Ако има нещо историческо в изборната победа на Румен Радев, то е че един генерал от резерва, подкрепен от най-голямата лява партия, спечели доверието на сериозна част от избирателите с десни възгледи. Това са хора, които отказаха да вярват сляпо на партийните централи, когато им кажат, че нещо е за добро и показаха, че са склонни на самостоятелно мислене. В офицера от резерва те видяха личност, която не се страхува да следва националния нитерес, дори когато това означава да се каже „не“ на някой евроатлантически партньор.
Последното, беше използвано за спекулации и нападки от страна на бъдещи безработни като здравния министър Петър Москов, военния Николай Ненчев, икономическия Божидар Лукарски и още плеяда от по-незначителни душици, страхуващи се за работните си места.
Идеята на Румер Радев трябва да е съвсем друга
От членството ни в Европейския съюз може да се извлекат различни степени на полезност. Свободната търговия, свободата за придвижването на хора и капитали са хубави неща, но те не означават, че след като сме приети в НАТО И ЕС, трябва да мълчим и да се съгласяваме с всичко. Напротив, имаме интереси, които могат да бъдат нарушени с една, или друга европейска инициатива, и ние можем да се противопоставяме на тези инициативи.
Същото се отнася и до членството ни в НАТО. Няма нищо по-естествено в това България да помоли по-големите държави да се съобразяват с факта, че НАТО е отбранителен съюз, и да не използват ресурсите му за експанзия, още повече, когато ползите не са еднозначни.
А ако някой представя международните отношения като цивилизационен и ценностен избор, най-вероятно е пълен глупак, или обикновен продажник.
Ако по отношение на Украйна, Грузия и Сирия все още мнозина са готови да спорят, то има държави, където отговорите почти се самонатрапват. В Ирак например, след само още 10 години ще станат 23 години без Саддам Хюсеин (толкова, колкото той е управлявал) и които са живи, лесно ще могат да пресметнат дали Ирак със Саддам е бил по-добър, или поне по-малко лош, отколкото Ирак след Саддам. Същото се отнася и за останалите държави от Северна Африка и Близкия изток.
Засега подозрението, че „износът на демокрация“ носи бизнес на оръжейната индустрия в САЩ, докато Европа получава мигрантски потоци, напълно се оправдава. И няма нищо лошо в това един отговорен президент да напомня, че когато партньорите ни искат да жертваме интересите си в името на техния, то е редно да предложат нещо, с което да ни компенсират. А ако някой говори за цивилизационен и ценностен избор, най-вероятно е пълен глупак, или обикновен продажник.
Опасното на сегашния президент Плевнелиев е неспособността, или най-вероятно нежеланието, да обърне внимание на тези нюанси и да признае, че доброто за евроатлантическите ни партньори, понякога е лошо за нас. В изказванията му лесно може да се открият коментари за ползите на евроатлантическата общност, в които въобще не се държи сметка за отражението върху България.
Румен Радев може да бъде атакуван дори още преди да положи клетва.
От тази гледна точка Румен Радев може да се припознава като заплаха за онези, които са готови да продадат националния нитерес пред западните ни партньори. Това обаче не означава задължително, че генералът от резерва иска да излезем от ЕС и НАТО. От изказванията му става ясно, че новият президент иска да отстояваме интересите си. Ако това го прави лош в очите на някой, очевидно имаме различни разбирания за национален интерес.
Радев трябва да е сигурен в едно. В България има критична маса от интелектуалци, медии и други форми на авторитети, формиращи общественото мнение, които ще следят всяка негова стъпка под лупа. И няма да му се прощава нито една грешка. Толерансът, на който Бойко Борисов се радваше два пъти при съставянето на правителствата си, за Радев ще продължи най-много 100 дни.
Не е изключено атаките да започнат дори по-рано, като е възможно те да се вдъхновят от издания и неправителствени организации, финансирани от бюджетите на Германия, или САЩ. Подобна мека форма на намеса във вътрешните ни работи, а и във външната ни политика се наблюдава постоянно, но никоя от водещите политически сили не смее да я пресече.
От обидите, че бил президент, който марширува, които произнесе журналистът от Дойче Веле – Александър Андреев, до самозадоволителните демонстрации на интелектуално превъзходство спрямо плебса, който се довери на Румен Радев, медиите и социалните мрежи преситиха възможностите на непредубедения да възприема. Но и затова си има лек и той се казва игнориране. Социолозите и медиите в САЩ получиха шамар, проваляйки се да съзрат победата на Доналд Тръмп и сега анализират къде са сбъркали. Същото ще се случи и в България.
Това обаче не променя мисията на Радев, а тя е историческа. Успехът на новоизбрания президент да води България така, че да бъде лоялен член на Европейския съюз и НАТО, и в същото време да се противопоставя на онези инициативи, които са против националния интерес, ще повиши нивото на политиката ни в цяло. При такъв успех всеки следващ лидер ще бъде сравняван с генерала. Ако той се провали, застъпниците за коленопреклонност спрямо запада ще изпълзят отново от дупките си. Затова е добре новият президент да знае, че шансът, който получава не касае само следващите пет години, а ще дава отражение за десетилетия напред.
към цялата статия