В средносрочен план намерението на ДБ е да консолидира надзора на целия финансов сектор – бнков, застрахователен, пенсионноосигурителен и капиталов пазар в един мегарегулатор на финнсовия сектор. За целта, Управление „Банков ндзор“ ще излезе от Българска народна банка и ще се прехвърли към Комисията за финансов надзор. Сегашният подуправител Радослав Миленков ще се раздел с длъжността си, както и сегашният председател на КФН – Бойко Атанасов.

Реформата прилича на идеята, която преди 12 години лансираха от ГЕРБ, но тогава КФН трябваше да се влее към БНБ. Общото и в двата случая е, че целият надзор на финансовия сектор – банков и небанков ще се окаже под една шапка.

Не е ясно кой е другият регулатор, за който ДБ настояват да получат, но според източници на „На стената“, ИТН за момента не желаят да правят никакви отстъпки. Притеснителното в подобен сценарий е, че финансовият сектор може да се окаже под контрола на икономическите кръгове, подкреящи ДБ и в ръководството му да попаднат лица, свързани с кръга „Капитал“, както вече стана с Българска банка за развитие и предстои да се случи с Фонда на фондовете, ако служебното правителство се задържи достатъчно дълго.

Има и още една нередност. Политическите назначения в регулаторни органи са нещо, срещу което ДБ и кръговете зад тях винаги са се обявявали публично. Ако сега те получат възможност да излъчват политически назначения в регулатора, който се грижи за трансмисионните механизми на икономиката, дори като се остави настрана липсата на представителност, има риск властта да се използва за разчистване на сметки и за решаване на частни казуси.

Освен ДБ, искания се предявили и другите „партии на протеста“, а и не само те. Така например „Изправи се БГ! Ние идваме“ желаят да определят трима областни управители, а БСП искат да излъчат между 6 и 7 заместник-министри. Последното се очертава като реалистично за изпълнение условие, тъй като ИТН са осъзнали, че нямат хора да заемат всички политически позиции, за които имат власт да влияят, а не желаят да задържат хора, свързани с ГЕРБ.

На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.

Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).

В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?

Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.

Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.

Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.

В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.

Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.

Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.

Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.

По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.

Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.

„Всичко е стабилно при застрахователите, а при пенсионните фондове няма инвестиции в свързани дружества“, резюмира положението Карина Караиванова. В едно от изказванията си като отговор на журналистически въпроси обаче тя каза и нещо друго. Законът ни има такива критерии за свързани дружества, че Европа искала нови критерии и комисията вече ги е инициирала. Само че липсата на инвестиции в свързани фирми е по стария закон, а прегледът не казва как биха стояли нещата по евентуалните нови.

Другото интересно бе, че КФН и ЕИОПА публикуват два различни доклада за един и същ процес по проверка. И макар документът на българския регулатор също да изглежда подробен, такова разминаване няма как да не събуди друго освен усещане, че някой опитва да обърка хората като ги засипе с информация, та ако може тревожните неща да останат скрити.

Не на последно място за това говори и разминаването между предисторията на порсловутите стрес тестове и реалният резултат, който произведоха. След като преди година Европейската комисия предупреди, че е възможно пенсионната система да се разклати заради инвестициите в свързани компании на фондовете за пенсионно осигуряване, сега се оказа, че такива проблеми няма, или ако има са незначителни и са пред отстраняване. Въпросът е – Брюксел ли си позволи недопустимата волност да внушава съмнения във финансовата стабилност, или нещо остана скрито.

Освен двусмисленото изказване на председателя на регулатора Карина Караиванова, за това говори и още един детайл от подготовката за стрес тестовете. През лятото на миналата година с едно свое писмо ЕИОПА помогна на тогава финансовия министър Владислав Горанов да наложи заместника си Карина Караиванова като председател на регулатора. Последното говореше за необходимостта предишният председател Стоян Мавродиев най-после да бъде сменен, но също така създаваше усещане, че ако Мавродиев остане, стрес тестовете ще се компрометират.

От днешна перспектива, когато резултатите от тези стрес тестове са повече от цветущи, изниква въпросът дали Мавродиев нямаше да открие нещо повече, и затова е бил неудобен, или просто е трябвало да се направи „оборка“ във финансовия регулатор. Защото днешните резултати показват, че по времето на Мавродиев всичко е било изрядно и проблеми в сектора няма.

Разбира се, понеже сме в България, винаги ще стои на дневен ред и подозрението, че властта е притиснала сектора за „почерпка“ и той се е отплатил, или ще се отплати за щампата „стабилен“, която получи днес. Идват избори, а начините да се покаже признателност са много – чрез финансиране, чрез агитация. Каквато и да истината, днес един български – КФН и един международен регулатор – ЕИОПА, дадоха пресконференция, след която останаха повече въпроси, отколкото отговори.

Подходът не е променен. Стремежът отново е за балансиран бюджет, но нивото, от което поехме публичните финанси, беше много сериозно разминаване на публичните разходи и приходи, което не може толкова бързо да бъде преодоляно. Големият дефицит за 2014 година не можеше с магическа пръчка да се преодолее, без да се рискува работата на доста от  системите, които се финансират от бюджета, от една страна. От друга страна, бяхме в последната година от предишния програмен период и щеше да бъде нецелесъобразно, да не кажа грешно, да поставим под съмнение усвояването или управлението на европейските фондове, подчинено единствено на фискални цели за отсъствие на бюджетен дефицит. Иначе стъпките, които  сме предприели, са съобразени с икономическия цикъл и с това фискът да не влияе отрицателно на растежа. Това не е иновативна концепция. Просто се видя, че рязкото свиване на разходите на практика води до блокиране на част от системите. Нещо, което не би било правилно да се реализира през този мандат.

Експертните анализи на Вашето министерство, цитирани в конвергентните програми, показват, че бюджетите на първото правителство на ГЕРБ са оказвали процикличен ефект за икономиката. В тази светлина признавате ли, че целта балансиран бюджет на предишния кабинет „Борисов“ беше грешна?

