Подобно действие поне на теория има логика, показа допитване до банкови директори и бивши членове на ръководството на БНБ. Ако капиталовата адекватност на дъщерните институции в България е в пъти над изискванията на Европейската центрана банка и значително над общата за дадена банкова група, която се бори с последствията от взети в миналото грешни решения, поддържането на излишно висок капитал в България може да се приеме за скъпо и ненужно.

Евентуално развитие в тази посока би означавало, че печалби, които са трупани с години като капитал в балансите на българските институции, може да се използват за решавне на проблеми и стабилизращи мерки другаде, където обществата са значително по-богати, но не са били благоразумни на макроикономическо ниво.

Такова поведение е възможно и сега, доколкото става въпрос за капитал на банковите групи, който е тяхна собственост и те трябва да могат свободно да се разпореждат с него. В същото време обаче, не трябва да се забравя, че през всички 21 години от въвежднето на валутния борд досега, политическата класа и централната банка полагаха последователни услия да създадат благоприятна банкова среда, включително и с мерки в ущърб на клиентите. За това и държавата е в позиция, да изисква от чуждестранните финансови институции отговорно отношение към българските им клиенти и като цяло към България като място, което им е създало големи печалби.

Самото изтегляне на капитали, особено под натиск от проблеми другаде, ще означава директно, че плодовете на благоразумната политика тук се използват за решаване на затруднения в далеч по-богати държави.
За защита на националния интерес, дъжавата може да въведе и нова по-висока ставка за данъка върху дивиднетите, с която да демотивира изтеглянето на капитали.

„Подобна мярка би била напълно в реда на нещата, макар и да изглежда като брутален ход. Все пак клиентите на българските банки са плащали в пъти по-високи лихви, в сравнение с тези на запад и ако има опасност системата тук да заработи за стабилизирането на някоя друга, държавата ще е длъжна да се намеси“, обясни източник от Народното събрание, запознат с проблема.

Директорът на една от големите банки се възмути от подобна теза и я определи като „пълна глупост“ и като страх на някой, че може „язвите“ в банковия сектор най-после да бъдат изрязани. Той изтъкна още, че българските подразделения съставляват много малка част от консолидирания бизнес на групите, които ги притежават и прехвърлянето на капитали не би решило никакви проблеми.

Друг негов аргумент, е че дори теоретично преструктурирането в клонове да се случи, то не би било толкова страшно, защото в момента чуждите банкови групи отговарят за българските си дъщерни дружества само до размера на тяхното дялово участие, докато при разкриването на клон, те отговарят с целия собствен капитал на групата. Отделно, депозитите, направени в клонове на банки от еврозоната, са защитени от европейската система за гарнтиране на влоговете.

Това обаче е едно от притесненията на политиците.
Макар правителството да е поело категоричен курс към еврозоната, на най-високо експертно ниво има притеснения, че скоро може да има сериозни дезинтеграционни процеси и дори риск от разпадане на еврозоната. Първото доказателство затова е, че Германия бави създаването на общоевропейска система за гарантиране на влоговете. Този проблем в момента се решава, с изискването дъщерните банки у нас да бъдат стабилни сами по себе си и да не зависят от подкрепата на „майките си“. За спазването на това изискване в момента отговаря БНБ, но ако банките тук бъдат понижени до клонове, техните собственици повече няма да отговарят пред централната ни банка, а пред ЕЦБ.

Загуба на мотив

Това, което кара банките да поддържат капитал в България, е че отговарят пред българските регулатори, което пък е наследено от изграждането на системата в годините след въвеждането на валутния борд, до влизането на България в ЕС (преди това у нас почти няма чужди банки). По това време финансовите институции не можеха да предлагат свободно продуктите си у нас, особено, ако става дума за набиране на депозити от домакинствата.

След визането на България в ЕС, две финансови институции избраха да изградят модела си именно, поддържайки клонове. Това са френската BNP Pariba и гръцката Alpha Bank, но и двете не постигнаха значим дял в секторите на търговското и потребителското банкиране (има и други, но те предлагат ограничен набор от услуги за млък брой клиенти).

Реално за международните банкови групи излиза по-скъпо да поддържат капитал в дъщерните си банки, ако той е над равнището на средната капиталва адекватност за цялата банков група. Това са средства, които не са на пряко разположение на банките майки, макар да са тяхна собственост. Новостта е, че ако спрат да отговарят пред местен регулатор, мотивът им да поддържат скъп капитал в малки държави по периферията, вместо да го влеят на едно място, може да изчезне.

А сравнение в сайта на ЕЦБ показва, че в България отношението на капитал от първи ред е значително по-високо (19%) в сравнение с това на банките майки. Така например гръцките финансови институции, за които ЕЦБ публикува данни (всички те имат бизнес в България) е около 17%. В Италия равнището варира между 8% и 13%.

В стенограмата от 101 страници Бойко Борисов настоява общо цели 15 пъти за оставката на финансовия министър. По няколко пъти иска оставката на правителството, на премиера Орешарски и на председателя на ДАНС Владимир Писанчев. Обвиненията му са, че посочените са бездействали в продължение на седмица, и така са допуснали паниката да се разрасне до масово теглене на влогове от няколко финансови институции. В  стенограмата ясно се посочва, че ако явлението не се тушира, помощ ще поискат няколко банки. Всички имена на финансови институции са заличени.

Интересното е, че в някои от най-бунтовните медии през годините от тази среща при президента, до оповестяването на стенограмата, за тези банки се говори, като за потенциални гнили ябълки. Реалността е, че нито една банка не се разглежда като гнила ябълка, а като жертва. Идеята за банкова ваканция също не се  обсъжда. Единственият, който говори за нея е президентът Росен Плевнелиев и то по-скоро за да заклейми идеята. Добре е да се държи сметка, че това се случва в неделя следобед, след като са проведени две срещи с банковата общност и банковата ваканция отдавна е отхвърлена.

Тези два факта напълно лишават стенограмата от някаква изследователска стойност и потенциал да посочи, които са били спасени нечестно под благовидния предлог, че така се пази стабилността. Липсва и стойностна подплата, сочеща кой е некомпетентният тъпанар със слаби нерви, предложил банкова ваканция. Единственото видимо, което трябва да се подчертае дебело, е лакомията за власт на Бойко Борисов. Та може би и стенограмата би имала стойност за някой прсихиатър. Веднъж избистрени тези факти, може да се обърне внимание на тихият труд, който бе свършен за да може в понеделник 30 юни банките да отворят.

