На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.

Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).

В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?

Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.

Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.

Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.

В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.

Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.

Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.

Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.

По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.

Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.

„Всичко е стабилно при застрахователите, а при пенсионните фондове няма инвестиции в свързани дружества“, резюмира положението Карина Караиванова. В едно от изказванията си като отговор на журналистически въпроси обаче тя каза и нещо друго. Законът ни има такива критерии за свързани дружества, че Европа искала нови критерии и комисията вече ги е инициирала. Само че липсата на инвестиции в свързани фирми е по стария закон, а прегледът не казва как биха стояли нещата по евентуалните нови.

Другото интересно бе, че КФН и ЕИОПА публикуват два различни доклада за един и същ процес по проверка. И макар документът на българския регулатор също да изглежда подробен, такова разминаване няма как да не събуди друго освен усещане, че някой опитва да обърка хората като ги засипе с информация, та ако може тревожните неща да останат скрити.

Не на последно място за това говори и разминаването между предисторията на порсловутите стрес тестове и реалният резултат, който произведоха. След като преди година Европейската комисия предупреди, че е възможно пенсионната система да се разклати заради инвестициите в свързани компании на фондовете за пенсионно осигуряване, сега се оказа, че такива проблеми няма, или ако има са незначителни и са пред отстраняване. Въпросът е – Брюксел ли си позволи недопустимата волност да внушава съмнения във финансовата стабилност, или нещо остана скрито.

Освен двусмисленото изказване на председателя на регулатора Карина Караиванова, за това говори и още един детайл от подготовката за стрес тестовете. През лятото на миналата година с едно свое писмо ЕИОПА помогна на тогава финансовия министър Владислав Горанов да наложи заместника си Карина Караиванова като председател на регулатора. Последното говореше за необходимостта предишният председател Стоян Мавродиев най-после да бъде сменен, но също така създаваше усещане, че ако Мавродиев остане, стрес тестовете ще се компрометират.

От днешна перспектива, когато резултатите от тези стрес тестове са повече от цветущи, изниква въпросът дали Мавродиев нямаше да открие нещо повече, и затова е бил неудобен, или просто е трябвало да се направи „оборка“ във финансовия регулатор. Защото днешните резултати показват, че по времето на Мавродиев всичко е било изрядно и проблеми в сектора няма.

Разбира се, понеже сме в България, винаги ще стои на дневен ред и подозрението, че властта е притиснала сектора за „почерпка“ и той се е отплатил, или ще се отплати за щампата „стабилен“, която получи днес. Идват избори, а начините да се покаже признателност са много – чрез финансиране, чрез агитация. Каквато и да истината, днес един български – КФН и един международен регулатор – ЕИОПА, дадоха пресконференция, след която останаха повече въпроси, отколкото отговори.

„Установени са неистински данни, предоставени в процеса на избор и назначаване на независими външни консултанти за извършване на прегледи на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи. В процедурите за подбор и назначаване на независими външни проверяващи кандидатите бяха задължени да предоставят международни екипи с висока квалификация и опит за извършването на прегледите. Редица международни партньори, които са били подадени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като членове на екипите,  са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени  в такива прегледи и посочват, че подписите върху техните автобиографии не са положени от тях. Някои от тях дори заявяват, че подадените техни автобиографии са неверни“, се казва в съобщение на финансовия регулатор.

Тук скандалът отива далеч отвъд класическата парадигма доколко обективен може да е одитът на компания, която сама възлага на одитора си да я проверява и ако желае да я запази като клиент, той балансира между мисията си да лови нередностите и желанието да получи поръчка за заверка и следващия път.

По тази релация скандали с лоши практики в одиторските компании са възниквали навсякъде в корпоративния свят, а в България такъв пример бе фалита на Корпоративна търговска банка, чиито финансови отчети се заверяваха без забележки, въпреки процесите по документално обиране на финансовата институция.

Ако регулаторът докаже по безспорен начин подаването на невярна информация при кандидатстването на РСМ България, това ще може да означава много повече от прекомерна амбиция за пазарен дял на компанията. Откриването на нередностите идва месец, след като начело на регулатора встъпи новият председател Карина Караиванова. Тя обеща да провери решения на комисията при управлението на своя предшественик Стоян Мавродиев и днешните разкрития, ако не се оспорят, или се потвърдят от съдебен орган, ще са доказателство за лошото качество  в работата на регулатора при предишния му ръководител.

Последното ще породи и въпроса дали лошите практики са били толерирани, или са резултат от некомпетентност.

Комисията за финансов надзор уточнява, че цитираните документи са давали съществени основания за избора на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от Управляващия комитет и КФН, тъй като са служили като доказателство за необходимата квалификация, опит и наличието на ресурси, компанията да се справи със заданието, за което кандидатства.