Първата година тръгнахме много бързо да гоним консолидация. Една от основните цели беше да отговорим максимално бързо на маастрихтските критерии за членство в еврозоната. От друга страна, в началото на 2009 година бяха сключени доста договори и поети ангажименти, които не бяха съобразени с фискалната рамка и очакването как ще се развие бюджетът през второто полугодие. Още повече че дори и през 2008 година, когато се съставяше бюджетът (за 2009 г.), имаше индикации, че икономическият цикъл тръгва в доста негативна посока. Затова и бяхме принудени да приемем доста сериозни мерки, свързани с орязване на разходите.Това доведе до натрупване на доста просрочени задължения и към бизнеса и до някои негативни последствия, като вероятно допринесе за диспропорции в някои от бюджетните системи. Това беше отчасти преодоляно през 2010 година с пускането на доста по-сериозен дефицит, но тогава целта беше да се даде знак на системите и въобще на цялото общество, че поддържането на благоразумната фискална политика в годините преди 2009 година трябва да бъде възстановено и максимално бързо да вкараме бюджета в релси. Успяхме постепенно да доведем бюджетния дефицит до един разумни нива от под един процент в края на 2012 година, след което, за съжаление, бързо тенденцията се обърна към разширяване на дефицита.

Смятате ли, че беше удачно дефицитът за 2012 година да се свие именно за сметка на държавните инвестиции, както се случи?

Понеже съм участвал  в съставянето му, мога да заявя, че той беше съобразен с потребностите на системите, и мога да заявя, че нямаше натиск върху отделни системи. Те се бяха напаснали с поетапната консолидация, която тогава наложихме. В края на краищата един стар дебат дали може да се съставя бюджет с такава данъчна политика и с такава роля на преразпределение на държавата, стои на дневен ред. Аз продължавам да смятам, че с подобна структура на данъчната система може да се съставя бюджет и той да се изпълнява, но очакванията на хората не могат да бъдат такива, каквито са в държави, които преразпределят по 10 – 15 процентни пункта повече от брутния си продукт. При ниската разпределителна роля на държавата, оставяйки хората сами да решават как да харчат парите си, а не преразпределението през бюджета, част от функциите на държавата трябва да бъдат ограничени.

През лятото на 2013 година в централата на ГЕРБ дадохте пресконференция заедно с Бойко Борисов, Томислав Дончев и Менда Стоянова. Макар Вие да пазехте мълчание, колегите Ви обясняваха, че държавата навлиза в дългова спирала – как приемате тези думи от днешна гледна точка?

Начинът, по който първото правителство на ГЕРБ бе свалено от власт, и начинът, по който се управляваше държавата в периода след 2013 година, ни караха да сме особено подозрителни към това, как се харчат парите на данъкоплатците. В този смисъл увеличаване на разходите особено за сметка на допълнителен дълг за нас беше нецелесъобразно. И нямахме доверие на начина, по който тогава мнозинството в парламента харчеше парите на данъкоплатците, и затова нашата реакция беше такава.  Спомняте си, първото действие на правителството бе да направи актуализация на бюджета и да увеличи разходите. При положение че голяма част от времето се твърдеше, че подобна актуализация не се налага и няма да се прави, аргументът да се харчи повече по формулата, по която традиционно сегашните партии от опозицията са показали, че владеят до съвършенство, ни караше да смятаме, че тези разходи няма как да са ефективни. Това провокира острата ни реакция. Спомняте си програмата за инвестиции – така наречения фонд за развитие на регионите, спомняте си начина, по който средствата бяха разпределени. Твърдеше се, че ще има анализ, критерии и че ще се подбират проекти, които ще допринесат за икономическия растеж. Вместо това видяхме проекти със съмнителна целесъобразност, разпределени на квотно-партиен принцип. Обобщеният отговор на този въпрос е, че липсата на доверие към начина, по който се харчат парите по това време, ни караше да настояваме за намаляване на разходната част или въздържане от увеличение на разходната част и оттам потискане на възможността от поемане на нови дългове. Ако тогава актуализацията беше направена само заради по-ниското изпълнение на приходите, но беше запазена рамката на разходите в бюджета, може би нашите аргументи щяха да бъдат по-слаби. Но веднага колегите от днешната опозиция предложиха именно разпускане на разходната част на бюджета. Можем да говорим впоследствие и за финансово необезпечените решения за промяна в законодателството, която доста сериозно увеличи разходите за системите на отбраната и сигурността. Неща, които сигурно са целесъобразни, но след като не са намерили място в бюджета, не трябва да бъдат допускани.

Изкушавам се да попитам, при превишение на разходите над приходите не става ли абсолютно всеки разход финансово необезпечен, и то в същата степен, в която са необезпечени и останалите разходни пера, като образование и здравеопазване например?
По средата на 2014 година бе гласувана промяна на заплатите в отбрана и сигурност, считано от първи януари със задна дата. Може да се дадат и още доста примери. Това показва нагласа да се разпределят средства, без да се мисли за обезпечаването им.

Не прави ли и правителството на ГЕРБ същото?

Има разлика в начина, по който се взимат решения къде да се инвестира, и отношението към изпълнението на съответните инвестиции е напълно различно. През 2016 година голяма част от допълнителните постъпления и допълнителни разходи са насочени приоритетно към Северна България и инвестиции в по-слабо развитите в икономическо отношение региони. Нещо, което не е задължително, че ще бъде панацея на тези региони, но ще създаде предпоставки.

Когато при управлението на Симеон Дянков бе предложена емисия облигации на чуждите пазари, опозицията мълчеше и не смущаваше системата, каквато бе традицията дотогава. Когато през 2014 година Петър Чобанов изтегли два големи заема в рамките на три седмици – един външен и един вътрешен, днешният премиер навсякъде обясняваше, че тогавашното правителство води страната към фалит, каква друга дума ще предложите за това поведение, ако не „безотговорно“?

Отдавна политическата среда се изкриви дотам, че често при правенето на политика и пред комуникацията с публиката не само че не се интерпретират факти в зависимост от това, кой какъв политически мироглед споделя, а се и подменят факти. Това като цяло влияе на качествената политика и затова доверието към политическата система е доста оронено. Искам да дам един пресен пример. При гласуването на новия социален министър Корнелия Нинова излезе и твърдеше от парламентарната трибуна, че предлагаме национализация на парите на вложителите в пенсионни фондове. Нещо, за което всички знаем, че нито е намерило място в законодателна инициатива, нито е вярно. Но след като лидерът на най-голямата опозиционна партия може да излезе на трибуната и да говори фактологически неистини и от това да се прави политика, показва само, че стойностен и смислен дебат с факти и аргументи все по-трудно се води в политическия живот. Това е жалко. Затруднява ни при опита да си вършим работата поне по начина, по който разбираме, че трябва да се развиват отделни сектори и политики, но това е качеството на политическия модел и ние трябва да се съобразяваме с него.

