Моделът е следният – Плевнелиев излиза от политиката и се амортизира с безбройните с интервюта, включително светски такива? Губи дори уважението на хора, които преди това са го подкрепяли, и неговото усилие да рекламира един или друг евроатлантически партньор вече не е достатъчно.

За тази роля е нужен друг с достатъчно потенциална енергия, която бързо може да се трансформира във власт и да поеме брокерството между САЩ и България. Това вече не е Бойко Борисов. Дали защото Америка не вярва на опитите му да излезе чист от всеки корупционен скандал, или просто защото беше твърде близък на предишната върхушка, няма да се разбере. Друго обаче е ясно – Борисов изглежда да е аут. След няколкото му посещения в Белия дом и снимки със семейство Обама, на икономическия форум в Давос, всички срещи на Борисов бяха с второстепенни, или най-малкото задкулисни източници на власт в Европа. Той не бе допуснат до среща с Доналд Тръмп. За разлика от Борисов, с Тръмп се видя държавният глава Румн Радев.

Това може да говори за две неща. Първо, Цветан Цветанов плямпа пълни глупости, когато тръби за международна изолация на президента Радев. Второ, Борисов е човекът, който на този етап изглежда нежелан.

За сметка на това Цветан Цветанов посещава молитвените закуски в Белия дом и като се върне е като играчка с току що навита пружина – енергично изпълняваща предварително зададени функции. Откакто стана ясно, че държавите от Европейския съюз и САЩ вълнообразно експулсират дипломати на Русия от своята територия, Цветан Цветанов не спира да обикаля медиите и да дава изявления как България също трябва да покаже солидарност.

Тази статия няма да се разсъждава дали Русия е отровила бившия си шпионин Скрипал, дъщеря му и един английски полицай. Няма да разсъждава и по въпроса дали трябва да се вярва на Великобритания, когато твърди нещо, като се има предвид как нападна Ирак през 2003 година, а оръжия за масово поразяване не бяха открити. Не става дума дори за натиска, на който страната ни е подложена да вземе позиция по въпрос, който не я касае.

Става въпрос за онези ентусиасти, които пламенно подканват България да си разваля отношенията с друга държава, само защото така е модерно.

Думите му звучат толкова празно и безотговорно, колкото на Гергана Паси, когато беше все още Грънчарова и само депутатка от НДСВ. В дебата за присъединяване на България към коалицията, навлизаща в Ирак, тя призова да действаме, пък да оставим историята да ни съди. В комиксите за Батман, може да се намерят изказвания с повече плътност. А ако някой пълнолетен човек, политик, реши да се излага публично, заставайки срещу интересите на собствената си държава, то винаги ще бъде подозиран, че гони някаква частна награда.

След като в първата година от мандата си Росен Плевнелиев наложи вето върху лобистки закон за горите, в последните си седмици реши да се изложи и се засне вреклама на българския ски туризъм от Банско. От началото на тази година той е и сред глашатаите на „Юлен“. Очевидно олекнал дори сред собствените си поддръжници, Плевнелиев трябва да влезе в Бокса. Или поне да не бъде единствен. Затова все по-активно в тази роля влиза Цветан Цветанов, а докъде ще стигне, предстои да видим.

За да не изглежда тази статия едностранчива, ще отбележи, че действията на Волен Сидеров и Лютви Местан будят абсолютно същите притеснения с разликата, че „обект на пристрастията“ им са други държави. Сега обаче не става дума за тях.

1. Коалиционното сътрудничество се забравя. Няма никакво значение дали сте били официална част от коалиция, или неофициален партньор. Почне ли кампанията, хвърлянето на кал е срещу всички, като трябва да сте готови за същото от всички. Няма такова нещо като приятелски огън, защото всички са ви врагове.

