертно ниво има притеснения, че скоро може да има сериозни дезинтеграционни процеси и дори риск от разпадане на еврозоната. Първото доказателство затова е, че Германия бави създаването на общоевропейска система за гарантиране на влоговете. Този проблем в момента се решава, с изискването дъщерните банки у нас да бъдат стабилни сами по себе си и да не зависят от подкрепата на „майките си“. За спазването на това изискване в момента отговаря БНБ, но ако банките тук бъдат понижени до клонове, техните собственици повече няма да отговарят пред централната ни банка, а пред ЕЦБ.

Загуба на мотив

Това, което кара банките да поддържат капитал в България, е че отговарят пред българските регулатори, което пък е наследено от изграждането на системата в годините след въвеждането на валутния борд, до влизането на България в ЕС (преди това у нас почти няма чужди банки). По това време финансовите институции не можеха да предлагат свободно продуктите си у нас, особено, ако става дума за набиране на депозити от домакинствата.

След визането на България в ЕС, две финансови институции избраха да изградят модела си именно, поддържайки клонове. Това са френската BNP Pariba и гръцката Alpha Bank, но и двете не постигнаха значим дял в секторите на търговското и потребителското банкиране (има и други, но те предлагат ограничен набор от услуги за млък брой клиенти).

Реално за международните банкови групи излиза по-скъпо да поддържат капитал в дъщерните си банки, ако той е над равнището на средната капиталва адекватност за цялата банков група. Това са средства, които не са на пряко разположение на банките майки, макар да са тяхна собственост. Новостта е, че ако спрат да отговарят пред местен регулатор, мотивът им да поддържат скъп капитал в малки държави по периферията, вместо да го влеят на едно място, може да изчезне.

А сравнение в сайта на ЕЦБ показва, че в България отношението на капитал от първи ред е значително по-високо (19%) в сравнение с това на банките майки. Така например гръцките финансови институции, за които ЕЦБ публикува данни (всички те имат бизнес в България) е около 17%. В Италия равнището варира между 8% и 13%.

„Изпълняваме всички критерии за охрана на границите и няма причина да не ни допускат до Шенгенското пространство“. „Публичните ни финанси са едни от най-стабилните в Европейския съюз и няма причина да не ни допуснат до чакалнята на еврозоната – ERM2“. Тези мантри на управляващите вече толкова втръснаха на всички, че едва ли остана сериозен човек, който да им обръща внимание. През тази седмица обаче те добиха нов смисъл, а именно – на маркер за разминаването между въображаемия свят, в който правителството ни втълпява, че живеем, и горчивата реалност, за която ни напомнят така наречените европейски партньори.

В сряда доклад за напредъка на България като държава в интеграцията си с Европа, публикува Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се посочи, че България е бедна и корумпирана държава, в която нарастването на доходите не е устойчиво. Освен това Българска народна банка не е независима, както трябва да бъде, а корупцията и неработещото правосъдие са проблем, който Европа не иска да споделя.

Впрочем, такава оценка получваме не за първи път. Разликата е, че тази седмица тя дойде като контраст на високата самооценка, която управляващите постоянно си поставят и широко прокламираните в последните пет месеца намерения на финансовия министър Владислав Горанов България да поиска започване на мониториновия период, след който да влезем в еврозоната. Точно потресаващият дисонанс между публичното говорене на българските управници и поредната лоша оценка, която получихме, е повод да се обяви, че за изминалите девет години, осем от които ГЕРБ управляват България, са загубено време. 

Пристигнали на власт с обещания да започнат нова ера в историята на България, ГЕРБ обещаха бърза интеграция в еврозоната и в Шенген. Девет години по-късно никое от тези обещания не е изпълнено. Под предлог „да търпим в името на светлото бъдеще“, ГЕРБ реализираха редица човеконенавистни политики и откровени глупости, с които постигнаха само номинално съответствие с критериите за стабилност на Европа. Реално обаче само се отдалечихме.

На деветата година откакто ГЕРБ започнаха да налагат помпозните си претенции, Европейската централна банка обясни, че липсва конвергенция. А това означава обществото да бъде по-проспериращо и по-богато, като с всяка година качеството на живот да се доближава все повече до това в Западна Европа. Последното стана ясно за самовлюбената върхушка на ГЕРБ едва в началото на тази година. Именно по тази причина в последните месеци премиерът Борисов започна да говори за увеличаване на доходите, а обект на арести се превърнаха нарастващ брой чиновници на местно ниво и кметове.

