<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; САЩ</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d1%81%d0%b0%d1%89/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Дали НАТО и ЕС не си отглеждат нови СИВ и Варшавски договор</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/new_blocks_of_geopolitical_-rivalry/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/new_blocks_of_geopolitical_-rivalry/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 10 Apr 2018 22:51:34 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Америка]]></category>
		<category><![CDATA[Европейски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[Никсън]]></category>
		<category><![CDATA[Путин]]></category>
		<category><![CDATA[Рохани]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[сепаративен мир]]></category>
		<category><![CDATA[тръбопровод]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>
		<category><![CDATA[Хенри Кисинджър]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2898</guid>
		<description><![CDATA[Темата накратко: Русия, Иран и Турция намират поле за сътрудничество по нарастващ брой въпроси и това трябва да се следи с внимание. Китай, също като Русия, Иран и Турция се изправя пред все по-дъбок разрив в отношенията със САЩ. Бъдещ съюз между четирите държави е по-малко вероятен, но далеч не и невъзможен. Не е сигурно &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/new_blocks_of_geopolitical_-rivalry/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Дали НАТО и ЕС не си отглеждат нови СИВ и Варшавски договор</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p><strong><em>Темата накратко:</em></strong><br />
<strong><em> Русия, Иран и Турция намират поле за сътрудничество по нарастващ брой въпроси и това трябва да се следи с внимание. </em></strong></p>
<p><strong><em> Китай, също като Русия, Иран и Турция се изправя пред все по-дъбок разрив в отношенията със САЩ. </em></strong></p>
<p><strong><em> Бъдещ съюз между четирите държави е по-малко вероятен, но далеч не и невъзможен. </em></strong></p>
<p><strong><em> Не е сигурно дали Европа ще устои пред изкушенията на Изтока, както и дали дали това не е в неин интерес.</em> </strong></p>
<p><span id="more-2898"></span><br />
„Руските олигарси сами ще премахнат Владимир Путин, когато им стане твърде скъпо да го търпят“. Първия път, когато чух тази реплика беше преди пет години, но въреки това нищо подобно все още не се е случило.<br />
„Санкциите и поевтиняването на петрола ще отслабят Русия и ще повторят краха на Съветския съюз“. Това изказване е по-ново, датира някъде от 2015 година и макар все още да не намира потвърждение, мнозина вярват, че в дългосрочен план ще проработи. Но докато оптимистите и бардове на евроатлантичското единство мислят каква да е следващата мантра, с която да борят нарастващия скептицизъм, злодеите на изтока сякаш решиха да се обединят в общ фронт срещу демократичния запад.</p>
<p>С две тристранни срещи само в рамките на пет месеца Русия, Иран и Турция очевидно търсят допирни точки, с които да формират общ фронт срещу нарастващото международно напрежение. Засега всичко се ограничава до съгласувани действия с цел да се придобие надмощие в Сирия. Бракът по сметка все още изглежда крехък. И Русия и Иран очакват Турция да не предприема трайна окупация над районите в Северна Сирия, а това може да предизвика бъдещи спорове и разкол.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Водещ принцип в международните отношения е стремежът към превъзходство, но той винаги води до балансиране на силите.</p>
</div>
<p>Възможните последствия от логиката, която води тримата лидери обаче може да отведат света към напълно нов световен ред. Всъщност, отговорът на въпроса „какво може да се случи“ не се крие в това какво събира Путин, Ердоган и Рохани на една маса. Вместо това въпросът е кой отсъства от тези срещи. Отговорът може да се намери в лицето на лидер, чиято държава има нарастващо влияние в международните отношения. Държава, която чувства, че надмощието на САЩ и Великобритания в стратегически за нея области я тормози в степен наподобяваща раздразнението на Русия, Иран и Турция. Точно това би направило естествен процеса по задълбочаване на сътрудничеството с тях, а заподозряната страна е Китай.</p>
<figure id="attachment_2900" style="width: 1280px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="size-full wp-image-2900" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2018/04/maxresdefault.jpg" alt="Тръбопровод за 55 милиарда долара, построен изцяло за сметка на Русия. Дали това не е доказателство за стратегическите намерения спрямо Китай." width="1280" height="720" /><figcaption class="wp-caption-text">Тръбопровод за 55 милиарда долара, построен изцяло за сметка на Русия. Дали това не е доказателство за стратегическите намерения спрямо Китай.</figcaption></figure>
<p>Дори без търговската война, която е на път да избухне между народната република и САЩ, Китай показва, че времето на неоспоримото американско надмощие в Тихоокеанския регион започва да тежи все повече. Инвестициите във въоръжение, строителството на изкуствени острови, а върху тях на военни бази в Китайско море, споровете с Виетнам, незабравеният стремеж да си върне Тайван и инвестициите в Пакистан и Африка са само индикации за амбициите на Си Дзинпин.</p>
<p>Към това може да се добави нарастващото желание на Русия да изнася природен газ и въоръжение към Китай, както и решението да построи газопровод на стойност 55 милиарда долара до поднебесната империя. В същото време Иран е сред основните доставчици на Петрол за Китай, което също прави партньорството стратегически важно поне за персийската държава.</p>
<h2>Какво пречи на съюза</h2>
<p>Разбира се, създаването на подобен род обединение между Китай, Русия, Иран и Турция изглежда повече от тежкка задача. Първо, защото тези държави имат множество противоречащи си интереси, които може по всяко време да ескалират. Второ, Китай и Турция имат пресни спомени за позитивите от сътрудничеството със Запада.</p>
<div class="accent-right1">
<p>И Китай и Турция помнят, че сътрудничеството със Запада носи ползи.</p>
</div>
<p>Успехът на Хенри Кисинджър, тогава държавен на САЩ при президента Никсън, да измъкне Китай от сътрудничеството със Съветския съюз положи основата на 40 годишно партньорство между двете държави. Стокообменът между тях и насрещните инвестиции, са насъщно важни за икономиките и на двете държави, но бяха жизнено необходими за трансформацията на Китай в модерна държава. Това не е забравено, също както и в Турция се помни, че военната помощ на САЩ и икономическите връзки с Европа дълго време са били и продължавата да са предпоставка за модернизацията и икономичесото замогване на Турция.</p>
<p>Двете държави, които могат да продължат според сегашните си виждания само, ако спечелят противопоставянето си на САЩ, са Русия и Иран. Те трябва да предоставят повече ползи на евентуалните си стратегически съюзници, ако искат да задълбочат партньорството до нещо повече от ограничени във времето тактичски действия.</p>
<h2>Къде са възможностите</h2>
<p>Опцията пред Русия е да убеди лидерите на Европейския съюз – Франция и Германия, че потенциалното обединение не крие опасности за източната част от евроатлантическия блок. В това има логика, защото и Русия и Иран, също като Турция и Китай се нуждаят от богата и спокойна Европа, която да осигурява пазар за техния износ. Така че атака и окупация са почти изключени. Това, което липсва, е доказателство че Русия няма повече да предявява териториални претенции и да се меси във вътрешните работи на източноевропейски държави.</p>
<div class="quote1">
<p>Русия трябва да предложи на Европа нещо повече от това, което САЩ постигнаха преди изтеглянето си от Виетнам.</p>
</div>
<p>Бързото прекратяване на украинския и сирийския конфликт, както и успокояване на миграционния натиск, ще са глътка въздух и шанс Европа да се подготви за миграционното цунами, което ще я връхлети след някое друго десетилетие, когато значими територии в Африка и Азия станат невъзможни за обитаване заради климатичните промени. Последното обаче си остава академичен въпрос, който политиците едва ли обмислят засега.</p>
<p>За да се получи помирението, е необходимо да се предложи на европейските лидери решение, в което да не изглеждат като обикновени търговци, а конфликтите в Украйна и Сирия да приключат като победа за западните ценности. Или поне да се създаде усещане за пат, при който няма унизени. Едно такова развитие ще е добре дошло от гледна точка на интересите на европейските държави, които нито имат военния ресурс за провеждане глобална политика, с размаха на Русия, САЩ и Китай, нито имат лидери с кураж и визия за такива действия, а още по-малко консенсус сред обществата си.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Сепаративен мир в името на осъзнатия интерес</p>
</div>
<p>Изходът от това е Русия да отстъпи на някой от фронтовете и дори да направи жертви, като главата на Асад например. Друга възможност е по някакъв начин да се стигне до осъзнаване, че международното право се пренаписва и новите му норми допускат противопоставяне на месианската намеса, която САЩ практикуват. Или поне да се приеме, че когато тя се случва в региони от стратегическа важност за другите глобални играчи, те могат да отговорят и да получат своето, дори ако това означава компромис със човешките права и демокрацията в оспорваните територии. Нещо като доктрината на сдържането, която САЩ следваха през студената война, но обърната и в условията на разменени роли.</p>
<p>Последното навярно ще изглежда приемливо за Европа и няма да противоречи на интересчийския мироглед, с който се подхождаше преди първата световна война. При евентуален успех на такава стратегия ще е възможно бариерите за търговия между Европейския съюз от една страна и Русия, Китай, Турция и Иран от друга да се намалят. Така Европа няма да е противник на САЩ, но ще се отдалечи по въпросите как да се подхожда спрямо недодяланите, но незаобиколими сили на Изтока. И това ще е достатъчно за Изтока.</p>
<h2>Възможното развитие</h2>
<p>Подобен международен ред крие възможността Иран да придобие достатъчна степен на икономическа свобода и сътрудничество, че държавите, с които търгува да не се притесняват от американски санкции. Изобщо, четирите азиатски гиганта ще получат възможност за икономически просперитет без притеснения от международен натиск и икономически санкции.</p>
<p>Сигурното в това уравнение е, че САЩ трябва да намерят средства за възстановяване на мостовете си с Китай и Турция и да не допуснат задълбочаване на сътрудничството им с Русия и Иран. Противното ще означава дългосрочен ангажимент и инвестиции във формирането на обществено мнение, което не търпи случващото се в Украйна и Близкия изток у европейските общества. Само така САЩ ще могат да си гарантират че Франция и Германия няма да смекчат позицията си спрямо Русия. Евентуално спиране на Брексит също би помогнало, но успехът няма да е гарантиран.</p>
<p>Поддържане на разделение между Европейския съюз и Русия в продължение на десетилетия ще е скъпо начинание за САЩ и ще изисква сериозни инвестиции в граждански движения и групи за натиск, но крие риска Америка да се окичи с онзи образ, който вменява на Русия. Възможните пълни победи са две – САЩ използват комбинация от съблазън и принуда за да удържат Китай и Турция извън стратегическо обвързване с Русия и Иран.</p>