2. Добре е да си намерите приятели сред медиите или лидерите на обществено мнение, които не слизат от телевизиите. Такъв е Слави Трифонов – през 2005 г. похвали Ахмед Доган. През 2011 г. подкрепи Меглена Кунева за президент. Днес шоуменът разиграва театър с референдума, който помага на ГЕРБ. Някак си, дори и амортизираната личност на Трифонов знае, че ще олекне, ако публично застане зад Бойко Борисов, след като години последователно го окарикатуряваше. Виж, негласна коалиция около псевдопринципи е нещо друго. Заставайки зад промени в изборния кодекс едва седмици преди разпускането на парламента, ГЕРБ си спечели привилегията да не бъде оплювана от шайката псевдоинтелектуалци, наричаща себе си сценаристи. Ако междувременно страната бъде затрупана от сняг, това е чудесно. Влизане в ефира през задния вход също се насърчава. Регионалният министър (вече бивш) Лили Павлова ще се спука да дава пресконференции за пътната обстановка в компанията на комисари от полицията и пожарната, показвайки по този начин някаква компетентност и способност да управлява силови институции. Не, че това й влиза в работата, но внушението си го бива. А телевизиите, които нямат въображение с какво смислено съдържание да си запълнят сутрешните блокове, може да ви дадат дори 30 минути ефирно време между 7:30 и 8:00 сутринта.

3. Подсигуряване на служебен кабинет. Ако има служебен кабинет, хубаво е да бъде на ваша страна. Това се видя два пъти в последните пет години след като марионетката на ГЕРБ, наречена Росен Плевнелиев, назначи кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки. Двамата без изключение обслужваха ГЕРБ – прочистваха областни управители, организираха избори и подготвяха терена за следващото възкачване на Борисов. Разбира се, ако президентът не е на Бойко Борисов, веднага трябва да се насади страх от произвол на служебното правителство и да се следи неговите министри да не са политически обвързани. Или ако са обвързани, то да са обвързани с правилната партия. Или ако връзките им са разнопосочни, то доминиращата част да са свързани с ГЕРБ. Ако не е така, мините, заложени от ГЕРБ, трябва да започнат да гърмят. Предстои да видим дали това ще се потвърди при сегашното служебно правителство.

4. Създайте си армия от проксита, които да вкарате в парламента и след това да използвате. Пионер в това отношение беше Николай Бареков, като пилотен проект на Цветан Василев и Делян Пеевски. Днес обаче на път да влезе във властта е един далеч по-силен във фундаментално отношение и поради това по-опасен човек. Неговото име е Веселин Марешки. Уж отвратен от менюто на кандидат президентите, Марешки все пак се обяви за кандидат вицепрезидента адмирал Манушев, съвсем забравяйки, че той върви в пакет с Цецка Цачева. Същият този Марешки преди няколко години оглави футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив), но за всички остана впечатление, че той е командирован от премиера Борисов (вижте видеото по-долу). И днес няма никаква причина да смятаме, че той се е еманципирал от Борисов. Напротив, чакаме го в парламента като патерица на ГЕРБ, каквато в миналия мандат беше така нареченият Реформаторски блок.

5. Ако вие сте малки и нищожни, главно заради собствената си омотаност и безидейност, трябва да си измислите някаква кауза. Ако намерите повече от една и успеете да ги обяздите, още по-добре. Това правят Радан Кънев и Мартин Димитров. Платформата им „Нова република“ трябва да спечели на своя страна някаква част от дясното, която все още изповядва ценностите на синята идея от 90-те години, но не вярва сляпо в безпогрешността на Иван Костов. Тук в употреба влизат търговците с миналото – Методи Андреев и Петър Славов, които не разбраха, че ако некадърници като тях не се опитваха да бъдат знаменосци на декомунизацията, тя може би щеше да успее. Не за друго, а защото повечето от жертвите на комунизма и техните наследници са умни и разбират много добре, когато човек си прави личния пиар върху спомените и травмите на миналите поколения. Логично, няма как да дадат доверието си на хора, които говорят против комунизма единствено с надеждата, че още няколко години ще получават депутатска заплата. Точно в същия дух беше и искането на така наречените реформатори президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по националната сигурност още в първите си дни като действащ държавен глава. Усещайки, че скоро няма да има камера насочена към тях, без да си плащат, те искаха да си осигурят няколко секунди време в ефирите на водещите телевизии. Нищо по-естествено нямаше обаче от това Радев просто да ги игнорира.

6. Ако спорите за един и същ електорален социум, правете се, че сте „по-по-най -„, главно чрез отказа си да се явявате в коалиция на изборите. По този показател най-отгоре в борбата за клетото дясно е „Да, България“ на Христо Иванов, която отказа да се коалира с ДСБ на Радан Кънев. ДСБ обаче също не е дъното на дъната, защото отказа да работи с Реформаторския блок. Обратното също е важно – внимавайте на кого подавате ръка, защото, ако ви откаже, след това може да се хвали, че се е разграничил от вас. Понеже по стечение на обстоятелствата в последните 3-5-10 години вие стремглаво сте се дънили в опита си да покажете някаква морална и интелектуална състоятелност, подаването на ръка не работи във ваша полза. Дори напротив – отказът на някой „да си играе“ с вас му носи точки.