В редовното подаване на документи пред КФН пък одиторската компания продължава да посочва, че след началото на прегледите, въпросните лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването бе категорично опровергано от самите лица.

По определение на комисията разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове. За да не дават поводи за обвинения в субективизъм от Комисията за финансов надзор са разширили разследването си, така че да обхване и други независими външни проверяващи. Констатицията е, че при никой друг проверяващ не е намерено доказателство за такава невярна информация.

„Въз основа на доказателствата, че документите, предоставени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД съдържат съществена невярна информация, Управителният комитет и КФН взеха решение да изключат „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от списъка на независимите външни проверяващи, които да могат да извършват проверки на застрахователи и пенсионни фондове, и отмени всички индивидуални решения за назначаване на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като независим външен проверяващ“, се казва в съобщението на финансовия регулатор.

Застрахователите и пенсионноосигурителните дружества са длъжни незабавно да прекратят договорите с „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД и да изберат нов проверяващ от одобрения списък, в срокове, които се посочени в нова инструкция за процедурата. КФН ще предаде на съответните компетентни органи  резултатите от това разследване, за предприемане на съответните правни действия срещу отговорните лица.

„Проведеното разследване и взетото решение показват, че Комисията за финансов надзор работи прозрачно в диалог с всички свои партньори. Тъй като целта на прегледите съгласно мандата от парламента е да се повиши доверието в застрахователния сектор и в сектора на пенсионните фондове, не виждаме друг начин освен отстраняването на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от процеса на извършване на прегледи и стартираме процедури за избора на надеждни международни проверяващи, които да заменят „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Независимо от всичко, ние сме решени да финализираме прегледите преди края на тази година“, коментира в изявление по случая Карина Караиванова.

Горе долу така можем да си обясним неуморността, с която вече второ правителство на ГЕРБ опитва да промени архитектурата на пенсионната система, фокусирайки се главно върху втория стълб и индустрията на частните пенсионни фондове. С такива действия държавата решава съдбата на спестявания за общо 7.2 милиарда лева, притежавани от над 3.5 милиона души.

Миналия петък Министерство на финансите предложи пакет от промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи почти изцяло втория стълб на пенсионната система. По същността си предложенията също както и в предишните два напъна за реформирането на пенсионните фондове изглеждат радикални, а мотивите са представени като опит да се избегне реализацията на иначе предвидими рискове.

Най-важната новост е, че се премахва възможността за онаследяване на спестеното в личната партида на осигуреното лице, ако то почине след пенсионирането си. Причината е, че след като навърши пенсионна възраст, осигуреният ще трябва да подпише договор в който се посочва размерът на пенсионните плащания до края на живота му, с което се отменя сегашният режим. Той позволява на осигуреното лице да избере да получи ли спестеното за конкретен срок (например пет години), или да разчита на пожизнено плащане в по-малък размер. И  в двата случая обаче се предвижда след смъртта на осигурения, неговите наследници по права линия да наследят правата му.

Мотивите на финансовото министерство са, че сегашната регулация залага риск за фондовете. Например, ако спестеното по личната партида на човек е достатъчно той да получава втора пенсия от 100 лева за срок от 15 години, но той сключи договор за пожизнена втора пенсия в размер на 80 лева и живее не 15, а 40 години, пенсионният фонд, който изплаща пенсията му, ще загуби. И точно вероятността човек да надживее прогнозираното в таблиците за продължителност на живота, според финансовото министерство поражда риск фондовете да изпитат ликвиден натиск, или да оставят човек да се оправя сам.

„Когато след време тези дефицити действително се проявят, ще възникне въпросът как да се попълнят. Темата със създаването на такъв пул идва да реши проблема с това, че не можеш прецизно да определиш едни бъдещи събития и е възможно ако не се промени сега закона, да се стигне до ситуация, когато определен пенсионер, изчерпал натрупаните средства по неговата индивидуална партида, ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията“, каза по този повод финансовият министър.
Практическото решение предвижда прехвърляне на средствата, спестени в личните партиди към техническите резерви на пенсионните фондове, които добиха популярност като „общ пул“, или „единен пул“. В резултат човек ще има осигурителни права до живот и никой няма да ги оспорва.

Работата е там, че след смъртта на осигурените, парите им ще остават във фондовете и така ще се постига компенсиращ ефект – парите на тези, които починат по-рано, ще финансират пенсиите на най-дълголетните.
Друга ключова промяна е, че след навършване на пенсионна възраст, осигурените ще могат да прехвърлят спестеното по личните си партиди в животозастрахователни компании. Тяхната индустрия вече е създала достатъчно продукти за възрастните хора и няма да има никакъв проблем законодателната инициатива да се приложи веднага. Революционното на промяната е, че при животозастраховането има възможност спестеното да се онаследява и така се създава мотив за осигурените да преместят парите си от пенсионните фондове в животозастрахователна компания. Въпрос на доверие , ще кажат някои, но не само.