В този смисъл как се чувствате да бъдете министър на финансите с премиер, който системно говори фактологически неистини?

Ако човек говори фактологически неистини, той търпи критики и трябва да търпи критики. Но общо взето това, което на мен ми прави силно впечатление, че говоренето с фактологически неистини се наложи като модел за правене на политика още във времето, в което тройната коалиция опитваше да не допусне ГЕРБ да дойде на власт. Това се случваше ден след ден и рано или късно трябва да престанем с това. Иначе комуникацията ми с премиера е на доста задоволително ниво. Опитваме се с него да решаваме различни проблеми. Моята роля остава непопулярна, защото  аз съм този, който трябва да намери баланс между всичко и да го доведе до един обективен успешен край при завършека на всяка бюджетна година.

Често казвате, че дългът е следствие, а не причина, и че не е честно да се ръкопляска на разходните министри, когато харчат, но да се критикува финансовият, когато търси решение с какво да покрие тези разходи. Как се отнасяте към критиката, че при липсата на дисциплина у някои ваши колеги би трябвало, образно казано, да крещите, а вие се задоволявате само с мърморене?

Мисля, че доста шумно поставям въпросите не само пред колегите в правителството, но и пред отделните политически сили. Примерът с 2015 година не е показателен, защото голяма част от допълнителните разходи, които се наложи да направим с актуализацията на бюджета в края на годината, бяха съобразени с опита ни да приключим програмния период с минимална загуба на европейски средства. Опитът да се свият разходи в системите „отбрана“ и „сигурност“ през намалението на разходите за персонал даде само частичен резултат. Това наложи допълнително да се увеличат разходите за двете системи в 2015 година. Но краткият отговор би звучал така: при планирането на разходите на отделните ведомства опитваме максимално критично и консервативно да налагаме ограничения, така че всеки един разпоредител с бюджетни средства да осъзнава, че харчи пари на данъкоплатците, и трябва да го прави по максимално ефективен начин.

Това звучи добре, но консолидацията, която предвиждате за следващите три години, не се ли случва повече заради увеличение на приходите, отколкото заради задържане на разходите?

Стремим се и в двете посоки, като, разбира се, приоритетно усилията са наложени към увеличение на приходите. Предлагаме и промени в закона за ДДС, които гарантират, че няма да има измами при търговията с горива. Стремежът приоритетно е насочен към увеличение на приходите. Ако разгледате разходите по отделни ведомства в тригодишната прогноза, едва ли можете да ни упреквате, че има значителни нараствания. Но да, приоритетно разчитаме на подобряване на баланса в Бюджета за сметка на резервите, които имаме в приходната част, а те не са малки.

Премахването на необлагаемия минимум, въведен от предишното правителство, не беше ли антисоциално действие, засягащо най-бедните българи?

Ние винаги сме били за съществуването на пропорционално облагане във вида, в който се въведе през 2008 година. Смятаме, че то е достатъчно неутрално и дава възможност за увеличаване на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица. Постоянно се води дебат дали пропорционалното облагане е най-справедливо. Аз винаги съм смятал, че политиката трябва да се прави през разходната част, а не през приходната. Ако данъкът е неутрален и ако е достатъчно лесен за администриране, и държавата успява да си събира приходите, нейна е ролята през разходната част на бюджета да изглади неравенствата и да помогне на онези, които по обективни причини не могат със собствени средства  да се справят, и да им гарантира минимален социален статус, който отговаря на европейските критерии. Със сигурност при малка икономика, каквато е българската, трябва внимателно да държим сметка за неувеличаване на неравенствата. Нещо, което е европейска тема. Много добре работехме с министър Калфин за по-добро насочване на социалните помощи. Мисля, че има още резерви в тази посока, така че да дадем повече на тези, които действително се нуждаят, и да не допускаме хора, които по общоприетия стандарт не следва да бъдат подпомагани, да се възползват от грешки в системата.

Обхватът на действията, за които говорите, не е ли твърде ограничен? Почти всички цени в ютилити сектора се използват като инструмент за провеждане на социална политика.

Това е грешка.

Грешка е, но се случва и показва, че социалните мерки в разходната страна на бюджета не предоставят достатъчно ресурс на нуждаещите се…

Напротив. Ако се сложи реалната цена, ако се премахне кръстосаното субсидиране, ако се премахне изкуственото потискане на някои цени, съм сигурен, че пазарът ще сработи така, че инструментариумът на правителството за правене на социална политика ще нарасне. С потискането на тези цени по-ниски цени плащат и по-бедните, и богатите. Ако цените си дойдат на място, тогава и дружествата ще оказват по-добра услуга, няма да губят и така желаното прогресивно натоварване ще може да се прояви чрез цената на тези услуги.

Принцип в данъчната политика и на това, и на предишното правителство на ГЕРБ е да се разширява данъчната база и да се затварят вратичките за неплащане на данъци, но не и да се посяга на данъчните ставки, колко време още може да си позволи държавата,  преди да се наложи повишаване на данъците, или свиване на публичния сектор?

Далеч сме от състоянието, в което ще кажем, че няма резерви за подобряване на събираемостта. Напротив – има още доста такива резерви и ако успеем в края на мандата на това правителство да се похвалим с постигане на европейските нива на събираемост, тогава ще можем да правим анализ дали размерът на преразпределение, който сме достигнали, е оптимален, или не. Но докато виждам резерви в тази посока, ще продължавам да твърдя, че трябва първо да изчерпим тях.

Приемливи ли са нивата за увеличаване на държавния дълг?

Нека да говорим  за нивата на държавния дълг, когато приключи 2016 година, защото голяма част от новия държавен дълг, поет в 2016 година, най-вероятно ще се използва за погасяване на стари задължения. Тоест нетно дългът няма да се повиши. Всичко зависи от това, как ще приключи бюджетът. Умерен оптимист съм, че имаме възможност да приключи с по-малък от заложения дефицит. Неслучайно 2015 година завърши с по-нисък дълг от 2014 година независимо от всички спекулации. Но когато анализираме държавния дълг, трябва да се върнем към дефицита. И затова предпочитам да говорим за превишението  на разходите  над приходите и за ефективността на разходите. А дългът е само следствие.

Следствие е и фактът, че финансовата мощ на държавата намалява, и ако преди буфер беше фискалният резерв,  сега зависим от благоразположението на финансовите пазари за дълг. Колко благоприятен фактор е това за фискална стабилност?

