Спомнете си филма Insider с Ръсел Кроу, в който бивш служител на тютюневата промишленост помогна на телевизионния канал CBS да покаже, че производителите на цигари са знаели за вредата от тях, но не са предупреждавали пушачите. Сега си представете производители на храни, които са канцерогенни, или причиняват други здравословни проблеми, да получат свободен достъп до европейския пазар. И ако някой иска забрана на тези храни, то ще трябва да се въоръжи с време, пари и търпение, за да докаже вредата от тях. Сега си представете, че правителството на някоя държава поиска да въведе по-строги мерки за защита на потребителите, или да забрани фракинга, или генетично модифицираните организми. Ако това правителство е на държава членка на Европейския съюз, държавата може да бъде изправена пред съдебен спор пред частни арбитражи затова, че по волята на суверена си (народа) е решила да ограничи аспирациите на някоя корпорация. Да си представите това, не е фантастика. Това са исканията на Съединените щати, които са ги включили като неразделна част от Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение, добило известност като TTIP.
Ако доскоро описаната по-горе картина напомняше за поредната конспиративна теория, днес всички съмнения отпадат. Споразумението, по което Европейската комисия и САЩ преговарят близо половин десетилетие се пази в тайна, а на обществото се поднасят само описания за крайния резултат, но не и конкретика. Поне така беше до началото на тази седмица. В края на миналата седмица екологичната организация Greenpeace разпространи 16 документа от водените до момента преговори, които потвърждават всички изброени страхове. Те показват по безспорен начин, че САЩ държат на това храните да се приемат за безвредни до доказване на противното, генетично модифицирани организми свободно да се отглеждат в Европа, срещу националните държави да се завеждат съдебни искове, когато суверенните им политики се окажат неизгодни за корпорациите.
По CNN, споразумението се представя като полезно за икономиките, за дребния бизнес, за заетостта, и най-вече, ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света. Ако се чудите, какво получава Европа в замяна на тоталното си разголване и лишаване от защитни механизми – отговорът е прост – облекчен достъп на автомобили европейско производство до американския пазар. По данни на неправителствения Център за проучване на икономическите политики, цитиран от ВВС годишно Европейският съюз ще печели до 119 милиарда евро, а САЩ до 95 милиарда евро под формата на засилен стокообмен. Без отговор остава въпросът каква социална цена ще бъде платена за да може да се създадат предпоставки за увеличаване на корпоративните печалби.
„Изтеклите документи ни дават безпрецедентен поглед към мащаба на исканията, предявени от американска страна, за понижаване, или заобикаляне на европейските механизми за защита на здравето и околната среда. Европейската позиция е много лоша, но американската позиция по тези въпросе е отвратителна.Перспективата за компромис по тези въпроси в рамките на търговското споразумение е ужасна. То очертава писта за надпревара към дъното на стандартите за защита на екологията, здравеопазването и потребителите“, казва Йорго Рисс, директор на Greenpeace за Европейския съюз.
Промените са обект на засилено промотиране от страна на американското правителство, про-американските медии, неправителствени организации и не на последно място от Обединеното кралство. Те са и причината САЩ да са сред най-притеснените страни от перспективата Англия да напусне Европейския съюз, тъй като под ръководството на консервативната партия и премиера Дейвид Камерън, Обединеното кралство е най-последователен поддръжник на споразумението. Ако присъствате на сбирки на Българо-американската търговска камара, можете да чуете отношението на американския бизнес и техните български служители към споразумението.
Според един от документите европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом не е оспорила тези предложения на американската страна, както не е внесла и алтернативни идеи. Само преди три четири месеца – през януари тя обяви, че предпазният механизъм, задължаващ регулаторни внимание при наличието на научни съмнения, няма да подлежи на предоговаряне. В началото на годината тя заяви „Ще отстояваме предпазния подход в Европа да залегне в трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и във всички други споразумения“, но този принцип не е споменат в изтеклите 248 страници преговорни документи.
към цялата статия