7. Ако сте социалисти – задачата ви е много трудна. От една страна, трябва да бъдете верни на застаряващия ви и (не със сарказъм) изчезващ по биологични причини електорат. В същото време трябва да покажете способност да увличате и млади хора, но след гафа да прогоните Пламен Орешарски и Петър Чобанов някак ви е много трудно да намерите смислена икономическа мисъл. Един-двама души могат да внасят здрав разум, но те за съжаление нямат авторитета, с който да поведат всички вас.

8. Ако сте националисти, трябва да сте единни. Това обаче става все по-трудно, защото едни от вас са готови да се продадат за две филии на ГЕРБ, а и мейнстрим партиите също вече припознават националистическите послания. Някак си, ако всички са националисти, тези които имат само национализъм в главата си, олекват. Затова е важно и вие да се прикачите към някое интелектуално течение. Валери Симеонов започна да хвърля кал по президента Радев, очевидно опитвайки да се хареса на антикомунистическите националисти. Не, че Радев е комунист, но нали и реформаторите го изкарват такъв. Така Симеонов вече е десен социалист.

9. Ако сте ДПС – най-голямата партия, консолидираща вот на етническите малцинства, задачата ви е едновременно и лесна, и трудна. От една страна, всички ви представят като универсално зло и това ви вреди. От друга страна, вие контролирате най-продаваните вестници и това ви прави силен враг и желан съюзник. За вас големият проблем е как да се представите като партия на хората извън малцинствата и това някак си продължава да ви тежи. Най-изненадващо, вие по никакъв начин не показвате, това да ви пречи, което също отблъсква хора от вас.

10. Ако сте малки и нелепи като движенията на Лютви Местан и Касим Дал, положението ви е още по-тежко. Шансът ви е единствено в това да се прикачите към някого, но това е трудно – първо, защото нямате никакъв електорален заряд, и второ, защото без вас семейните снимки са по-хубави.

Секунди след увода си, журналистката дава думата на свой събеседник – доктор Гюрчай Джем, изселник в Турция от 1989-а година. Понастоящем представител на българските изселници от Джебел в Бурса и Председател на федерацията на балканските изселници в Бурса.

Дали беше лапсус, или глупаво самопризнание, но доктор Джем каза, че партия ДОСТ „има подкрепа от Турция“.  И нормалният българин не може да остане равнодушен към факта, че залата, в която ДОСТ бе официално основана, вчера бе пълна с толкова много хора, които не умеят да говорят Български, които си признават, че не живеят в България, но желаят да участват в управлението на България и че за тях интересът на България е еднакъв по важност с интереса на държавата, в която живеят – Турция.

Може би е нормално етническите турци, репресирани някога в България и избягали в Турция, да искат интересите на Турция да се защитават и от България, в която все още са запазили някакви граждански права. Но погледнати в контекст думите им показват, че не става дума за хора, които искат добросъседски отношения.  „Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина“, заяви Семир Ялчън, заместник-председател на Партията на националистическото действие. В тези думи не става дума за добросъседство. Те маркират имперски прочит на двустранните отношения, при който Турция разглежда България като своя провинция.

И след като Движението за права и свободи отстрани хората, които работиха за превръщането на България във вилает, Турското правителство подкрепи Лютви Местан. Първо като свой човек в ДПС и негласната коалиция с ГЕРБ, а след това като лидер на партия ДОСТ. За нормалния българин продължава да буди недоумение защо Бойко Борисов при последната си среща с турския премиер Ахмет Давутоглу не е използвал преводачите, с които разполага властта, а е допуснал Лютви Местан да му превежда.

Какво толкова тайно е искал да каже турският премиер на българския си колега, че да се налага отпращане на „обикновените“ преводачи и с какво Лютви Местан е заслужавал доверието  да превежда конкретния разговор. Намек за тайната прави самият Борисов, който дал да се разбере, че докато Делян Пеевски е част от ДПС, ГЕРБ няма да се коалира с движението за права и свободи.