Така е. Времената на огромните излишъци отпреди кризата са безвъзвратно зад гърба ни. А знаете, че и данъчната политика се променяше в годините на ускорен икономически растеж от 2005 до 2008 година. Така че излишъците, трупани тогава, да не говорим, че част от тях се дължаха на натрупаните аванси по европейските фондове, помагаха на първото правителство на ГЕРБ да не се налага да опира до международните финансови пазари, но се оказа, че с разумна политика и с добро представяне на страната пред международните пазари можем да постигнем много добри нива на финансиране.

Българската банка за развитие все по-често се използва за преструктурирания в публичния сектор – ВМА, ЦГМ, Авионамс придобива общински дългове, това не е ли знак, че държавата трансформира ББР в задбалансов актив на бюджета и последен източник за евтина ликвидност?

Банката има за цел да покрива недостига на пазар, независимо дали говорим  за малък, среден или едър бизнес. В този смисъл това, че понякога правим по-големи сделки като тази с Центъра за градска мобилност, е част от нейните функции да се покриват непълнотите на банковия пазар, там където другите търговски банки не искат по една или друга причина да участват във финансирането, и в това не виждам нищо лошо. Използването й по програмата за енергийна ефективност едва ли трябва да бъде укоримо. Тук решаваме една задача не само на малкия бизнес, който ще участва в практическото саниране, но и на обикновения човек, който притежава панелно жилище. На практика всички възможности, които един такъв инструмент като ББР дава, могат да са и ще бъдат използвани, докато аз съм финансов министър, защото в края на краищата, освен че помага на държавата да изпълнява някои свои функции, тя е създадена като инструмент, който да допълва пазара на финансови услуги там, където частната инициатива не го прави.

Откъде банката за развитие ще си получи средствата, които разплаща по програмата за саниране? И евентуално, като казахте, че изпълнява задачи там, където пазарът не може да се намеси, не възникват ли рискове по-големи от приемливите за типична банка, и не се ли превръща това в небанкова дейност?

Напротив, изцяло по търговски начин са уредени отношенията между държавата и банката. Неслучайно за изминалата година тя отчете печалба в размер на 38 милиона лева, нещо, което не е постигала никога. Тя е надзиравана от БНБ по всички стандарти, по които се надзирават всички останали банки, и не ми е известно този надзор да е констатирал някакви слабости. Банката се представя много добре и нездравият интерес към нея го отдавам по-скоро на някакъв опит тя да се превърне в заложник на политически интереси, отколкото на лоши практики в нея. Да, има отпуснати големи кредити в предходен мандат, които  обаче се обслужват редовно и аз нямам притеснения за начина, по който банката оперира.

Откакто вие сте финансов министър и принципал на Българската банка за развитие, тя отпускала ли е заеми за големи компании?

Пример е Центърът за градска мобилност.

Голяма компания ли е по смисъла на закона?
Според мен е голяма, това е целият транспорт на София. Общо взето тезата ми е, че не е важно на кого се дава кредитът. Важното е, че банката не се използва като конкуренция на търговските банки, а по-скоро като инструмент, който да допълва пазара там, където той не сработва.

Каквато и промяна да инициирате в пенсионната сфера, тя винаги изглежда като недоверие в устойчивостта на капиталовия стълб и опит да се стимулира миграция на осигуряващите се към солидарния стълб, какви са мотивите Ви?

Не приемам упрек в тази посока. При първата част от промените, които предложихме, искахме да дадем възможност на хората да бъдат по-добре информирани и да преценят как да организират пенсионното си осигуряване. Нещо, в което продължавам да не виждам нищо лошо. Ако има проблем с доверието, то е проблем на управляващите на тази система и те трябва да работят в посока утвърждаването на тази система. Неслучайно в новия пакет законодателни промени основният фокус е именно там. Това, че погрешно се интерпретират някои предложения, свързани с изплащането на пожизнени пенсии, и се създава недоверие към системата, не трябва да е упрек към инициатора на тези промени, защото в един момент не се говори нито за национализация, нито за опит тези средства да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване.  Тези спекулации трябва да тежат на съвестта на хората, които ги правят. Основната идея на предложенията в КСО, регулиращи дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондове, е да засили доверието към тях, като намали законово възможността за лоши практики. В този смисъл промените са насочени към засилване на доверието  и създаване на гаранции за вложителите.

В първия стълб има възможност за унаследяване и вложителите могат да прехвърлят спестяванията си там. Давате възможност за хората да прехвърлят личните си партиди в застрахователни компании, където спестяванията също може да се наследяват. И ако в същото време премахнете възможността за унаследяване на вторите пенсии, не създавате ли стимул за бягство от пенсионните фондове към първия стълб и към застрахователните дружества?

Първо, дебатът там още не е приключил. Второ, ако прочетете проектозакона внимателно, ще видите, че и в новия вариант има възможност за унаследяване, защото не е задължително лицето да прехвърли цялата сума, натрупана по индивидуалната си партида, в резервите на фондовете. Приключи официалният срок за приемане на становища и предстои да организирам среща с пенсионноосигурителните дружества, за да чуя какви са другите предложения, които могат да намерят място в закона, свързани с начина на изплащане на пенсиите, тъй като този проблем не е докрай решен в действащия Кодекс за социално осигуряване. И онези решения, които са най-подходящи – те ще бъдат приети. За мен важната  част от промените е свързана с повишаване на доверието в системата чрез въвеждане на допълнителни изисквания и критерии за инвестиране и намаляване на възможността за допускане на лоши практики и засилване на отговорността на управляващите дружества. Нещо, което е в интерес на осигуряваните лица.

В свой доклад европейската комисия предупреди за рисковете от провал на пенсионни фондове и евентуалната нужда от държавна намеса, не се ли притеснявате, че с действията си подсилвате опасенията на ЕК и в резултат се разклаща доверието на спестителите?

Не виждам, а и статистиката за избор дали лицата да се осигуряват в първия стълб вместо във втория, не показват, че това доверие е разклатено. Вие си спомняте как тръгна дебатът, след като през есента на 2014 година Европейската комисия бе сезирана от български пенсионноосигурителни дружества за проблеми в други български пенсионноосигурителни дружества. Оттам тръгна и дебатът и това е причината за представянето на потенциалните рискове, които една такава финансова система крие. По принцип инвестирането е рисков процес и фокусирането върху подобни потенциални рискове е по-скоро в полза на осигурените лица, а не обратното.