По същество пенсионните фондове и застрахователите са в един и същ бизнес – взимат парите на хората, управляват ги и изплащат обезщетения, когато настъпи конкретно събитие (в случая пенсиониране). И в двата бизнеса актюери правят изчисления колко вероятно е пенсионираният да доживее до преклонна възраст и от изплащането на пожизнени обещетения компанията да загуби. Но ако на застрахователите е позволено да изплащат обезщетения на наследниците, когато клиентът им почине, защо същото нещо ще  забранява на пенсионните фондове?

Според  финансиста Калин Костов не трябва да има никакъв конфликт между пожизнения характер на пенсионните плащания, с възможността натрупаното по личната му партида да се изчерпи. Така както някой човек може да доживее дълбока старост, друг почива относително рано и балансирането между двете възможности е част от бизнеса на осигурителните и застрахователните компании.

„Няма как изведнъж продължителността на живота да се промени толкова драматично, че таблиците за преживяемост и смъртност изведнъж да се окажат неточни и да се налага „стабилизиране“ по подобен начин. Промените не създават стимул за миграция от втория към първия стълб, но ще стимулират хората изобщо да избягват да се осигуряват и сякаш точно това се цели – отвращение на обществото от осигурителната система“, коментира той пред списание  „Икономист“.

Другият сигурен ефект е, че така се създават допълнителни бизнес възможности за застрахователните компании, но в ущърб на пенсионните фондове. И ако радикалното обяснение е, че наблюдаваме последователни усилия, целящи геноцид върху индустрията на пенсионните фондове, по-достоверно звучи версията, че управляващите съзират неустойчивост във втория стълб. Каква е тя би трябвало да знаем от Комисията за финансов надзор, която по закон регулира този бизнес и държи пръст на пулса му. Както при фалита на корпоративна търговска банка обаче, регулаторният орган не бие камбаната за тревога и ако има някакви проблеми за тях трябва да се досещаме от сигнали с необичайни източници.

Например, на 26 февруари Европейската комисия публикува свой работен документ, обхващащ възможните макроикономически рискове пред България. Като такъв експертите посочиха провал на пенсионни фондове по две възможни причини. Първата е концентрация на твърде много средства в неликвидни финансови инструменти (акции и облигации на български компании). Втората причина са възможни лоши практики, при които пенсионноосигурителните дружества са влагали средствата на осигурените в бизнеси, свързани със техните собственици. Няма конкретни сигнали, има само предупреждения, че това е възможно.
Причина да предполагаме, че именно тези притеснения движат правителството, дават предишните примери за намеса на ГЕРБ в индустрията на пенсионните фондове. През 2010 година, когато финансов министър беше Симеон Дянков, а Владислав Горанов бе негов заместник, стана ясно, че професионалните пенсионни фондове (тези, в които се осигуряват хората с вредни професии – първа и втора категория) не могат да изплащат удовлетворяващи пенсии, главно заради краткия срок на натрупване и заради борсовия срив, чиито последствия не бяха компенсирани. Тогава правителството поиска да национализира средствата, но след силният обществен отпор тези намерения се смекчиха компромисен вариант, които желаят държавата да им осигури сигурност, сами да прехвърлят спестяванията си в системата на държавното осигуряване.

Без конкретни доказателства за проблем, промени в много подобна посока бяха предложени през декември 2014-та година. Тогава идеята бе на хората да се даде свобода да прехвърлят личните си партиди в Държавното обществено осигуряване, а младите хора, които тепърва започват работа изрично да посочват пенсионния фонд, в който искат да се осигуряват, или да по подразбиране петте процента от заплатите им, които се превеждат за втория стълб, да се пренасочат към ДОО.

Накрая инициативата се ограничи до компромисен вариант, но забележителното е, че правителството на ГЕРБ поиска държавата да предлага защита на осигурените, при условие, че те й прехвърлят спестяванията си. Това е същото лекарство, като предложеното през 2010 Година и логичното мислен дава всички основания да се предполага, че управляващите съзират същата неустойчивост при  универсалните пенсионни фондове, каквато доказано бе констатирана в професионалните. Така докладът на Европейската комисия, с който предупреждава за рисковете пред втория стълб, е може би най-удобният документ за това правителство, който някога комисията е публикувала. Той развързва ръце и дава оправдание за вземането на сериозни мерки.