Тук историята се пренася в Лондон, Париж и Виена. Между 23 и 26 юни финансовият министър Петър Чобанов и подуправителят на БНБ Калин Христов са на роудшоу и промотират новата емисия държавни облигации пред международните капиталови пазари. Постигат най-ниската доходност за всички времена, измерена като спред над приеманите за безрискови германски облигации. В четвъртък вечерта на 26 юни те трябва да се приберат в България. Самолетът се поврежда и каца принудително секунди след като отлепя от земята. Следващите часове Чобанов  и Христов прекарват на летището чакайки следващ полет до София, а телефоните на министъра започват да прегряват. Обажданията са отправяни от представители на други държавни институции, които говорят за масово теглене на средства от няколко банки. От няколко медии питат вярно ли е, че банка няма да отвори на следващия ден.

В крайна сметка Чобанов и Христов излитат в един след полунощ (местно време) от Австрия и кацат в София в 4:30 сутринта. Христов веднага отива в БНБ, а Чобанов във Държавната агенция „Национална сигурност“. Освен ръководството на ДАНС, там са още вътрешният министър и главният прокурор. На тази среща е установено, че банките не се клатят заради някакви фундаментални проблеми, касаещи финансовите им операции, а заради насаждана отвън психоза. Или с други думи – търси се решение не на икономически, а на криминален проблем, защото финансовата стабилност е елемент от националната сигурност и атаките срещу нея са атаки срещу държавата.

Направленията, по които се работи са две – да се успокои обществото и да се окаже ликвидна подкрепа на нападнатите финансови институции. Тъй като криенето на пари в дюшеци и буркани е отживелица, хората почти моментално внасят парите, които са изтеглили от атакуваните банки, в други финансови институции, които имат силни банки майки в еврозоната и които са си създали репутацията, че бидейки част от голямо транснационално семейство, не могат да се разклатят от трусове в България.

Точно защото парите, които излизат от едни банки влизат в други, правителството и БНБ събират директорите  на всички банки в България и им предлагат да изкупят държавни облигации, с които  да се финансира инструмент за ликвидна подкрепа, с  който да се осигури ресурс на засегнатите институции. В ролята на посредник влиза Министерство  на финансите, което издавайки ДЦК секюритизира операцията и дава гаранция на банките, които финансират инструмента, че ще си получат парите обратно и то с печалба.

Успоредно с това експертите на финансовото министерство работят по документацията, с която ще се поиска разрешение от Европейската комисия да бъде подкрепена банковата система и да няма обвинения в оказването на непозволена държавна помощ. За това отговаря заместник-министърът на финансите по това време Людмила Елкова, която е един от най-подготвените експерти в областта  на държавните помощи. Освен разговорите, които тя води на всеки кръгъл час, за да може да отговори на техническите въпроси, на политическо ниво над нея правителството също преговаря с Европейската комисия.

След като вече е постигнато съгласие с банките да изкупят специалната емисия Държавни ценни книжа, Европейската комисия одобрява инструмента за ликвидна подкрепа. В ранното утро на понеделник 30 юни камиони с ликвидност тръгват към онези банкови клонове, където е преценено, че трябва да се осигури ликвидност. Тегленията в понеделник са по-слаби, някои хора дори започват да връщат парите  си в атакуваните банки и на кризата е сложен край. Междувременно Бойко Борисов си е получил подаръчето и има съгласие за предсрочни избори през есента.

Целият тих, но къртовски труд бива забелязан от малцина. Днес, три години след труса на банковата система има една стенограма, от която става ясно, че цялата работа е свършена някъде другаде. На четвъртия ден след публикуването на стенограмата нито  една водеща медия не показва да се  интересува как е бил разрешен един от най-големите проблеми на съвременната ни стопанска история. Което е още по-страшно – точно най-уважаваните водещи на сутрешни блокове продължават да живеят в интелектуалните си черупки и да не осъзнават, че фалитът макар и ужасно нещо, може да бъде решение.

След като парите на държавните фирми му станаха недостатъчни, Цветан Василев започна  да привлича и депозити от домакинствата. Купонът свърши, когато Калин Христов стана служебен министър на финансите в правителството на Марин Райков. С наредбите държавните фирми се задължиха да не залагат всичките си пари в една банка. Въведен бе лимит за максималната експозиция в една банка и задължение компаниите да избират обслужващите ги банки на конкурсни начала.

Цветан Василев е управлявал банката си лошо и тя трябваше да бъде фалирана

Дошлото сед това правителство на Пламен Орешарски не отмени наредбата, а започна да следи дали тя се спазва. В резултат КТБ допълнително повиши лихвите по депозитите на домакинствата, за да компенсира изтичането на държавния ресурс със този неподозиращите хора.

КТБ обаче отдавна бе ограбена, се казва в доклада на „Аликс пъртнърс“. Нещо повече, документът  посочва кога е била ограбене банката – между 2009 и 2013 година, когато на власт беше ГЕРБ и първото правителство на Бойко Борисов. Същият този Борисов, който през 2011 година в едно интервю за 24 часа заяви, че парите на държавните фирми стоят в КТБ, за да не фалирала, защото ако фалирала, щяла да повлече цялата система.

От дистанцията на днешния ден такива думи от министър-председателя подсказват три възможни хипотези:

1 Цветан Василев е станал толкова голям, че Борисов не смее да му посегне от страх за системата
2 Борисов е съучастник на Цветан Василев
3 Управление „Банков надзор на БНБ, ДАНС и МВР, разполагайки с целия ресурс на държавата, не успяват да забележат кражбите в тази банка.

КТБ е източвана при цялото управление на първия кабинет „Борисов“

Това също препраща към интересна реплика  от стенограмата. Когато Борисов за пореден път говори за жертвоприношения и виновници премиерът Орешарски предупреждава, че ще започне да говори по адрес  на БНБ и работата на банковия надзор. Думите му веднага бяха интерпретирани като дошли от виновник, който заплашва, че ще разкрие и чужда вина. Но не е ли възможно и нещо друго. Например Орешарски да си е гледал работата. Да е позволил на службите също да си свършат работата и случилото се да е резултат от това, че държавата най-после  си е влязла във функциите, а един залязващ олигарх е опитал да повлече със себе си цялата банкова система.

Все пак, подуправителят на БНБ Цветан Гунев беше  обвинен от прокуратурата, именно при управлението на Пламен Орешарски, а до това не би се стигнало, ако службите не бяха събрали информация срещу него и не се чувстваха свободни за да я предадат на обвинението.