Ако Лютви Местан гостува на турския премиер 10 дни преди да основе формално новата партия ДОСТ, и ако на нейното откриване делегатите казват, че партията има подкрепата на Турция, и ако ръкопляскат на турски политик, който заявява, че където се говори турски език, там е негова родина, все още ли явлението няма да е повод за тревога. И все още ли Делян Пеевски ще се представя като по-лош от Лютви Местан? Преди три години, като специализант в Оксфорд, имах възможност да напиша първото систематизирано изследване на българската олигархия и в него описах непропорционалната власт, придобита от Делян Пеевски и кръговете около него, като опасна за България и демокрацията. Когато беше избран за шеф на ДАНС, протестирах също като десетките хиляди българи, притеснени за здравето на държавата си. Дали обаче днес си даваме сметка, че здравето на държавата ни е изправено пред още по-сериозна заплаха. Ако през 2013 година рискът беше че някоя от тайните ни служби си е създала „задкулисие“, което ръководи политическия живот, налагайки решения различни от тези, които искат избирателите, днес на територията ни действа турско задкулисие. Турско задкулисие, за което не е ясно дали негов първи представител е посланик Гьокче, или самият Лютви Местан.

Наскоро един мъдър човек заяви, че Турция наистина е опасна за България при сегашните си лидери, но не е била опасна винаги в миналото. Като пример даде управлението на Торгут Йозал. За разлика от Турция обаче, Русия винаги е била опасна за България – без значение дали като монархия, като съветски съюз, или като федерация, ръководена от КГБ. В тези думи със сигурност има резон, но трябва да се дешифрират с подходящия ключ, ако не желаем да изпаднем в поредното заблуждение. По същество това, което Турция опитва да направи с България в момента, е същото, което Русия от векове опитва да направи.

Какво искат от нас великите сили?

Отговорът може да се намери в статията на Джордж Кенан, публикувана в списание Foreign Policy през 1947 година. Статията не е като всички други. По това време Кенан е бил заместник-ръководител на мисията на САЩ в Съветския съюз и е пратил свой анализ до военния министър (секретар по отбраната) Джеймс Форестал. Точността на анализа обаче е била поразяваща и затова правителството позволява „дългата телеграма“ да се обнародва. Измислено е формално заглавие The Sources of Soviet Conduct, което в смислов превод на български звучи като „първопричини за съветското поведение“.

Най-общо, анализът му твърди, че няма значение дали Русия е монархия, или се управлява от комунистическа върхушка, в ДНК-ато на тази държава е заложено да бъде експанзионистична империя. И като последствие от тази гледна точка американците разработват „доктрината на сдържането“, която прилагат в следващите десетилетия на студената война. Тя предвиждала където руснаците опитат да засилят влиянието си, САЩ да отговорят с реципрочни мерки. В рамките на тази доктрина се случват виетнамската война, кубинската криза, няколко близкоизточни конфликта и революционни противопоставяния в Африка и Латинска Америка.

Същата имперска доктрина е възприел за своя мисия и турският президент Реджеп Таип Ердоган, който обаче не залага на силна светска Турция, а иска да установи управление на ислямските религиозни закони. България обаче не е велика сила, а малка съседна държава, която пет века е била част от османската империя и днес отчаяно се нуждае от доктрина за противодействие на чужди имперски интереси на своята територия. Тази доктрина може и трябва да се прилага и срещу Русия, но чисто  тактически в момента натискът към държавата не идва от североизток, а от югоизток.

И колкото и да е трудно за признаване, Движението за права и свободи беше първото, което демонстрира някакъв видим опит за ограничаване на неоосманистките домогвания към България. Първенството  на ДПС  по този показател може да се дължи на факта, че то първо бе подложено на директния турски натиск. Напълно възможно е другите български партии също да постъпят зряло  и отговорно, когато разпознаят някаква форма на турски натиск към България.

Времето ще покаже, дали политическата ни класа е съзряла за отпор на чуждите имперски домогвания. До тогава като първо логично действие спрямо партията на Лютви Местан се очертава нейното изолиране. Дори ДОСТ да спечели места в парламента, мисия на всички политически сили ще бъде да изолират движението на Лютви Местан и да му се отнеме възможността да прокарва турските национални интереси на българска територия.

Да видим фактите в ретроспекция.