Някой „мести трупа“

Но защо, след като комисията толкова удобно е „вдигнала топката“ на управляващите, те не забият най-зрелищното „воле“? Защо не се изправят и заявят, че вторият стълб на пенсионната система трябва да бъде ревизиран, и че има воля констатираните нередности да се поправят, макар и цената за това да е висока и да се плаща пак от обществото.
Удобен шанс за това ще получат още в края на годината, когато трябва да приключат стрес тестовете в пенсионните фондове, ако Комисията за финансов надзор не се провали още веднъж в тяхното организиране.

Те трябва да покажат има ли проблеми, колко са големи те, дали са системни за цялата индустрия, или просто има гнили ябълки. Преди това всякакви промени могат да се приемат като нарочна стрелба в тъмното. Ако онаследяването на втората пенсия в една капиталово натрупваща система наистина е проблем, то този проблем би трябвало да се констатира още при полагането на нейните основи. Не десетилетие и половина след нейния старт. Ако проблемът не е в онаследяването, като акт, а в липсата на ресурси вторият стълб да поеме всичките си задължения и затова се цели неговото облекчаване, то трябва да се знае защо обезпечеността му не е такава, каквато основателите му са очаквали. И няма нищо по-нормално от това кабинетът да отговори на въпросите, когато предлага промени, касаещи милиони българи, във възрастта им, когато ще са най-уязвими в социално отношение.

Възможните обяснения са, че или държавата се управлява от хора, които нямат нужната компатентност, а втората е, че управляващите вече си дават сметка за проблема, но не могат да го признаят, защото разкриването му ще носи унищожителни политически последици.
ГЕРБ управлява в четири и половина от последните шест години, а Комисията за финансов надзор в сегашното си ръководство е избирана именно от ГЕРБ (вижте карето).

Каквото и да се случи, партията на Бойко Борисов носи пряка отговорност за случилото се след 2010 година, а и за случилото се преди това със своето мълчание и бездействие. Опитите на правителството да реши непризнат проблем, отразяват единствено нежеланието на ГЕРБ да понесе отговорност за миналите си действия и бездействия. Нещо като страх на престъпника, че може да бъде намерена улика и завръщането му на местопрестъплението за да премести трупа на по-неоткриваемо място.

Да си дресираш регулатор

Ако в следващите години се намери причина за упрек към свършеното от сегашното ръководство на Комисията за финансов надзор, отговорността за избирането му ще се носи изцяло от ГЕРБ и депутати от  някогашната „синя коалиция“, които сега са част от Реформаторския блок. Неясно какъв точно резултат се  цели, при гласуването на бюджет 2010 първото правителство на ГЕРБ предложи, а парламентът одобри регулаторът да разполага с 6.3 милиона лева,  което е с 47% по-малко средства в сравнение с 2009 година. Ограничението принуди реорганизация на дейността, включваща ползването на неплатен отпуск, а като страничен ефект служителите на комисията започнаха да напускат.

Само половин година по-късно истинските намерения на управляващите станаха ясни, когато със закон се повиши изискваният опит от нейните ръководители и това автоматично доведе до смяната на председателя й Петър Чобанов и останалите членове. Сред вносителите на поправката бяха Менда Стоянова, която и тогава, и сега оглавява парламентарната комисия по бюджет и финанси и Мартин  Димитров. След като в средата на 2010 година на мястото на Петър Чобанов бе избран депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, бюджетът на комисията бе вдигнат до 9.3 милиона лева, което отреди до края на годината Стоян Мавродиев да разполага с около  шест милиона лева, което е почти двойно повече в сравнение с бюджета на комисията за първото полугодие, когато се оглавяваше от човек, който не спада към ГЕРБ.

За това какви са приоритетите на новото ръководство може да се съди по една от първите  инициативи на комисията. Тя предвиждаше задължителна минимална квота от средствата на пенсионните фондове да се инвестира в български  публични  дружества, с което регулаторът опита да провежда насърчителна политика. Вместо да пази интересите на осигурените, като залага лимити за максимално допустимите експозиции, комисията обърна подхода и опита да задължи фондовете да влагат част от средствата си на българския капиталов пазар. Така за свършеното, както и с несвършеното след юли 2010 година Комисията за финансов надзор политическа отговорност трябва да се понася от ГЕРБ и депутати, които днес са част от Реформаторския блок.

Най-скандалното нещо, предложено от министерството  е спестяванията натрупани по личните партиди на осигурените лица, след като навършат пенсионна възраст, да се прехвърлят в техническите резерви на пенсионните фондове, и да престанат да бъдат лични средства на осигуреното лице. Това означава личните партиди да се заличат и средствата по тях да не могат да се наследяват.