Ако случайно се стигне до разсекретяване на втората стенограма при президента Плевнелиев (от срещата на 14 юли) може би ще разберем кой е бил против приемането на специален закон за спасяването на КТБ. Това щеше да стане с разделянето й на добра и лоша банка, в които да попаднат съответно обезпечените и необезпечените вземания. Това обаче би означавало държавата, тоест правителството през бюджета и с парите на данъкоплатците да гарантира абсолютно всички вложения в КТБ, а не само тези до 100 000 евро. Дали обаче гумените глави в сутрешните блокове ще проумеят това, или ще продължат да си играят на анкетна комисия, която изяснява можело ли  е КТБ да бъде спасена. Да, можеше. Но бихте ли приели да платите част от сметката, уважаеми водещи на сутрешни блокове?

Две необходими уточнения

Отрицателният капитал би бил налице, ако нещата се развият по хипотетичните сценарии на БНБ, които в някои свои части са нереалистично лоши. Например, в основата на методологията е залегнал модела на т. нар. „статичен баланс“. Това най-общо казано означава ръководството на банка да стои вцепенено и да наблюдава как в продължение на три години кредитите, които тя е отпуснала, не се връщат и да не прави нищо за да смекчи негативите. Стандартни мерки като продажба или отписване на активи, искането на допълнителни обезпечения по вече отпуснати заеми не се взимат. Не се взима предвид и възможността за отпускане на нови заеми по нови по-добри процедури за оценка, които да носят печалба.

Второто уточнение е, че още на ниво преглед на активи БНБ приема 79% от корпоративните кредити за лоши.  Тоест компании, които към момента си функционират без видими проблеми, изведнъж се приемат за фалирали, спрели са да обслужват дълговете си и се е наложило банките да усвояват активите, които са заложени като обезпечение. След това върху този тип тежи икономическата криза, която води до поевтиняване на недвижимите имоти, които (в повечето случаи) са най-доброто обезпечение след държавните и корпоративни облигации с най-висок рейтинг.

Когато човек научи за тези условия, ще си даде сметка, че става дума за интелектуално упражнение, което няма пряка количествена връзка с реалните финансови резултати на банките. И въпреки, че изглеждат като абстрактно усилие, стрес тестовете се правят в цялата еврозона за да се провери устойчивостта на банките и за да се поддържа доверието  на потребителите.

Кои медии информираха публиката

Цялата тази информация остана някак си недоизказана. Българската аудитория продължи да се третира като безпросветно манипулируемо население, което вярва на всичко ако „го  пише във вестниците“, или „го казаха по телевизията“. А вестниците и телевизиите в по-голямата си част решиха да спестят дългите обяснения за това какво представлява стрес тестът и в крайна сметка премълчаха и имената на институциите, които „го издържаха“ по ангажиращите собствени мнения на конкретните медии, но с най-слаб резултат в сравнителен план с останалите финансови институции.

Това са Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. Според базовия сценарий на Българска народна банка, който е реалистичното допускане за развитие на икономиката и спрямо който протичат процесите от началото на годината, в края на 2018 година ПИБ би имала капитал от първи ред (СЕТ1) в отношение 9.9% към рисково претеглените си активи. Това е добре, при положение, че регулаторно изискваният минимум е от 8%. При реализация на негативния сценарий обаче банката би имала отрицателен капитал с отношение -6.9%. В случая на Инвестбанк дори и при базовия сценарий при условие за статичност и безучастност на мениджмънта, институцията би имала отрицателен капитал в отношение -1.6% спрямо рисковите си активи, а при реалистичния приложен сценарий то би било -7.7%.

В пълнота тази новина беше съобщена от „Капитал“, „Икономист“, Економикс.бг“. Останалите медии предпочетоха да се ограничат между трите алтернативи – да кажат, че от две банки е поискано да увеличат капитала си, да кажат кои две конкретни банки трябва да увеличат капитала си, или да пуснат под формата на статия прессъобщение, в което се казва, че банките лесно ще изпълнят предписанията на БНБ в комбинация с информация колко хубаво се развиват институциите напоследък.

В първата категория попада националният частен телевизионен канал BTV. Тези с кураж да кажат все пак кои банки трябва да вдигнат капитала си бяха „Дарик“ и сайта мъни.бг. Прессъобщения на едната или двете банки с предписания за увеличение на капитала препубликуваха „Монитор“ и списание „Икономика“. В основните си дописки обаче те не споменават имената на конкретните институции, след като цитират изявлението на БНБ, че някои трябва да вдигнат капитала си.

Труд пък написаха статия, че ПИБ лесно ще изпълни изискванията на централната банка, без да кажат какви са те и защо се налагат. В синхрон с 24 Часа двете медии решиха да респектират хората, които смятат за простолюдие, като им обърнат внимание, че са били разгледани над 34 кредитни досиета, че в упражнението са били въвлечени над 900 души, споменават важни имена като „Делойт“. „Голяма работа“ ще възкликне някоя бабичка, като прочете новината. Голяма, но какво от това, като целият този човешки ресурс и предполагаемата надеждност на откритото от него се спестява на хората.

От изброените по-горе казуси най-интересен е случаят с Нели Тодорова от BTV. Тя един от най-добрите и опитни телевизионни журналисти с ресор икономика и финанси. Затова пропускането  на информацията за конкретните две банки, на които е препоръчано увеличаване на капитала в централния репортаж на телевизията може да се разтълкува по два начина. Или Нели се е самоцензурирала, притеснена да не причини неприятности с репортажа си, или ръководството на медията й е решило да спести имената на институциите по фирмени причини.
Първото би  могло да се  разбере, макар и не всеки да е съгласен.

Все пак измерител дали едно общество е зряло и развито е начинът, по който възприема и обработва информацията, която му се подава. В еврозоната имената на банките с капиталова нужда не бяха спестени. Нещо повече – беше казано, че дори и някои институции да показват капитал над регулаторния минимум, той е по-нисък от очакванията на пазарните  анализатори. В тези общества банките получават оценка на дневна база чрез борсовите котировки на акциите им и ако една медия си позволи да спести имената им, или каже само, че се развиват много добре, а на следващия ден дяловете им поевтинеят, хората ще се запитат какво им е говорил журналист Х няколко часа по-рано.

Специална ли е България, че тук мълчанието да бъде оправдано

За да се обясни предпазливостта на медиите при оповестяването на надзорната информация на БНБ трябва да имаме предвид няколко исторически предпоставки за сегашното поведение. В средата на 90-те имаше банкова криза, при която лошите практики и откровените престъпления в банките костваха спестяванията на стотици хиляди българи. Последното по някаква причина доведе до разбирането сред отговорните журналисти, че банките са аспект на националната сигурност и не трябва да бъдат клатени самоцелно. Дори медиите, които имат навик да рекетират една или друга фирма за реклама, внимават, когато пишат против финансови институции.