Когато става дума за увеличаване на доходите обаче интелектуалният потенциал в партията на Бойко Борисов остава толкова ограничен, че може да оцени единствено възможностите за повишаване на бюджетните заплати в рамките на съществуващото преразпределение на икономиката.

Тук трябва да се припомни, че през 2014 г. ГЕРБ отмениха дори необлагаемия минимум за най-бедните българи, под предлог че пазят догматичния плосък данък. Е, сега дори Европейската централна банка каза на управляващите, че могат да помислят за облекчаване на облагането на най-бедните. Предстои да видим дали някой в социалистическата партия ще събере кураж да изрече „отмяна на плоския данък“, или ще остави инициативата за това на някой друг.

До тук можеше и да не се стигне, ако цялото управление на ГЕРБ не разчиташе на насаждани псевдоинтелектуални постулати от неправителствени организации на правителствена издръжка. Така наречените експерти от неправителствения сектор, иначе работещи по финансирани от правителството проекти, или субсидирани от фондации, подкрепящи ГЕРБ, също не повишиха интелектуалната висота на провежданата икономичска политика. Днес същите тези псевдоексперти се правят на изненадани и обидени от уж двойния стандарт, който Брюксел и Франкфурт проявяват. Те обаче не могат да си представят, че държавен дълг два пъти по-нисък от позволеното и политиката на бюджетни излишъци, в следствие на спестени инвстиции, означават пропуснати възможности.

Не трябва да се забравя и предложнието на един такъв експерт да се подложат на облагане с данък и пенсиите на възрастните хора, дадено в началото на 2010 г., когато стана ясно още през февруари, че планираните приходи няма да се изпълнят. Да, до там стигат самоусещането за превъзходство. Тук може да се изброят много неолиберални псевдоинтелектуалци, но на днешно време съставянето на черни списъци с цел публично заклеймяване е именно техен прерогатив, поради което тази статия няма да пада на нивото им.

Със сигурност обаче ще припомним отговорността най-високопоставения глашатай на ГЕРБ – Кристалина Георгиева. Бивш вицепрезидент на Световната банка и бивш еврокомисар Георгиева не се спря да ни залива с клишета от сорта на „да се простираме според чергата си“. Своя роля изигра и недоразумението Росен Плевнелиев.

Явно екзалтацията от новата му съпруга го е направила дотам сляп за реалността, че след срещата на европейските лидери в София миналата седмица, която завърши с провал, той заговори, че Борисов бил „Меркел на Балканите“. Чудно остава в кого и кога е бил влюбен Плевнелиев през 2013 г., когато наложи вето върху актуализацията на бюджета, или през 2010 г., когато в качеството си на регионален министър одобри актуализация със същите характеристики, парите от която отиваха главно именно в неговото министерство.

БНБ за собствена употреба

Европейската централна банка твърди, че Българската народна банка не е независима. Като аргумент сочи прецедента от 2009 г., когато новоизбраното Народно събрание, доминирано от ГЕРБ, отмени решението на предходния парламент и смени един от подуправителите на БНБ. Да, девет години по-късно ЕЦБ дава този пример, наред и с други по-малко показателни. В един от по-старите й доклади като пример се посочи и предсрочното освобождаване на ръководството на Комисията за финансов надзор, което се случи през 2010 г. Тогава удобните медии на властта пускаха ласкателни статии, поясняващи, че е дошло „време за експерти“.

Само че това не остава незабелязано. И колкото и да се иска на ГЕРБ да продължат с човеконенавистната си политика, осигурявайки добруване единствено на собствената си върхушка и олигархичната си екосистема, ЕЦБ даде ясно да се разбере, че страна с такава политика не може да е част от еврозоната.

Самата среща е особено подходяща за издигане на българската кандидатура по две причини. Първо, лобистката кампания на правителството достигна връхна точка и вече е отразена от всички водещи международни медии. И второ, такива решения се взимат и обявяват задължително в края на седмицата. Такава е била практиката за присъединяване на други страни към валутно-курсовия механизъм в миналото, а подобна среща ще има отново едва в края на годината.

Причината е, че присъединяването към ERM2 предвижда обявяване на курс, спрямо който националната валута не трябва да се отклонява с повече от 15% нагоре или надолу в продължение на две години. Самото определяне на референтния курс е сигнал към пазарите, поради което новини за евентуално доускане в чакалнята се оповестяват след като пазарите затворят, така че новината да може да се осмисли от всички играчи до началото на следващата седмица.