Официалната причина  за тази промяна е, че личната  партида повече няма да е изложена на риска  да се обезцени заради едно, или друго лошо вложение. Клиентът със сигурност ще получи това, което е било изчислено към дата на пенсионирането му. Освен това фондът щял да се подсигури със средства, в случай, че пенсионерът живее по-дълго от прогнозираното към момента, когато се определя размера на пожизнената  му пенсия. В този случай фондът „изтегля късата клечка“  и е задължен със собствени средства да плаща пенсията на човека, дори когато натрупаното в личната му партида се изчерпи.

Според Министерство на финансите  така се гарантира  стабилността  на пенсионните фондове и сигурността на пожизнената втора пенсия.  Това, което остава недооценено е, че с премахването на личните партиди и възможността за онаследяването им, на практика вторият стълб също става солидарен и хората губят мотив да спестяват в него. А точно внушението, че вторият стълб е „умряла работа“ това правителство опитва да прокара откакто е на власт. Още през декември 2014 кабинетът изпрати няколко сигнала, че не вярва  в устойчивостта на капиталовата пенсионна система и опита да я реформира като позволи на хората да прехвърлят парите си от пенсионните фондове в Сребърния фонд, и впоследствие в НОИ. Причините за това не бяха малко:

– През 2007 година започна срив на фондовата борса и голяма част от спестяванията се обезцениха

– Съществува риск пенсионни фондове да са инвестирали свои средства в свързани с техните
собственици  и мениджъри дружества в ущърб на интересите на клиентите си

– Съществува риск голяма част от инвестициите да са в неликвидни позиции на български публични дружества  и евентуалният опит  за продажбата им  да предизвика спадове на конкретните акции и загуби  за фондовете

В резултат, дори Европейската комисия предупреди, че заради комбинация от горните причини се притеснява, да не се наложи държавата да спасява пенсионни фондове, или най-малкото  техните клиенти, когато след половин десетилетие започнат да се изплащат първите пенсии, формирани във втория стълб. Представените днес промени взаимно си противоречат, защото със забраната на инвестициите в свързани компании (ако се реализира правилно) ще се постигне практическо прочистване от лоши инвестиции.

С премахването на онаследяването на втората пенсия обаче ще се подкопае смисъла на втория стълб и вместо оздравяването му, може да се постигне неговото закриване. Заради това противоречие между двата вида промени финансовото министерство не показва само  да има идея какво точно цели. Много вероятно е истинските намерения да се изяснят с течение на времето истинските намерения да се изяснят. Така представен пакетът с промени ще предизвика множество критики, а практиката е показала, че в такива случаи част от идеите отпадат. Въпросът е кои неща ще отпаднат – тези, които оздравяват втория стълб, или тези, които го обезсмислят.

От съмнения за прекомерни кредити и инвестиции в свързани предприятия, до недостатъчни капиталова база и за капак – Българска народна банка и Комисията за финансов надзор ще бъдат изправени пред риска да проверят здравето на поднадзорните си в една и съща година. Задача, колкото важна за бъдещето, толкова и трудна за изпълнение, предвид на непредвидимостта на резултатите и мащаба на дефицитите, които могат да бъдат открити.

За безпрецедентния характер на доклада говори и фактът, че за първи път се споменава за риск от провал на конкретни пенсионни фондове след 2020 година, което би означавало хора да не получават втора пенсия, съответстваща на осигурителните права, с които разполагат. В още повече дълбочина, такова развитие би предполагало необходимост от държавна намеса и натиск върху публичните финанси от типа, който бе усетен през 2014 година при фалита на Корпоративна търговска банка.

Фокус към пенсионните фондове

„Ако допуснатите рискове се реализират, в бъдещето може да се наблюдава сериозно отражение върху пиблучните финанси“, е мнението на експертите в Европейската комисия.

В анализа си те посочват, че индустрията на българските пенсионни фондове е относително млада и значителни плащания към осигурените още не са започнали. Първата „кохорта“ от пенсионери, които да разчитат на фондовете, ще навърши нужната възраст през 2020 година, а хората, които са се осигурявали във фондове през целия си професионален живот, ще достигнат пенсионна възраст през 20140 година. Въпреки това, въпросите, свързани с оценката на инвестициите и нетните активи може да доведат до ситуация, в която различни фондове ще плащат различни суми на пенсионери, които са заделяли същите вноски, но в други фондове.

Въпреки, че на теория рискът от лошо представяне на фондовете се поема изцяло от осигурените лица, ситуация с влошено представяне на фондовете може да притисне държавния бюджет. Такъв риск може да се реализра по два начина. В първия случай държавата би признала, че има разминаване между оценката на активите в конкретни фондове и тяхната възможност да изплащат пенсии, поради което ще доплаща разликата между пенсионните права на конкретните осигурени и това, което фондът им превежда. В другия случай фондът просто може да бъде обявен за неработещ и при липсата на средства държавата би осигурявала различни социални трансфери, необвързани с осигурителните права на неговите клиенти.