Отговорността на журналистите, комбинирана със зависимостта  на изданията от рекламите на банките роди уродливото мълчание, което позволи на  пирамидата корпоративна търговска банка да се разраства десетилетие и половина преди логично  да дойде и нейният срив. Може би за да компенсират срама от премълчаваното на очевидните нередности в седмицата, след като банката беше поставена под специален надзор, медиите започнаха да интервюират псевдоспециалисти и обикновени шушумиги от всякакъв  ранг. Радиоводещи с напомпани и изкривени джуки, фармацевтични олигарси и експерти от неправителствения сектор със специално предназначение уплътняваха времето на сутрешните блокове.

Телевизионни и радио водещи с неясен интелект кимаха умно пред гостите си, неспособни да извадят контратези на думите им. В крайна сметка хората започнаха отново да теглят парите си от банките, да ги обръщат в евро и да ги влагат в трезорните кутии на същите банки, но вече  плащаха наем за охрана на парите си, вместо да получават лихви за влоговете си. Върхът  дойде в четвъртъка преди Първа инвестиционна банка да се принуди да затвори. Гениалният изкуствовед и депутат от БСП Антон Кутев също се включи в хора  на псевдоспециалистите и на следващия ден петък – не  само Първа инвестиционна банка, но и системата като цяло беше изложена на риск.

Трусът бе овладян, но журналистите  отново заживяха със страха от отговорността, която носят, говорейки за банките, и махалото  отново се върна  в първата си крайност.

Още шум в посланията

Хаосът се  задълбочи и от публикациите на отделни сайтове, които периодично публикуват изтекли документи от БНБ, уличаващи една, или друга институция в прилагането на недобри практики. Медии близки до фараона Цветан Василев постоянно се самовъзбуждат да критикуват държавата затова, че не е спасила КТБ, но е оказала ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка. На тези обвинения, във почти всяко от които има някакъв процент истина, макар и минимален да е той, или фактологията да е остаряла, институциите вече втора година не намират адекватен начин да отговорят. Обвиненията се превръщат в конвенционално познание, поръчковите медии ги използват за да създават внушения и да ръсят откровени лъжи. Една от последните такива манипулации е псевдоразследването на „Господари на ефира“ срещу Българска банка за развитие.

В предишна статия беше обяснено колко много са фактологическите неистини в материала на русата репортерка, но  това беше само фрагмент. Както държавната Банка за развитие, така и Първа инвестиционна банка биват нападани за това, че са отпуснали кредити на фирми, за които се смята, че са свързани с Делян Пеевски. Фокусирането само върху две банки и техни конкретните експозиции обаче отклонява вниманието от други въпроси.

Има ли лоши практики в други банки. Като например кредити, за които не се искат адекватни обезпечения, кредити, за чието отпускане банковите директори си искат „ресто“ (подкуп в определен процент от заема). Има ли медии, чиито издатели имат проблеми да си обслужват заемите и затова натискат банките с негативни публикации? Всички тези въпроси остават без отговор, но този път не е виновен Делян Пеевски с корпулентната си фигура, защото други насочват прожекторите единствено към него.

Звучи ли сложно и объркващо? Точно такова е положението. И най-жалкото е, че медийната среда  все още не предлага достатъчно противопоставяне на тезите в медиите. Има медии, които силно мразят Делян Пеевски и такива, които го подкрепят. Дори и тези, които обръщат внимание  на по-широк кръг от нередности, по правило си затварят очите, когато техният  издател извърши някое безобразие. И въпреки, че има лагери, голяма част от истината остава неосветена. Може би причината за това е зависимостта от рекламните бюджети на банките. Поне този път видяхме, кои медии не смеят, или не желаят да казват цялата истина.

Но преди да ги обвиним, нека се замислим кога за последен път дадохме пари за медийно съдържание. Кога си купихме вестник, или списание с цена повече от лев и кога сме държали сметка на редакцията за качеството на статиите, които ни поднася. Кога се регистрирахме в сайт, който осигурява платено съдържание, или кога наредихме превод към сайт, който набира дарения от читатели, за да продължи да работи за тях. Когато не плащаме за нечий продукт, то за производството му плаща някой друг и продуктът само привидно отговаря на нашите потребности.

Медии, които публикуват корпоративни прессъобщения като информационни дописки са виновни, защото са се продали на рекламодателя си. Но имали ли са друг избор освен да приемат, че са гурбетчии, маскирани като журналисти, търсещи на кого да се подложат? Карма – не даваме пари за качествено съдържание, получаваме смляна корпоративна пропаганда.

ПС
Репортажите на БНТ и Нова Телевизия не бяха открити в интернет сайтовете на медиите. Или поне не с лекота, с която бяха открити тези на цитираните медии.

От съмнения за прекомерни кредити и инвестиции в свързани предприятия, до недостатъчни капиталова база и за капак – Българска народна банка и Комисията за финансов надзор ще бъдат изправени пред риска да проверят здравето на поднадзорните си в една и съща година. Задача, колкото важна за бъдещето, толкова и трудна за изпълнение, предвид на непредвидимостта на резултатите и мащаба на дефицитите, които могат да бъдат открити.

За безпрецедентния характер на доклада говори и фактът, че за първи път се споменава за риск от провал на конкретни пенсионни фондове след 2020 година, което би означавало хора да не получават втора пенсия, съответстваща на осигурителните права, с които разполагат. В още повече дълбочина, такова развитие би предполагало необходимост от държавна намеса и натиск върху публичните финанси от типа, който бе усетен през 2014 година при фалита на Корпоративна търговска банка.

Фокус към пенсионните фондове

„Ако допуснатите рискове се реализират, в бъдещето може да се наблюдава сериозно отражение върху пиблучните финанси“, е мнението на експертите в Европейската комисия.

В анализа си те посочват, че индустрията на българските пенсионни фондове е относително млада и значителни плащания към осигурените още не са започнали. Първата „кохорта“ от пенсионери, които да разчитат на фондовете, ще навърши нужната възраст през 2020 година, а хората, които са се осигурявали във фондове през целия си професионален живот, ще достигнат пенсионна възраст през 20140 година. Въпреки това, въпросите, свързани с оценката на инвестициите и нетните активи може да доведат до ситуация, в която различни фондове ще плащат различни суми на пенсионери, които са заделяли същите вноски, но в други фондове.

