Турция вече има партия в България – ДОСТ. Какво ни вещае това?

„Лютви Местан се противопоставя на твърденията че (партия ДОСТ) ще бъде протурска. Многократно заявява, че тя ще бъде пробългарска. Ще разчита на гласовете на всички останали български граждани – евреи, роми арменци. Целта е да се скъса с олигархията и задкулисието“. Това са първите думи от репортажа на Десислава Маркова, журналист на Българската национална телевизия, с пряко включване за сутрешния й блок. Само минута по-късно става ясно, че твърденията на Лютви Местан далеч не са истина и опровержението идва от друг член на партията. Репортажът на БНТ е може би най-сериозното предупреждение, че партия ДОСТ ще бъде опасна за България.

Секунди след увода си, журналистката дава думата на свой събеседник – доктор Гюрчай Джем, изселник в Турция от 1989-а година. Понастоящем представител на българските изселници от Джебел в Бурса и Председател на федерацията на балканските изселници в Бурса.

Дали беше лапсус, или глупаво самопризнание, но доктор Джем каза, че партия ДОСТ „има подкрепа от Турция“.  И нормалният българин не може да остане равнодушен към факта, че залата, в която ДОСТ бе официално основана, вчера бе пълна с толкова много хора, които не умеят да говорят Български, които си признават, че не живеят в България, но желаят да участват в управлението на България и че за тях интересът на България е еднакъв по важност с интереса на държавата, в която живеят – Турция.

Може би е нормално етническите турци, репресирани някога в България и избягали в Турция, да искат интересите на Турция да се защитават и от България, в която все още са запазили някакви граждански права. Но погледнати в контекст думите им показват, че не става дума за хора, които искат добросъседски отношения.  „Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина“, заяви Семир Ялчън, заместник-председател на Партията на националистическото действие. В тези думи не става дума за добросъседство. Те маркират имперски прочит на двустранните отношения, при който Турция разглежда България като своя провинция.

И след като Движението за права и свободи отстрани хората, които работиха за превръщането на България във вилает, Турското правителство подкрепи Лютви Местан. Първо като свой човек в ДПС и негласната коалиция с ГЕРБ, а след това като лидер на партия ДОСТ. За нормалния българин продължава да буди недоумение защо Бойко Борисов при последната си среща с турския премиер Ахмет Давутоглу не е използвал преводачите, с които разполага властта, а е допуснал Лютви Местан да му превежда.

Какво толкова тайно е искал да каже турският премиер на българския си колега, че да се налага отпращане на „обикновените“ преводачи и с какво Лютви Местан е заслужавал доверието  да превежда конкретния разговор. Намек за тайната прави самият Борисов, който дал да се разбере, че докато Делян Пеевски е част от ДПС, ГЕРБ няма да се коалира с движението за права и свободи.

Ако Лютви Местан гостува на турския премиер 10 дни преди да основе формално новата партия ДОСТ, и ако на нейното откриване делегатите казват, че партията има подкрепата на Турция, и ако ръкопляскат на турски политик, който заявява, че където се говори турски език, там е негова родина, все още ли явлението няма да е повод за тревога. И все още ли Делян Пеевски ще се представя като по-лош от Лютви Местан? Преди три години, като специализант в Оксфорд, имах възможност да напиша първото систематизирано изследване на българската олигархия и в него описах непропорционалната власт, придобита от Делян Пеевски и кръговете около него, като опасна за България и демокрацията. Когато беше избран за шеф на ДАНС, протестирах също като десетките хиляди българи, притеснени за здравето на държавата си. Дали обаче днес си даваме сметка, че здравето на държавата ни е изправено пред още по-сериозна заплаха. Ако през 2013 година рискът беше че някоя от тайните ни служби си е създала „задкулисие“, което ръководи политическия живот, налагайки решения различни от тези, които искат избирателите, днес на територията ни действа турско задкулисие. Турско задкулисие, за което не е ясно дали негов първи представител е посланик Гьокче, или самият Лютви Местан.

Наскоро един мъдър човек заяви, че Турция наистина е опасна за България при сегашните си лидери, но не е била опасна винаги в миналото. Като пример даде управлението на Торгут Йозал. За разлика от Турция обаче, Русия винаги е била опасна за България – без значение дали като монархия, като съветски съюз, или като федерация, ръководена от КГБ. В тези думи със сигурност има резон, но трябва да се дешифрират с подходящия ключ, ако не желаем да изпаднем в поредното заблуждение. По същество това, което Турция опитва да направи с България в момента, е същото, което Русия от векове опитва да направи.

Какво искат от нас великите сили?

Отговорът може да се намери в статията на Джордж Кенан, публикувана в списание Foreign Policy през 1947 година. Статията не е като всички други. По това време Кенан е бил заместник-ръководител на мисията на САЩ в Съветския съюз и е пратил свой анализ до военния министър (секретар по отбраната) Джеймс Форестал. Точността на анализа обаче е била поразяваща и затова правителството позволява „дългата телеграма“ да се обнародва. Измислено е формално заглавие The Sources of Soviet Conduct, което в смислов превод на български звучи като „първопричини за съветското поведение“.

Най-общо, анализът му твърди, че няма значение дали Русия е монархия, или се управлява от комунистическа върхушка, в ДНК-ато на тази държава е заложено да бъде експанзионистична империя. И като последствие от тази гледна точка американците разработват „доктрината на сдържането“, която прилагат в следващите десетилетия на студената война. Тя предвиждала където руснаците опитат да засилят влиянието си, САЩ да отговорят с реципрочни мерки. В рамките на тази доктрина се случват виетнамската война, кубинската криза, няколко близкоизточни конфликта и революционни противопоставяния в Африка и Латинска Америка.

Същата имперска доктрина е възприел за своя мисия и турският президент Реджеп Таип Ердоган, който обаче не залага на силна светска Турция, а иска да установи управление на ислямските религиозни закони. България обаче не е велика сила, а малка съседна държава, която пет века е била част от османската империя и днес отчаяно се нуждае от доктрина за противодействие на чужди имперски интереси на своята територия. Тази доктрина може и трябва да се прилага и срещу Русия, но чисто  тактически в момента натискът към държавата не идва от североизток, а от югоизток.

И колкото и да е трудно за признаване, Движението за права и свободи беше първото, което демонстрира някакъв видим опит за ограничаване на неоосманистките домогвания към България. Първенството  на ДПС  по този показател може да се дължи на факта, че то първо бе подложено на директния турски натиск. Напълно възможно е другите български партии също да постъпят зряло  и отговорно, когато разпознаят някаква форма на турски натиск към България.

Времето ще покаже, дали политическата ни класа е съзряла за отпор на чуждите имперски домогвания. До тогава като първо логично действие спрямо партията на Лютви Местан се очертава нейното изолиране. Дори ДОСТ да спечели места в парламента, мисия на всички политически сили ще бъде да изолират движението на Лютви Местан и да му се отнеме възможността да прокарва турските национални интереси на българска територия.

Tags Ахмет Давутоглу, вилает, Джебел, ДОСТ, Лютви Местан, нееосманизъм, протурска, протурска партия, Реджеп Ердоган, турска провинция, турски език, Турция към цялата статия