<p>Много е вероятно Западът да спечели война на изтощение с Русия и да постигне сепаративен мир с Турция след като Ердоган си замине, или поне след като си постигне целите в Сирия и Иракски Кюрдистан. Ако обаче Владимир Путин и Хасан Рохани успеят в създаването на азиатска версия на СИВ и Варшавския договор, то ще е много вероятно Европа да потърси сепаративния мир и да заеме позицията на неутралитет между Америка и Азия.</p>
<p>При този сценарий Америка рискува да се превърне в провинциялна сила от вида си преди първата световна война. Лошата новина е, че развитието на тези процеси може да отнеме десетилетия. В техните условия малки бедни държави като България, където всеки сектор на управлението е изпълнен с продажни политици, обрича страната на мрачната перспектива да застане на губещата позиция много пъти и положнието да стане далеч по-неприятно преди да започне да се подобрява.</p>
<p>ПС<br />
Ако някой се чуди защо животът на обикновените хора в Сирия и другите споменати държави не се взима предвид, нека погледне геноцида срещу мюсюлмнското малцинство Рохинджа в Мианмар и реакциите на Запада действията на официалната власт.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/new_blocks_of_geopolitical_-rivalry/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Същият морал, нов господар. Новите изтребители и комсомолците на САЩ в България</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/same_moral_new_masters/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/same_moral_new_masters/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 29 Jun 2017 11:36:07 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[F 16]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Ноев]]></category>
		<category><![CDATA[господар]]></category>
		<category><![CDATA[Грипен]]></category>
		<category><![CDATA[Илиян Василев]]></category>
		<category><![CDATA[Комсомолец]]></category>
		<category><![CDATA[Росен Плевнелиев]]></category>
		<category><![CDATA[СААБ]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Швеция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2774</guid>
		<description><![CDATA[„Комсомолец“ не е само член на младежко комунистическо движение. „Комсомолец“ е нещо между диагноза и житейска стратегия. Цял живот се натягаш – пред началник, пред партия, пред външен господар. Ако някой бъде сменен, ти имаш репутация, на изпълнителен натегач и започваш да се натягаш на някой нов господар. Ако при комунизма за награда си получавал &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/same_moral_new_masters/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Същият морал, нов господар. Новите изтребители и комсомолците на САЩ в България</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>„Комсомолец“ не е само член на младежко комунистическо движение. „Комсомолец“ е нещо между диагноза и житейска стратегия. Цял живот се натягаш – пред началник, пред партия, пред външен господар. Ако някой бъде сменен, ти имаш репутация, на изпълнителен натегач и започваш да се натягаш на някой нов господар. Ако при комунизма за награда си получавал апартамент с предимство, автомобил с предимство, или някаква друга благина, днес го правиш за пари. Няма значение дали парите идват от обществена поръчка, европейска програма, или чуждестранен грант. Някой трябва да те е харесал за ентусиазираното раболепие и с властта си да е насочил към теб пари, които не му принадлежат. Последното преброяване на комсомолците се прави по  линия на новия изтребител за бойната ни авиация, чиято покупка в ГЕРБ се чудят как да саботират. <span id="more-2774"></span><br />
Активирани по команда, или просто обучени да се задействат сами, комсомолците излизат от дупките си като змии и гущери по Благовещение. Всички до един носят вода от десетки кладенци и прилагат кой от кой по-нелепи аргументи защо не трябва да се купуват шледските изтребители. Ако има добра новина, тя е, че за комсомолството като диагноза и житейска стратегия научават все повече хора. Никой от тях не води разговор по-същество  &#8211; неопитността  на „Грипен“ колко сериозен порок е. Имаме ли пари след десетилетие да сменим морално амортизираните F 16 с F35. Проблемът е, че когато пилотите се произнесат, кебиците трудно могат да ги оборят. Затова пък намират други щуротевини.</p>
<h2>Та кои са новите комсомолци?</h2>
<p>Един такъв „комсомолец“ по диагноза е президентът Росен Плевнелиев. Той между другото имаше късмет, защото натягането пред комунистическата партия приключи бързо и относително лесно се преориентира към евроатлантическите партньори. Днес бившият държавен глава се държи сякаш все още е на власт и усилено опитва да угажда на задокеанските си господари.</p>
<p>„Трябва да закупим машини, с които армията не просто да лети, а  да може да защити българския национален интерес”, каза той в началото на май пред Жени Марчева, която е най-интелигентната екранна подмазвачка на ГЕРБ. Интересно защо не го попита как се защитава национален интерес със купуването на самолет, който е на възрастта на миговете, които в момента ползваме и на цената на чисто новите „Грипени“.</p>
<p>Един друг комсомолец е Илиян Василев. Бивш посланик  на България в Русия, бивш шеф на „Делойт“ за България, и общо взето сламен човек, който се чуди как да уплътнява времето си на безработен с припечелване от американски грантове. Та според този гений на международните отношения, консултантската дейност и най-вече на безгръбначното натягане пред САЩ, проблемът на Грипените е, че &#8230; не са от САЩ. Манджата с грозде, в която изсипва хаотичните си аргументи можем да прочетем тук. Навярно човекът трябва да заслужи парите, които е взел основаният от него Център за балкански и черноморски изследвания. Някакви си 228 000 долара.</p>
<p>Друг такъв комсомолец е Бойко Ноев – министърът на отбраната във втората половина от премиерския мандат на Иван Костов. Този иначе интелигентен и недопуснал досега да се компрометира дипломат, също заприказва врели некипели, че изтребителят който България ще избере, бил спиран от производство. Само в рамките на работния ден човекът беше опроверган директно от шведската компания производител. Това  обаче няма значение – Ноев е изпълнил мисията си да създаде шум и неяснота. Остава само  да видим има ли награда и каква е тя. Някак си е трудно за допускане, че такива хора се правят на маймуни за без пари.</p>
<p>Давайте, господа комсомолци. Пребройте се, и се самообезвредете, защото хората не са глупави и умеят да преценяват, когато някой им говори врели некипели за вечната дружба. Има няма 45 години се е набивал примерът в народопсихологията ни. Вие сте  същите, само че към червеното знаме сте добавили и няколко бели раета.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/same_moral_new_masters/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Какво обединява Румен Радев и Доналд Тръмп?</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/radev_trump/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/radev_trump/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 11 Jan 2017 11:04:33 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Барак Обама]]></category>
		<category><![CDATA[Доналд Тръмп]]></category>
		<category><![CDATA[лепене на етикети]]></category>
		<category><![CDATA[либерални елити]]></category>
		<category><![CDATA[Румен Радев]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2641</guid>
		<description><![CDATA[Звезди отказват да пеят на празненството след клетвата на Доналд Тръмп. Дизайнери отказват да обличат Мелания Тръмп. Най-ниското търсене на бални рокли покрай президентска клетва от 38 години насам. Звезди се надпреварват да пеят на прощалното парти на Барак Обама. Ако човек чете западната либерална преса ще остане с впечатление, че това са показатели, по &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/radev_trump/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Какво обединява Румен Радев и Доналд Тръмп?</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Звезди отказват да пеят на празненството след клетвата на Доналд Тръмп. Дизайнери отказват да обличат Мелания Тръмп. Най-ниското търсене на бални рокли покрай президентска клетва от 38 години насам. Звезди се надпреварват да пеят на прощалното парти на Барак Обама. Ако човек чете западната либерална преса ще остане с впечатление, че това са показатели, по които можем да заключим добър президент ли е Доналд Тръмп, или не, и то още преди да е положил клетва и да встъпи в овалния кабинет. Разбира се, нито един от тези критерии не може да е по-далеч от истината като база за оценка на новоизбрания президент, но показва гласовитостта на недоволните елити и опита тя да бъде превърната в представителна извадка и да предопредели разположението на силите. И този модел на поведение се повтаря на толкова много места по света.<span id="more-2641"></span></p>
<p>Да вземем за пример България. Правителството на Пламен Орешарски още не беше номинирало Делян Пеевски за председател на ДАНС, а на жълтите павета вече имаше протести, макар и много по-малобройни. Ако някой не е бил там, за да види с очите си, може би дори трудно ще повярва, но беше така. После когато стана ясно, че генералъ т от резерва Румен Радев има сериозни шансове да победи кандидата на ГЕРБ – Цецка Цачева веднага бе обвинен, че е кандидат на Русия.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Някой би ли обяснил вредата от една от политиките на Доналд Тръмп, или ще се концентрираме само върху това дали човекът е &#8222;готин&#8220;, или не.</p>
</div>
<p>След победата му на първия тур, недоразуменията, претендиращи да са реформатори, Николай Ненчев и Петър Москов побързаха да го нарекат „червен генерал“ и да наплашат хората, че с идването му на власт България ще скъса връзките си с НАТО и Европейския съюз. Малко по-късно пък пи-арката на протеста Ивет Добромирова започна да „предсказва“ във фейсбук, че вместо с парламентарни избори може да се сдобием с предсрочни такива, но за президент.</p>
<p>Общо взето, навсякъде има една класа от обществено разпознаваеми личности, които се ползват с авторитет, и с който злоупотребяват, давайки мнение по въпроси, от които нямат никаква компетентност. Колкото и неприятен да е Доналд Тръмп, той бе избран по волята на американския народ и по правилата, които действаха с години, а не са съшивани по негов размер. Същото важи и за родните елити, но въпреки това тази класа отказва да приеме реалностите и използва всяка възможност за да промени курса, който държавите поемат след демократично проведените избори.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Това, че елитът споделя някакво мнение, не прави мнението автоматично вярно.</p>
</div>
<p>Ако обаче бъдат попитани защо точно са против – много рядко тези гласовити елити могат да дадат приемливо обяснение. Това, че Доналд Тръмп е женкар, който смята повечето жени за лесни, не е причина да не бъде президент на САЩ. Каквито и да са политическите виждания на Тръмп, или намеренията му да управлява държавата, ако някой е против тях трябва да обясни с какво точно идеите му са лоши и с какво ще навредят на Съединените щати. Интелектуалческите изригвания и лепенето на етикети не са начин за печелене на спорове. Или поне не трябва да бъдат.</p>