Капиталовите пенсионни системи са силно зависими от икономическия цикъл и склонността на работодателите да укриват доходи на служителите си. Солидарната система също е изложена на риска от укриване на доходи, както и на рисковете, произлизащи от демографските тенденции. В този смисъл не смятате ли, че реформата, която инициирате, ще трябва отново да се реформира скоро след като даде първите си резултати?

Предимството на солидарния модел, ако може да се говори за някакво предимство, е, че той отчита общото ниво на икономическо развитие и способността на работещите да предложат и да отстъпят част от своя доход на тези, които вече не полагат труд. По този начин се гарантира устойчивост на една подобна система и възможност максимално справедливо да се разпределя създаденият продукт. Да, индивидуалният принос не е гарантиран по същия начин, по който е гарантиран от втория стълб, но солидарната система е гарантирана от държавата и докато тя съществува, ще съществува и той.

Нещо като изказването ви от 2007 година, че държавата може да гарантира някакви пенсии, но не и размера им?

Изказването е от 2006-а. Сребърният фонд гарантира пенсиите, но не и размера им.

Според Вас сегашното ръководство на КФН успява ли ефективно да защитава интересите на осигурените лица по линия на контрола, който упражнява на пенсионните фондове?

Съвсем скоро ще се разбере след извършването на оценка на активите им. Това е едно надзорно упражнение, което теоретично трябва  да се извършва на регулярна база от действащия финансов надзор. Ако някъде се покажат пропуски, изводът ще бъде, че надзорът не е успял докрай да си свърши работата. Надявам се да няма повод за такива изводи и ако няма, изводът ще бъде, че надзорната система е функционирала нормално.

Не беше ли безотговорно преди 7 години (тогава бяхте заместник-министър на финансите, отговарящ за структуриране на бюджета) да се намали наполовина бюджетът на Комисията за финансов надзор само за да бъде принудено тогавашното й новоизбрано ръководство да напусне?

Опитът през бюджета да се притискат системи и бюджетът да се променя на база политически симпатии, не е начин, по който трябва да се съставя той. В този смисъл едва ли това е политиката, която трябва да се толерира.

Какво мислите за възможността Билян Балев да стане председате, или най-малкото член на Комисията за финансов надзор?

Не е обсъждана тази тема. Билян Балев от работата си в банката показа, че е добър икономист. В момента тече данъчна проверка, за да се разсеят съмненията дали във връзка в излезлите данни за офшорни компании негова собственос, има нещо нередно. Но така или иначе хората, заемащи висши държавни длъжности, не е добре да са свързани с управление на офшорни компании.

Бихте ли казали, че Билян Балев, по подобие на Майкъл Блумбърг и Делян Пеевски, е успял мъж, който влиза в политиката от алтруистични филантропски подбуди, жертвайки възможни доходи в частния сектор?

За мен също беше озадачаваща информацията, че той е станал собственик на подобна компания през 2015 година. Затова, както и за останалите лица, за които се изнесе информация, ще има данъчна проверка. Ако там излезе нещо нередно, знаем какъв е най-естественият следващ ход. Иначе дали е филантроп, не мога да преценя.

„Установени са неистински данни, предоставени в процеса на избор и назначаване на независими външни консултанти за извършване на прегледи на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи. В процедурите за подбор и назначаване на независими външни проверяващи кандидатите бяха задължени да предоставят международни екипи с висока квалификация и опит за извършването на прегледите. Редица международни партньори, които са били подадени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като членове на екипите,  са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени  в такива прегледи и посочват, че подписите върху техните автобиографии не са положени от тях. Някои от тях дори заявяват, че подадените техни автобиографии са неверни“, се казва в съобщение на финансовия регулатор.

Тук скандалът отива далеч отвъд класическата парадигма доколко обективен може да е одитът на компания, която сама възлага на одитора си да я проверява и ако желае да я запази като клиент, той балансира между мисията си да лови нередностите и желанието да получи поръчка за заверка и следващия път.

По тази релация скандали с лоши практики в одиторските компании са възниквали навсякъде в корпоративния свят, а в България такъв пример бе фалита на Корпоративна търговска банка, чиито финансови отчети се заверяваха без забележки, въпреки процесите по документално обиране на финансовата институция.

Ако регулаторът докаже по безспорен начин подаването на невярна информация при кандидатстването на РСМ България, това ще може да означава много повече от прекомерна амбиция за пазарен дял на компанията. Откриването на нередностите идва месец, след като начело на регулатора встъпи новият председател Карина Караиванова. Тя обеща да провери решения на комисията при управлението на своя предшественик Стоян Мавродиев и днешните разкрития, ако не се оспорят, или се потвърдят от съдебен орган, ще са доказателство за лошото качество  в работата на регулатора при предишния му ръководител.

Последното ще породи и въпроса дали лошите практики са били толерирани, или са резултат от некомпетентност.

Комисията за финансов надзор уточнява, че цитираните документи са давали съществени основания за избора на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от Управляващия комитет и КФН, тъй като са служили като доказателство за необходимата квалификация, опит и наличието на ресурси, компанията да се справи със заданието, за което кандидатства.

В редовното подаване на документи пред КФН пък одиторската компания продължава да посочва, че след началото на прегледите, въпросните лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването бе категорично опровергано от самите лица.

По определение на комисията разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове. За да не дават поводи за обвинения в субективизъм от Комисията за финансов надзор са разширили разследването си, така че да обхване и други независими външни проверяващи. Констатицията е, че при никой друг проверяващ не е намерено доказателство за такава невярна информация.

„Въз основа на доказателствата, че документите, предоставени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД съдържат съществена невярна информация, Управителният комитет и КФН взеха решение да изключат „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от списъка на независимите външни проверяващи, които да могат да извършват проверки на застрахователи и пенсионни фондове, и отмени всички индивидуални решения за назначаване на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като независим външен проверяващ“, се казва в съобщението на финансовия регулатор.

Застрахователите и пенсионноосигурителните дружества са длъжни незабавно да прекратят договорите с „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД и да изберат нов проверяващ от одобрения списък, в срокове, които се посочени в нова инструкция за процедурата. КФН ще предаде на съответните компетентни органи  резултатите от това разследване, за предприемане на съответните правни действия срещу отговорните лица.

„Проведеното разследване и взетото решение показват, че Комисията за финансов надзор работи прозрачно в диалог с всички свои партньори. Тъй като целта на прегледите съгласно мандата от парламента е да се повиши доверието в застрахователния сектор и в сектора на пенсионните фондове, не виждаме друг начин освен отстраняването на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от процеса на извършване на прегледи и стартираме процедури за избора на надеждни международни проверяващи, които да заменят „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Независимо от всичко, ние сме решени да финализираме прегледите преди края на тази година“, коментира в изявление по случая Карина Караиванова.