Анализът на комисията показва също, че пенсионните фондове се делят на две групи – първата инвестира в ценни книжа на българския капиталов пазар, които носят по-висока доходност, но са подложени на по-голям риск и ниска ликвидност. Другата група фондове пък влага набраните средства в ценни книжа, търгувани на международни борси. Те носят по-малък доход, но колебанията в пазарните им оценки са значително по-ниски, а възможността безпроблемно да осребряват инвестициите си е по-сериозна.

Като стъпка в положителна посока се оценява признанието на комисията за финансов надзор, че сегашните определения за свързани лица, разписани в законодателството, са остарели и не отразяват новите форми, при които зависимости и свързаности могат да се проявят. Затова експертите очакват допълнителни промени в регулациите на пенсионната индустрия, като успоредно с това предстои да се извърши и преглед на качеството на активите, по подобие на този в банковата система.

Въпреки изявените намерения от страна на Комисията за финансов надзор чуждестранните анализатори говорят с условност за качеството на прегледа на активите и посочват, че единствено провеждането му в съответствие с най-високите международни стандарти може да осигури добра база за оценка на проблемите и осигуряване не дългосрочна стабилност.

Застрахователният пазар

Българската застрахователна индустрия расте скоростно и може да бъде сериозен източник на риск за финансовия сектор, тъй като застрахователният бранш остава сравнително недоразвит на фона на други страни от Европейския съюз. В България например активите му възлизат на 3.1 милиарда евро, или 7% от брутния вътрешен продукт, докато брутният приход от премии е бил под два процента от БВП.
В края на октомври 2015 в България оперират 38 компании, предлагащи общо застраховане, като от тях само осем са собственост на чуждестранни компании. При животозастраховането пък има 18 компании, от които три са клонове на чуждестранни групи.

Въпреки големия брой пазарни играчи обаче, пет компании държат половината от пазара на общото застраховане. Значителният брой малки дружества пък вещае риск по отношение на изпълнението на капиталовите изисквания. Като пример за рисковия профил на бранша докладът посочва, че рентабилността в някои сегменти на застрахователния сектор е ниска, което подсказва, че компаниите предлагат застрахователните си продукти на цени по-ниски от реалистичните, с което поемат риск от загуби и декапитализация. Най-сериозно проявление на проблема пък се наблюдава при автомобилното застраховане.

 Рано е за успокоение при банките

Общественото доверие в банковата система изглежда възстановено, успоредно с подобряването на рентабилността и ликвидността в сектора, признават докладът на ЕК. Въпреки това обаче, в него се посочва, че някои присъщи на системата рискове като кредитирането на свързани компании продължава да е значително предизвикателство за стабилността на сектора.

Под повърхността на оптимистичните данни, които виждаме на макро ниво обаче комисията обръща внимание на големите разминавания в развитието на отделните банки. Като пример се дава фактът, че седем от общо 28-те банки отчитат загуба през миналата година. Девет от институциите, приключили годината на печалба пък отчитат възвращаемост на активите двойно по-ниска от средната за банковата система. Като цяло банковият сектор изглежда една крачка по-напред в сравнение с пенсионните фондове и застрахователите, защото Централната банка вече започна да подобрява надзорните си процедури и това вече е оценено от клиентите.

От една страна като положително за момента явление се разглежда увеличението на ликвидните активи – от 29.9% в края на 2014 година до 36.7% в края на миналата година. Това обаче върви с тревожната тенденция на забавено кредитиране за бизнеса.От доклада ясно се вижда, че ЕК приема като проблем свиването на корпоративното и разглежда явлението като причина за забавения икономически растеж.

ЕК също признава, че предстоящите стрес тестове системата са допълнителен фактор, въздържащ растеж на кредитирането и очакват въвеждането на отрицателни лихви по свръх резервите на търговските банки да не промени нещата. Също, както прогнозира Българска народна банка, ЕК очаква през тази година редица банки да сменят собствеността си. Вероятните сценарии според комисията са големите търговски банки да придобият по-малки институции, както и гръцките централи да се разделят със свои дъщерни институции в региона, включително и България. Представител на банковия сектор, пожелал анонимност, прогнозира пред „Икономист“, че очаква в края на 2016 година на пазара да са останали 10 банки по-малко в сравнение със сега и причината ще бъде, че те са погълнати, а не затворени.

На обвиненията в идеологическата пристрастност винаги отговарям, че в държава, където дивият капитализъм се издига до ранг на ценност, нямам проблем да понеса етикетите „социалист“ и „марксист“, докато се изговарят от хора, които смятат, че единствения път на България минава през жертването на социалната справедливост и борбата с неравенството.