<p>В това отношение Радев е малко по-уязвим, защото публично се обяви против санкциите срещу Русия. Фактът, че бе подкрепен от БСП, и че иска затопляне на отношенията между Запада и Русия е достатъчен за родните експерти да го оплюват. Експертът по всичко – Александър Андреев от „Дойче Веле“  с присъщото си самоусещане за последна инстанция обяви колко лоша е модата политиката да се милитаризира. Със същата лекота той вече обяви за упадъчен  проблясък нарасналата популярност на националистическите движения на местните избори в Германия миналата година, а преди това оплю българите, задето празнуват Богоявление хвърляйки се за кръста в януарските води.<br />
<img class="aligncenter size-full wp-image-2642" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2017/01/hat.jpg" alt="hat" width="504" height="500" /><br />
Ето това е дълбочината на политическите коментари и всеки има право да се съгласява, или не, както и да харесва, или не едно мнение. Но ако продължим да изхождаме в оценките си за управниците от плиткоумните етикети, които едни, или други гласовити елити им лепят, няма да стигнем далеч. Ето, например за служебното правителство на Румен Радев, както и за поста на еврокомисар, за който номинация може да излъчи точно преходния кабинет, се спрягат личности, които са много по-близки до Брюксел и до Вашингтон, отколкото Москва.</p>
<div class="quote1">
<p>Ако утре САЩ и Русия сближат позициите си, движени от реалностите, които днес карат Румен Радев, да иска отмяна на санкциите, какво ще ни обяснят родните &#8222;ястреби&#8220; за да не изглеждат обикновени пумпали?</p>
</div>
<p>Тогава кой ще държи сметка на псевдоекспертните коментари, с които псевдоелитът ни плашеше за възкачването на Румен Радев? Радан Кънев вече обяви, че затоплянето на отношенията Вашингот – Москва е много добър сигнал, защото Русия е най-важният стратегически партньор на НАТО. Интересно е обаче какво се промени в международното положение, освен, че наближи клетвата на Доналд Тръмп и очакваната смяна в курса на американската политика. Това, че един президент на САЩ е решил да върне отношенията към едно по-конструктивно състояние, може да е сигнал, но още нямаме промяна в руската политика и може и да не видим такава още дълго време.</p>
<p>Въпреки това родните „ястреби“ вече си скубят перата и опитват да се представят като лястовици. Дали обаче ще се намери някой да ги попита – вие наистина ли бяхте на страната на България, когато скачахте за санкции и заклеймявахте Русия, или просто следвахте настроенията на задграничните си господари. Обратното също е вярно. Ако днес господарите си сменят мнението, и вие ги последвате, това как точно ще бъде изгодно за България. Или националният интерес е на второ място. Водещо е винаги да сме последователни. Извъртането също може да е израз на последователност. Ако си пумпал.</p>
<p>ПС: Благодаря на Филип Буров, за мисълта, която използвах в последното изречение по-горе.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/radev_trump/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Каква е историческата отговорност на Румен Радев</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/rumen_radev_real_responsibility/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/rumen_radev_real_responsibility/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 14 Nov 2016 08:22:27 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Александър Андреев]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[генерал от резерва]]></category>
		<category><![CDATA[Герчания]]></category>
		<category><![CDATA[дойче веле]]></category>
		<category><![CDATA[Ирак Саддам Хюсеин]]></category>
		<category><![CDATA[новоизбраният президент]]></category>
		<category><![CDATA[офицер от резерва]]></category>
		<category><![CDATA[продажници]]></category>
		<category><![CDATA[Румен Радев]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2538</guid>
		<description><![CDATA[Ако има нещо историческо в изборната победа на Румен Радев, то е че един генерал от резерва, подкрепен от най-голямата лява партия, спечели доверието на сериозна част от избирателите с десни възгледи. Това са хора, които отказаха да вярват сляпо на партийните централи, когато им кажат, че нещо е за добро и показаха, че са &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/rumen_radev_real_responsibility/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Каква е историческата отговорност на Румен Радев</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Ако има нещо историческо в изборната победа на Румен Радев, то е че един генерал от резерва, подкрепен от най-голямата лява партия, спечели доверието на сериозна част от избирателите с десни възгледи. Това са хора, които отказаха да вярват сляпо на партийните централи, когато им кажат, че нещо е за добро и показаха, че са склонни на самостоятелно мислене. В офицера от резерва те видяха личност, която не се страхува да следва националния нитерес, дори когато това означава да се каже „не“ на някой евроатлантически партньор. <span id="more-2538"></span></p>
<p>Последното, беше използвано за спекулации и нападки от страна на бъдещи безработни като здравния министър Петър Москов, военния Николай Ненчев, икономическия Божидар Лукарски и още плеяда от по-незначителни душици, страхуващи се за работните си места.</p>
<h2>Идеята на Румер Радев трябва да е съвсем друга</h2>
<p>От членството ни в Европейския съюз може да се извлекат различни степени на полезност. Свободната търговия, свободата за придвижването на хора и капитали са хубави неща, но те не означават, че след като сме приети в НАТО И ЕС, трябва да мълчим и да се съгласяваме с всичко. Напротив, имаме интереси, които могат да бъдат нарушени с една, или друга европейска инициатива, и ние можем да се противопоставяме на тези инициативи.</p>
<p>Същото се отнася и до членството ни в НАТО. Няма нищо  по-естествено в това България да помоли по-големите държави да се съобразяват с факта, че НАТО е отбранителен съюз, и да не използват ресурсите му за експанзия, още повече, когато ползите не са еднозначни.</p>
<div class="accent-left1">
<p>А ако някой представя международните отношения като цивилизационен и ценностен избор, най-вероятно е пълен глупак, или обикновен продажник.</p>
</div>
<p>Ако по отношение на Украйна, Грузия и Сирия все още мнозина са готови да спорят, то има държави, където отговорите почти се самонатрапват.  В Ирак например, след само още 10 години ще станат 23 години без Саддам Хюсеин (толкова, колкото той е управлявал) и които са живи, лесно ще могат да пресметнат дали Ирак със Саддам е бил по-добър, или поне по-малко лош, отколкото Ирак след Саддам. Същото се отнася и за останалите държави от Северна Африка и Близкия изток.</p>
<p>Засега подозрението, че &#8222;износът на демокрация&#8220; носи бизнес на оръжейната индустрия в САЩ, докато Европа получава мигрантски потоци, напълно се оправдава. И няма нищо лошо в това един отговорен президент да напомня, че когато партньорите ни искат да жертваме интересите си в името на техния, то е редно да предложат нещо, с което да ни компенсират. А ако някой говори за цивилизационен и ценностен избор, най-вероятно е пълен глупак, или обикновен продажник.</p>
<p>Опасното на сегашния президент Плевнелиев е неспособността, или най-вероятно  нежеланието, да обърне внимание на тези нюанси и да признае, че доброто за евроатлантическите ни партньори, понякога е лошо за нас. В изказванията му лесно може да се открият коментари за ползите на евроатлантическата общност, в които въобще не се държи сметка за отражението върху България.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Румен Радев може да бъде атакуван дори още преди да положи клетва.</p>
</div>
<p>От тази гледна точка Румен Радев може да се припознава като заплаха за онези, които са готови да продадат националния нитерес пред западните ни партньори. Това обаче не означава задължително, че генералът от резерва иска да излезем от ЕС и НАТО. От изказванията му става ясно, че новият президент иска да отстояваме интересите си. Ако това го прави лош в очите на някой, очевидно имаме различни разбирания за национален интерес.</p>
<p>Радев трябва да е сигурен в едно. В България има критична маса от интелектуалци, медии и други форми на авторитети, формиращи общественото мнение, които ще следят всяка негова стъпка под лупа. И няма да му се прощава нито една грешка. Толерансът, на който Бойко Борисов се радваше два пъти при съставянето на правителствата си, за Радев ще продължи най-много 100 дни.</p>
<figure id="attachment_2539" style="width: 2048px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-2539 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/11/gerb.jpg" alt="gerb" width="2048" height="1536" /><figcaption class="wp-caption-text">Антуражът на Бойко Борисов е лесен. Те ще станат опозиция. Реформаторските наемници като Лукарски, Ненчев, Москов и Кунева обаче скоро ще са на трудовата борса.</figcaption></figure>
<p>Не е изключено атаките да започнат дори по-рано, като е възможно те да се вдъхновят от издания и неправителствени  организации, финансирани от бюджетите на Германия, или САЩ. Подобна мека форма на намеса във вътрешните ни работи, а и във външната ни политика се наблюдава постоянно, но никоя от водещите политически сили не смее да я пресече.</p>
<p>От обидите, че бил президент, който марширува, които произнесе журналистът от Дойче Веле – Александър Андреев, до самозадоволителните демонстрации на интелектуално превъзходство спрямо плебса, който се довери на Румен Радев, медиите и социалните мрежи преситиха възможностите на непредубедения да възприема. Но и затова си има лек и той се казва игнориране. Социолозите и медиите в САЩ получиха шамар, проваляйки се да съзрат победата на Доналд Тръмп и сега анализират къде са сбъркали. Същото ще се случи и в България.</p>
<p>Това обаче не променя мисията на Радев, а тя е историческа. Успехът на новоизбрания президент да води България така, че да бъде лоялен член на Европейския съюз и НАТО, и в същото време да се противопоставя на онези инициативи, които са против националния интерес, ще повиши нивото на политиката ни в цяло. При такъв успех всеки следващ лидер ще бъде сравняван с генерала. Ако той се провали, застъпниците за коленопреклонност спрямо запада ще изпълзят отново от дупките си. Затова  е добре новият президент да знае, че шансът, който получава не касае само следващите пет години, а ще дава отражение за десетилетия напред.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/rumen_radev_real_responsibility/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Извращенията с войниците показват що за евроатлантически партньор е Турция?</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/turkey_reliable_partner/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/turkey_reliable_partner/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 18 Jul 2016 12:04:43 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Евроатлантически партньор]]></category>
		<category><![CDATA[Реджеп Таип Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2332</guid>