Лютви Местан отново се срещна с премиера на Турция Ахмет Давутоглу. „Булгартабак“ затвори софийската си фабрика, след като загуби свои ключови клиенти в Близкия изток. Оказа се, че въпросните клиенти (след серия от документални препродажби) са били кюрдски контрабандисти, които законно купували цигари на „Булгартабак“, но ги вкарвали незаконно в Турция за да спечелят от продажбата им без да се оскъпяват с акцизи и ДДС. Преди това да се случи обаче единственият истински лидер на ДПС – Ахмед Доган изрита Лютви Местан от партията, а турският премиер Ахмет Давутоглу се е застъпи за Лютви Местан с лично обаждане до нашия министър председател Бойко Борисов. Седмици преди това Лютви Местан прочете от парламентарната трибуна декларация, с която подкрепи Турция за сваления руски самолет. Още по-рано миналата година пък нашият премиер Бойко Борисов е допуснал Лютви Местан на двустранната си си среща с турския премиер Ахмет Давутоглу и дори се е доверил на Лютви Местан да превежда разговора му с Давутоглу. Именно на тази среща Бойко, както сам обясни в интервюто  си за Нова Телевизия, е бил „насърчен“ да се коалира с  Движението за права и свободи, но отказал с претекста, че такава коалиция е невъзможна, докато сред лидерите на партията е Делян Пеевски.

Изреденото до тук, показва много ясна причинно следствена връзка между опитите на Турското правителство да влияе върху политическите процеси в България и катаклизмите, които регистрираме, когато ислямистите в Анкара ударят на камък. След като българският премиер отпраща официалните държавни преводачи, единствен свидетел на щенията на Ахмет Давутоглу се оказва Лютви Местан. Фактът, че Бойко Борисов е изразил нежелание да работи публично с ДПС, докато част от  нея е Делян Пеевски, показва две неща. Първо, че Лютви Местан е бил фаворит на турските власти за техен наместник в България, и второ, че Бойко Борисов е бил склонен да допусне турската марионетка до себе си, на върха на държавното управление. Единственото му условие да е било нещата да станат така, че да не се дразни общественото мнение, но това си е чиста проба създаване на турско задкулисие в България. И когато се оказа, че защитните механизми на Движението за права и свободи сработиха до там, че Лютви Местан бе оостракиран, структуроопределящото предприятие „Булгартабак“, започна да изпитва затруднения.

Съвпадението между пресичането на кюрдската контрабанда и опита на Местан да разцепи ДПС показва, че Турското правителство със сигурност е било наясно с контрабандата, която кюрди правят с цигарите на „Булгартабак“ и не е възразявало срещу нея. Когато обаче в ДПС надмощие взима крилото, което не е свързано с фаворита на Анкара – Лютви Местан, „Булгартабак“ губят кюрдските си клиенти. В тази последователност от събития дали цигареният производител трябва да бъде обвиняван, че изнася стоката си законно, макар и към клиенти, които след това вършат с нея незаконни неща, е второстепенен въпрос. И макар либералните медии, борещи „задкулисието“, да представят това като най-голям проблем на обществото, трезвият гледащият българин трябва да си зададат няколко странични на пръв поглед въпроси, за да долови голямата картина на протичащите процеси.

Ако Турция има пряко, или косвено влияние върху бизнеса на „Булгартабак“ и опитва да отслаби политическите кръгове зад него, защо в синхрон Бойко Борисов също опитва да ги отслаби, като отнема и другите им източници на приходи – обществените поръчки. Не става въпрос да се защитят ДПС, „Водстрой“ и „Булгартабак“, а за това какви са политическите мотиви, накарали Борисов да тръгне срещу ДПС. Може би борба с корупцията, но едва ли. Основание да се съмняваме в желанието на премиера да изкорени корупцията, ни дава формата, по която ще се организира новата обществена поръчка за Магистрала „Хемус“.Тя ще включва по-малко тунели и виадукти, което означава, че няма да се понижи цената на бетона и асфалта, а ще се намали количеството бетон и асфалт. Тоест корупцията може да се запази, и то в същия си дял спрямо стойността на поръчката. Разликата е, че евентуалната кражба може би ще намалее пропорционално, заедно с новия размер на проекта. Също като намалението на цената  за спортната зала в София, което стана за сметка на дължината й и етажите с подземни паркинги. В резултат на това „Арена Армеец“ не може да става терен за лекоатлетически състезания, а улицата пред нея се задръства преди всяко събитие, заради автомобилите, които се паркират в бус лентата.

