Карма е думата, с която означаваме схващането, че човек получава толкова, колкото дава. Незабавна проява на разбирането за карма видяхме вчера, когато Българска народна банка (БНБ) огласи резултатите от стрес тестовете, които проведе на българските банки. Масовото явление бе информацията от централната банка да се отразява телеграфически, без опит да се тълкува в дълбочина и без на обществото да се представя пълната картина за резултатите от стрес тестовете. Тоест с толкова грижа за обществения интерес, колкото и обществото е готово да плати за тази грижа. Това, което остана скрито, беше оценката на БНБ, че при реализиране на най-лошия сценарий две български банки биха имали отрицателен капитал.
Две необходими уточнения
Когато БНБ не посочи праг за преминаване на стрес теста, всеки е свободен да съди резултатите по свой аршин.
Отрицателният капитал би бил налице, ако нещата се развият по хипотетичните сценарии на БНБ, които в някои свои части са нереалистично лоши. Например, в основата на методологията е залегнал модела на т. нар. „статичен баланс“. Това най-общо казано означава ръководството на банка да стои вцепенено и да наблюдава как в продължение на три години кредитите, които тя е отпуснала, не се връщат и да не прави нищо за да смекчи негативите. Стандартни мерки като продажба или отписване на активи, искането на допълнителни обезпечения по вече отпуснати заеми не се взимат. Не се взима предвид и възможността за отпускане на нови заеми по нови по-добри процедури за оценка, които да носят печалба.
Второто уточнение е, че още на ниво преглед на активи БНБ приема 79% от корпоративните кредити за лоши. Тоест компании, които към момента си функционират без видими проблеми, изведнъж се приемат за фалирали, спрели са да обслужват дълговете си и се е наложило банките да усвояват активите, които са заложени като обезпечение. След това върху този тип тежи икономическата криза, която води до поевтиняване на недвижимите имоти, които (в повечето случаи) са най-доброто обезпечение след държавните и корпоративни облигации с най-висок рейтинг.
Когато човек научи за тези условия, ще си даде сметка, че става дума за интелектуално упражнение, което няма пряка количествена връзка с реалните финансови резултати на банките. И въпреки, че изглеждат като абстрактно усилие, стрес тестовете се правят в цялата еврозона за да се провери устойчивостта на банките и за да се поддържа доверието на потребителите.
Кои медии информираха публиката
Цялата тази информация остана някак си недоизказана. Българската аудитория продължи да се третира като безпросветно манипулируемо население, което вярва на всичко ако „го пише във вестниците“, или „го казаха по телевизията“. А вестниците и телевизиите в по-голямата си част решиха да спестят дългите обяснения за това какво представлява стрес тестът и в крайна сметка премълчаха и имената на институциите, които „го издържаха“ по ангажиращите собствени мнения на конкретните медии, но с най-слаб резултат в сравнителен план с останалите финансови институции.
Истината? Да. Нищо освен истината? Да? Цялата истина? ами…
Това са Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. Според базовия сценарий на Българска народна банка, който е реалистичното допускане за развитие на икономиката и спрямо който протичат процесите от началото на годината, в края на 2018 година ПИБ би имала капитал от първи ред (СЕТ1) в отношение 9.9% към рисково претеглените си активи. Това е добре, при положение, че регулаторно изискваният минимум е от 8%. При реализация на негативния сценарий обаче банката би имала отрицателен капитал с отношение -6.9%. В случая на Инвестбанк дори и при базовия сценарий при условие за статичност и безучастност на мениджмънта, институцията би имала отрицателен капитал в отношение -1.6% спрямо рисковите си активи, а при реалистичния приложен сценарий то би било -7.7%.
В пълнота тази новина беше съобщена от „Капитал“, „Икономист“, Економикс.бг“. Останалите медии предпочетоха да се ограничат между трите алтернативи – да кажат, че от две банки е поискано да увеличат капитала си, да кажат кои две конкретни банки трябва да увеличат капитала си, или да пуснат под формата на статия прессъобщение, в което се казва, че банките лесно ще изпълнят предписанията на БНБ в комбинация с информация колко хубаво се развиват институциите напоследък.
