Категория: Общество

Най-мракобесният законопроект, който съм виждал в цялата ми 20-годишн практика на журналист, подготвя правителството, като инициативата е на „Продължаваме промяната“. Съпоставим със Закона за защита на държавата от 1924 г., документ със заглавие „Закон за мерки за превенцията и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на България“ ще позволява на правителството да изкарва български граждани и фирми трайно от икономическия живот, да ги лишава от парите им, акциите, криповалутите и други активи, и да ги обявява за врагове на народа и партньорите на България.

» Специализираният съд не се закрива. Мести се в Министерски съвет

към цялата статия

„Демократична България“ (ДБ) иска контрола върху Комисията за финансов надзор като условие да подкрепи правителство на „Има такъв народ“ (ИТН). Според запознати с директните и с неофициалните разговори, желанието на партията, спечелила едва 34 депутатски места е да получи още един регулаторен орган освен КФН. » Условието на ДБ към ИТН: Мегарегулатор за финансовия сектор

към цялата статия

Ако извънземен бе избрал България за кацането си на земята и бе уцелил този май, щеше да си помисли, че в България се случва нечувана чистка за кадри на ГЕРБ, само дни, след като партията е загубила управлението. Това, което щеше да убеди извънземния в безпрецедентността, на случващото се, нямаше да е броят на освободените, а медийната пушилка. За съжаление, медийният шум за уволнените хора на ГЕРБ е нищо повече от поредното доказателство за зависимостите на българските медии и тяхната несвобода. Както сам по себе си, така и заради смущаващото мълчание на същите медии, когато ГЕРБ вършеха същото.

В този текст ще припомня няколко политически уволнения на ГЕРБ, тяхната организация, профил на освободените и обстоятелствата около уволненията им. » Политическите уволнения на ГЕРБ – да те прогонят е признание

към цялата статия

„Не дръж около себе си нищо, от което не можеш да се отървеш за 30 секунди, когато усетиш жегата“. Не е ясно дали премиерът Бойко Борисов е гледал шедьовърът „Жега“, но очевидно е възприел житейската философия на героя на Робърт де Ниро.

При други обстоятелства овобождаването на финансовия министър Владислав Горанов щеше да е израз на огромно политическо лицемерие, но днес показва нещо много повече – неистовия стремеж на Борисов да оцелее и готовността му да пожертва абсолютно всеки. Само дни след като човекът постигна единствения международен успех за ГЕРБ за всичките 10 години управление на партията (дали е успех за България, ще покаже историята), финансовият министър пада курбан за оцеляването на Борисов.

Между другото, не за първи път. Преди седем години Бойко отстрани друг министър на финансите (Симеон Дянков) на основание негови характеристики, заради, които преди това го хвалеше с години. Накрая просто каза, че е дотегнал на народа.

В българската преса съществува практика в началото на мандата на всеки министър за него да се правят очерци, в които той се представя като много готин, умен и стабилен. Това си е чисто подмазване – човекът да говори на медията, а ако може и някога някъде с нещо да помогне. Горд съм че в кариерата ми съм писал очерци са трима финансови министри (Симеон Дянков, Калин Христов и Петър Чобанов) и нито веднъж те не бяха подмазвачески. Още по-грозна обаче е практиката на същите медии – при напускане на даден министър да го изпращат според общите нагласи, вместо да погледнат обективно на постигнатото от него и нещата, за които трябва да отговаря.

Днес по Горанов кал хвърлят точно онези, които се чудеха как да му се докарат и да му угодят. В контраст, по-надолу ще опитам да споделя обективни наблюдения за вече бившия финансов министър. » Владислав Горанов – трагичният образ на големите надежди

към цялата статия

Преди години се надявах на възможност да задам въпрос на Волен Сидеров по време на пресконференция в национален ефир. Щях да го попитам, след като той самият се излага по самолети, улици и университети, а в организацията му имаше педофил и човек замесен с лъжесвидетелстване, „Атака“ партия ли е, или сган. Времето мина и белият бродник сам се остави на забвението, напомняйки какъв идиот е със сцени като тази в „Референдум“ на БНТ.

Допреди две години исках да интервюирам и Бойко Борисов, но вече не. Първо, защото не желая да се наредя до плеядата блюдолизци. Моето интервю щеше да е далеч по-адекватно в сравнение с въпросите на Хекимян, Ризова, Цолова, Марчева, Николаев или Беновска, но щеше да бъде заглушено и ефектът загубен. Днес не ми трябва да интервюирам Борисов и защото смисълът изчезна. Човекът залязва под натиска на личната и партийна деградация и нищо не може да спре този залез. Жанрът на интервюто е средство да се държи сметка на някой, който управлява. Днес Борисов не управлява нищо, а се носи по течението и опитва да оцелява в хаоса.

Нека влачи със себе си онези „колеги“, които щипваха от славата му, а днес трябва да се изпотят в опитите си да го реанимират.   » Ревизоро е симптом за залеза на лъжеца и клеветник Борисов

към цялата статия

Днес за 14ти път участвах в Богоявленския ритуал по хвърляне на Кръста в ледените води на някоя река, или езеро. Първите шест пъти бях на езерото в „Дружба“. След това три пъти в Калофер и преди малко се прибрах от петото ми потапяне в река Ботуня във Вършец.

Като цяло намирам за смешен дебатът „за“ или „против“ провеждането на този ритуал, но той така или иначе периодично се разпалва и смятам да се включа със своите наблюдение и коментари.  » Дебатът „за“ или „против“ хвърлянето на Кръста е глупав и трябва да спре

към цялата статия

Премиерът Борисов е разговарял с Борис Джонсън. Новината съобщиха почти телеграфически и без много подробности медиите в началото на тази седмица. Малко от тях обаче си дадоха сметка колко равностойни са били двамата, макар и само по телефона. Не като равностойни държавници, нито като ръководители на изпълнителната власт на държавите си. Те са равностойни страхливци и лъжци. » Лъжата и страхът от журналисти обединяват Бойко Борисов и Борис Джонсън

към цялата статия

Още помня есента на 2000 година и първото предаване „Шоуто на Слави“. Той единствен отмени излъчване заради трагедията пред клуб „Индиго“. Дори заложи стандарт как да се реагира на трагичните събития тогава, когато шоу просто не може да няма. Станислав Трифонов не е просто чалгаджия. Той създаде среда, в която екипът му да сътвори красива музика с прочувствени текстове, които са докоснали не една човешка душа. Дори и моята. С неговите песни съм се влюбвал, преживявал съм раздели и дори съм се надъхвал преди и по време на казармата. Без неговото предаване ефирът със сигурност ще загуби, но ако искаме да бъдем честни, трябва да обърнем внимание и на нещо друго. » „Шоуто на Слави“, няма да липсва на журналистиката

към цялата статия