Става дума за плащания от Корпоративна търговска банка към фирми, в които съпругът й притежава миноритарни пакети от акции. Толкова малки, но все пак достатъчни че да дадат повод на фонда за гарантиране на влоговете да оповести плащанията. Фондът обаче оповести информацията по толкова (меко казано) тъпанарски начин, че информацията му внушаваше лично обогатяване на заместник-министърката и семейството й.

Информацията в този си вид стана достъпна още през февруари като почти никоя от сериозните медии не я отрази. Тревожното не беше наличието на средства, в политиката има доста богати хора. Тревожно бе, че богатството не е отразено в декларациите, които Караиванова подава пред сметната палата.

Не знам, ако някой колега е звънял във финансовото министерство за техния прочит на тази информация и е получил обяснение, своевременно. Такова не бе публикувано и накрая репортер на ПИК попита Карина Караиванова за какво точно става въпрос. Тя от своя страна се тросна и отказа да говори.

Дотук гафовете са два

Първият, че Караиванова допусна невярната информация да заживее собствен живот и да провокира подобно питане. Отделен въпрос е, че питането можеше да се направи много по-рано и това само доказва грешката за пренебрежението, с което новината бе подмината през февруари.

Вторият гаф бе, че Карина Караиванова се държа лошо с репортерката на ПИК.  Агенцията на Недялко Недялков е последното, което ще ми хрумне, ако някой ми поиска пример за качествена журналистика, но ако журналист се изправи с лицето си и зададе въпрос на политик, той не може да го подмине, по начина, който Караиванова демонстрира. Освен ако журналистът вече не е доказал своята необективност. В конкретния случай ПИК са изключително последователни в омаскаряването на заместник-финансовия министър , но не и със статии, подписани от Ива Николова.

И след всичко това идва третият гаф. Той се състои във вчерашния брифинг, който даде председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Тя поясни как точно Караиванова е заслужила да попадне в информационния масив, оповестен от синдиците на КТБ, като в същото време не е извършила нищо нередно с конкретното си действие. С този обяснителен режим Менда Стояноваиздигна новината на ПИК до тема с национално значение въпреки, че други не подеха историята с гаф номер 2.

Повече от очевидно е, че в политическите среди има отношения, които не могат да бъдат повлияни от лош медиен образ. Навярно точно по тази причина Карина Караиванова си е повярвала, че може да отсвирва журналисти, като след това й се размине. Все пак може би само след часове тя ще се сдобие с шест-годишен мандат и ще стане непоклатима на поста си, а преди това има пълната подкрепа на ГЕРБ.

Поодобна стабилност обаче е като къща от карти. Достатъчно е само една да бъде изтеглена, например финансовият министър, Бойко Борисов, или Менда Стоянова да оттеглят подкрепата си за Караиванова и какъвто и да било публичен пост ще й се види като ад. Особено при сегашната медийна среда.

Пет календарни дни – това е времето, с което всеки, който смята, че може и желае да управлява регулатора на небанковия финансов сектор, разполага за да си извади свидетелство за съдимост, да си завери дипломите от чуждестранен университет и да входира всичко. Тези пет дни се отпускат, само две седмици, след като заместник председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че новият шеф на КФН не е приоритет и ще се избира едва след парламентарната ваканция.

Резкият обрат, от позицията на Цветанов дойде с координирани действия на финансовият министър Владислав Горанов и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. А причината да се бъза е, че от следващата седмица регулаторът трябва да започне проверка на активите на пенсионните фондове и да одитира балансите на застрахователните компании. Когато тези упражнения приключат в края на ноември, в продължение на един месец ще се проведе и стрес тест на застрахователите.

Макар всички споменати дотук лица да мълчат, със сигурност има противоречие между Горанов и Стоянова от една страна и Цветан Цветанов от друга. Самото съвпадение между бързината, с която се случват събитията и старта на проверките показва, че борбата е за това, кой ще управлява финансовия регулатор докато се провеждат одитите. Коя е добрата страна и коя е лошата незапознатият човек трудно може да каже.

Притеснението  на пазара е, че не се съпоставя компетентността на двата кандидата, а има сериозен риск стрес тестовете да се опорочат чрез  субективно втренчване в състоянието на конкретни дружества и привилегированото отношение към други. Колкото и да звучи конспиративно, сблъсъкът на двете лобита  и методите, с които се реализира, дава основания да се смята, че стрес тестовете могат да се използват  като претекст за изваждане от играта на неудобни играчи.

За шестте години, в които Стоян Мавродиев е начело на Комисията за финансов надзор, институцията се обезличи до степен, че пенсионните дружества започнаха взаимно да се обвиняват в източване на спестяванията на хората. Оборотът на фондовата борса е съпоставим с дневната стойност на продажбите в един средно голям мол, а комисията постоянно получава упреци, че не си върши работата. На този фон изглежда и такава  е позицията на този блог, че когато и да бъде сменен Стоян Мавродиев, все ще бъде късно.

Ролята на лошия се падана на Цветан Цветанов, който пази Стоян Мавродиев. Финансовият министър е нещо като положителен герой, а Менда Стоянова си е дала сметка за гафа, който направи преди шест години, павирайки пътя на Стоян Мавродиев към днешния му пост.

Аргумент, че Горанов и Стоянова заслужават повече подкрепа, дава  и писмото, което изпрати Европейският орган за застраховане и пенсионно осигуряване, известен със съкращението  си ЕИОПА (от английски EIOPA). То е адресирано до премиера  Бойко Борисов и се отправя дипломатична критика към работата на комисията под управлението на Мавродиев и най-вече в частта около предстоящите проверки в пенсионните фондове и застрахователните компании.

По-паметливите могат  веднага  да си спомнят, че писмата от европейските институции винаги са оказвали влияние над премиера, когато става дума  за икономически и финансови въпроси.

Така например през 2012 година Европейската централна банка подкрепи БНБ в становището й, че страната трябва да емитира нов дълг, с който да плати падежиращите през януари 2013 година  облигации, които иначе Симеон Дянков щеше да погаси със спестявания в сребърния фонд.
През февруари 2013 година самият Дянков бе сменен заради писмо на председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу (макар за документа да не се знае много, Симеон Дянков потвърждава за него косвено чрез злопаметността си и в книгите, които започна да бълва след като напусна министерския пост, не пропуска възможност да представи Барозу в лоша светлина).