		<description><![CDATA[Не става дума дали превратът срещу Ердоган е нещо хубаво, или лошо. Става дума за цивилизоваността на една държава, с която сме съседи и която наричаме евроатлантически партньор. Турция, в която заловените войници най-вероятно са само изпълнители на чужди заповеди, допусна те да бъдат линчувани и да станат обект на гавра от страна на поддръжниците &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/turkey_reliable_partner/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Извращенията с войниците показват що за евроатлантически партньор е Турция?</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Не става дума дали превратът срещу Ердоган е нещо хубаво, или лошо. Става дума за цивилизоваността на една държава, с която сме съседи и която наричаме евроатлантически партньор. Турция, в която заловените войници най-вероятно са само изпълнители на чужди заповеди, допусна те да бъдат линчувани и да станат обект на гавра от страна на поддръжниците  на Реджеп Таип Ердоган. <span id="more-2332"></span></p>
<p>Трябва ли още да се чудим дали е имало арменски геноцид, след като такъв се осъществява и срещу собствените военни. Въпреки поредното  доказателство, че става дума за ориент, а не за цивилизована страна, Турция продължава да е най-важният съюзник на Съединените щати в региона. Барак Обама вече поздрави Реджеп Таип Ердоган за това, че като &#8222;демократично избран президент&#8220; е успял да запази властта си след опита за пуч срещу него. Важността на Турция за САЩ е далеч по-голяма от тази на България и затова  е добре  да знаем на какви режими възлага надеждите си водещата сила в НАТО.</p>
<p>В оригинал снимките са публикувани в The Independent.<!--more--></p>
<figure id="attachment_2333" style="width: 1091px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-2333 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/07/eupart1.png" alt="eupart1" width="1091" height="673" /><figcaption class="wp-caption-text">Това са войниците, които в нощтта на петък срещу събота блокираха един от мостовете в Истанбул. Линчът срещу тях се случва още в момента на ареста.</figcaption></figure>
<p><img class="aligncenter size-full wp-image-2335" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/07/eupart.png" alt="eupart" width="1159" height="675" /></p>
<figure id="attachment_2336" style="width: 721px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-2336 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/07/turkey_soldiers_2.png" alt="turkey_soldiers_2" width="721" height="541" /><figcaption class="wp-caption-text">Нечовешките условия, в които са държани арестуваните войници също показват, що за държава е Турция.</figcaption></figure>
<p><img class="aligncenter size-full wp-image-2337" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/07/turkey_soldiers1.jpg" alt="turkey_soldiers1" width="539" height="404" /></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/turkey_reliable_partner/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 19 Jun 2016 18:01:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[балтийските републики]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[Грузия]]></category>
		<category><![CDATA[експлицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[имплицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[колективна сигурност]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Румъния]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[съединените щати]]></category>
		<category><![CDATA[Украйна]]></category>
		<category><![CDATA[Франция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2197</guid>
		<description><![CDATA[До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не успяват да убедят Франция и Германия да се присъединят в коалицията срещу Ирак на Саддам Хюсейн. Това е възможност, от която страната ни се възползва и заради отклика на поканата да изпратим контингент в Ирак, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл ни нарича част от Нова Европа. <span id="more-2197"></span></p>
<p>В групата попадат и другите малки източноевропейски държави, доскорошни сателити на Съветския съюз, още помнещи руското потисничество. Те съзнават шанса си да придадат легитимност на мисията в Ирак, която не открива оръжия за масово унищожение, но отстранява иракския диктатор. С малки контингенти, дали ограничени жертви, те плащат сравнително ниска цена за включването си в системата за колективна сигурност НАТО. Това поне на теория би трябвало гарантира, че повече няма да бъдем окупирани от Русия, а резултатът е, че България извлича полза от втория разкол в НАТО и става държава членка на блока.</p>
<p>Цената е практическото унищожаване на голяма част от отбранителния капацитет, придружено от трансформиране на войските от армейски групи за конвенционална война към малки мобилни сили, предназначени за ограничени и асиметрични конфликти.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Германската позиция значително усложни ситуацията</p>
</div>
<p>През изминалия уикенд германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер <a href="http://www.reuters.com/article/us-nato-russia-germany-idUSKCN0Z40LE" target="_blank">даде повод за трети разкол в НАТО</a>, който поставя България на кръстопът как да постъпи вече като член на северноатлантическия алианс. „Това, което не трябва да правим е да нажежаваме обстановката с точене на ножове и подстрекаване към война“, каза дипломатът пред вестник Билд и допълни, че всяка демонстрация на военна мощ по в Източна Европа влошава сигурността.</p>
<p>Явното противопоставяне на дипломата срещу ястребските настроения в САЩ, Турция и Румъния може да е начало на най-сериозното вътрешно блоково разединение след втората война в Персийския залив, но този път изборът, който държавата ни трябва да направи далеч не е толкова лесен.<br />
Това е най-сериозното външнополитическо предизвикателство, пред което се изправя премиерът Бойко Борисов, опитвайки едновременно да угоди както на германските си поддръжници, така и на Съединените щати, като в същото време внимава да не ядоса Владимир Путин. Опитите да сме приятели с всички биха успели изключително трудно в такива времена, а &#8222;флотилиягейт&#8220; ясно показа, че държавата ни вече е станала обект на натиск за припознаване на някоя от всички позиции.</p>
<h2>Какви са интересите на партньорите ни</h2>
<p>Русия и Германия имат икономически връзки, които нито Владиир Путин, нито Ангела Меркел желаят да разкъсат и поради това гледат проблемите да се решат с мир в името на общата изгода. Това важи също за Франция и почти всички богати държави от групата на Стара Европа, по смисъла, който влагаше държавният секретар на САЩ Колин Пауъл.</p>
<p>От друга страна САЩ, движени в добрия случай от усещането си за изключителност и натовареност с месианска мисия, желаят да разширяват зоната на сигурност, на изток в Европа и Азия, което дава всички основания да се вижда и прагматичен интерес, надвишаващ претенцията им да са пазители на морала в международните отношения.<br />
Това притеснява не само Русия, но и Стара Европа, защото военните операции на САЩ в Афганистан и по периферията на НАТО – в Украйна и Сирия (индиректно) създават бежански потоци и проблеми, които иначе едва ли биха възникнали.</p>
<div class="accent-right1">
<p>България е принудена да търси добри отношения и с трите лагера.</p>
</div>
<p>Русия пък има пълното право да се притеснява, че дори и по своя вина, заради отношението към съседите си в миналото, днес те имат мотив и се включват в доминирани от САЩ коалиции. В това положение България трябва да запази добрите си отношения с Германия и Европейския съюз като цяло, защото това са основните пазари за износа ни. Русия е важна и незаобиколима, защото все още е безалтернативен доставчик на част от енергийните ресурси, а туристите й спасяват както курортите ни, така и пазара на недвижими имоти. Съединените щати пък са единственият сигурен гарант, че руски войски няма да дебаркират на Черноморското ни крайбрежие (освен едностранното ни обявяване за руски васал) и поради това необходимостта от закрилата им остава безалтеративна.</p>
<h2>Има един проблем</h2>
<p>Износът на демокрация и сигурност два пъти удари на камък – в Грузия и в Украйна, където райони с компактно руско население се отцепиха. Това бе удар по външната политика на Съединените щати, които създадоха проблем за малките източноевропейски съюзници. Партнирайки си по съвместни учения и подкрепяйки „демократични“ политически сили в Грузия и Украйна, САЩ дадоха имплицитни гаранции за териториалната цялост на тези държави, които не бяха спазени.</p>
<p>Тук аналогията е с финансите и икономиката, където имплицитните и експлицитните гаранции са по-разпространени като терминология. За имплицитна гаранция например се приема одобрението на държавата като акционер, &#8222;Кремиковци&#8220; да изтегли заем за 325 милиона евро, като кредиторите смятат, че щом фирмата произвежда два процента от брутния вътрешен продукт, то е много вероятно управляващите да спасят дружеството от фалит и да поемат дълговете му към частните кредитори. Имплицитната гаранция не сработи, &#8222;Кремиковци&#8220; фалира, а кредиторите  отписаха 90% от номинала на облигационния заем.</p>
<p>Експлицитна пък е гаранцията, при която Народното събрание изрично одобрява издаването на държавна гаранция по дълга на конкретно дружество. Това вече със сигурност показва, че ако то не плати дълга си, правителството ще го направи, или държавата ще се приеме за фалирала.</p>
<div class="accent-left1">
<p>САЩ могат да си върнат доверието на регионален фактор само с увеличаване на военното си присъствие.</p>
</div>
<p>Геополитическият паралел на този пример е в това, че без разполагането на сериозни военни мощности на САЩ в Балтийските републики, Полша, Румъния и България, ангажиментът на Америка вече изглежда имплицитен, също като в Украйна и Грузия. Превръщането му в експлицитна гаранция за сигурността минава през разполагането на бойни кораби в Черно море, сухопътни сили и техника и съвместни учения в същите държави.</p>
<p>Това обаче е ескалация на напрежението, която дава основание на Русия да привежда в бойна готовност въоръжените си сили. Германия и Франция от своя страна виждат как икономическият им растеж и връзките с Русия се превръща в заложник на опитите САЩ да възстанови доверието в себе си като гарант на сигурността, поради което Германия вече демонстрира несъгласие с допълнителното дислоциране на сили на алианса на изток.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Рискът за България е да се принуди да направи ранен ход.</p>
</div>
<p>Така България попада в групата на очевидните губещи, защото доверието в имплицитната гаранция на САЩ бе разклатено след непремерени ангажименти в страни извън северноатлантическия пакт, а възстановяването й минава, чрез разполагане на сили на наша, Румънска и Полска територия, както и в балтийските държави. Това обаче само по себе си е повод за повишаване на напрежението и създава рискове от ответни действия от страна на Русия.</p>
<p>Още повече, далеч не е сигурно, че общественото мнение в САЩ би подкрепило конфронтация с Русия и в крайна сметка едно изпускане на нервите от страна на Владимир Путин (или премерен ход в същата посока) може да доведе до ограничено настъпление в Източна Европа, което да предизвика разпад на НАТО, вместо до адекватна наказателна операция.</p>
<p>В такъв сценарий дори Германия и Франция ще се усетят застрашени като през студената война, но намесата им по-скоро би приличала на „смешната война“, която повеждат срещу Хитлер, когато окупира Полша, вместо да предприемат изтощителна кампания за защита на бедни малки държави, като България.</p>
