Корпоративна търговска банка е затворена, защото най-после държавата си е влязла в ролята и спряла да толерира ограбването на институция, която отговаря за парите на хората. Още от първите дни на следващата седмица, кръгове свързани с ръководството на КТБ започват криминална атака срещу цялата банкова система. В резултат за няколко дни от понеделник до четвъртък, се нагнетява страх сред домакинствата и всеки следващ ден се теглят повече средства, отколкото в предишния. Медиите и най-вече сутрешните блокове са наводнени от некомпетентни гости, които говорят за проблеми в банковата система и атаки срещу валутния борд. Така до четвъртък вечерта на 26 юни, когато в редакциите на различните медии постъпват информации, че Първа инвестиционна банка въобще няма да отваря в петък. Следват 72 часа на кризисни мерки, които да предотвратят дестабилизирането на цялата банкова система. Едва в края на трите критични денонощия се провеждат политически консултации при президента, а стенограмата от тях стана видима миналия петък. Документът обаче не показва нищо, освен селянията на днешния министър-председател, който вижда в банковата криза троянски кон с потенциал да го вмъкне обратно в Министерски съвет. Нито един от проблемите на банковата система не е решен на тази среща. Единственото полезно е, че се постига политическо споразумение за укротяването на опърничавия (Бойко Борисов), а цената на това, той да си затвори плювалника, са предсрочни избори. За останалите неща, случили се в тези три денонощия може да се прочете по-надолу.
В стенограмата от 101 страници Бойко Борисов настоява общо цели 15 пъти за оставката на финансовия министър. По няколко пъти иска оставката на правителството, на премиера Орешарски и на председателя на ДАНС Владимир Писанчев. Обвиненията му са, че посочените са бездействали в продължение на седмица, и така са допуснали паниката да се разрасне до масово теглене на влогове от няколко финансови институции. В стенограмата ясно се посочва, че ако явлението не се тушира, помощ ще поискат няколко банки. Всички имена на финансови институции са заличени.
Интересното е, че в някои от най-бунтовните медии през годините от тази среща при президента, до оповестяването на стенограмата, за тези банки се говори, като за потенциални гнили ябълки. Реалността е, че нито една банка не се разглежда като гнила ябълка, а като жертва. Идеята за банкова ваканция също не се обсъжда. Единственият, който говори за нея е президентът Росен Плевнелиев и то по-скоро за да заклейми идеята. Добре е да се държи сметка, че това се случва в неделя следобед, след като са проведени две срещи с банковата общност и банковата ваканция отдавна е отхвърлена.
Тези два факта напълно лишават стенограмата от някаква изследователска стойност и потенциал да посочи, които са били спасени нечестно под благовидния предлог, че така се пази стабилността. Липсва и стойностна подплата, сочеща кой е некомпетентният тъпанар със слаби нерви, предложил банкова ваканция. Единственото видимо, което трябва да се подчертае дебело, е лакомията за власт на Бойко Борисов. Та може би и стенограмата би имала стойност за някой прсихиатър. Веднъж избистрени тези факти, може да се обърне внимание на тихият труд, който бе свършен за да може в понеделник 30 юни банките да отворят.
За да се стабилизара банковата система е положен огромен труд, но той остава незабелязан от стенограмата.
Тук историята се пренася в Лондон, Париж и Виена. Между 23 и 26 юни финансовият министър Петър Чобанов и подуправителят на БНБ Калин Христов са на роудшоу и промотират новата емисия държавни облигации пред международните капиталови пазари. Постигат най-ниската доходност за всички времена, измерена като спред над приеманите за безрискови германски облигации. В четвъртък вечерта на 26 юни те трябва да се приберат в България. Самолетът се поврежда и каца принудително секунди след като отлепя от земята. Следващите часове Чобанов и Христов прекарват на летището чакайки следващ полет до София, а телефоните на министъра започват да прегряват. Обажданията са отправяни от представители на други държавни институции, които говорят за масово теглене на средства от няколко банки. От няколко медии питат вярно ли е, че банка няма да отвори на следващия ден.
В крайна сметка Чобанов и Христов излитат в един след полунощ (местно време) от Австрия и кацат в София в 4:30 сутринта. Христов веднага отива в БНБ, а Чобанов във Държавната агенция „Национална сигурност“. Освен ръководството на ДАНС, там са още вътрешният министър и главният прокурор. На тази среща е установено, че банките не се клатят заради някакви фундаментални проблеми, касаещи финансовите им операции, а заради насаждана отвън психоза. Или с други думи – търси се решение не на икономически, а на криминален проблем, защото финансовата стабилност е елемент от националната сигурност и атаките срещу нея са атаки срещу държавата.
Когато някой работи, не винаги води стенограма за това, което е казал на хората около него.
Направленията, по които се работи са две – да се успокои обществото и да се окаже ликвидна подкрепа на нападнатите финансови институции. Тъй като криенето на пари в дюшеци и буркани е отживелица, хората почти моментално внасят парите, които са изтеглили от атакуваните банки, в други финансови институции, които имат силни банки майки в еврозоната и които са си създали репутацията, че бидейки част от голямо транснационално семейство, не могат да се разклатят от трусове в България.