Посланията на Запада

Вместо за борба с корупцията, развитието, което наблюдаваме напомня много за пролетта на 2014 година. Тогава Европейската комисия замрази плащания по еврофондовете, основно в земеделските мерки. И колкото и да бяха гласовити Бойко Борисов и Мирослав Найденов, никой не може да отрече, че проблемните проекти са договаряни и изпълнявани по времето на първото правителство на ГЕРБ. Разминаването между момента на спиране на плащанията и правителството, което  е допуснало опорочаването им, сработи много изгодно за ГЕРБ, защото още веднъж стана възможно Борисов да обвини Пламен Орешарски за нещо, за което самите ГЕРБ носят отговорност. Възстановяването на трансферите след като Пламен Орешарски бе подал оставка, дава всички основания да се смята, че Брюксел няма против европейските средства да се крадат, но държи тази дейност да се упражнява от про-западно настроени правителства. Все пак ние сме поискали да бъдем част от Европейския съюз и НАТО, и докато сме там ще трябва да играем като  част от този отбор.

Именно като двоен стандарт от страна на Брюксел може да се разглежда сегашното пренареждане на обществените поръчки. Ако най-засегнат от  тяхното спиране е кръгът около “Водстрой“, и ако фирми около ДПС са печелили от корумпционно разпределяне на обществени поръчки, резонно изниква въпросът защо Бойко Борисов се обръща срещу ДПС и обръчите му от фирми след  като пет години работеше в относителен мир с тях (това е общото време, през което са управлявали двете правителства на ГЕРБ, без да броим служебните)? „По-добре късно, отколкото никога“, ще е добро предположение, но също така твърде клиширано и повърхностно. Много по-вероятно е Борисов да е получил предупреждение, че не може да разпределя европейските средства към фирми, свързани с партия, която „борците със задкулисието“  определят като про-руска. Но това ще е проява на двоен стандарт, защото за правителството на Пламен Орешарски спирането на европейските средства бе публично огласено и имаше ефекта на шамар, докато при Бойко Борисов по-скоро има потупване по рамото, при което ръката защипва болезнено раменния мускул, но околните не виждат, че нещо се случва.

Допускането, че Брюксел или Вашингтон са предупредили Бойко Борисов да промени модела си на управление, е основателно. Но ако човек иска да види, дали България успява да запази националния си интерес, ще трябва да проследи дали след намесата на нашите европейски, и атлантически партньори, корупцията в обществените поръчки намалява. Защото ситуация, при която кражбите на еврофондове се толерират, при условие, че крадците задават про-западен курс на външната политика, е нищо друго освен международна форма на корупция. И не е нужно човек да бъде рубладжия, или фен на евразийския съюз, за да поиска от европейските лидери да прилагат еднакъв аршин спрямо всяко правителство и начина, по който то управлява предоставените му средства.

Вместо заключение

Казаното дотук беше опит да се представи контекст, в който да се разглеждат събитията от последната половин година. А синтезираният им обзор ще звучи така.

Турция опитва да влияе на политическия живот в България, ДПС им оказа съпротива, каквато самият Бойко Борисов не посмя да окаже. За наказание, Анкара отрязва достъпа на Булгартабак до турския пазар. Лоши ли са Булгартабак? Толкова, колкото и производителите на оръжие. Тоест, правят законни сделки, но след това някой друг изкривява употребата на доставката. Напълно вероятно е контрабандата на цигари, произведени от Булгартабак, в Турция да е корумпирала самия Ердоган, Давутоглу и неговото правителство. От гледна точка на българския национален интерес обаче няма нищо лошо в това законното производство на една стока и законният й износ да създават заетост в България.

Спирането на обществените поръчки, най-вероятно се случва също под влиянието на външнополитически фактори – натиск от Съединените щати и Германия, но не е задължително да означава по-малко кражби и задължително да е в полза на обществото. Много по-вероятно е нашите евроатлантически партньори да преследват своя интерес, в което няма нищо лошо, но е необходимо българите като общество, също да разработим обективен инструментариум, за дефиниране на собствените ни национални интереси. И да ги защитаваме не само спрямо Русия, или Турция, а когато се налага, да проявяваме твърдост и спрямо така наречения запад.