<p>Това, което би донесло нобелова награда за мир в момента, е отговорът на въпроса как едновременно гаранцията на САЩ и НАТО в Източна Европа отново да се възприеме от Русия като експлицитна, и в същото време напрежението да се понижи. Въпрос, на който българската външна политика не дава сигнали, че може да намери отговор, но от който отчаяно се нуждае.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Стратфор: Светът ще става по-опасен и несигурен в следващите 10 години</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/unstable_world/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/unstable_world/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 29 May 2016 14:18:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Бангладеш]]></category>
		<category><![CDATA[Баос]]></category>
		<category><![CDATA[Доминиканска република]]></category>
		<category><![CDATA[Етиопия]]></category>
		<category><![CDATA[изкуствени острови]]></category>
		<category><![CDATA[Източно Китайско море]]></category>
		<category><![CDATA[Индонезия]]></category>
		<category><![CDATA[Камбоджа]]></category>
		<category><![CDATA[Кения]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Мексико]]></category>
		<category><![CDATA[Мианмар]]></category>
		<category><![CDATA[Никарагуа]]></category>
		<category><![CDATA[Перу]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Стратфор]]></category>
		<category><![CDATA[Уганда]]></category>
		<category><![CDATA[Филипините]]></category>
		<category><![CDATA[Шри Ланка]]></category>
		<category><![CDATA[Южно Китайско море]]></category>
		<category><![CDATA[ядрен арсенал]]></category>
		<category><![CDATA[Япония]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2085</guid>
		<description><![CDATA[Свиване на американското влияние в международен план, по-слаба Русия и като цяло по-опасен свят. Това предвижда доклад на американската частна разузнавателна компания Стратфор. Документът е посветен на глобалните процеси, които ще определят международните отношения в следващото десетилетие. Макар картината, която чертае, да не е радваща, съдържанието му може да е полезен ориентир за реалността, към &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/unstable_world/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Стратфор: Светът ще става по-опасен и несигурен в следващите 10 години</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Свиване на американското влияние в международен план, по-слаба Русия и като цяло по-опасен свят. <a href="https://www.stratfor.com/forecast/decade-forecast-2015-2025" target="_blank">Това предвижда доклад</a> на американската частна разузнавателна компания Стратфор. Документът е посветен на глобалните процеси, които ще определят международните отношения в следващото десетилетие. Макар картината, която чертае, да не е радваща, съдържанието му може да е полезен ориентир за реалността, към която обществата ще трябва да се приспособят.<span id="more-2085"></span></p>
<p><strong>Русия ще се срине</strong></p>
<p>Понижаване на цените на горивата, обезценка на рублата, нарастващи разходи за отбрана и вътрешна сигурност ще отслабят Руското централно правителство. Държавата няма да се разпадне, но властта на централното правителство в Москва ще отслабне за сметка на отделните региони, които може  дори да влизат в конфликт едни с други.</p>
<p><strong>И САЩ ще трябва да опазят ядрените й оръжия</strong></p>
<p>Разпокъсване на властта между отделните региони в Руската федерация може да означава и попадане на ядрения арсенал в грешни ръце. Последното може да принуди Съединените щати да предприемат превантивни мерки и пращайки свои сили да гарантират, че ядрените оръжия на Русия няма да се използват. „САЩ ще трябва или да разработят военно решение, което е трудно да предположим, да се примири със заплахата, или да създаде стабилно и икономически жизнеспособно правителство на регионите, което  да неутрализира ядрените оръжия с времето“ се казва в документа.</p>
<p><strong>Германската икономика ще има проблеми</strong></p>
<p>Германската икономика е най-зависима от износа в сравнение с останалите европейски държави. Срив на европейската икономика и търсенето, за Германия ще е проблем, по-сериозен, отколкото за която и да било друга държава.</p>
<p><strong>Полша ще се утвърди като един от европейските лидери</strong></p>
<p>Проблемите  на Германия, съчетани с икономическия растеж на Полша и положителния прираст на населението й ще помогнат страната да се утвърди като регионален лидер. Фактът, че е най-силната държава пряк съсед на Русия ще я направи привлекателна за международно сътрудничество с богатия европейски запад и САЩ.</p>
<p><strong>Европа ще се раздели на четири</strong></p>
<p>Силната  и единна Европа от края на 90-те и началото на този век може  да изглежда далечен спомен в следващите десет години. Предвижданията на Стратфор са тя да бъде разделена на четири блока – Източна  Европа, Западна Европа, Скандинавия и Британия. Европейският съюз може и да оцелее, но той ще  бъде силно модифициран спрямо сегашния си вид, и често отношенията ще се базират на двустранни споразумения, вместо на норми, които важат еднакво за всички.</p>
<p><strong>Турция и САЩ ще останат стратегически съюзници</strong></p>
<p>Свободното падане, в което се намират държавите в Близкия изток прави една стабилна Турция важен съюзник. Макар от нея да не се очакват интервенции в съседните държави, тя ще бъде важен съюзник на Съединените щати на юг. В замяна Турция ще очаква подкрепа от САЩ срещу нарастващите апетити на Русия за власт в региона и заедно ще играят познатата роля от студената война, когато се прилагаше доктрината на сдържането.</p>
<p><strong>Китай ще се изправи пред огромен проблем</strong></p>
<p>Забавянето на икономическия растеж на Китай вече поражда недоволство от политиката, която води китайската Комунистическа партия. Задълбочаването на неравенството между развитието на крайбрежните мегаполиси и бедните райони във вътрешността  на страната може да породи центробежни процеси, които ще се посрещнат с нови мерки на потисничество. Много вероятно е богатите региони да поискат повече независимост.</p>
<p><strong> Военноморската мощ на Япония ще се засили</strong></p>
<p>Китайските апетити за доминация в Източно Китайско море и Южно Китайско море вече заплашват маршрутите за доставки към Япония и при намаляващото влияние на САЩ, държавата ще се принуди сама да отговори на китайските амбиции със засилване на собствения си флот.</p>
<p><strong> Китайските острови са опасни</strong></p>
<p>Русия ще загуби способността си да защитава своите тихоокеански интереси, а Япония и Китай ще се надпреварват за разпределение на територията, изоставяна от Русия. Изкуствените острови, които Китай строи в Южно Китайско море може и да не станат повод за война, но ще са  постоянен повод за нестабилност и недоволство в региона.</p>
<p><strong>16-те наследника на Китай</strong></p>
<p>Не, не става дума за това 16 китайски провинции да получат независимост. Идеята е, че нови 16 държави ще се превърнат в центрове за масово производство, базирано върху ниската цена на човешкия труд с географско предимство заради близостта си до големи развити пазари. Такива държави ще станат Мексико, Никарагуа, Доминиканската  република, Перу, Етиопия, Уганда, Кения, Бангладеш, Мианмар, Шри Ланка, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Филипините и Индонезия.</p>
<p><strong>Влиянието на САЩ ще отслабне</strong></p>
<p>По ред икономически и политически фактори САЩ ще променят външната си политика от това стремеж да оформят международния ред, към фокусиране върху вътрешни проблеми. Външната политика ще се състои в реагиране на промените, вместо в тяхното направляване. Много е вероятно Съединените щати да останат най-могъщата държава в политическо, военно и икономическо отношение, но силата, с която разполагат няма да е толкова видима.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/unstable_world/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Сделката за свободна търговия между Европа и САЩ е много опасна, а Европейската комисия е капитулирала</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/ttip_dangers/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/ttip_dangers/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 02 May 2016 18:09:24 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Българо-американска търговска камара]]></category>
		<category><![CDATA[генетично модифицирани организми]]></category>
		<category><![CDATA[Дейвид Камерън]]></category>
		<category><![CDATA[европейската комисия]]></category>
		<category><![CDATA[екологични стандарти]]></category>
		<category><![CDATA[защита на потребителите]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Сесилия Малмстрьом]]></category>
		<category><![CDATA[трансатлантическо търговско споразумение]]></category>
		<category><![CDATA[фракинг]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1959</guid>
		<description><![CDATA[Спомнете си филма Insider с Ръсел Кроу, в който бивш служител на тютюневата промишленост помогна на телевизионния канал CBS да покаже, че производителите на цигари са знаели за вредата от тях, но не са предупреждавали пушачите. Сега си представете производители на храни, които са канцерогенни, или причиняват други здравословни проблеми, да получат свободен достъп до &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/ttip_dangers/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Сделката за свободна търговия между Европа и САЩ е много опасна, а Европейската комисия е капитулирала</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Спомнете си филма Insider с Ръсел Кроу, в който бивш служител на тютюневата промишленост помогна на телевизионния канал CBS да покаже, че производителите на цигари са знаели за вредата от тях, но не са предупреждавали пушачите. Сега си представете производители на храни, които са канцерогенни, или причиняват други здравословни проблеми, да получат свободен достъп до европейския пазар. И ако някой иска забрана на тези храни, то ще трябва да се въоръжи с време, пари и търпение, за да докаже вредата от тях. Сега си представете, че правителството на някоя държава поиска да въведе по-строги мерки за защита на потребителите, или да забрани фракинга, или генетично модифицираните организми. Ако това правителство е на държава членка на Европейския съюз, държавата може да бъде изправена пред съдебен спор пред частни арбитражи затова, че по волята на суверена си (народа) е решила да ограничи аспирациите на някоя корпорация. Да си представите това, не е фантастика. Това са исканията на Съединените щати, които са ги включили като неразделна част от Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение, добило известност като TTIP.<span id="more-1959"></span></p>
<p><iframe width="660" height="371" src="https://www.youtube.com/embed/ii7sXUcxP8Y?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></p>