Пристрастието към конкретна политическа партия, или личност обаче е друг въпрос. Нямам против да изявявам подкрепата си за едно, или друго действие и поради това съм готов да си нося отговорността, но само в рамките на онези виждания, които наистина признавам за свои. В отговор на тримата приятели, които някога са ме критикували, че симпатизирам на министъра до степен на необективност, както и в отговор на човека от неговия екип, който ме упрекна във враждебна необективност, ще споделя по-долните коментари. С тях отварям и серия от „поръчкови“ материали, с които ще обърна внимание на конкретни критики и питания в други области от читателите на този блог.

Кой наистина е Владислав Горанов

Този министър на финансите няма идеологически пристрастия. Не поддържа нито австрийската, нито кейнсианската школа. Готов е да приема аргументи и да взима решения и в двете посоки, ако вътрешно е убеден, че това е прагматичния подход.

За разлика от Симеон Дянков, той знае кога да пренебрегне партийния интерес и егото, ако обективните реалности го налагат. Вместо да бяга от оценката, която ще поставят международните пазари на една нова емисия глобални облигации, или да преследва първа позиция в Европа по най-нисък държавен дълг (това бе идеята на Симеон Дянков), Владислав Горанов работеше за изтеглянето на външен заем през 2012 година, с който да се платят падежиращите облигации през януари 2013 г.

Обратното би означавало да се използва спестеното във фискалния резерв, а последтствието щеше да отслаби възможностите на държавата да противодейства на кризи като тази с Първа инвестиционна банка от лятото на 2014 година. Тогава видяхме как действа дизайнът на финансовата ни система, а именно че не централната банка, а правителството интервенира за да спасява банки в България. И точно за да има то възможности за интервенция в кризисни моменти, фискалният резерв трябва постоянно да е в размер съответстващ на конкретната оценка за възможните рискове през всяка отделна година. Само си помислете, колко милиарда заеми щеше да се наложи държавата да изтегли през 2014 и 2015 година, ако фискалният резерв бе намален с два милиарда лева, за плащане на облигациите от 2012 г., както предлагаше Симеон Дянков.

А защото се опасяваше, че геният от Вашингтон може да използва фискалния резерв като източник за погасяване на предстоящия падеж, още през есента на 2011 година Владислав Горанов подготви чернова на бюджет 2012 с допускане за огромен спад на фискалния резерв до допустим минимум от 3 милиарда лева (при 4.5 милиарда за предходната). Това бе именно оценка какво ще се случи, ако държавата изплати заема, а не го рефинансира с нов и след като медиите и общественото мнение отговориха негативно, седмица по-късно излезе официалният проектобюджет с „под“ на фискалния резерв от 4.5 милиарда лева и допускане за тегленето на нов външен заем, с цел рефинансиране на предишния.

Време е за избори

Всяка партия може да предлага алтернативни решения на тези, които генерила Владислав Горанов, но това почти не се случва.

Друго качество на Горанов е, че е от малкото политици, които си дават сметка, че обществото трябва да направи информиран избор затова дали да има повече държава, или по-малко държава, като знае и какви са последствията от този избор, измерени през достъп до публични услуги и данъчна тежест.

Вече няколко пъти Горанов опитва да обясни това, като казва, че не може социалният министър да се прави на много добър, когато похарчи няколко десетки милиона за великденска и коледна пенсия, а финансовият да бъде лош, защото опитва да му набави нужния ресурс. Тоест – за финансирането на всеки разход, трябва да има приходоизточник, или да се тегли заем, но в обществото има колективна слепота за съществуването на тази зависимост, и тя се поддържа от  всички политически сили.

Горанов обаче си е виновен сам, затова че прави намеци за неща, които трябва да заявява с най-твърдия възможен тон. В последното си публично изказване на конференцията „Бизнесът среща правителството“ финансовият министър заяви, че дългът е следствие, а не причина, с което отново прехвърли топката към колегите си министри, които очевидно не могат, или не искат да управляват ресорите си с по-малко средства. Това, което не каза е, че разходните министри разсъждават точно като чиновниците, не се интересуват от ефективност и не  дават пет пари за задлъжняването на държавата. Не каза също и, че неговият началник Бойко Борисов е отговорен за развъждането на тази класа от министри търтеи, в периода след ноември 2014 година.

Ето този отказ да изрече нещата до край, е истинската причина за укори към сегашния финансов министър. Той пропуска уникален шанс да се изправи срещу премиера и да каже „не“, което е задължително за финансовия министър. Когато Милен Велчев подаде оставка от правителството на Симеон Сакскобургготски, той не искаше на всяка цена да напусне кабинета, а просто каза: „Ваше Величество, вижданията ни не съвпадат, но сега е момента да ми се доверите, или пътищата ни се разделят“. Без никакво  значение за конкретния казус, този кураж на Милен Велчев е пример, който днес Горанов може да взаимства, когато изисква ефективност на разходите и подкрепата на своя премиер, но не се забелязват достатъчно усилия в тази посока.