Първата възможност да проверим дали разполагаме с такъв инструментариум е отношението към партията на Лютви Местан. „Разговорът е бил в правителствената резиденция „Чанкая“. В него Местан запознал премиера Давутоглу с развитието на политическите процеси в България и анализирал събитията, породили необходимостта от учредяването на новата политическа формация ДОСТ“, написа по този повод „Дневник. Въпросът е, в качеството си на какъв Лютви Местан провожда хабер на Ахмет Давутоглу за случващото се в България, а също така, дали партията му ще разглежда Анкара като метрополия за политиката, която ще отстоява в управлението на България, към което се стреми. Друг интересен въпрос ще е на какво  основание представители на други политически партия в България търсят близост с ДОСТ, след като е ясно, че за съществуването си разчитат на диктаторския ислямистки режим в Турция.

Съдбата явно обича да се шегува, защото в средновековната постъпка на Борис осигурява на България стабилна база за духовно и политическо израстване, а днес изритването на Лютви се разглежда като тъмна страница в историята ни от почти всички експерти и политолози, накичени с ореола на готини, западни и демократични. Тоест, ако търсим аналог с историята, едно и също явление, може да води до различни последствия, а ние не знаем да се радваме ли, или да се страхуваме.

Обратното също важи – само агенти на държавна сигурност, нейни началници, дисциплинирани функционери и удобни медии представят Ахмед Доган като пазител на българския национален интерес. Честно казано, да си представя човека, който се хвали, че разпределял порциите, като пазител ме ужасява, но за това малко по-късно.

Та значи Лютви, Местан е бил отстранен от архизлодея Доган, защото опитвал да реформира ДПС, защото опитвал да я хариза на турското правителство, или защото какво?

Всички десни мислители и титани на морала опитват да ни убедят, че руската резидентура в лицето на Доган е надделяла над турската резидентура в лицето на Местан. Нещо като през 40-те години на миналия век, когато в началото на втората световна война българските комунисти приветстват пакта Молотов-Рибентроп и подялбата на Полша, но след като Хитлер напада Сталин, вече искат да сме противници на Германия.

Днес Путин и Ердоган са в конфликт и отстрелването на Местан съвпада с началото на разрива между двете големи сили. Турция свали руски самолет, Русия отвърна със санкции, и докато международната общност се чудеше какво е най-малкото зло в тази ситуация, Лютви Местан заяви от трибуната на българския парламент, че Турция трябва да се подкрепи, защото пазила суверенното си въздушно пространство, следователно и нашето, бидейки с нея в отбранителния блок НАТО.

С декларацията си Местан сякаш се превърна в съюзник на новия Хитлер – Ердоган, който Удари новия Сталин – Путин. Но понеже Местан не управляваше цяла България, а просто една партия, за неговото опраскване не беше нужно партизанско движение и нова съветска окупация. Достатъчно бе просто да почетният председател да прекъсне сарайското си замонашване и с Местан да се приключи.

Но какво ни казва целият кнтекст?

Лютви Местан обяви, че ще съди всеки, който го нарече турски шпионин, или турски агент. Затова аз няма да си позволя да изрека на глас, нещо което си мисля. Но ще кажа, че е странна непропорционалността при срещите между чуждестранни държавни глави и правителствени ръководители с български политици. Реджеб Ердоган е президент на Турция и неин Държавен глава и в общуването си с България трябва да общува с българския държавен глава и с премиера, като ръководител на изпълнителната власт. Ахмет Давутоглу е премиер и като такъв също трябва да си общува с нашия президент, с премиера и може би с министри. Може и с някой едър български бизнесмен, който им предлага инвестиционен проект от стратегическо значение.

Тогава защо са се срещали с Лютви Местан? Непропорционалността между постовете им говори за едно – те са искали от него нещо, което не могат да поискат от друг български политик. И за да го защитават дори след остраняването му от ДПС, навярно са получавали това, което очакват от него.

Няма да го наричам шпионин или агент, но със сигурност Лютви Местан им е давал нещо, което съответства на техния интерес. Какво би било това – натиск за прозападна външна политика на България, или толерантност към турското малцинство в България, или поведение на България като Турски, вместо като руски сателит.

Каквото и да е било, в момента е второстепенен въпрос и той става излишен, ако критиците на ДПС не ни кажат с какво Лютви Местан е бил приемлив и добър. Та нали той е от хората, издигнали Делян Пеевски за шеф на контраразузнаването. Та нали той е водач на политическата сила, насочвала обществени поръчки към инфраструктурните проекти, изпълнявани от фирми в обръча. Какво точно направи Лютви Местан, че днес толкова много хора тъжат за него.