<p>Ако доскоро описаната по-горе картина напомняше за поредната конспиративна теория, днес всички съмнения отпадат. Споразумението, по което Европейската комисия и САЩ преговарят близо половин десетилетие се пази в тайна, а на обществото се поднасят само описания за крайния резултат, но не и конкретика. Поне така беше до началото на тази седмица. В края на миналата седмица екологичната организация Greenpeace <a href="https://www.ttip-leaks.org/" target="_blank">разпространи 16 документа</a> от водените до момента преговори, които потвърждават всички изброени страхове. Те показват по безспорен начин, че САЩ държат на това храните да се приемат за безвредни до доказване на противното, генетично модифицирани организми свободно да се отглеждат в Европа, срещу националните държави да се завеждат съдебни искове, когато суверенните им политики се окажат неизгодни за корпорациите.<br />
<img class="aligncenter size-full wp-image-1962" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/05/cameronbrexit.png" alt="cameronbrexit" width="800" height="510" />По CNN, споразумението се представя като полезно за икономиките, за дребния бизнес, за заетостта, и най-вече, ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света. Ако се чудите, какво получава Европа в замяна на тоталното си разголване и лишаване от защитни механизми – отговорът е прост – облекчен достъп на автомобили европейско производство до американския пазар. По данни на неправителствения Център за проучване на икономическите политики, цитиран от ВВС годишно Европейският съюз ще печели до 119 милиарда евро, а САЩ до 95 милиарда евро под формата на засилен стокообмен. Без отговор остава въпросът каква социална цена ще бъде платена за да може да се създадат предпоставки за увеличаване на корпоративните печалби.</p>
<p>„Изтеклите документи ни дават безпрецедентен поглед към мащаба на исканията, предявени от американска страна, за понижаване, или заобикаляне на европейските механизми за защита на здравето и околната среда. Европейската позиция е много лоша, но американската позиция по тези въпросе е отвратителна.Перспективата за компромис по тези въпроси в рамките на търговското споразумение е ужасна. То очертава писта за надпревара към дъното на стандартите за защита на екологията, здравеопазването и потребителите“, казва Йорго Рисс, директор на Greenpeace за Европейския съюз.<br />
<img class="aligncenter size-full wp-image-1961" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/05/obamabrexit.png" alt="obamabrexit" width="800" height="542" />Промените са обект на засилено промотиране от страна на американското правителство, про-американските медии, неправителствени организации и не на последно място от Обединеното кралство. Те са и причината САЩ да са сред най-притеснените страни от перспективата Англия да напусне Европейския съюз, тъй като под ръководството на консервативната партия и премиера Дейвид Камерън, Обединеното кралство е най-последователен поддръжник на споразумението. Ако присъствате на сбирки на Българо-американската търговска камара, можете да чуете отношението на американския бизнес и техните български служители към споразумението.</p>
<p>Според един от документите европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом не е оспорила тези предложения на американската страна, както не е внесла и алтернативни идеи. Само преди три четири месеца – през януари тя обяви, че предпазният механизъм, задължаващ регулаторни внимание при наличието на научни съмнения, няма да подлежи на предоговаряне. В началото на годината тя заяви „Ще отстояваме предпазния подход в Европа да залегне в трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и във всички други споразумения“, но този принцип не е споменат в изтеклите 248 страници преговорни документи.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/ttip_dangers/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Гамбитът на Ердоган заплашва целия регион включително и България</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/erdoan/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/erdoan/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 18 Mar 2016 11:44:34 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Филип Буров]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[гамбит]]></category>
		<category><![CDATA[Давутоглу]]></category>
		<category><![CDATA[Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[Иракски Кюрдистан]]></category>
		<category><![CDATA[Мюсюлмански братя]]></category>
		<category><![CDATA[Пешмерга]]></category>
		<category><![CDATA[ПКК]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[сирийските кюрди]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>
		<category><![CDATA[Ядрена сила]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1757</guid>
		<description><![CDATA[През последните месеци името на Турция все по-често влиза новинарските емисии, като поводите за това стават все по-негативни – като се започне от редовното блокиране на социални мрежи и силово разгонване на протести, мине се през завладяване на опозиционни медии, репресии и съдебно преследване срещу стотици журналисти и академици, откровената възхита на президента Ердоган от &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/erdoan/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Гамбитът на Ердоган заплашва целия регион включително и България</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>През последните месеци името на Турция все по-често влиза новинарските емисии, като поводите за това стават все по-негативни – като се започне от редовното блокиране на социални мрежи и силово разгонване на протести, мине се през завладяване на опозиционни медии, репресии и съдебно преследване срещу стотици журналисти и академици, откровената <a href="http://www.theguardian.com/world/2016/jan/01/turkish-president-recep-tayyip-erdogan-hitlers-germany-example-effective-government" target="_blank">възхита на президента Ердоган от примера на Адолф Хитлер</a>, и се стигне необявената война срещу кюрдското малцинство, военните провокации в Сирия и Ирак, както и все по-честите бомбени атентати, последният от които бе извършен в неделя. Заплахата, която Ердоган и режимът му представляват за България, напълно погрешно се подценява и този анализ цели да покаже защо.<span id="more-1757"></span></p>
<p>Атентатите срещу цивилни разбираемо получават най-много медийно внимание от всички случващи се в Турция драми, но те до голяма степен са симптом и резултат от цялостната ситуация в страната, която все повече прилича на неуправляем хаос. Усилията на Ердоган да свали от власт сирийският президент Башар Асад с помощта на индиректни военни средства превърна Турция в основна логистична база за действащите Сирия ислямистки групировки.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Терористичните атаки в Турция са удобни за властта.</p>
</div>
<p>Стремежът му да смаже вътрешната опозиция превърна населените с кюрди територии в югоизточна Турция във военна зона, като десетките жертви от взривовете в Анкара и Истанбул само се добавят към статистиката на стотиците загинали и изчезнали след бомбардировките на турската армия срещу градове като Джизре и Диарбекир. Акциите на турската армия, официално насочени срещу нарочената от властите за терористична организация “Кюрдска работническа партия” (ПКК), превърнаха цели населени места в огледален образ на опустошените от петгодишна война градове от другата страна на сирийската граница.</p>
<figure id="attachment_1761" style="width: 1500px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="size-full wp-image-1761" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/main_1500.jpg" alt="CIZRE, TURKEY -  MARCH 02: People walk past ruined houses and shops on March 2, 2016 in Cizre, Turkey. Turkish authorities scaled down a 24-hour curfew imposed on the mainly Kurdish town of Cizre in southeast Turkey, nearly three weeks after declaring the successful conclusion of military operations there. The curfew was lifted at 5 a.m., allowing residents to return to their conflict-stricken neighborhoods for the first time since December 14. But it will remain in effect between 7:30 p.m. and 5 a.m. Residents began trickling back at first light, their vehicles loaded with personal belongings and, in some cases, children. (Photo by Cagdas Erdogan/Getty Images)" width="1500" height="1000" /><figcaption class="wp-caption-text">Това не е Сирия, а Турция. / Снимка: Theatlantic.com</figcaption></figure>
<p>Дори без да задълбава в конспиративни теории е видно, че терористичните атаки успяват да обслужат текущите нужди на властта във същата степен като и „антитерористичния“ терор &#8211; или най-малкото има стремеж да бъдат използвани по такъв начин. Ердоган използва нападенията, за да аргументира тезата, че все по-диктаторските му методи са част от борбата срещу врагове, които искат да унищожат държавата.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Войната с тероризма на Ердоган мутира във война с опозицията.</p>
</div>
<p>Двата най-кървави атентата в последната вълна насилие бяха извършени през миналата година и бяха насочени към протестни събрания на кюрдски и леви групировки, които са най-изявеният противник на вътрешната и външна политика на Ердоган. За тези нападения, както и за атаката срещу чуждестранни туристи в Истанбул в началото на тази година, в крайна сметка поеха отговорност свободно действащите в страната ислямистки групировки. При всеки един случай обаче първоначалната реакция на властта бе да хвърля обвинения срещу ПКК и сирийските кюрди.</p>
<p>Това стана оправдание за поредната вълна арести и репресии в страната, както и за военни акции срещу ПКК в Ирак и сирийските сили за самоотбрана в Сирия, които имат основни заслуги за борбата срещу ИДИЛ в двете държави. За последните два атентата в Анкара наистина пое отговорност една от по-радикалните кюрдски групировки &#8211; “Ястреби за свободата на Кюрдистан”, която ги представя като отмъщение за жертвите на военните акции в Югоизточна Турция. Анкара продължи отново да обвинява директно ПКК и конкретно сирийските кюрди.</p>
<p>Фактът, че заподозряната за атентата от неделя е работела в опозиционен вестник се използва и като навременно алиби за последните посегателства срещу свободата на словото като завземането на вестник „Заман“ и агенция „Джихан“. Няколко дни след атентата Ердоган дори съвсем сериозно заяви, че<a href="http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/turkey-s-president-erdogan-wants-definition-of-terrorist-to-include-journalists-as-three-academics-a6933881.html">  дефиницията за тероризъм трябва да включва и журналистите</a>.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Партията на Ердоган е близка до движението &#8222;Мюсюлмански братя&#8220;.</p>
</div>
<p>Ескалацията на насилието и държавният терор в Турция от миналото лято насам до голяма степен съвпада, и вероятно отчасти се обяснява, със все по-явния провал на амбициите на Анкара за регионална доминация. Тези амбиции, теоретизирани от съмишленика на Ердоган и премиер на страната Ахмет Давутоглу, доскоро изглеждаха напълно оправдани. През изминалото десетилетие страна преживя икономически бум, беше постигнато мирно споразумение с ПКК, а „арабската пролет“ първоначално изглеждаше като благодатна почва за овладяване на властта в много от страните в региона от движението „мюсюлмански братя“, от което води началото си и Партията на справедливостта и развитието на Ердоган.</p>