Макар това да е практиката, за България последното няма голямо значение, тъй като курсът на лева спрямо еврото е фиксиран и правителството не смята да прави промени. От документи, в които се обявява приемът на други държави в надзорния механизъм, става ясно че премахване на фиксирания курс на валутата, или негова корекция далеч не са задължителни и държавите могат да влязат в механизма, както и да приемат еврото без да променят фиксирания си курс.

В миналото обаче е имало случаи, когато ЕЦБ и страни от еврогрупата са повдигали въпроса за валутния ни курс, но дискусиите бързо са били приключвани от българските представители.

Това, което прави предстоящите срещи уникални като възможност за България, е че те ще са единствени по рода си за това председателство на Европейския съюз. През последните месеци правителството успя да запознае и прокара публикации във всички водещи международни медии, колко стабилна е българската икономика и колко несправедливо е да сме извън ERM 2. Самото усилие обаче ще се обезсмисли, ако подобна акция по формиране на обществено мнение зад граница не се съпроводи и с дипломатичски натиск, за какъвто научаваме от откъслечни изказвания на премиера Бойко Борисов.

Така налице са три обстоятелства – подготвено е позитивно отношение, форматът на предстоящите срещи включва всички страни, имащи думата (държавите от еврозоната, Дания, която е в ERM2 и Европейската централна банка), а форумът е неформален и ако българска кандидатура бъде отхвърлена, затова дори няма да се научи. Последното е много важно и за българското правителство, тъй като подобен акт може както да създаде политическа нестабилност и вълна от евроскептицизъм, така и да се отрази неблагоприятно на капиталовите пазари.

„Само като видим колко дупки има по пътищата, проблемите в енергетиката и стачките на различни съсловия, които се наблюдават всяка седмица, не мога да си обясня как биха ни приели в ERM 2. Причината е, че не трябва просто да покриваме формалните критерии от Маастрихт, но да убедим еврогрупата и ЕЦБ, че ги покриваме устойчиво“, коментира шансовете на България бивш финансов министър. Според него все пак е възможно да се направи и компромис, но той изглежда малко вероятен.

През миналата седмица влиятелната изследователска организация „Жак Делор Институт“ публикува анализ, според който страната ни не трябва да става част от ERM 2 поне още няколко години. Причината, е че това би ограничило възможностите за икономически политики, които насърчават повишаването на доходите, а също така има риск страната ни да внесе нестабилност във валутния съюз.

Според експерти е много вероятно публикацията да отразява и вижданията на германското правителство, което е сред основните противници на българското присъединяване към валутния мехънизъм, а след това и към еврозоната.

Досега България два пъти е изявявала официално желание да стане част от еврозоната – след приемането ни в ЕС през 2007 година и след сформиране на първото правителство на ГЕРБ в края на 2009 година. И двата пъти обаче на управляващите ни е обяснявано тактично, че България не е готова.

Изказването на професора е важно, защото повдига равнището на дебата за икономическата ни политика и принуждава застъпниците на влизането в еврозоната да кажат защо наистина това е добре за България и да сравнят ползите и жертвите, които ще трябва да направим с тези при алтернативните сценарии на еврозоната.

Икономическата мисъл в България често се доминира от няколко гласовити лобита, а медиите къде заради интелектуалната си немощ, къде за да защитят интересите на издателите си, предпочитат да не ги подлагат на съмнение. Тезите на въпросните лобита са допустими за изказване, като нормална част от идейния плурализъм, но заради автоцензурата и стеснения кръгозор на повечето медии, напълно оборимите интелектуални конструкции, се издигат до ранг на конвенционално познание, а всеки който се обяви против тях, изглежда като маргинал.

Сега заради преклонението ни пред чуждите авторитети, стигмата, че единственото добро за България е присъединяването към еврозоната ще трябва да се докаже.

Защо България не трябва да стои отвън

Еврозоната е клуб на богатите, които приемат да следват обща парична политика и вярват че така създават стабилност, която им осигурява дори по-голям просперитет. Последните шест години на криза показаха, че не е достатъчно само да се следва единна парична политика, за да има просперитет. Налага се да бъдат спазвани и фискални и макроикономически правила, които гарантират, че монетарната експанзия в положителната фаза на икономическия цикъл, няма да корумпира публичните финанси на държавите със слаб правителствен апарат.