Точно защото парите, които излизат от едни банки влизат в други, правителството и БНБ събират директорите на всички банки в България и им предлагат да изкупят държавни облигации, с които да се финансира инструмент за ликвидна подкрепа, с който да се осигури ресурс на засегнатите институции. В ролята на посредник влиза Министерство на финансите, което издавайки ДЦК секюритизира операцията и дава гаранция на банките, които финансират инструмента, че ще си получат парите обратно и то с печалба.
Успоредно с това експертите на финансовото министерство работят по документацията, с която ще се поиска разрешение от Европейската комисия да бъде подкрепена банковата система и да няма обвинения в оказването на непозволена държавна помощ. За това отговаря заместник-министърът на финансите по това време Людмила Елкова, която е един от най-подготвените експерти в областта на държавните помощи. Освен разговорите, които тя води на всеки кръгъл час, за да може да отговори на техническите въпроси, на политическо ниво над нея правителството също преговаря с Европейската комисия.
Огромно количество работа се полага за позволението на Европейската комисия държавата да отпусне ликвидна подкрепа на банки.
След като вече е постигнато съгласие с банките да изкупят специалната емисия Държавни ценни книжа, Европейската комисия одобрява инструмента за ликвидна подкрепа. В ранното утро на понеделник 30 юни камиони с ликвидност тръгват към онези банкови клонове, където е преценено, че трябва да се осигури ликвидност. Тегленията в понеделник са по-слаби, някои хора дори започват да връщат парите си в атакуваните банки и на кризата е сложен край. Междувременно Бойко Борисов си е получил подаръчето и има съгласие за предсрочни избори през есента.
Целият тих, но къртовски труд бива забелязан от малцина. Днес, три години след труса на банковата система има една стенограма, от която става ясно, че цялата работа е свършена някъде другаде. На четвъртия ден след публикуването на стенограмата нито една водеща медия не показва да се интересува как е бил разрешен един от най-големите проблеми на съвременната ни стопанска история. Което е още по-страшно – точно най-уважаваните водещи на сутрешни блокове продължават да живеят в интелектуалните си черупки и да не осъзнават, че фалитът макар и ужасно нещо, може да бъде решение.
След като парите на държавните фирми му станаха недостатъчни, Цветан Василев започна да привлича и депозити от домакинствата. Купонът свърши, когато Калин Христов стана служебен министър на финансите в правителството на Марин Райков. С наредбите държавните фирми се задължиха да не залагат всичките си пари в една банка. Въведен бе лимит за максималната експозиция в една банка и задължение компаниите да избират обслужващите ги банки на конкурсни начала.
Цветан Василев е управлявал банката си лошо и тя трябваше да бъде фалирана
Дошлото сед това правителство на Пламен Орешарски не отмени наредбата, а започна да следи дали тя се спазва. В резултат КТБ допълнително повиши лихвите по депозитите на домакинствата, за да компенсира изтичането на държавния ресурс със този неподозиращите хора.
КТБ обаче отдавна бе ограбена, се казва в доклада на „Аликс пъртнърс“. Нещо повече, документът посочва кога е била ограбене банката – между 2009 и 2013 година, когато на власт беше ГЕРБ и първото правителство на Бойко Борисов. Същият този Борисов, който през 2011 година в едно интервю за 24 часа заяви, че парите на държавните фирми стоят в КТБ, за да не фалирала, защото ако фалирала, щяла да повлече цялата система.
От дистанцията на днешния ден такива думи от министър-председателя подсказват три възможни хипотези:
1 Цветан Василев е станал толкова голям, че Борисов не смее да му посегне от страх за системата
2 Борисов е съучастник на Цветан Василев
3 Управление „Банков надзор на БНБ, ДАНС и МВР, разполагайки с целия ресурс на държавата, не успяват да забележат кражбите в тази банка.
КТБ е източвана при цялото управление на първия кабинет „Борисов“
Това също препраща към интересна реплика от стенограмата. Когато Борисов за пореден път говори за жертвоприношения и виновници премиерът Орешарски предупреждава, че ще започне да говори по адрес на БНБ и работата на банковия надзор. Думите му веднага бяха интерпретирани като дошли от виновник, който заплашва, че ще разкрие и чужда вина. Но не е ли възможно и нещо друго. Например Орешарски да си е гледал работата. Да е позволил на службите също да си свършат работата и случилото се да е резултат от това, че държавата най-после си е влязла във функциите, а един залязващ олигарх е опитал да повлече със себе си цялата банкова система.
Все пак, подуправителят на БНБ Цветан Гунев беше обвинен от прокуратурата, именно при управлението на Пламен Орешарски, а до това не би се стигнало, ако службите не бяха събрали информация срещу него и не се чувстваха свободни за да я предадат на обвинението.
Ако случайно се стигне до разсекретяване на втората стенограма при президента Плевнелиев (от срещата на 14 юли) може би ще разберем кой е бил против приемането на специален закон за спасяването на КТБ. Това щеше да стане с разделянето й на добра и лоша банка, в които да попаднат съответно обезпечените и необезпечените вземания. Това обаче би означавало държавата, тоест правителството през бюджета и с парите на данъкоплатците да гарантира абсолютно всички вложения в КТБ, а не само тези до 100 000 евро. Дали обаче гумените глави в сутрешните блокове ще проумеят това, или ще продължат да си играят на анкетна комисия, която изяснява можело ли е КТБ да бъде спасена. Да, можеше. Но бихте ли приели да платите част от сметката, уважаеми водещи на сутрешни блокове?
към цялата статия