Европейската комисия заговори за валутно курсови рискове свързани с България в доклада си за фискалната стабилност през 2015 година. Това е много важно, защото означава, че или чиновниците в Брюксел са забравили, че България е във валутен борд, или предупреждават, че водената фискална политика крие рискове за него.
„Както би могло да се очаква, излагането на валутно-курсови рискове изглежда критично при някои централно и източноевропейски държави (България, Литва, Хърватска, Унгария, Полша и Румъния). Възможните фискални рискове, свързани с дяла на държавния дълг, притежаван от чуждестранни лица, трябва внимателно да се претеглят в контекста на специфичните държавни характеристики преди да се каже до колко реалистична е уязвимостта“, твърди текстът на доклада.
Преведено на разбираем език, това казва, че България трябва да внимава с дяла на публичния дълг, притежаван от чуждестранни лица, и евентуалния натиск , който би оказало неговото изплащане.
Въпросителната в случая е защо европейските експерти пропускат, че България се намира във валутен борд и фиксираният валутен курс предпазва държавата като длъжник, както и нейните кредитори точно от валутно-курсови колебания.
Причините може да са две
Ако евроекспертите са пропуснали факта, че България е във валутен борд, или ако допускат, че въпреки издигането му до ранг на догма от политическата класа, той си остава режим, зависим от икономическите закони, пазарните сантименти и публичните политики.
Връзката в случая е, че фискалният резерв едновременно е компонент на валутните резерви, които гарантират стабилността на валутния борд и източник на средства за обслужване на падежиращите държавни дългове (вижте карето и инфографиката). Това означава, че разумното поведение на правителството е да не допуска рязки спадове в резерва, а такива възникват когато се концентрират значителни плащания по дълга, и когато се реализират бюджетни дефицити.
Докато международните пазари са положително настроени към български дълг, проблеми не би трябвало да има, защото държавата лесно може да запълни евентуална необходимост с привличането на нови заеми. Затягане на пазарните условия обаче може да затрудни държавата, а такова се допуска за 2016 година
Между другото, точно затова през 2012 година БНБ се противопостави публично на финансовия министър Симеон Дянков и призова падежиращите през 2013 година облигации да се рефинансират с нов дълг, вместо плащането им да стане със средства от фискалния резерв.
Още предупреждения от Брюксел
Според доклада България може да достигне равнище на публичния дълг от 42% спрямо брутния вътрешен продукт през 2026 година, което отразява очакванията на комисията, това и следващите правителства да изоставят целта за балансирани бюджети и постоянно да водят политика на дефицити. Последното е лесно да се прогнозира, с оглед на все по-големите социални разходи, включващи както изплащането на пенсии, така и помощи за безработица. Според Брюксел, освен силно зависимата от субсидии пенсионна система, източник на натиск за България ще бъде и здравеопазването, в което разходите постоянно ще се увеличават заради застаряването на населението.
Има ли поле за действие
Подобен сигнал може да се окаже добре дошъл за финансовото министерство, което изглежда си дава сметка за последствията от водената политика на бюджетни дефицити в последните осем години. За момента обаче ведомството, ръководено от Владислав Горанов, предпочита вербално да предупреждава за рисковете, които носи задлъжняването на България, вместо да тропне по масата и да изиска смели мерки за балансиране на бюджета. Такива може да са както съкращения на разходите, така и повишаване на данъчната тежест, или изсветляване на сивата икономика.
Затова и коментатори допуснаха възможността това послание от Европейската комисия да е било умишлено допуснато от българската страна, тъй като има практика подобни доклади да се съгласуват преди публикуване, както има и случаи българските експерти да убедят колегите си в Брюксел, че едно, или друго твърдение е невярно. На този фон, прокрадването на стряскащия коментар може да се тълкува, или като недоглеждане от страна на Министерство на финансите, или като умишлено затваряне на очите, с цел да подложи на обществен натиск премиера и останалите министри, в чиито ресор е да харчат публични ресурси.
към цялата статия