С по-прости думи, рискът е бедните държави членки на еврозоната да използват ниските лихви и лесния достъп на кредити за да финансират неустойчиво забогатяване на населението си. Опасното е, че когато достъпът до кредити прекъсне, в условията на криза, тези държави повече не могат да теглят заеми и пясъчните основи на техния просперитет се сриват. Изплащането на заемите става с цената на намалени заплати, пенсии, по-малко обществени поръчки, рецесия и спирала на обедняването.

Това, на което кризата научи страните от еврозоната е, че не е достатъчно те да бъдат само паричен съюз, а трябва да има и фискални правила, които да се спазват от всички. Проблемът е, че тези правила не правят разлика между устойчивия и изкуствения растеж на икономиката, и спазването им затруднява растежа на доходите в по-бедните държави.
Правилата на еврозоната ограничават инфлацията и растежа на доходите до темпове, които са присъщи на богатите държави в паричния съюз. Но за населението на по-бедните държави, това означава че жизненият стандарт трябва да расте по-бавно, отколкото е възможно.

В момента Европейската комисия може да санкционира държава членка затова, че доходите растат значително по-бързо, отколкото нараства производителността на труда в конкретната държава. Кой обаче може да направи обхватно измерване за производителността на фактора труд, както и да я обвърже със заплащането в конкретната държава.
Точно този проблем е присъщ и на България, като в докладите си Европейската комисия неведнъж е предупреждавала за него. До момента правителствата ни са успявали да убедят европейските чиновници, че развитието на България не се базира на раздуването на балон, но винаги ли ще бъде така.

Финансовият министър Владислав Горанов дефинира този проблем по следния начин:

Точно това обаче си мисли Европейската комисия.

Защо тогава има желаещи за еврозоната

Приемането на еврото носи своите ползи. То премахва напълно валутния риск за чуждестранните инвеститори и кредиторите на български бизнеси. В момента на теория също не трябва да има валутно-курсов риск, понеже сме в условния на борд и левът е фиксиран към еврото, но рискове съществуват.

Валутният борд може да падне, ако така реши парламентът (което е почти изключено), или ако настане повсеместна банкова криза (колко вероятно, или невероятно е това, не се наемам да кажа). Затова вече две правителства полагат усилия да подкрепят банковата система, дори когато гнилите ябълки са собственост на олигарси, чиято вредност за обществото боде очите на всеки честен българин.

Влизането в Еврозоната и единния механизъм за банков надзор, ще позволи на Европейската централна банка да иска фалит на гнилите ябълки, и ще ограничи лошите практики в тези банки. Също така ще се осигури ликвидност от Европейската централна банка за здравите банки, при евентуално настъпване на паника от фалирането на някоя и друга гнила ябълка.

Всичко това е много хубаво, но ако си помислим дали тези ползи могат да се извлекат, без да се ограничават възможностите за нарастване на доходите и жизнения стандарт, отговорът ще бъде „да“.

Ако България се присъедини към европейската система за единен банков надзор, за гнилите ябълки в банковата ни система ще се произнася европейски орган, а БНБ ще има статут на изпълнител. Но няма автоматично да се осигурява достъп до ликвидност, с която да се потушава евентуалната паника от затварянето на „гнилите ябълки“.

За страна извън еврозоната източник на такива средства в момента са бюджетите и държавните заеми. От тази гледна точка влизането във валутния съюз наистина представлява предимство, защото цена за потушаване на кризите няма да се плати от обществото. Тя ще се плати от Европейската централна банка, за което нашите проблеми са съизмерими с трохите, които остават при рязането на хляб.

Но цената на това предимство ще бъде потискане на растежа на доходите за десетилетия напред и това трябва да се знае, когато някоя партия, или лоби опитва да насочи страната ни към подобен ангажимент.

Единствените, които могат само да спечелят от влизане в еврозоната са експортноориентираните бизнеси. Те ще получат държавна политика по ограничаване на растежа на заплатите (тоест увеличаване на конкурентоспособността им) и прочистване на банковата система, за което няма да плащат с данъците си.

Лобито на този бизнес има право да защитава интереса си, но всички останали трябва да знаем, че има и други начини да се прочисти банковата система и те не минават през поставянето на юзди върху доходите за десетилетия напред.