Практиката е показала, че Европейските институции рядко лобират за конкретни имена, защото един ден може да се окажат виновни за техните издънки. Критикувайки конкретни личности обаче те ясно дават да се разбере, че те повече не се ползват с тяхното доверие и писмата се приемат като намек за смяна на критикуваните лица. Тоест, ако има съмнения, че Стоян Мавродиев трябва да запази мястото си, то в противопоставянето на мнения вече  участва и ЕИОПА с ясното послание, че е на страната на Владислав Горанов и Менда Стоянова.

Но какво целят Горанов и Стоянова

Блицкригът, който разиграват със светкавичното прокарване на процедура за избор на нов председател, показва, че те най-вероятно имат фаворит  за  позицията. Това е заместник финансовия министър Карина Караиванова, която в момента  отговаря за сътрудничеството с европейските финансови институции, дълговата политика на държавата и координация  на политиките, свързани с еврофондовете. Тя е експерт, който стои встрани от публичното внимание, но се ползва с доверието на финансовия министър.

От своя страна  Владислав Горанов  ясно съзнава, че като министър на финансите освен  за фискалната политика отговаря и за гасенето на пожарите във финансовия сектор, ако възникнат  такива и предпочита  да не допуска прецеденти, като този от 2014 година, когато избран от ГЕРБ гуверньор на Българска  народна банка, стана символ на провала на  централната банка и нарицателно като фактор за фалита на Копоративна търговска банка.

Подкрепяйки Карина Караиванова, Горанов може и да вярва, че сътрудничеството между финансовия  регулатор и министерството ще бъдат ефективни. Че държавата с целия си властови ресурс ще може да забелязва безобразията във финансовия сектор и председателят на регулатора няма да си затваря очите, когато получи сигнали за такива безобразия.

Ако има нещо притеснително, то е, че Карина Караиванова ще бъде ефективна дотогава, докато Владислав Горанов е министър на финансите. Всеки неин успех, ще е позитив за Владислав Горанов, всеки неин провал, ще прехвърля косвено вина върху министъра. Тази зависимост  няма да може да се отрече, след като процедурата по избор на нов председател на КФН е така устроена, че свежда избора до „Карина, или още шест години Стоян“.

Технология на смените

За да мине в България една промяна  в Комисията за финансов  надзор са необходими няколко неща. Лоби, което  да стои зад някой от кандидатите, парламентарна подкрепа и медиен партньор.

Зад Стоян Мавродиев стоят Цветан Цветанов , сайтът „ПИК“ и колкото и парадоксално  да звучи Българската социалистическа партия. Зад Карина Караиванова са Владислав Горанов, Менда  Стоянова и „Икономедиа“, издател на вестник „Капитал“ и собственик на сайта „Дневник“.
При „ПИК“ нещата са ясни – има добър Цветанов,  добър премиер Борисов, лоши олигарси в лицето на Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев и Делян Пеевски.

Има и Заговор на Америка и Европейската комисия за отстраняване на български играчи от пазара и изваждане на едрия национален капитал от финансовия сектор и превръщане на България в протекторат на евроатлантическите велики сили. Последното звучи много конспиративно, но не  смея да го отхвърля напълно. Причината е, че има ясно утвърдена практика финансови институции българска собственост да се атакуват, макар и заслужено, когато същите прегрешения на техни конкуренти с централа зад граница предимно се подминават.

От другата  страна „Капитал“ са променили стратегията си внимават да не бъдат осветени като страна в битката. Ако преди шест години седмичникът публикува статия, в която опитва уж с неутрален тон да  промотира Мавродиев и да дискредитира предишния председател Петър Чобанов, днес поведението е повече бой по Мавродиев, без да се афишира подкрепа за Карина Караиванова, или който ида било друг. И в това има логика. Стоян Мавродиев стигна до върха на Комисията за финансов надзор именно с подкрепата на „Капитал“.

Най-знаков пример за деликатната подкрепа, с която се ползваше той преди шест години е статията „Време за експерти“. В нея се аргументира нуждата от смяна на предишния председател Петър Чобанов и в същото време индиректно се лобира за едни, или други кандидати.

Този наглед неутрален абзац показва дълбочината, която изданието влага в опита си да оцени колко уместна е кандидатурата на Стоян Мавродиев. Известни, или не, други факти за Стоян Мавродиев не се споменават във въпросната статия. Тоест, изданието е приело за достатъчно да цитира източниците си (тоест да им се довери), че Мавродиев се приема добре като компромисна личност и така нататък.

Как се критикува неговия предшественик?

Във втория абзац от изданието посочват и една от важните причини за провала на Комисията за финансов надзор да си върши работата ефективно. Имало драстично орязване на бюджета. Споменава се и, че служителите в комисията не искали да си дават зор, защото чакали следващия председател. Тази съвкупност от послания може да даде толкова обяснения за зависимостта на регулаторите от политическата класа, за порочния процес по взимане на решения и за отношението на медиите към случващото се.

Когато бюджетът  на Комисията за финансов надзор беше намален наполовина за това не бе споменато като проблем в публикациите на изданието. Не се спомена и, че служители в комисията бяха принудени да ползват неплатен отпуск всеки месец за да може комисията да намали разходите си за заплати, без да съкращава персонал и да преподписва договорите на служителите си. Когато се съобщава, че служителите на регулатора не работят в чакане на новия шеф, не се чува и грам критика, че това е непочтено, и че подобни служители не би трябвало да имат място в един регулатор.

Посочва се само необходимост ръководството на комисията да бъде сменено. Този абзац показва отказа да се  търсят решения на системни проблеми, а единствено се акцентира върху смяната на личностите, което винаги е доказателство за субективизъм и пристрастие. Отделен въпрос е какво мотивира този субективизъм и пристрастията. Е, политическите назначения в лицето на Петър Чобанов и Кирил Желев бяха сменени с „експерта“ Стоян Мавродиев. И същият този „експерт“ удари такъв шамар в лицето на „Капитал“, като им изтресе шест цифрена глоба няколко  години по-късно. Подобен обрат в отношенията би говорил за абсолютната непрозорливост на издателите  на „Капитал“, и най-вече за Иво Прокопиев. Как би могъл да лобира за човек, който след това може да влезе във фронтална атака срещу бизнеса му. Възможно ли е наистина Прокопиев да е бил толкова самоуверен?

