Любо Пенев е от хората, които истински разбират футболната игра и макар също като чичо си, да не е енциклопедист, изпъкващ с речников запас и обща култура, може да постави точна диагноза на българския футбол. В комбинация с липсата на такт чичовото си навлече за врагове половината „авторитети“ в футболна България, но излезе чист от последвалото дело за клевета. Той бе оправдан по съдебния иск, заведен срещу него от Кирил Домусчиев. В него бизнесменът твърдеше, че Пенев е „отправил обидни, неверни и клеветнически твърдения“ и още „Ответникът коментирал ищеца, като създал впечатление за престъпен характер на дейността му, дискредитирал го като работодател и засегнал професионализма му“. Защо обаче треньорът излезе чист.
Може би причината е, че българският Наказателен кодекс приема, за клевета, едно твърдение само, когато то съдържа освен позорящи неверни квалификации и конкретното име на адресата си. Без конкретна личност да е посочена изрично и по безспорен начин, който да прави невъзможно оправданието, че става дума за друг човек, съдебната практика приема, че клевета не е налице. Така макар и да остава впечатление, че Бившият треньор на националния отбор говори именно за един конкретен български бизнесмен, това не е 100% сигурно.
Същата вратичка използваше и Гриша Ганчев миналата година, когато публикува отвореното си писмо в него нарече някого „зализана делиорманска мастия“, но към него дори не бе отправен съдебен иск. Макар и в двата случая хората да подозират за кого става въпрос, това не може да се твърди със сигурност.
Ето някои от неповторимите бисери на Любослав Пенев, за които не е ясно към кого се отправят и за които не понесе съдебна отговорност:
„А представяхте ли си, ако пък ми бяха на нивото колко още глупости щяха да ни кажат? Посоките явно бъркат. Не знаят кое е нагоре и кое надолу. Говорим за футбол и тях алпинисти трябва да ги дърпат, за да ми стигнат до нивото“.
„Например г-н „успешен бизнесмен“ реже кораби за скрап и работниците му в социалните мрежи постоянно плачат, че с месеци не им е плащал. След време може и да излязат някои любопитни неща защо му е толкова дълбок джобът. Бизнесът с хапчета е доста специфичен, така поне знам аз“.
„Аз не разбирам от футбол, имам икономическо образование, обаче да си кажа… Ама какво да си кажеш? Ти можеш да си броиш корабите по пристанищата, да говориш евентуално за производство на хапчета, да кажеш с какъв цвят, размер, големина и с какво предназначение да бъдат. Аз съм го виждал в чужбина и там е много нисичък. Не че е много висок по принцип, но в чужбина е по-нисък от тревата – спокойно, тихичко, промъква се.“
„Пази, Боже, сляпо да прогледа. Един Домусчиев не го пускаха в междучасията да рита топка пет минути. Той вдигаше ръка, а те му викаха: „Не бе, ти не ставаш“.
към цялата статия