Какво критиците на ДПС премълчават за опраскването на Местан?

Лютви Местан бе отстранен от лидерската позиция в Движението за права и свободи (ДПС) както преди 1122 години Борис се връща на трона за да отстрани първородния си син Владимир Расате, който опитва да върне България обратно към езическите вярвания. Расате бива ослепен и сменен от Симеон първи, а Лютви Местан остава без охрана от НСО и е оплют от абсолютно всички медии, подкрепящи ДПС.

Съдбата явно обича да се шегува, защото в средновековната постъпка на Борис осигурява на България стабилна база за духовно и политическо израстване, а днес изритването на Лютви се разглежда като тъмна страница в историята ни от почти всички експерти и политолози, накичени с ореола на готини, западни и демократични. Тоест, ако търсим аналог с историята, едно и също явление, може да води до различни последствия, а ние не знаем да се радваме ли, или да се страхуваме.

Обратното също важи – само агенти на държавна сигурност, нейни началници, дисциплинирани функционери и удобни медии представят Ахмед Доган като пазител на българския национален интерес. Честно казано, да си представя човека, който се хвали, че разпределял порциите, като пазител ме ужасява, но за това малко по-късно.

Та значи Лютви, Местан е бил отстранен от архизлодея Доган, защото опитвал да реформира ДПС, защото опитвал да я хариза на турското правителство, или защото какво?

Всички десни мислители и титани на морала опитват да ни убедят, че руската резидентура в лицето на Доган е надделяла над турската резидентура в лицето на Местан. Нещо като през 40-те години на миналия век, когато в началото на втората световна война българските комунисти приветстват пакта Молотов-Рибентроп и подялбата на Полша, но след като Хитлер напада Сталин, вече искат да сме противници на Германия.

Днес Путин и Ердоган са в конфликт и отстрелването на Местан съвпада с началото на разрива между двете големи сили. Турция свали руски самолет, Русия отвърна със санкции, и докато международната общност се чудеше какво е най-малкото зло в тази ситуация, Лютви Местан заяви от трибуната на българския парламент, че Турция трябва да се подкрепи, защото пазила суверенното си въздушно пространство, следователно и нашето, бидейки с нея в отбранителния блок НАТО.

С декларацията си Местан сякаш се превърна в съюзник на новия Хитлер – Ердоган, който Удари новия Сталин – Путин. Но понеже Местан не управляваше цяла България, а просто една партия, за неговото опраскване не беше нужно партизанско движение и нова съветска окупация. Достатъчно бе просто да почетният председател да прекъсне сарайското си замонашване и с Местан да се приключи.

Но какво ни казва целият кнтекст?

Лютви Местан обяви, че ще съди всеки, който го нарече турски шпионин, или турски агент. Затова аз няма да си позволя да изрека на глас, нещо което си мисля. Но ще кажа, че е странна непропорционалността при срещите между чуждестранни държавни глави и правителствени ръководители с български политици. Реджеб Ердоган е президент на Турция и неин Държавен глава и в общуването си с България трябва да общува с българския държавен глава и с премиера, като ръководител на изпълнителната власт. Ахмет Давутоглу е премиер и като такъв също трябва да си общува с нашия президент, с премиера и може би с министри. Може и с някой едър български бизнесмен, който им предлага инвестиционен проект от стратегическо значение.

Тогава защо са се срещали с Лютви Местан? Непропорционалността между постовете им говори за едно – те са искали от него нещо, което не могат да поискат от друг български политик. И за да го защитават дори след остраняването му от ДПС, навярно са получавали това, което очакват от него.

Няма да го наричам шпионин или агент, но със сигурност Лютви Местан им е давал нещо, което съответства на техния интерес. Какво би било това – натиск за прозападна външна политика на България, или толерантност към турското малцинство в България, или поведение на България като Турски, вместо като руски сателит.

Каквото и да е било, в момента е второстепенен въпрос и той става излишен, ако критиците на ДПС не ни кажат с какво Лютви Местан е бил приемлив и добър. Та нали той е от хората, издигнали Делян Пеевски за шеф на контраразузнаването. Та нали той е водач на политическата сила, насочвала обществени поръчки към инфраструктурните проекти, изпълнявани от фирми в обръча. Какво точно направи Лютви Местан, че днес толкова много хора тъжат за него.

Това, което ми липсва е доказателство, че Лютви Местан е действал като отговорен българин и защитник на Българските интереси, та да приема, че неговото отстраняване е лош сигнал. Напротив, ако приемем, че Москва носи вината за труса в ДПС, то Местан трябва да го разположим в онзи спектър на политическото пространство, където едната крайност заема „неразбраният патриот“ Иван Костов, а другата се държи от „Америка за България“. Е да, но Местан се скри в турското посолство, а не в американското. Така че, ако не е неразбран патриот и родолюбец като командира, логично е да предположим, че е бил удобен на Турция, а не на евроатлантическите ценности като цяло.

Защо онези, които отдадоха покриването на Лютви в чуждестранна мисия, на инстинкта за самосъхранение, не допуснаха, че може би страхът му не е бил да не бъде убит, а да бъде арестуван и съден?

А сега малко по-глобално. Ако на една чужда държава се отрежат механизмите за влияние върху вътрешнополитическия живот в България и това е лоша новина за някой, то този човек трябва да обясни защо другата алтернатива е била по-добра. Турция по-приемлива метрополия ли е от Москва, следователно васалитетът ни към Турция по-приемлив ли е от васалитетът към Русия? Или просто трябва да сме толерантни към турските агенти, защото всъщност Турция е на каишка на Съединените щати.

Не на последно място, навеждането при което към Турция излагаме онази част от тялото си, където гърбът губи своето благородство, съвпада ли с националния интерес, че днес отстраняването на Лютви Местан се приема като лош сигнал.

И накрая за това дали Доган е пазител на българския интерес. Не мога да го повярвам. Дори да допусна подобно нещо, то ще трябва да е в контекста на някакъв макиавелистки модел за държавно управление, в който властта се държи не от демократично избрани институции, а от непоклатими рупори, които я държат и пазят за себе си, приемайки, че те самите са най-доброто, което обществото може да получи на този етап от развитието си.

Това бих приел, само ако виждах желание за нов тип социален инженеринг, при който днес може и да са нужни задкулисни кукловоди, но те работят за създаването на образовано и мъдро общество, което да поддържа демокрация от швейцарски тип. Но понеже виждам все повече и повече усилия за притъпяване на обществената чувствителност, трудно ще повярвам, че Доган може да е принц по стандартите на Макиавели.