В първата категория попада националният частен телевизионен канал BTV. Тези с кураж да кажат все пак кои банки трябва да вдигнат капитала си бяха „Дарик“ и сайта мъни.бг. Прессъобщения на едната или двете банки с предписания за увеличение на капитала препубликуваха „Монитор“ и списание „Икономика“. В основните си дописки обаче те не споменават имената на конкретните институции, след като цитират изявлението на БНБ, че някои трябва да вдигнат капитала си.
Измерител за зрелостта на едно общество е как то реагира на информацията, която получава.
Труд пък написаха статия, че ПИБ лесно ще изпълни изискванията на централната банка, без да кажат какви са те и защо се налагат. В синхрон с 24 Часа двете медии решиха да респектират хората, които смятат за простолюдие, като им обърнат внимание, че са били разгледани над 34 кредитни досиета, че в упражнението са били въвлечени над 900 души, споменават важни имена като „Делойт“. „Голяма работа“ ще възкликне някоя бабичка, като прочете новината. Голяма, но какво от това, като целият този човешки ресурс и предполагаемата надеждност на откритото от него се спестява на хората.
От изброените по-горе казуси най-интересен е случаят с Нели Тодорова от BTV. Тя един от най-добрите и опитни телевизионни журналисти с ресор икономика и финанси. Затова пропускането на информацията за конкретните две банки, на които е препоръчано увеличаване на капитала в централния репортаж на телевизията може да се разтълкува по два начина. Или Нели се е самоцензурирала, притеснена да не причини неприятности с репортажа си, или ръководството на медията й е решило да спести имената на институциите по фирмени причини.
Първото би могло да се разбере, макар и не всеки да е съгласен.
Резултатите от стрес тестовете в еврозоната бяха представени много по-подробно и това не предизвика паника.
Все пак измерител дали едно общество е зряло и развито е начинът, по който възприема и обработва информацията, която му се подава. В еврозоната имената на банките с капиталова нужда не бяха спестени. Нещо повече – беше казано, че дори и някои институции да показват капитал над регулаторния минимум, той е по-нисък от очакванията на пазарните анализатори. В тези общества банките получават оценка на дневна база чрез борсовите котировки на акциите им и ако една медия си позволи да спести имената им, или каже само, че се развиват много добре, а на следващия ден дяловете им поевтинеят, хората ще се запитат какво им е говорил журналист Х няколко часа по-рано.
Специална ли е България, че тук мълчанието да бъде оправдано
За да се обясни предпазливостта на медиите при оповестяването на надзорната информация на БНБ трябва да имаме предвид няколко исторически предпоставки за сегашното поведение. В средата на 90-те имаше банкова криза, при която лошите практики и откровените престъпления в банките костваха спестяванията на стотици хиляди българи. Последното по някаква причина доведе до разбирането сред отговорните журналисти, че банките са аспект на националната сигурност и не трябва да бъдат клатени самоцелно. Дори медиите, които имат навик да рекетират една или друга фирма за реклама, внимават, когато пишат против финансови институции.
Това беше и стрес тест за медиите, от който хората могат да си направят изводи на кого да вярват, и на кого не.
Отговорността на журналистите, комбинирана със зависимостта на изданията от рекламите на банките роди уродливото мълчание, което позволи на пирамидата корпоративна търговска банка да се разраства десетилетие и половина преди логично да дойде и нейният срив. Може би за да компенсират срама от премълчаваното на очевидните нередности в седмицата, след като банката беше поставена под специален надзор, медиите започнаха да интервюират псевдоспециалисти и обикновени шушумиги от всякакъв ранг. Радиоводещи с напомпани и изкривени джуки, фармацевтични олигарси и експерти от неправителствения сектор със специално предназначение уплътняваха времето на сутрешните блокове.
