През 2016 година регулаторите на финансовия сектор ще бъдат натоварени с огромната отговорност, да открият всички грешки и пропуски на миналото, и да върнат в ред онези банки, застрахователи и пенсионни фондове, в които неблагоразумното управление и инвестициите в свързани предприятия носят риск за спестяванията на клиентите им. Това става ясно от доклада със специфичните препоръки на Европейската комисия към България, който Брюксел публикува. Документът е работен и отразява вижданията на експертите в комисията, но съдържа достатъчно сигнали за тревога, които са казали в безпрецедентен тон.
Инвестициите в свързани лица подкопават доверието в целия финансов сектор, а стрес тестовете трябва да покажат истинските мащаби на проблема.
От съмнения за прекомерни кредити и инвестиции в свързани предприятия, до недостатъчни капиталова база и за капак – Българска народна банка и Комисията за финансов надзор ще бъдат изправени пред риска да проверят здравето на поднадзорните си в една и съща година. Задача, колкото важна за бъдещето, толкова и трудна за изпълнение, предвид на непредвидимостта на резултатите и мащаба на дефицитите, които могат да бъдат открити.
За безпрецедентния характер на доклада говори и фактът, че за първи път се споменава за риск от провал на конкретни пенсионни фондове след 2020 година, което би означавало хора да не получават втора пенсия, съответстваща на осигурителните права, с които разполагат. В още повече дълбочина, такова развитие би предполагало необходимост от държавна намеса и натиск върху публичните финанси от типа, който бе усетен през 2014 година при фалита на Корпоративна търговска банка.
Фокус към пенсионните фондове
„Ако допуснатите рискове се реализират, в бъдещето може да се наблюдава сериозно отражение върху пиблучните финанси“, е мнението на експертите в Европейската комисия.
В анализа си те посочват, че индустрията на българските пенсионни фондове е относително млада и значителни плащания към осигурените още не са започнали. Първата „кохорта“ от пенсионери, които да разчитат на фондовете, ще навърши нужната възраст през 2020 година, а хората, които са се осигурявали във фондове през целия си професионален живот, ще достигнат пенсионна възраст през 20140 година. Въпреки това, въпросите, свързани с оценката на инвестициите и нетните активи може да доведат до ситуация, в която различни фондове ще плащат различни суми на пенсионери, които са заделяли същите вноски, но в други фондове.
Евентуален провал на пенсионни фондове най-вероятно ще предизвика разходи за бюджета.
Въпреки, че на теория рискът от лошо представяне на фондовете се поема изцяло от осигурените лица, ситуация с влошено представяне на фондовете може да притисне държавния бюджет. Такъв риск може да се реализра по два начина. В първия случай държавата би признала, че има разминаване между оценката на активите в конкретни фондове и тяхната възможност да изплащат пенсии, поради което ще доплаща разликата между пенсионните права на конкретните осигурени и това, което фондът им превежда. В другия случай фондът просто може да бъде обявен за неработещ и при липсата на средства държавата би осигурявала различни социални трансфери, необвързани с осигурителните права на неговите клиенти.
Анализът на комисията показва също, че пенсионните фондове се делят на две групи – първата инвестира в ценни книжа на българския капиталов пазар, които носят по-висока доходност, но са подложени на по-голям риск и ниска ликвидност. Другата група фондове пък влага набраните средства в ценни книжа, търгувани на международни борси. Те носят по-малък доход, но колебанията в пазарните им оценки са значително по-ниски, а възможността безпроблемно да осребряват инвестициите си е по-сериозна.
Като стъпка в положителна посока се оценява признанието на комисията за финансов надзор, че сегашните определения за свързани лица, разписани в законодателството, са остарели и не отразяват новите форми, при които зависимости и свързаности могат да се проявят. Затова експертите очакват допълнителни промени в регулациите на пенсионната индустрия, като успоредно с това предстои да се извърши и преглед на качеството на активите, по подобие на този в банковата система.
Въпреки изявените намерения от страна на Комисията за финансов надзор чуждестранните анализатори говорят с условност за качеството на прегледа на активите и посочват, че единствено провеждането му в съответствие с най-високите международни стандарти може да осигури добра база за оценка на проблемите и осигуряване не дългосрочна стабилност.
Застрахователният пазар
Българската застрахователна индустрия расте скоростно и може да бъде сериозен източник на риск за финансовия сектор, тъй като застрахователният бранш остава сравнително недоразвит на фона на други страни от Европейския съюз. В България например активите му възлизат на 3.1 милиарда евро, или 7% от брутния вътрешен продукт, докато брутният приход от премии е бил под два процента от БВП.
В края на октомври 2015 в България оперират 38 компании, предлагащи общо застраховане, като от тях само осем са собственост на чуждестранни компании. При животозастраховането пък има 18 компании, от които три са клонове на чуждестранни групи.
Занижени цени на застраховките са удобни за клиентите, но заплашват стабилността на застрахователите.
Въпреки големия брой пазарни играчи обаче, пет компании държат половината от пазара на общото застраховане. Значителният брой малки дружества пък вещае риск по отношение на изпълнението на капиталовите изисквания. Като пример за рисковия профил на бранша докладът посочва, че рентабилността в някои сегменти на застрахователния сектор е ниска, което подсказва, че компаниите предлагат застрахователните си продукти на цени по-ниски от реалистичните, с което поемат риск от загуби и декапитализация. Най-сериозно проявление на проблема пък се наблюдава при автомобилното застраховане.
Рано е за успокоение при банките
Общественото доверие в банковата система изглежда възстановено, успоредно с подобряването на рентабилността и ликвидността в сектора, признават докладът на ЕК. Въпреки това обаче, в него се посочва, че някои присъщи на системата рискове като кредитирането на свързани компании продължава да е значително предизвикателство за стабилността на сектора.
Под повърхността на оптимистичните данни, които виждаме на макро ниво обаче комисията обръща внимание на големите разминавания в развитието на отделните банки. Като пример се дава фактът, че седем от общо 28-те банки отчитат загуба през миналата година. Девет от институциите, приключили годината на печалба пък отчитат възвращаемост на активите двойно по-ниска от средната за банковата система. Като цяло банковият сектор изглежда една крачка по-напред в сравнение с пенсионните фондове и застрахователите, защото Централната банка вече започна да подобрява надзорните си процедури и това вече е оценено от клиентите.
От една страна като положително за момента явление се разглежда увеличението на ликвидните активи – от 29.9% в края на 2014 година до 36.7% в края на миналата година. Това обаче върви с тревожната тенденция на забавено кредитиране за бизнеса.От доклада ясно се вижда, че ЕК приема като проблем свиването на корпоративното и разглежда явлението като причина за забавения икономически растеж.
ЕК също признава, че предстоящите стрес тестове системата са допълнителен фактор, въздържащ растеж на кредитирането и очакват въвеждането на отрицателни лихви по свръх резервите на търговските банки да не промени нещата. Също, както прогнозира Българска народна банка, ЕК очаква през тази година редица банки да сменят собствеността си. Вероятните сценарии според комисията са големите търговски банки да придобият по-малки институции, както и гръцките централи да се разделят със свои дъщерни институции в региона, включително и България. Представител на банковия сектор, пожелал анонимност, прогнозира пред „Икономист“, че очаква в края на 2016 година на пазара да са останали 10 банки по-малко в сравнение със сега и причината ще бъде, че те са погълнати, а не затворени.
към цялата статия