Въпреки, че на теория рискът от лошо представяне на фондовете се поема изцяло от осигурените лица, ситуация с влошено представяне на фондовете може да притисне държавния бюджет. Такъв риск може да се реализра по два начина. В първия случай държавата би признала, че има разминаване между оценката на активите в конкретни фондове и тяхната възможност да изплащат пенсии, поради което ще доплаща разликата между пенсионните права на конкретните осигурени и това, което фондът им превежда. В другия случай фондът просто може да бъде обявен за неработещ и при липсата на средства държавата би осигурявала различни социални трансфери, необвързани с осигурителните права на неговите клиенти.

Анализът на комисията показва също, че пенсионните фондове се делят на две групи – първата инвестира в ценни книжа на българския капиталов пазар, които носят по-висока доходност, но са подложени на по-голям риск и ниска ликвидност. Другата група фондове пък влага набраните средства в ценни книжа, търгувани на международни борси. Те носят по-малък доход, но колебанията в пазарните им оценки са значително по-ниски, а възможността безпроблемно да осребряват инвестициите си е по-сериозна.

Като стъпка в положителна посока се оценява признанието на комисията за финансов надзор, че сегашните определения за свързани лица, разписани в законодателството, са остарели и не отразяват новите форми, при които зависимости и свързаности могат да се проявят. Затова експертите очакват допълнителни промени в регулациите на пенсионната индустрия, като успоредно с това предстои да се извърши и преглед на качеството на активите, по подобие на този в банковата система.

Въпреки изявените намерения от страна на Комисията за финансов надзор чуждестранните анализатори говорят с условност за качеството на прегледа на активите и посочват, че единствено провеждането му в съответствие с най-високите международни стандарти може да осигури добра база за оценка на проблемите и осигуряване не дългосрочна стабилност.

Застрахователният пазар

Българската застрахователна индустрия расте скоростно и може да бъде сериозен източник на риск за финансовия сектор, тъй като застрахователният бранш остава сравнително недоразвит на фона на други страни от Европейския съюз. В България например активите му възлизат на 3.1 милиарда евро, или 7% от брутния вътрешен продукт, докато брутният приход от премии е бил под два процента от БВП.
В края на октомври 2015 в България оперират 38 компании, предлагащи общо застраховане, като от тях само осем са собственост на чуждестранни компании. При животозастраховането пък има 18 компании, от които три са клонове на чуждестранни групи.

Въпреки големия брой пазарни играчи обаче, пет компании държат половината от пазара на общото застраховане. Значителният брой малки дружества пък вещае риск по отношение на изпълнението на капиталовите изисквания. Като пример за рисковия профил на бранша докладът посочва, че рентабилността в някои сегменти на застрахователния сектор е ниска, което подсказва, че компаниите предлагат застрахователните си продукти на цени по-ниски от реалистичните, с което поемат риск от загуби и декапитализация. Най-сериозно проявление на проблема пък се наблюдава при автомобилното застраховане.

 Рано е за успокоение при банките

Общественото доверие в банковата система изглежда възстановено, успоредно с подобряването на рентабилността и ликвидността в сектора, признават докладът на ЕК. Въпреки това обаче, в него се посочва, че някои присъщи на системата рискове като кредитирането на свързани компании продължава да е значително предизвикателство за стабилността на сектора.

Под повърхността на оптимистичните данни, които виждаме на макро ниво обаче комисията обръща внимание на големите разминавания в развитието на отделните банки. Като пример се дава фактът, че седем от общо 28-те банки отчитат загуба през миналата година. Девет от институциите, приключили годината на печалба пък отчитат възвращаемост на активите двойно по-ниска от средната за банковата система. Като цяло банковият сектор изглежда една крачка по-напред в сравнение с пенсионните фондове и застрахователите, защото Централната банка вече започна да подобрява надзорните си процедури и това вече е оценено от клиентите.

От една страна като положително за момента явление се разглежда увеличението на ликвидните активи – от 29.9% в края на 2014 година до 36.7% в края на миналата година. Това обаче върви с тревожната тенденция на забавено кредитиране за бизнеса.От доклада ясно се вижда, че ЕК приема като проблем свиването на корпоративното и разглежда явлението като причина за забавения икономически растеж.

ЕК също признава, че предстоящите стрес тестове системата са допълнителен фактор, въздържащ растеж на кредитирането и очакват въвеждането на отрицателни лихви по свръх резервите на търговските банки да не промени нещата. Също, както прогнозира Българска народна банка, ЕК очаква през тази година редица банки да сменят собствеността си. Вероятните сценарии според комисията са големите търговски банки да придобият по-малки институции, както и гръцките централи да се разделят със свои дъщерни институции в региона, включително и България. Представител на банковия сектор, пожелал анонимност, прогнозира пред „Икономист“, че очаква в края на 2016 година на пазара да са останали 10 банки по-малко в сравнение със сега и причината ще бъде, че те са погълнати, а не затворени.

Преведено на разбираем език, това казва, че България трябва да внимава с дяла на публичния дълг, притежаван от чуждестранни лица, и евентуалния натиск , който би оказало неговото  изплащане.

Въпросителната в случая е защо европейските експерти пропускат, че България се намира във валутен борд и фиксираният валутен курс предпазва държавата като длъжник, както и нейните кредитори точно от валутно-курсови колебания.

Причините може да са две

Ако евроекспертите са пропуснали факта, че България е във валутен борд, или ако допускат, че въпреки издигането му до ранг на догма от политическата класа, той си остава режим, зависим от икономическите закони, пазарните сантименти и публичните политики.

Връзката в случая е, че фискалният резерв едновременно е компонент на валутните резерви, които гарантират стабилността на валутния борд и източник на средства за обслужване на падежиращите държавни дългове (вижте карето и инфографиката). Това означава, че разумното поведение на правителството е да не допуска рязки спадове в резерва, а такива възникват когато се концентрират значителни плащания по дълга, и когато се реализират бюджетни дефицити.

Докато международните пазари са положително настроени към български дълг, проблеми не би трябвало да има, защото държавата лесно може да запълни евентуална необходимост с привличането на нови заеми. Затягане на пазарните условия обаче може да затрудни държавата, а такова се допуска за 2016 година

Между другото, точно затова през 2012 година БНБ се противопостави публично на финансовия министър Симеон Дянков и призова падежиращите през 2013 година облигации да се рефинансират с нов дълг, вместо плащането им да стане със средства от фискалния резерв.

Още предупреждения от Брюксел

Според доклада България може да достигне равнище на публичния дълг от 42% спрямо брутния вътрешен продукт през 2026 година, което отразява очакванията на комисията, това и следващите правителства да изоставят целта за балансирани бюджети и постоянно да водят политика на дефицити. Последното е лесно да се прогнозира, с оглед на все по-големите социални разходи, включващи както изплащането на пенсии, така и помощи за безработица. Според Брюксел, освен силно зависимата от субсидии пенсионна система, източник на натиск за България ще бъде и здравеопазването, в което разходите постоянно ще се увеличават заради застаряването на населението.