Телевизионни и радио водещи с неясен интелект кимаха умно пред гостите си, неспособни да извадят контратези на думите им. В крайна сметка хората започнаха отново да теглят парите си от банките, да ги обръщат в евро и да ги влагат в трезорните кутии на същите банки, но вече плащаха наем за охрана на парите си, вместо да получават лихви за влоговете си. Върхът дойде в четвъртъка преди Първа инвестиционна банка да се принуди да затвори. Гениалният изкуствовед и депутат от БСП Антон Кутев също се включи в хора на псевдоспециалистите и на следващия ден петък – не само Първа инвестиционна банка, но и системата като цяло беше изложена на риск.
Трусът бе овладян, но журналистите отново заживяха със страха от отговорността, която носят, говорейки за банките, и махалото отново се върна в първата си крайност.
Още шум в посланията
Хаосът се задълбочи и от публикациите на отделни сайтове, които периодично публикуват изтекли документи от БНБ, уличаващи една, или друга институция в прилагането на недобри практики. Медии близки до фараона Цветан Василев постоянно се самовъзбуждат да критикуват държавата затова, че не е спасила КТБ, но е оказала ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка. На тези обвинения, във почти всяко от които има някакъв процент истина, макар и минимален да е той, или фактологията да е остаряла, институциите вече втора година не намират адекватен начин да отговорят. Обвиненията се превръщат в конвенционално познание, поръчковите медии ги използват за да създават внушения и да ръсят откровени лъжи. Една от последните такива манипулации е псевдоразследването на „Господари на ефира“ срещу Българска банка за развитие.
Отношението между добронамерените разследвания и самоцелното плюене на конкретни банки в медиите е почти изравнено.
В предишна статия беше обяснено колко много са фактологическите неистини в материала на русата репортерка, но това беше само фрагмент. Както държавната Банка за развитие, така и Първа инвестиционна банка биват нападани за това, че са отпуснали кредити на фирми, за които се смята, че са свързани с Делян Пеевски. Фокусирането само върху две банки и техни конкретните експозиции обаче отклонява вниманието от други въпроси.
Има ли лоши практики в други банки. Като например кредити, за които не се искат адекватни обезпечения, кредити, за чието отпускане банковите директори си искат „ресто“ (подкуп в определен процент от заема). Има ли медии, чиито издатели имат проблеми да си обслужват заемите и затова натискат банките с негативни публикации? Всички тези въпроси остават без отговор, но този път не е виновен Делян Пеевски с корпулентната си фигура, защото други насочват прожекторите единствено към него.
Ами ако и аудиторията носи вина?
Звучи ли сложно и объркващо? Точно такова е положението. И най-жалкото е, че медийната среда все още не предлага достатъчно противопоставяне на тезите в медиите. Има медии, които силно мразят Делян Пеевски и такива, които го подкрепят. Дори и тези, които обръщат внимание на по-широк кръг от нередности, по правило си затварят очите, когато техният издател извърши някое безобразие. И въпреки, че има лагери, голяма част от истината остава неосветена. Може би причината за това е зависимостта от рекламните бюджети на банките. Поне този път видяхме, кои медии не смеят, или не желаят да казват цялата истина.
Но преди да ги обвиним, нека се замислим кога за последен път дадохме пари за медийно съдържание. Кога си купихме вестник, или списание с цена повече от лев и кога сме държали сметка на редакцията за качеството на статиите, които ни поднася. Кога се регистрирахме в сайт, който осигурява платено съдържание, или кога наредихме превод към сайт, който набира дарения от читатели, за да продължи да работи за тях. Когато не плащаме за нечий продукт, то за производството му плаща някой друг и продуктът само привидно отговаря на нашите потребности.
Медии, които публикуват корпоративни прессъобщения като информационни дописки са виновни, защото са се продали на рекламодателя си. Но имали ли са друг избор освен да приемат, че са гурбетчии, маскирани като журналисти, търсещи на кого да се подложат? Карма – не даваме пари за качествено съдържание, получаваме смляна корпоративна пропаганда.
ПС
Репортажите на БНТ и Нова Телевизия не бяха открити в интернет сайтовете на медиите. Или поне не с лекота, с която бяха открити тези на цитираните медии.