Радан Кънев и Румен Гечев вече пеят в един хор. Това видяха хората, наблюдавали вчерашните дебати в Народното събрание. Освен тях, в челната класация по непочтеност се нареди и вицепремиерът Меглена Кунева, която обвини Пламен Орешарски за провала на учениците в тазгодишните матури. За който не е гнуслив обзорът на вчерашния ден може да бъде прочетен по-долу.
В парламента се дебатираше дали държавата да гарантира два заема, които трябва да се изтеглят от Фонда за гарантиране на влоговете, Румен Гечев обвини управляващите, че искат да се подпишат два безотчетни чека всеки по 300 милиона евро.
Румен Гечев или е популист, или опитва да трупа дивиденти, подвеждайки обществото.
Интересно как може точно професор по икономика да не знае как функционира един фонд за гарантиране на влоговете в банките. Макар и структуриран да бъде попълван с вноски от търговските банки, фондът отразява задължението на България да подсигури пълното гарантиране на всеки банков влог до 100 000 евро. След като това правило е прието на ниво Европейски съюз, държавата има право да организира изпълнението му възлага част от тази отговорност върху търговските банки, чрез техните вноски във фонда.
Тази структура прави от фонда междинно решение и в нея той съществува още преди България да влезе в Европейския съюз (тоест преди европейските правила да станат задължително), като две леви правителства не са променили това устройство. Вярно, в тях Румен Гечев не е участвал (и може би по-добре), но е факт, че левицата, колкото да се противопоставя днес, не е дала никаква алтернативна идея за функционирането на фонда. В този контекст вчерашното противопоставяне на ратификацията може да се тълкува единствено като популистко и партизанско критикуване на управляващите дори, когато вършат правилни неща. Нищо ново – практиката да се казва на бялото черно, когато става дума за финанси, бе наложена именно от Бойко Борисов при затварянето на КТБ и ликвидните затруднения на Първа инвестиционна банка.
Пазителят на моралната чистота Радан Кънев стана клакьор на Румен Гечев.
И докато Румен Гечев е червен професор, който отдавна си е достигнал дъното и всяко последващо задълбаване е проблем на неговата партия, има един по-голям парадокс. Радан Кънев изглежда отново обърна палачинката и пак започна да говори против дълговите операции на управляващите. След като през 2013 година обяви подготвяния от кабинета „Орешарски“ заем за един милиард лева „огромна кражба“, през цялата минала година Радан Кънев адвокатстваше на сегашното правителство за исканата възможност да бъдат изтеглени 16 милиарда лева под формата на международни облигационни заеми.
Очевидното при Радан е, че неговите приказки не зависят от прагматизма на едно действие и от полезността му за държавата. Значение има единствено от коя страна стои спрямо вратата на властта и затова човекът предпочете да критикува държавната гаранция въпреки, че преди седем месеца подкрепяше дълговата политика на правителството. Да, а вчерашното гласуване само реализираше намеренията, зад които Радан Кънев застана миналия декември. И за да не виси подобно твърдение без аргументи, ето какво казва имащият се за десен политик на 2 декември миналата година.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Иванов, призовавам Ви да оттеглите това предложение или колегите да гласуват „против”, тъй като правим огромна грешка – говоря от името на мнозинството в тази зала, която допуснахме и миналата година – с гузно мълчание, с това че не защитаваме добрите аргументи, в случая на финансовия министър. Вие знаете много добре, че не съм му пръв защитник на господин Горанов. И 2014 г., и сега – 2015 г., ние даваме темата за външния дълг да бъде упражнявана като недобросъвестна дъвка от левицата, да бъде лъгано и заблуждавано българското общество, и то на всичкото отгоре да вярва! Тези хора преди една година лъжеха, че се вземат 16 милиарда дълг! И българските граждани заради ей това наше гузно мълчание им повярваха, защото не излязохме. Аз излязох! Аз излязох – Вие пак мълчахте. Против съм това прекратяване.
Думите му са от парламентарната стенограма по разискванията на член 67 от закона за бюджета, който е основният камък и върху него се базира практически цялата дългова политика на управляващите през тази година. Гаранциите, които държавата може да издаде в полза на фонда за гарантиране на влоговете (до 900 милиона евро) са разписани в член 72, по който Радан Кънев не е правил изказване. Това, както и отсъствието му от гласуването по член 72, което се случи минути след цитираното горе изказване показва, че Радан Кънев не е бил против гаранциите тогава. А фактът, че се противопоставя днес показва, че и той е политически шушумигар, който плямпа глупости по най-безотговорен начин. Ето думите му от вчера, когато Народното събрание трябваше да одобри държавните гаранции, които бяха приети миналата година:
Решението, което се предлага, поражда сериозна тревога. Зад него седи или провал на бюджетната политика за тази година, или провал на фонда в дейността му по събиране на задълженията към КТБ, поради което се нуждае от извънредно захранване, или стои непосредствена заплаха за необходимост фондът да покрива следващи задължения от типа на КТБ.
Кукумявката Кунева
И ако думите на Радан Кънев будят разочарование, то Меглена Кунева не може да изненада с нищо. При вчерашен коментар за тоталния провал при оценяването на учениците, тя обясни че провалът е бил предвидим още по времето на кабинета „Орешарски“, когато е имало също слаби резултати, но на изпитите след четвърти клас и тогавашният образователен министър не бил взел мерки. Ако новината трябваше да се предаде по „Туитър“, най-точният вариант би бил следният:
Кунава: Четвъртокласниците на Пламен Орешарски се провалиха на матурите.
Само че четвъртокласниците на Орешарски са първокласниците, второкласниците и третокласниците на Бойко Борисов. И са петокласниците на Бойко Борисов, Меглена Кунева, Радан Кънев и националистите. Те са и техни шестокласници и седмокласници. Толкова за Меглена Кунева. Има народно суеверие, че когато кукумявка запее, някой умира. Може би и Меглена Кунева е кукумявка, защото всеки път, когато се обади, нещо в българското образование умира.
към цялата статия