Има ли поле за действие

Подобен сигнал може да се окаже добре дошъл за финансовото министерство, което изглежда си дава сметка за последствията от водената политика на бюджетни дефицити в последните осем години. За момента обаче ведомството, ръководено от Владислав Горанов, предпочита вербално да предупреждава за рисковете, които носи задлъжняването на България, вместо да тропне по масата и да изиска смели мерки за балансиране на бюджета. Такива може да са както съкращения на разходите, така и повишаване на данъчната тежест, или изсветляване на сивата икономика.

Затова и коментатори допуснаха възможността това послание от Европейската комисия да е било умишлено допуснато от българската страна, тъй като има практика подобни доклади да се съгласуват преди публикуване, както има и случаи българските експерти да убедят колегите си в Брюксел, че едно, или друго твърдение е невярно. На този фон, прокрадването на стряскащия коментар може да се тълкува, или като недоглеждане от страна на Министерство на финансите, или като умишлено затваряне на очите, с цел да подложи на обществен натиск премиера и останалите министри, в чиито ресор е да харчат публични ресурси.

Либертарианец по убеждения, който може да оправдае спасяване на банки, но се опъва, когато става дума за дефицит на държавност – тоест предпочита сектори на публичното управление да се сгромолясват, но няма да отвори дума за изпразване на джобовете на олигархията и вдигане на държавното преразпределение.

Ако към това прибавим, че помагаше за изготвянето на икономическата програма на ГЕРБ през есента на 2008-ма и началото на 2009-а година, трудно ще можем да си представим друг, който да „заслужава“ повече подуправителската позиция в централната банка.
Експертните критики към него са, че дори в ограниченията на действащото законодателство, управлението на валутните резерви би могло да носи по-висока доходност, от постиганата през последните години.

Какво означава това ли – ако дилърите на БНБ са купили преди кризата държавни облигации, считани за първокласни, но след това държавата е изпаднала в тежка криза – например Ирландия, сривът на облигациите се отразява в преоценката им по пазарна стойност и по-ниска доходност за конкретния период. Ако обаче дилърите решат да запазят книжата до падеж, защото държавата ще получи помощ от МВФ и ще ги изплати напълно, то моментната преоценка надолу не трябва да плаши никого.

Не така обаче стои въпросът със златните резерви и портфейлите от валути, където волатилността се дължи на съвсем различни фактори и изисква съвсем различен подход. Правилно, или грешно се управляват валутните резерви, приказките са повече в частни разговори, но публично не се е чула нито една критика и затова Калин Христов поне на пръв поглед се приема за „надежден“.

След него идва Димитър Костов – бивш министър на финансите от кабинета на Жан Виденов и след това два мандата като подуправител, ръководещ управление „Банково“. Димитър Костов може да е всичко друго, но не и некомпетентен. Експертизата му е толкова висока, че малцина са другите българи с подобна съвкупност от компетентности.

Публично му се приписва грях, че е човек на социалистите, но това е толкова малоумно като аргумент, че днес за него се хващат само врякащи и безмозъчни демократи от калибъра на Мартин Димитров. Ето защо – банки в България се източваха от началото на 90-те и този проблем се признава във всеки отчетен документ. Костов не причин за банковите фалити, той само ги инкасира.

По-интересно обаче е защо социалистите, които преди подкрепяха Костов, днес вече не стояха редом до него. Едно от възможните обяснения може да бъде, че Димитър Костов ще кара новия си мандат заради застъпничеството на самия управител – Димитър Радев.

Ползвайки се с личната фаворизация на своя началник, Костов (може би) ще дължи отчет само на управителя и ще е далеч по-свободен да отказва услуги на другарите.

Такава теория безспорно е конспиративна, но не е напълно за изключване, защото в парламентарните среди се спрегна името на нов червен банкер, любимец на крилото около Сергей Станишев. Става дума за инвестиционен банкер с изобретателен ум, който обаче е бил отхвърлен от най-високото възможно ниво, заради склонността си да създава схеми.

Изолирането на този банкер от подуправителска позиция е вбесило социалистите, които се стараят да станат трета партия в оформящата се коалиция ГЕРБ – ДПС, но показването на негативни емоции и най-пагубната реакция, която червените могат да предприемат.

Оставяйки настрана клюките, Димитър Костов ще заеме най-, ама най-отговорния пост в централната банка, предвид на нещата които предстоят да се случат и сега действащото законодателство.

Ръководеното от него Управление „Банков надзор“ ще определя как да се провеждат стрес тестовете на търговските банки, и кои от тях ще се рекапитализират, преструктурират, или в краен случай обявят във фалит.

За тази задача се иска човек с компетентност, здрави нерви и упоритост и Костов притежава поне първото от трите нужни качества. Недостатък може да е склонността му да прави политика и компромиси.

Главният юрист

Последен по ред, но не и по-важност е Нина Стоянова, която досега бе главен юрисконсулт на централната банка, а вече ще ръководи Управление „Банково“. Женицата не бе известна на широката общественост и поради това срещу нея няма натрупано недоволство. Нека обаче да не се залъгваме – като главен юрисконсулт, Стоянова е била ръководител на екипа, който тълкува банковото законодателство и праща указания, както до търговските банки, така и до другите управления на Българска народна банка.

Засега не е изяснено как се свързва нейния и на подчинените й труд с провала на управление „Банков надзор“ и допускането на скандалните цесии между големи длъжници и вложители в КТБ.

Новият й пост обаче е много важен, защото Управление „Банково“ може да се окаже водещо при изготвянето на евентуални планове за преструктуриране на търговските банки, а с това върви и риска от конфронтация с недоволните акционери.

Със сигурност за тримата важи една обща характеристика – те са „вътрешни съвременници“ на аферата КТБ. Казвам вътрешни, защото цялото ни общество е съвременник на аферата, но те са работили във централната банка по времето, когато Цветан Василев е изпускал от парите, с които държавните фирми са надували балона му КТБ. Като такива те не носят директна вина, но такава не носи и управителят Иван Искров.

Или казано с други думи – новите подуправители имат компетентността, но не е сигурно дали имат смелост и съвест да си изпълняват задълженията. А Димитър Радев ще провери дали в централната банка е добре да се разчита на стари кадри в контраст на поговорката за новите бардаци.

