Звезди отказват да пеят на празненството след клетвата на Доналд Тръмп. Дизайнери отказват да обличат Мелания Тръмп. Най-ниското търсене на бални рокли покрай президентска клетва от 38 години насам. Звезди се надпреварват да пеят на прощалното парти на Барак Обама. Ако човек чете западната либерална преса ще остане с впечатление, че това са показатели, по които можем да заключим добър президент ли е Доналд Тръмп, или не, и то още преди да е положил клетва и да встъпи в овалния кабинет. Разбира се, нито един от тези критерии не може да е по-далеч от истината като база за оценка на новоизбрания президент, но показва гласовитостта на недоволните елити и опита тя да бъде превърната в представителна извадка и да предопредели разположението на силите. И този модел на поведение се повтаря на толкова много места по света.
Да вземем за пример България. Правителството на Пламен Орешарски още не беше номинирало Делян Пеевски за председател на ДАНС, а на жълтите павета вече имаше протести, макар и много по-малобройни. Ако някой не е бил там, за да види с очите си, може би дори трудно ще повярва, но беше така. После когато стана ясно, че генералъ т от резерва Румен Радев има сериозни шансове да победи кандидата на ГЕРБ – Цецка Цачева веднага бе обвинен, че е кандидат на Русия.
Някой би ли обяснил вредата от една от политиките на Доналд Тръмп, или ще се концентрираме само върху това дали човекът е „готин“, или не.
След победата му на първия тур, недоразуменията, претендиращи да са реформатори, Николай Ненчев и Петър Москов побързаха да го нарекат „червен генерал“ и да наплашат хората, че с идването му на власт България ще скъса връзките си с НАТО и Европейския съюз. Малко по-късно пък пи-арката на протеста Ивет Добромирова започна да „предсказва“ във фейсбук, че вместо с парламентарни избори може да се сдобием с предсрочни такива, но за президент.
Общо взето, навсякъде има една класа от обществено разпознаваеми личности, които се ползват с авторитет, и с който злоупотребяват, давайки мнение по въпроси, от които нямат никаква компетентност. Колкото и неприятен да е Доналд Тръмп, той бе избран по волята на американския народ и по правилата, които действаха с години, а не са съшивани по негов размер. Същото важи и за родните елити, но въпреки това тази класа отказва да приеме реалностите и използва всяка възможност за да промени курса, който държавите поемат след демократично проведените избори.
Това, че елитът споделя някакво мнение, не прави мнението автоматично вярно.
Ако обаче бъдат попитани защо точно са против – много рядко тези гласовити елити могат да дадат приемливо обяснение. Това, че Доналд Тръмп е женкар, който смята повечето жени за лесни, не е причина да не бъде президент на САЩ. Каквито и да са политическите виждания на Тръмп, или намеренията му да управлява държавата, ако някой е против тях трябва да обясни с какво точно идеите му са лоши и с какво ще навредят на Съединените щати. Интелектуалческите изригвания и лепенето на етикети не са начин за печелене на спорове. Или поне не трябва да бъдат.
В това отношение Радев е малко по-уязвим, защото публично се обяви против санкциите срещу Русия. Фактът, че бе подкрепен от БСП, и че иска затопляне на отношенията между Запада и Русия е достатъчен за родните експерти да го оплюват. Експертът по всичко – Александър Андреев от „Дойче Веле“ с присъщото си самоусещане за последна инстанция обяви колко лоша е модата политиката да се милитаризира. Със същата лекота той вече обяви за упадъчен проблясък нарасналата популярност на националистическите движения на местните избори в Германия миналата година, а преди това оплю българите, задето празнуват Богоявление хвърляйки се за кръста в януарските води.
Ето това е дълбочината на политическите коментари и всеки има право да се съгласява, или не, както и да харесва, или не едно мнение. Но ако продължим да изхождаме в оценките си за управниците от плиткоумните етикети, които едни, или други гласовити елити им лепят, няма да стигнем далеч. Ето, например за служебното правителство на Румен Радев, както и за поста на еврокомисар, за който номинация може да излъчи точно преходния кабинет, се спрягат личности, които са много по-близки до Брюксел и до Вашингтон, отколкото Москва.
Ако утре САЩ и Русия сближат позициите си, движени от реалностите, които днес карат Румен Радев, да иска отмяна на санкциите, какво ще ни обяснят родните „ястреби“ за да не изглеждат обикновени пумпали?
Тогава кой ще държи сметка на псевдоекспертните коментари, с които псевдоелитът ни плашеше за възкачването на Румен Радев? Радан Кънев вече обяви, че затоплянето на отношенията Вашингот – Москва е много добър сигнал, защото Русия е най-важният стратегически партньор на НАТО. Интересно е обаче какво се промени в международното положение, освен, че наближи клетвата на Доналд Тръмп и очакваната смяна в курса на американската политика. Това, че един президент на САЩ е решил да върне отношенията към едно по-конструктивно състояние, може да е сигнал, но още нямаме промяна в руската политика и може и да не видим такава още дълго време.
Въпреки това родните „ястреби“ вече си скубят перата и опитват да се представят като лястовици. Дали обаче ще се намери някой да ги попита – вие наистина ли бяхте на страната на България, когато скачахте за санкции и заклеймявахте Русия, или просто следвахте настроенията на задграничните си господари. Обратното също е вярно. Ако днес господарите си сменят мнението, и вие ги последвате, това как точно ще бъде изгодно за България. Или националният интерес е на второ място. Водещо е винаги да сме последователни. Извъртането също може да е израз на последователност. Ако си пумпал.
ПС: Благодаря на Филип Буров, за мисълта, която използвах в последното изречение по-горе.
към цялата статия