В последните редакции на Закона за публичните финанси, се предлага едно от ограниченията за бюджетния дефицит да може да се заобикаля, ако той е причинен от разходи за инвестиции, които щели да имат положителен фискален ефект в дългосрочен план. Звучи добре, но липсват критерии за това как се доказва положителният ефект и остава усещането, че правителството иска да поддържа дефицити, заради пътното строителство, чиято цена почна да става необяснимо висока и съмнително целесъобразна. Шанс за министъра да пресече причините за натрупване на дълга, който е последствие, даже чудесен шанс, но пропуснат шанс.

Приятелството с Делян Пеевски

Често приписван грях на Владислав Горанов е, че бил приятел с олигарха Делян Пеевски. Интересно ми е да чуя как в качеството си на министър Горанов е направил подарък на Делян Пеевски, тоест как е помогнал на олигарха да увеличи богатството си, прилагайки своята власт на финансов министър. Възлагането на поръчки за пътно строителство и за каквото и да било друго в останалите сектори на държавното управление е прерогатив на ресорните министри. Те са тези, които класират офертите и избират победители, и пак те са тези, които могат да се откажат, когато цената се окаже непосилно висока.

В този контекст министърът на финансите може да е отговорен, но е чак третият виновен по веригата – след ресорния министър и след премиера. Това обаче се пренебрегва и често на ресорните министри им се прощава, като хората предпочитат да търсят архетипния вместо конкретния виновник.

Кампанията срещу контрабандата

Ако контрабандата не се преследва, един голям данъкоплатец няма да внася средства в бюджета, а от акцизи върху цигарите в бюджета постъпват около 8% от всичките му приходи. За това колкото и да звучи опростенчески, или пропагандно, фактът си е факт, че с всяка легално купена кутия цигари, се финансира изплащането на пенсиите, социалните помощи, държавните инвестиции и т.н. Вярно е също и, че Булгартабак осигурява прехрана за десетки хиляди тютюнопроизводители и може би стотици хиляди българи, като се прибавят семействата на производителите.

За всеки, който има проблем с това, че компанията е собственост на олигарх, чиято власт придобива застрашително големи размери, правилното действие е да иска противодействие на концентрацията на власт, както и да се разследва произхода на богатството на олигарха. Може също и да пуши „Марлборо“, вместо „Виктори“, но да иска съсипване на компанията само заради нейния собственик, показва липса на разбиране и по въпросите на държавното управление и безотговорност към жителите на едни от най-изостаналите икономически региони.

Данък „уикенд“

Ако не е станало ясно, законодателството на Европейския съюз изисква такава регулация и е във възможностите на всяка парламентарно представена партия да предложи по-добра версия на предложената от Владислав Горанов. Ако може да я измисли, разбира се.

Атаката срещу пенсионните фондове

Политика на този сайт е да отстоява тезата, че в редица пенсионни фондове има лоши практики, които ощетяват осигурените лица. Това в комбинация с практиката много хора да се осигуряват на една заплата, но да получават значително повече средства под масата, създава риск след няколко години да възникнат пенсионерски бунтове. Възможността човек доброволно да прехвърли спестяванията си за пенсия от частен фонд в НОИ може да не е най-добрата възможност за хората да защитят интереса си, но създава натиск фондовете да подобрят начина, по който управляват парите на осигурените. И отново – всяка партия, която е против идеята може да предложи по-добра, но това не се случва.

Работата на НАП и митниците

Като финансов министър Владислав Горанов носи косвена отговорност за всяко безобразие, което е дело на висшето ръководство в приходната администрация. За момента сигнали за големи безобразия не са станали обществено достояние, но непоследователността в отношението към митница „Свиленград“ и някои от знаковите й служители трябва да се наблюдава.

Вместо заключение

В българската политика има неписан принцип, че всеки идиот може да се сдобие с министерски пост. Единствено не трябва да се допуска идиот да става министър на финансите. Този принцип беше нарушен с назначаването на Симеон Дянков, който използваше властта си, както луд използва картечница. Забавяне на плащанията към бизнеса, волунтаризъм по отношение на дълговата политика на държавата (в по-малки пропорции, се наблюдава и при Владислав Горанов), стопяване на фискалните резерви са само част от всички грехове на вашингтонския гений.

На фона на някогашния си началник Симеон Дянков, Владислав Горанов е много положителен герой, пък ако ще всеки ден да пие кафе с Делян Пеевски. Сериозният му грях е, че рядко казва „не“, когато става дума за харчене и по този показател сигурно може да се правят множество сравнения с други министри. Тогава обаче пак ще последват обвинения в пристрастност.