Управителят на Българска народна банка Иван Искров получавал 45 000 лева заплата, обяви в парламента народният представител Велизар Енчев. Думите му се разпространиха вирусообразно и почти изместиха иначе заприличващата на сапунка, тема за съдебната реформа.
В дискусията, която последва, се чуха много глупости и спекулации, но изпъкнаха няколко важни въпроса, чието систематично разглеждане ще позволи да се формира и по-информирано мнение по въпроса.

Те са:
– Колко получават високопоставените лица в централната банка?
– Заслужени ли са такива равнища на възнаграждение?
– Имат ли право хората да знаят какви са тези възнаграждения?

Отговорът на първия въпрос се намира в чл. 23, алинея трета от закона за БНБ, който казва че:

Заплатите на Управителния съвет пък са осреднена стойност между заплатите на аналогичните длъжности в трите най-големи банки в страната. В момента това са Булбанк, ДСК и Първа инвестиционна банка.

Възнагражденията са такива, защото се предполага че начело на централната банка стоят хора, които са изключително „високи топки“ и само възнаграждение от този сорт, може да ги мотивира да го заемат. В противен случай може да се ориентират към някоя от частните банки, или чужбина. Това важи с пълна сила за новият управител Димитър Радев, който напусна длъжността си в международния валутен фонд, а тя върви с пенсионен план и практически никакви главоболия.

Провалът (който си е чист отказ) на Българска народна банка да предотврати източването на Корпоративна търговска банка обаче показа, че само високото възнаграждение не е достатъчно да се осигури стабилност в банките и системата. Искат се твърдост, почтеност и смелост – все специфики, произтичащи от държавата, в която се намираме, и които поставят допълнителни високи стандарти за високите постове, чието възнаграждение дискутираме. Може би трябва да има и санкциониращи механизми в допълнение към мотивиращите, но никой не може да отрече, че високите заплати са част от пакета за мотивиране на гуверньорите.

Федералният резерв на САЩ, на Bank of England и Европейската централна банка провеждат парична политика, създават и прилагат регулации и осигуряват онази възможност за извисеност на един икономически и банков ум, която Българска народна банка не предлага.

Фиксираният валутен курс не позволява монетарна политика. Заради провала на БНБ с паричната политика, който се изроди в криминално рефинансиране на фалиращи банки през 90-те, БНБ беше лишена от мандата за провеждане на парична политика.

Днес банковият надзор е кастриран от олигархията и всички виждат решението не в изграждането на надзорен капацитет, но в преструктурирането му. В новия си вид, като част от европейския банков механизъм надзорът ще е нещо като РПУ, което е подчинено на европейската банкова полиция. Дори и тогава, ще са нужни високи възнаграждения. Иначе експертите просто ще отидат в търговските банки.

Или казано с други думи, след преструктурирането си централната банка отново ще трябва да се управлява от хора с високи възнаграждения. Защото трудът им ще трябва да е високо квалифициран, но в същото време липсата на автономия и свобода на действие ще ограничат сериозно всяко интелектуално предизвикателство, с което един служител или гуверньор на централната банка може да се гордее и да осребри след напускането си. На запад това става под формата на мемоари, или скъпо платени лекторски часове. А точно тези ползи от репутацията, мотивират хората да заемат високопоставени, но относително ниско платени публични постове в западния свят.

Накрая, въпросът дали обществото трябва да знае какви са възнагражденията. Отговорът е категорично – да. За 25 години след краха на комунизма Българската народна банка се провали два пъти. И въпреки това твърди, че е държавната институция с най-голяма концентрация на сиво вещество. Дори и да е така, тезата, че каквото става в БНБ трябва да си остане в БНБ, поне към момента се показва вредна.

Независимостта на централната банка не е повод тя да става организация от типа cosa nostra и публичността на възнагражденията, както и контрола за това какъв резултат се създава в замяна на тези възнаграждения, са само първата стъпка пред истинското преструктуриране на Централната банка.

1 БНБ трябва да се грижи за сигурността на вложителите, но това не трябва да става като се потискат икономически агенти, които нямат отговорност за влошената бизнес среда.

2 БНБ трябва да прави разлика между неволни отклонения от регулациите и умишленото им потъпкване. И когато вижда нарушения да ги преследва, а не да ги покрива. Също така, ако срещу една банка се води следствие, или съдебно производство, да не действа като неин адвокат.

3 БНБ трябва да пази валутния курс, фиксиран към еврото, но по дяволите, време е да се намери начин този мандат на БНБ да се изпълнява, без това да ограничава възможностите за провеждане на фискална антикризисна политика.

4 Да бъде безкомпромисна към банките и цялостната ревизия на кредитните им портфейли, която предстои да се направи, дори ако това означава необходимост от увеличаване на капитала на някои от тях?

5 Да работи усърдно за присъединяването към единния европейски банков надзор?

Ако подобни принципи залегнат при определянето на идеалните кандидати, държавата наистина ще получи шанс за едно по-качествено управление във финансовата сфера.

Какво е менюто

Най-спряган за бъдещ управител е Димитър Радев, бивш заместник министър на финансите от времето на Муравей Радев. Засега неговата кандидатура е спрягана като най-вероятна за одобрение от парламента. Освен Димитър Радев има още няколко човека, които могат с успех да се напаснат към постовете, които ще се овакантят.

Това са сегашният подуправител и ръководител на Управление „Емисионно“ – Калин Христов, предшественикът му – Цветан Манчев, някогашният ръководител на банковия надзор Емилия Миланова (според слухове тя ще бъде подкрепена от Реформаторския блок), Петър Андронов, който е главен изпълнителен директор на СИБанк, но също има опит в банковия надзор.

Възможен претендент е и един инвестиционен експерт, който в момента заема директорски пост в банка, но преди това е имал собствен финансов бутик за корпоративни финанси, посредничество и преструктурирания. Още един българин, също работещ за МВФ – Николай Георгиев също е спряган за управител, макар и с по-малък интензитет.

Кой от тях ще бъде избран, или управляващите ще ни изненадат с някой извън този кръг, ще видим. Към този момент аз се съмнявам дълбоко в намерението на Калин Христов да желае някаква промяна. И ако той се заеме да я направлява, то ще е защото е притиснат да прави това, а не защото изгаря от желание да предостави на Европейските институции прерогативи на Българската народна банка.

Искаме ли наистина статуквото да се промени

Това ще означава европейски орган да казва кога една българска банка трябва да се обяви в несъстоятелност, както и да казва дали една банка трябва да увеличава капитала си. И още, и още власт, която в момента имаме всички основания да подозираме, че осигурява плодородна почва за корупция.