<p>Правителството на „Мюсюлмански братя“ в Египет обаче бе свалено с военен преврат, а бунтът им в Сирия бе смазан със сила. Това стана причина Ердоган да развали дотогава добрите си отношения с Башар Асад и да се посвети на задачата да го свали от власт. По свои причини същата цел си поставиха Саудитска Арабия и Катар, които с дипломатическата подкрепа на Запада започнаха да заливат Сирия с „бунтовници“. Не малка част от спонсорираните от трите държави „опозиционери“ се оказаха свързани с Ал-Кайда джихадисти, част от които в крайна сметка са еманципираха в т.нар. „Ислямска държава“.<a href="https://www.youtube.com/watch?v=25aDP7io30U"> Тази роля на Анкара, Катар и Доха бе описана без особени скрупули дори от вицепрезидента на САЩ Джо Байдън</a>.</p>
<h2>Окупацията на сирия</h2>
<p>Намесата в съседна Сирия постепенно започна да придобива характер на пълзяща окупация на някои гранични територии, особено на север от град Алепо. Те попаднаха под контрола на спонсорирани и въоръжавани от Турция сунитски, тюркски и тюркомански групировки, и се превърнаха в основен транзитен коридор за трафика на оръжия и наплива от чуждестранни ислямисти.</p>
<p>В тези територии протече и процес на подмяна на етническия и религиозен състав на населението в ущърб на шиити, християни и кюрди. Регионът попадна и под силна икономическа зависимост от Турция, като през миналата година дори бяха правени опити турската лира да бъде наложена като официално платежно средство в региона на Алепо.<br />
<img class="aligncenter size-full wp-image-1762" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/794231-l.jpg" alt="794231-l" width="760" height="550" /></p>
<p>В средата на миналата година турските власти започнаха да лансират идеята за създаване на буферна зона в Северна Сирия, която да осигури защита на „бунтовниците“ от сирийската авиация и да служи за настаняване на увеличаващият се брой бежанци. На практика това щеше да осигури международна санкция за турски контрол над значима част от сирийската територия. Турция „аргументира“ искането си с разхлабване на мигрантския поток към Европа през лятото, което създаде тежки сътресения Европейския съюз и доведе системата на Шенген до практически разпад. Подкрепата за буферната зона в Сирия бе поставено от Ердоган като условие за сделка за бежанците редом с щедрите парични плащания и мерките за ускоряване на интеграцията на страната в ЕС.</p>
<p>Цялата ситуация навява исторически асоциации с начина, по който Турция успява да си<a href="http://www.segabg.com/article.php?id=780723"> присвои крайбрежната сирийска провинция Хатай</a>, използвайки хаоса и външната зависимост на Сирия в края на 30-те години. Амбициите на Ердоган обаче се простират далеч отвъд анексията на част от сирийската територия.</p>
<div class="quote1">
<p>Изпадането на голяма част от региона в хаос и разпада на околните държави създаде перспектива богата и доскоро стабилна Турция в някакво не толкова далечно бъдеще да се превърне в „спасител“ и обединител на сунитския свят.</p>
</div>
<p>Ескалиращата агресивност на регионалната и вътрешната политика на Ердоган обаче е движена и от по-краткосрочни съображения – стремежът да ограничи кюрдските движения за независимост, които изглеждат по-силни от всякога. В контекста на гражданските войни в Ирак и Сирия местните кюрдски общности на практика се сдобиха с автономия. Героичната борба срещу варварите от ИДИЛ пък им даде възможност да извоюват позиция на незаобиколим фактор и солиден съюзник за „големите“ играчи като САЩ и Русия, които искат да влияят на събитията в региона.</p>
<p>През последните години политиката на Анкара спрямо кюрдите разчиташе на тяхното вътрешно разделение и стимулирането на икономическите и политическите отношения с Иракски Кюрдистан, ръководен от президента Масуд Барзани. Турските инвестиции изиграха важна роля за икономическия бум на богатата на петрол иракска провинция, която получи автономия след свалянето на Садам Хюсеин. Барзани от своя страна използва връзките с Турция, за да се еманципира от централното иракско правителство. Най-показателно за това бе построяването на тръбопровод през Турция, чрез който Иракски Кюрдистан започна самостоятелен износ на петрол въпреки яростната съпротива на Багдад.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Успехите на сирийските кюрди срещу ИДИЛ притесняват Турция.</p>
</div>
<p>Олигархично-клановият модел на Баразни обаче не би могъл да служи за обединение на кюрдите от трите държави под неоосманисткото крило на Турция, каквито надежди вероятно са имали стратезите в Анкара. Всъщност част от близките отношения между Барзани и Ердоган включват безпрепятствени действия на турската авиация срещу силите на ПКК в Иракски Кюрдистан, макар те да участват в борбата срещи ИДИЛ наравно с въоръжените сили на автономията Пешмерга.</p>
<p><iframe width="660" height="371" src="https://www.youtube.com/embed/pu2r0Lna7vk?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></p>
<p>Идеологическите и политически различия са особено видни при сравнение със сирийските кюрди, които основават своето самоуправление на федерализъм и пряка демокрация. Независимостта на сирийските кюрди се подсилва и от нарастващата им външнополитическа тежест. След защитата на град Кобане от офанзивата на ИДИЛ и провалът на опитите да се създадат контролирани от Пентагона отряди от „умерени“ бунтовници през миналата година, сирийските кюрди на практика се превърнаха в основен инструмент на Вашингтон за директна намеса на терен, най-вече в контекста на медийно тиражираната война срещу ИДИЛ.</p>
<p>Страховете на Анкара от еманципацията на кюрдите в Сирия и потенциалният ефект върху 20 милионното кюрдско население в Турция се усилиха след като в началото на миналата година в турския парламент за пръв път успя да влезе прокюрдската „Партия на демократичното общество“.</p>
<p>На този фон основната задача на исканата от турската власт „буферна зона“ щеше да е блокирането на възможността за обединение на кюрдските анклави в Сирия. То би означавало, че по-голямата част от територията по границата с Турция би попаднала под контрола на кюрдските народни отряди за самоотбрана (YPG), които Анкара приравнява с ПКК.</p>
<h2>Руската намеса</h2>
<p>Плановете на Ердоган за намеса в Сирия обаче започнаха да пропадат миналата есен, когато в конфликта директно се намеси Русия. Реалната заплаха за падане на сирийското крайбрежие и Дамаск под натиска на подкрепяните от Турция, Саудитска Арабия и Катар групировки, наруши интересите на Москва в региона до степен, която предизвика военна реакция.</p>
<p>Въпреки всички спекулации по въпроса, тази акция се вписва напълно в историческите традиции на сблъсъците на различни имперски интереси в региона. Военното присъствие на ядрена сила в Сирия направи невъзможно прилагането на каквито и да буферни зони или зони за сигурност, макар че Ердоган продължи да настоява за подкрепа в такава насока от западните си съюзници. Руското присъствие също така намали до минимум вероятността от колапс на правителството на Башар Асад и създаване на властови вакуум, който да бъде запълнен от подкрепяните от Турция сили.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Заплахата от конфликт между Русия и Турция бе изпитание и за единството в НАТО.</p>
</div>
<p>Ердоган реагира на загубата на позиции в Сирия с нарастваща агресивност, която кулминира с военната провокация от 24 ноември, когато бе свален руски бомбардировач. Ефектът от тази акция обаче се оказа обратен от този, на които Еврдоган вероятно се е надявал. Макар НАТО и САЩ да изразиха солидарност с Турция, на практика опасността от въвличането им във военна ескалация ги накара да се отдръпнат от съюзника си. Протурските групировки в Сирия станаха основна цел както за руските удари, така и за подкрепяните от САЩ YPG и свързаните с тях „Сирийски демократични сили“, което в крайна сметка доведе до изтласкването им от много ключови територии.</p>
<p>Едно от малкото решения на проведените през последните месеци преговори на високо равнище за Сирия бе приравняването на свързаната с “Ал Кайда” организация “Фронт Ан Нусра” с ИДИЛ като терористична организация. Това дискредитира огромната част от подкрепяните от Анкара „опозиционни“ групи, които действат в открит съюз с “Ан Нусра”. Свалянето на самолета стана повод и за допълване на руския военен контингент с тежки ПВО системи, които осигуряват пълен контрол над сирийското въздушно пространство. Най-важният ефект обаче бе това, че кюрдските сили започнаха да получават увеличена военна и дипломатическа подкрепа както от САЩ, така и от Русия.</p>
<div class="quote1">
<p>Буквално в рамките на месеци агресивната политика на Ердоган успя да превърне Турция в държава-ренегат, разяждана от вътрешни конфликти и изострени отношения с всички големи международни фактори.</p>
</div>
<p>Процъфтяващите икономически отношения с Русия бяха пожертвани и е много вероятно в някакъв момент двете държави са били по-близо до военен конфликт, отколкото е било видно за широката публика. Отношенията с Европейския съюз стават все по-обтегнати заради преговорите за споразумение за бежанските потоци. Европейската публика се настройва все по-негативно към Турция особено след като стана известно<a href="http://www.segabg.com/article.php?id=790930"> какви безочливо рекетьорски тактики използва Еврдоган, за да получава откуп срещу задържане на мигрантския поток</a>. В големите европейски медии все по-често се появяват мнения, че Западът е станал заложник на тиранин (например<a href="http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/mar/07/turkey-despotism-censorship-join-eu-answer-no?CMP=fb_gu"> тук</a> и<a href="http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/turkey/12192119/Is-Turkey-ruled-by-a-tyrant-We-may-soon-have-an-answer.html"> тук</a>). Политиката на Анкара успява да раздразни дори Китай, тъй като част от чуждестранните бойци, на които осигурява база за действия в Сирия,<a href="http://english.alarabiya.net/en/perspective/analysis/2016/03/02/China-s-proxy-war-in-Syria-Revealing-the-role-of-Uighur-fighters-.html"> са тюркмени-уйгури от китайската провинция Синдзян</a>.</p>
<p>Най-същественото външнополитическо стъпване на криво обаче е свързано с Вашингтон, който все по-явно изразява недоволството си от управлението на Ердоган. В свое скорошно интервю президентът на САЩ<a href="http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2016/04/the-obama-doctrine/471525/?utm_source=SFTwitter#10"> Барак Обама определи турския президент като „провален и авторитарен“</a>, а на първа страница на Washington post се появи призив от двама бивши щатски посланика в Турция<a href="https://www.washingtonpost.com/opinions/turkeys-erdogan-must-reform-or-resign/2016/03/10/80cc9be2-dffe-11e5-9c36-e1902f6b6571_story.html"> Ердоган да се реформира или да подаде оставка.</a></p>
<div class="accent-left1">
<p>Ахмет Давутоглу може да смени президента Ердоган.</p>
</div>
<p>Причината за този натиск не е толкова чистосърдечното притеснение за задушаването на демокрацията в страната, а това, че създаваният от Ердоган хаос заплашва възможностите за политическо, икономическо и военно влияние на САЩ в региона. Действията на Ердоган също така все повече се сблъскват пряко със стратегията на Вашингтон в Сирия. <span style="font-weight: 400;">Това доведе до значително увеличаване на военната подкрепа на САЩ за сирийските кюрди &#8211; и то в сътрудничество с Русия, което изглежда като странно отклонение на фона на геополитическата атмосфера.</span></p>