Това, което ми липсва е доказателство, че Лютви Местан е действал като отговорен българин и защитник на Българските интереси, та да приема, че неговото отстраняване е лош сигнал. Напротив, ако приемем, че Москва носи вината за труса в ДПС, то Местан трябва да го разположим в онзи спектър на политическото пространство, където едната крайност заема „неразбраният патриот“ Иван Костов, а другата се държи от „Америка за България“. Е да, но Местан се скри в турското посолство, а не в американското. Така че, ако не е неразбран патриот и родолюбец като командира, логично е да предположим, че е бил удобен на Турция, а не на евроатлантическите ценности като цяло.

Защо онези, които отдадоха покриването на Лютви в чуждестранна мисия, на инстинкта за самосъхранение, не допуснаха, че може би страхът му не е бил да не бъде убит, а да бъде арестуван и съден?

А сега малко по-глобално. Ако на една чужда държава се отрежат механизмите за влияние върху вътрешнополитическия живот в България и това е лоша новина за някой, то този човек трябва да обясни защо другата алтернатива е била по-добра. Турция по-приемлива метрополия ли е от Москва, следователно васалитетът ни към Турция по-приемлив ли е от васалитетът към Русия? Или просто трябва да сме толерантни към турските агенти, защото всъщност Турция е на каишка на Съединените щати.

Не на последно място, навеждането при което към Турция излагаме онази част от тялото си, където гърбът губи своето благородство, съвпада ли с националния интерес, че днес отстраняването на Лютви Местан се приема като лош сигнал.

И накрая за това дали Доган е пазител на българския интерес. Не мога да го повярвам. Дори да допусна подобно нещо, то ще трябва да е в контекста на някакъв макиавелистки модел за държавно управление, в който властта се държи не от демократично избрани институции, а от непоклатими рупори, които я държат и пазят за себе си, приемайки, че те самите са най-доброто, което обществото може да получи на този етап от развитието си.

Това бих приел, само ако виждах желание за нов тип социален инженеринг, при който днес може и да са нужни задкулисни кукловоди, но те работят за създаването на образовано и мъдро общество, което да поддържа демокрация от швейцарски тип. Но понеже виждам все повече и повече усилия за притъпяване на обществената чувствителност, трудно ще повярвам, че Доган може да е принц по стандартите на Макиавели.

Не така обаче стоят нещата със съдебната реформа. Съдебната система не съставлява съществена електорална тежест и поради това нейното реформиране, или нереформиране не може да се разглежда като vote winner. Доказателството ли? След вчерашния протест срещнах един познат, който като научи за какво съм протестирал попита дали си нямам личен живот.

Този приятел онагледява господстващата незаинтересованост към съдебната система. Властващото настроение е негативистично безразличие, поради което съдебната реформа, заедно с нейното сбъдване, или несбъдване, е кауза на самите партии и техните най-запалени привърженици.

И точно това негативистично безразличие е ключът, с който трябва да се разглеждат парламентарните пазарлъци за съдебната реформа. От днешните разговори между Радан Кънев и Лютви Местан се видя, че ДПС няма да подкрепи никакви реформи преди местните избори. А дори и да гласува нещо, то ще включва само половинчати мерки, чието утвърждаване на второ четене ще се отложи за късната есен. Защо обаче ДПС не искат съдебна реформа преди местните избори, след като е ясно, че те не водят нито до увеличаване, нито до намаляване на избирателната подкрепа?

Отговорът се крие във възможността местните избори да покажат нов баланс на силите. След тях Реформаторският блок и другите партии „патерици на правителството“ могат да загубят тежест и Бойко да склони за още по-видимо обвързване с Движението за права и свободи.
Обратно – ако реформаторите покажат консолидиране на местния вот, ДПС ще могат да се присламчат и да претендират за дивиденти от реформата.

Разбира се, тези сметки нямаше да бъдат възможни, ако начело на държавата не беше Бойко Борисов (а някой смел например). След като реформата на съдебната система нито води до нови гласове, нито до отлив от такива, изчакването очевидно може да се тълкува като изчакване на местните избори, за да знае с кого да се разиграва публично и от кои да се дистанцира.