Етикет: Бойко Борисов

По принцип двойните стандарти в политиката не трябва да будят някаква изненада. Възмущението по правило идва от страна на недоволните, но е редно и то да почива на някакви принципи. За съжаление, не това виждаме при кадровите промени, правени от служебното правителство на Огнян Герджиков? Сред назначенията на заместник-министрите имало хора от БСП и НДСВ. Ще си помисли човек, че Георги Близнашки и преди него Марин Райков не се ръководеха в действията си от желание да подготвят почвата за завръщане на ГЕРБ. Само едно вглеждане в министерските назначения е достатъчно да покаже, че при близнашки партизанщината е била застъпена дори по-силно. » Воят срещу назначенията на служебния е чисто лицемерие

Всяка държава по различен начин реагира на промените в политическия цикъл. Смяната на едно управление с друго е предшествана с предизборна кампания, която също е уникална за различните държави. Ето отличителните белези на кампаниите в България и как всяка партия търси своя път към парламента: » Особености на българските предизборни кампании

Финансовият министър Владислав Горанов е принуден да действа като говорител на самия премиер, когато лидерът на парламентарната група открито следва собствен дневен ред. Честотата, с която министърът обикаля телевизионните студиа след изборите е такава, че може би за изминалите 2 месеца той натрупа повече медийни изяви, отколкото за целия период от полагането на клетва до президентските избори. Едно от най-знаковите му интервюта бе от май за списание „Икономист“, когато на въпрос как се чувства като министър в правителство, чийто ръководител системно говори неистини, Горанов не оспори твърдението. „На стената“ е първият сайт който директно обвини министър-председателя, че лъже в ефира на националните телевизии и в този смисъл, отговорът на финансовия министър има изключително висока стойност.  Публиуваме интервюто в пълния ме обем. » Интересно от 2016: Кога финансовият министър не отрече, че премиерът лъже

Второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка на 14 ноември, а формалното й приемане от парламента се случи на 16 ноември. Президентът Росен Плевнелиев изчака две седмици и връчи мандат за съставяне на кабинет на Борисов на 2 декември. Тоест 17 дни по-късно. Три дни след това мандат бе връчен и на БСП и те също го върнаха. След това на президента му трябваха 11 дни за да се реши да даде шанс и на реформаторите, а те тупаха топката в продължение на седмица с документа из канцелариите си. Общо 31 дни мотаене, в които ГЕРБ управляват, а държавният глава не състави служебно правителство. Има ли все още някой, който да смята че Плевнелиев съвестно е свършил работата си и не е допринесъл за нелепостта негов служебен кабинет да управлява само четири седмици? » Плевнелиев се крие зад Радев, а Борисов управлява поне до януари

Доколкото жизненият цикъл на държавата е далеч по-голям от средната продължителност на човешкия живот, онези неизбежни проблеми, които не убиват, но правят отделните страни по-силни, означават дълги периоди на несигурност и страдание за народите им. Точно жертвите, които населението полага в отделни отрязъци от историята, стават причина една държава да се гордее с миналото си. Или най-малкото  да се поучи от грешките, за да не ги повтаря отново. Точно тази логика показва, че е напълно в националния интерес на България външният министър Даниел Митов да стане служебен министър председател. И то като компромис със обективната невъзможност да стане премиер, или държавен глава. » Даниел Митов трябва да стане служебен премиер. Ето защо

Ако има нещо историческо в изборната победа на Румен Радев, то е че един генерал от резерва, подкрепен от най-голямата лява партия, спечели доверието на сериозна част от избирателите с десни възгледи. Това са хора, които отказаха да вярват сляпо на партийните централи, когато им кажат, че нещо е за добро и показаха, че са склонни на самостоятелно мислене. В офицера от резерва те видяха личност, която не се страхува да следва националния нитерес, дори когато това означава да се каже „не“ на някой евроатлантически партньор. » Каква е историческата отговорност на Румен Радев

Когато двама млади журналисти – Боб Удуърд и Карл Бърстийн разкриват на света аферата „Уотъргейт“, администрацията на президента Ричард Никсън започва всячески да брани лидера си. Двама души (Боб Холдеман и Джон Ерлихман) влизат в затвора за възпрепятстване на правосъдието, след като са прикривали личното участие на Никсън в организацията по подслушване на опозицията. Усилието е толкова мащабно, че когато се проваля, двамата журналисти издават книга със заглавие „Цялото президентско воинство“ (Аll The President’s Men). Много подобен сюжет наблюдаваме в седмицата между първия и втория тур на президентските избори, когато най-важните хора на премиера Бойко Борисов изговарят неща на ръба на лъжата с цел да спасят управлението на началника си. » Цялото премиерско воинство. Залезът на Бойко Борисов не може да се спре

Ако има нещо забавно и едновременно жалко, то е да се наблюдават политици, които до вчера са се смятали за върха на хранителната верига. Да обясняват, че чакат фотофиниша, и да отказват да признаят очевидното преди хората да се наситят от темата избори и да им омръзне цялото говорене. Досега най-забавно беше да се наблюдава Сергей Станишев, който просто се правеше, че е в паралелна вселена, но розовите му бузки, комбинирани с физиономии в стил Гринч, показваха истинските му емоции. Е, от вчера има нов връх и той се нарича Бойко Борисов. За разлика от Станишев той си създаде цяла система  от проксита, които да наводнят терена с опорни точки, така че той да не изглежда абсолютно дъно, когато най-после се покаже. » Истинските лица на българските политици след изборната нощ

Ако има разлика между 90-те години на миналия век и сега, тя е че тогава политиците бяха малко по-умни и отчасти по-отговорни. Не по-успешни, по-честни и по-ефективни, но със сигурност по-умни и от части по-отговорни. Един нов измерител, доказващ пагубното управление в последните години, е състоянието на нацията. Не е сигурно дали политиците са продукт на обществото, или обществото следва тяхната деградация, но в момента положението е много тежко – и като интелект, и като икономика, и като култура. Този текст не цели да събуди милозлива носталгия, но да покаже някои от най-уродливите въплъщения, които придобива падението на елитите ни. » Какви са изводите от репликата на Радан Кънев „бай х..“

Едно изключително сериозно прехвърляне на власт от ръцете на финансовия министър Владислав Горанов към икономическия Божидар Лукарски беше отразено телеграфно и остана встрани от обществения фокус. С капитал от 678 милиона лева, активи на стойност 1,56 милиарда и потенциал да разшири кредитирането си с още поне пет милиарда лева Българската банка за развитие (ББР) е най-могъщият инструмент за дискреционна политика от страна на държавата след самия бюджет. А фактът, че вече 17 години нито едно правителство не я извади изпод крилото на финансовия министър, показва, че в правителството е имало сериозен трус, който обаче остава скрит за обществото. » Да ти вземат банката за развитие