Не по-малко важно е, ако случайно политиците дадат картбланш на някой наистина читав и добронамерен кандидат, той да има и достатъчно лични качества – компетентност, решимост и твърдост. Риск за възвръщенец като Радев ще бъдат манипулациите, на които може да го подложат подчинените му.

Освен за Димитър Радев, това ще важи със същата сила и при евентуално връщане на Илиян Михов. Преподавателят от INSEAD, който има съвместни публикации с Бен Бърнанке и е буквално добре дошъл навсякъде по света с безупречната си репутация, веднъж вече стана жертва на дребните политически страсти в България. В резултат беше хапан от ментора на Калин Христов – Иван Костов, както и от неговите мажоретки.

За това, а и защото в ГЕРБ не гледат с добро око на идеята за Илиян Михов, смятам, че той няма шанс. Но това не променя факта, че България пропуска възможността да ангажира в управлението си висока топка от международна величина. В следващия си текст, ще разкажа по-подробно за прогонването му от Българската политика. За финал споделям един диалог, който показва какви интриги очакват новия управител на БНБ.
С разликата, че всичко ще е по български.

В началото на кризата, през есента на 2008 година, българските банки не бяха изложени на слабостите, които разтърсиха финансовия свят. Те бяха активни в кредитирането на български фирми и домакинства, вместо да придобиват ипотечни облигации и деривати върху тях.

Затова и нашите банки не бяха подложени на шок, който да изисква капитализиране с държавни средства, добил популярност като „национализиране“ (апропо, всеки който смята, че национализацията е прерогатив на комунистите, нека погледне към банковите системи на Великобритания и САЩ).

Рискът за българските банки бе, тъй като са предимно притежавани от чуждестранни банкови групи, да не пострадат заради лошите инвестиции на своите собственици. Например централата на банка „Х“, която е базирана в Западна Европа, да се е нагрухала с токсични активи и да компенсира обезценката им, като изтегли депозитите и краткосрочните заеми, които е отпуснала на дъщерната си банка в България.
Такива апетити е имало, но те са били отклонени по категоричен начин, или поне така разказа Иван Искров по време на една кръгла маса през септември 2009 година.

През есента на 2008 година обаче рискът западните и южни централи да теглят ликвидност от дъщерните си банки в България, се отричаше от БНБ.

И ако трябва да резюмираме – опасенията от подобни действия бяха основателни и потвърдени, но чак когато проблемът отмина.

Въобще, потайността е една от основните характеристики на централната ни банка. И донякъде съм склонен да я разбера (макар да не съм сигурен че такъв подход е оправдан) – все пак сме държава, чието население има ниска финансова култура, минала през сериозна банкова криза в средата на 90-те.

Затова и през 2008 година БНБ и правителството предпочетоха да спасят една от търговските банки, като класифицират информацията до 2016 година.

Дали това е най-добрият начин може да се спори, но е факт, че централната банка си свърши работата към онзи момент и с това получи някакъв кредит на доверие. И тя продължи да управлява специфичните проблеми на банковата ни система дискретно. Проблемите бяха свързани с кредитирането на бизнеси, които са циклични – имоти, строителство и туризъм, и които след началото на кризата се затрудняваха в това да изплащат получените заеми.

Влошаването на кредитните портфейли рядко налагаше банки да повишават капитала си за да не позволят на загубите да засегнат спестяванията на хората, но и това се случваше.

Нередното в случая е, че платежоспособните длъжници не носят отговорност за провала на тези, които не могат да обслужват задълженията си и не са длъжни да ги покриват. Нито пък трябва да плащат за грешните преценки на банките, които освен тях са кредитирали и неплатежоспособни длъжници. Но централната банка предпочете да толерира тази практика, вместо да потърси друго решение, с което да не се мачкат бизнеса и домакинствата.

Но такова решение имаше и минаваше през справедлива преоценка на кредитните портфейли на търговските банки, която да се нанесе във финансовите им резултати, и ако трябва да се рекапитализират. При липсата на възможности евентуална рекапитализация да се направи от банките майки, тя можеше да стане с предпазно споразумение с Международния валутен фонд. По негова линия правителството щеше да има бърз достъп до евтин ресурс, с който евентуално да подкрепя капитала на банки със значително влошени кредитни портфейли. За такова споразумение е работено през пролетта на 2009 година, но от МВФ са поискали да финализират преговорите с новото правителство, ГЕРБ се отказват от него.

Със сигурност програмата на МВФ като подход е имала минуси, но е имала и плюсове, и сигурно в БНБ са имали причина да убедят правителството на Бойко Борисов да откаже програмата на МВФ. Но обществото имаше право да знае и да избере дали да плаща с обедняване и депресирана икономика за стабилността на банковата система, или да поиска преструктуриране на банковия сектор, включително и с държавно участие. Тази алтернатива обаче, въобще не стана предмет на обсъждане в предизборните дебати от 2009 година.

А претоварването на частния сектор бе неделима страна на медала наречен „банкова стабилност“. Всяка от годините след 2009 бе съпътствана от свити държавни инвестиции и разходи, които потискаха икономиката и караха хората да спестяват, вместо да потребяват, или инвестират. В резултат банките се напълниха с ликвиден ресурс, който ползваха за изплащане на задълженията си към своите централи.
Или казано с други думи – синхронизираната политика по потискане на икономиката и здравите кредитополучатели доведе до ребалансиране на банковата система и намаляване на зависимостта й от външни капиталови потоци.

И в това БНБ отбеляза втори успех. За проблеми в банковата система не се говореше, а хората, които смятахме, че официалните отчети на търговските банки са напудрени, се успокоявахме, че поне БНБ знае, къде са проблемите и може да ги решава тихомълком.

Да, ама не

Фалитът на КТБ показа, че централната банка се провали в мисията си на надзорник. И този провал е провал не от 2014 година, а от поне пет години по-рано. И понеже е провал с толкова ранна дата, може да се съмняваме дали банката, на която е оказана помощ през 2008 година, е променила нещо. Също можем да се съмняваме и дали няма други банки с криминални кредитни практики. А нашите съмнения се споделят и от Европейската Комисия и това е показателно за провала на БНБ в рискованата игра да действа тихо и задкулисно, без да дава отчет на обществото.

Затова е добре преди да се избере ново ръководство на БНБ, потенциалните кандидати за управител и подуправители да покажат и някаква концепция как смятат да изпълняват мандатите си по – поддържане на валутния курс и гарантиране на стабилността на банковата система.

В следващите дни ще споделя и някои мисли за конкретните качества, с които трябва да разполага бъдещият мениджмънт на БНБ, както и за някои неписани задължения, които ще трябва да припознаят новите управители и подуправители.