<p>Вероятно в същия контекст се вписва и противодействието, което срещна намесата на Турция в България. По конюнктурни причини случилото се около ръководството на партия ДПС да бе неглижирано от повечето местни коментатори като част от „сблъсъка между Русия и Турция на българска територия“. Трябва да се отбележи обаче, тази ситуация се развива при показателна липса на коментар от щатското посолство и доведе до изгонването на двама турски дипломати от външния министър Даниел Митов, чиито зависимости по американска линия са извън съмнение.</p>
<p>Въпреки растящото недоволство на САЩ от сегашната власт в Турция, едва ли ще видим обичайната ескалация на терминологията като например вкарване в употреба на пароли като „режима на Ердоган“. Вашингтон няма причина да рискува изцяло позициите си в Турция с директна конфронтация и ще продължи да играе двойствена роля. Вероятно ще се търси начин за замяната на Ердоган с по-сговорчивия Ахмет Давутоглу, което би било най-безболезнения начин за запазване на желаното статукво. Други сценарии могат да включват използването на движението на живеещият в САЩ Фетхуллах Гюлен или турските военни, но те изглеждат много по-малко вероятни след чистките в армията и съдебните процеси срещу опозиционни дейци през миналите години.</p>
<p>Дори настоятелността на световният хегемон обаче не може да гарантира политическа промяна в Турция. Ердоган е под силен вътрешени външен натиск да слезе от сцената още от мащабните протести през 2013 г., но оттогава само е засилил хватката си върху властта. Още повече, че текущата президентска администрация в САЩ е в края на мандата си и може да няма желание за твърде амбициозни външнополитически проекти с несигурен изход.</p>
<p>Властта в Анкара вече показа, че е готова на крайности и притискането й в ъгъла само ще я направи по-непредвидима и опасна. Само по себе си премахването на Ердоган също така не е гаранция за деескалация и нормализация в една страна, която в момента преминава границата към фактическа гражданска война. Дори без Ердоган агресивният ислямизъм, белязаното с кръв разделение и многобройните въоръжени групировки ще продължават да тласкат страната и целия регион към неясно бъдеще.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/erdoan/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Спирането на обществени поръчки решава само една от заплахите пред Бойко Борисов</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 21 Feb 2016 14:49:29 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Ангела Меркел]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[Динко]]></category>
		<category><![CDATA[Динко Вълев]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[корупция]]></category>
		<category><![CDATA[мигранти]]></category>
		<category><![CDATA[Миграция]]></category>
		<category><![CDATA[обществени поръчки]]></category>
		<category><![CDATA[Реджеп Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Северна Корея]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>
		<category><![CDATA[Ямбол]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1637</guid>
		<description><![CDATA[Каква е връзката между спирането на обществените поръчки от миналата седмица и явлението &#8222;Динко от Ямбол&#8220;, което започна да лови бежанци по границата с Турция. Общото е, че и двете са следствие от разпада на държавността, който наблюдаваме при управлението на Бойко Борисов но докато спирането на обществените поръчки показва неговата борба за оцеляване, Динко &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Спирането на обществени поръчки решава само една от заплахите пред Бойко Борисов</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Каква е връзката между спирането на обществените поръчки от миналата седмица и явлението &#8222;Динко от Ямбол&#8220;, което започна да лови бежанци по границата с Турция. Общото е, че и двете са следствие от разпада на държавността, който наблюдаваме при управлението на Бойко Борисов но докато спирането на обществените поръчки показва неговата борба за оцеляване, Динко показва защо Борисов е обречен да си отиде.<span id="more-1637"></span></p>
<p>Спирането на обществените поръчки е опит за демонстрация на честност и принципност, както и непреклонност пред олигархията в борба срещу корупцията. Причината – очевидният факт, че България се проваля като държава не само пред българското общество, но и пред Европейските институции. За тях става все по-трудно да подкрепят Бойко Борисов като евентуална опора срещу руските домогвания, защото почват да приличат на колониални сили в епохата между Бисмарк и първата световна война.</p>
<figure id="attachment_1638" style="width: 842px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-1638 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/brroom.jpg" alt="brroom" width="842" height="960" /><figcaption class="wp-caption-text">Днес чистачка от правителствения терминал на Летище &#8222;София&#8220;, преди три години майка на герберски храненици. Това е арсеналът на отчаянието, на Бойко Борисов. Очевидно усеща властта си разклатена (макар и обществото да не вижда защо) и активира картата с народната любов.</figcaption></figure>
<p>Евентуално решение да сменят техния „негодник в България“ с друг е най-лошият сценарий за Бойко Борисов,а може би точно това става. Навярно вече е трудно за Ангела Меркел да обяснява защо стои зад държавник като сегашния ни премиер. В САЩ пък, където по традиция не се държи сметка за проамериканските сатрапи на местно ниво, притеснението е, че подкрепата за Бойко Борисов дискредитира водещата сила в НАТО така, че да приличат на Китай, когато подкрепя Северна Корея.</p>
<p>Докато Бойко Борисов бърза да оправи имиджа си в едно с този на евроатлантическите му покровители, може да се окаже пометен от трус с много по-голям магнитуд, идващ от съвсем различна посока. Става дума за миграционната вълна от изток, за която България става все по-вероятно трасе по пътя на запад.</p>
<h2>Миграционният натиск</h2>
<p>Нестабилността в Турция и блъфовете на Ердоган, че може да пусне свободно милионите азиатски мигранти да влязат в Европа вече имат проявление в България. Неизвестен до миналата седмица ATV любител от Ямбол – Динко Вълев, арестувал/пленил група нелегални мигранти и се гордее, че го направил, заплашвайки живота на един от тримата им приятели, които вече е проснал на земята.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Заради социален инженеринг, или заради безхаберно управление, ксенофобията се превръща в най-силен инструмент за натиск, управляващите да пазят границата.</p>
</div>
<p>Безкритичното отношение на медията към посланията, които отправи Динко, включително и за убиване, може да се обясни единствено с две неща. Или България се е разпаднала дотам, че да няма институция, която да санкционира пропускането на език на омразата, или че разпад има, но подобни „лъчетерапии“ са плод на някоя от задкулисните лаборатории, действащи в България. Нещо като: ако няма държава да пази границите, Динко и други национално отговорни люде щ е изземат нейните функции. Няма да убиват мигрантите, но може да ги понатупват и след това, те ще обясняват на роднините си, да избягват България.</p>
<p>Тревожното всъщност е, че двете обяснения не се изключват взаимно. Държавата може едновременно да се разпада до степен, че медийният регулатор е безсилен, а по същото време негласно да се насърчават местни опълчения, които да помагат на полицията и армията.<br />
Това не е хубаво, но какво друго остава на България?</p>
<div class="quote1">
<p>Цената на асфалта става все по очевидна &#8211; плащаме я с лишения от вътрешна сигурност и охрана на границите.</p>
</div>
<p>Ударното харчене за инфраструктура, за което управляващите искат дори да разхлабят фискалните правила иззе ресурс от други сектори, в които държавата все по-осезаемо се проваля. Такива са сигурността и отбраната, а най-безспорното доказателство е мизерията, в която работят командированите полицаи и вероятността в тяхна подкрепа да се изпратят военни.</p>
<p>Когато премиерът е фокусиран върху обществените поръчки, изливането на асфалт, някак си му идва удобно да повтаря, че е за европейско решение на миграционната криза. Тоест липса на комплексно решение за изграждане на оградителни съоръжения. Обществото обаче има собствен разсъдък и има право да се притеснява, дори след като чуе опорните точки на министър-председателя си.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Затварянето на границата с Гърция е необходимост, без значение дали Бойко Борисов ще намери кураж за това.</p>
</div>
<p>Решението на Европейския съюз да отвори границите си за хора от Северна Африка , Близкия и Средния изток вече подкопава устоите на силни държави като Германия и Франция. На този фон България все по-отчаяно се нуждае от собствена доктрина за реакция на миграционната вълна, а ако предвид се вземе ограничеността на ресурсите, най-евтин и сигурен вариант остава да се засили контрола по границите, включително и ако се изградят огради по границата не само с Турция, но и по тази с Гърция и Македония.</p>
<p>Може да се окаже, че недопускането ни в Шенген е дори полезно, защото ограда по границата с Гърция е ограда с Шенген. Просто времената са такива, но очевидно ступорът, в който е изпаднал управленският център, е доста сериозен.</p>
<p>Държавата няма капацитет да осигури на мигрантите достойни условия на живот, но зависимостите на премиера не позволяват категорични мерки като затваряне на границите, каквито предприемат Сърбия, Унгария и може би Македония.</p>
<p>Идеята на всичко, казано дотук е, че Бойко Борисов може да си отиде не заради корупцията, а заради отказа да противодейства решително на миграционните процеси. Колкото и могъщи да са покровителите му в Берлин и Вашингтон, те не могат да го предпазят, ако му бъде поискана сметка защо е допуснал България да се превърне в задънена улица за мигранти с вход от изток и липсващ път на запад.</p>
<div class="quote1">
<p>Никой не отрича, че мигрантите имат право на по-добър живот. Просто България не е подготвена да им го предложи, а устройството на ЕС може да изиска задържането им на наша територия.</p>
</div>
<p>Мигрантите, каквато и да е причината да потърсят живот в Европа, носят свои културни различия. Тези различия водят до сексуални посегателства, бракове на малолетни и genital mutilations (това нарочно не го превеждам) и дори пет процента от тях да смятат изброеното за нормално, България има сериозен проблем, защото не може да си позволи да ги превъзпитава и интегрира.</p>
<p>Последното е задача, с която се провалят Белгия, Германия и Франция, и идеята, че ние можем да се справим по-успешно може да се роди само в главата на президента Росен Плевнелиев. Същият, който през 2013 и 2014 година се противопоставяше на изграждането на ограда по границата с Турция, както и на последващата идея полицията да бъде подкрепяна от формирования на военните.</p>
<p>Между другото, държавният глава в момента се намира в много странна позиция – от една страна призовава за интеграция и толерантност, а от друга да мълчи пред намеренията на кабинета, да прави това, което правеше и правителството на Пламен Орешарски. Не първият случай, в който проявява двоен стандарт, но може би поредният, заради който първият мандат, ще се окаже и последен.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