Отговорът е „най-вероятно „не“. Обяснение може да се крие в очакванията, че Стоян Мавродиев ще играе ролята на политик и ще се заобиколи с истински експерти, които да ръководят отделните направления. И може би точно в очите на тези експерти е съзиран смисълът, от смяната на Петър Чобанов със Стоян Мавродиев.  Е, този експеримент се провали. Трима заместник-председатели на Комисията за финансов  надзор, предложени от Стоян Мавродиев, я напуснаха. Това бяха Димана Ранкова, Николай Попов и Борислав Богоев. Това прави логично предположението, че налагането на Стоян Мавродиев като шеф на финансовия регулатор, може да бъде полезна стъпка, само  ако се обгради с правилните хора. Тяхното остракиране обаче не бе отчетено и в крайна сметка на Мавродиев се създаде репутация на „самодържец“ във финансовия регулатор.

Днес поведенческият омдел се повтаря с много малко  разлики. Финансовият министър иска да инциира промяна. Той не среща подкрепа от парламентарната група. „Капитал“ помагат смяната да се  случи. Разликата е, че го има сайта „ПИК“ да пази Стоян Мавродиев. Разлика има  и в това, че Горанов  не е комплексиран темерут като Симеон Дянков, който е готов да сложи луд с картечница начело на финансовия регулатор. Разбира се, Владислав Горанов не е безгрешен и налагането на Карина Караиванова ще е акт, за който той носи пълната отговорност. Най-елементарната логика подсказва, че в този случай такъв  хазартен ход е оправдан. Докато Горанов е Министър, карина  Караиванова ще има подкрепа за инициативите си и обратно.

Интересно какво би станало, ако бе даден шанс за повече кандидати. По-дълъг срок за кандидатстване и окомплектоване на документите, активна политика по канене на кандидати от пазара и гарантиране на независимостта им. На хора, които познават неговите проблеми. Най-вероятно няма да разберем поне в следващите  шест години. Технологията, по която се взимат и прокарват решенията обаче вече е ясна.

Най-силният фактор в тази посока е писмото, което изпрати Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, познат с латинското си съкращение EIOPA. В него  с деликатен тон към работата на Комисията се отправят критики, а датата на изпращането му съвпада с огласянето на процедурата за нов председател.

Повече от очевидно е, че този документ е оказал влияние за смяната на Мавродиев. Друг е въпросът защо трябва да се бърза с избора на нов председател на КФН. На него може да се отговори с другото голямо съвпадение. Идната седмица започва проверката на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. И ако от думите на Цветан Цветанов ставаше ясно, че Мавродиев ще остане достатъчно дълго, че да влияе на тези проверки, то започващата утре процедура вещае точно обратното – налагане на нов председател, който да следи за процесите.

Основателният извод от  тези боричкания е, че председателят на финансовия надзор ще може да влияе на предстоящите проверки и влиянието му може да е има такъв магнитуд, че да преначертае пазара на небанкови финансови услуги. От едната страна на барикадата са Стоян Мавродиев, Цветан Цветанов  и сайтът „ПИК“. От другата страна са финансовият министър Владислав Горанов и неговият фаворит за нов председател – Карина Караиванова (в момента заместник-министър на финансите. Медиен партньор в кампанията е медийната група „Капитал“.

Очевидно крилото на Горанов в момента надделява, като най-забавно е заравянето на томахавката, след като с години Горанов бе представян като протеже на Делян Пеевски в медиите на Иво Прокопиев. Зад кулисите ще останат и други боричкания, но едно може да бъде откроено.

Писмото на Габриел Бернардино наистина критикува Комисията за финансов надзор, но дали посланията наистина показват желание за спешна смяна на шефа й. Всеки може да си отговори сам по долното факсимиле.

Стоян Мавродиев е за смяна и всеки негов ден начело на финансовия регулатор вреди на икономиката ни. Смяната му обаче се случва по същия начин, по който самият Мавродиев бе назначен – бързо, непрозрачно, просто защото управляващите можеха да го направят. И това създава риск след шест години отново да признаваме грешки, които правим днес.

В следващите редове предлагам своя интерпретация на онези неща, които Владислав Горанов каза по-завоалирано (двете части на самото интервюто може да се прочетат тук и тук).

След като от 2009 до 2013 година той бе заместник на Симеон Дянков (доказал вредността си) и се налагаше да реализира чужди намерения, днес Владислав Горанов обяснява защо самоцелното преследване на балансиран бюджет дори с риск да се съсипе икономиката е изоставено като политика. ГЕРБ прогнозират бюджетен дефицит за целия си мандат и това е обрат, който се нуждае от обяснение с повече дълбочина от брътвежите на депутатки като Диана Йорданова и Десислава Атанасова. А именно, обяснението на министъра е, че бюджетът не пречи на развитието на икономиката.

Това е косвено признание, че бюджетният дефицит понякога се явява инструмент за правене на политика и понятието не трябва да се приема като табу, или мръсна дума. Последното често се подминава от десните популисти, които разглеждат публичните финанси като счетоводен баланс, който не е и не трябва да отчита състоянието на икономиката.

Друго достижение на интервюто е, че макар и косвено финансовият министър признава, изричането на фактологически неистини от страна на министър председателя Бойко Борисов. Говорейки с условности Владислав Горанов не упреква директно началника си, но и не оспорва твърдението, което съдържа въпроса ми, че премиерът говори неверни неща.

Втората част от отговора съдържа елемент на демагогия, с упреците към тройната коалиция, защото дори и при нейното управление изричането на лъжи от висши държавници да е било налице, то не беше толкова масово, колкото днес и през първото управление на ГЕРБ.

Не на последно място, има видим контраст между отговорността, с която опозицията затаи тишина и в продължение на месец не критикуваше Симеон Дянков, докато подготвя облигационната емисия от лятото на 2012 година, и хулиганското поведение на опозиционния депутат Бойко Борисов, който обясняваше че ако Пламен Орешарски и Петър Чобанов не подадат оставка, държавата ще фалира, а хората ще теглят панически парите си от банките.

Последното се случи именно когато облигационният заем от 2014 година се изтегляше от международните пазари и маркира истинската безотговорност на днешния премиер, който показа, че няма против държавата да се срине, стига той да е начело на нейните руини.  Въпроси в тази посока също не липсват в първата част от интервюто.

Министърът заслужава поздрави, затова, че признава масовостта на демагогията и превръщането на лъжите в нормаленинструмент за политическо дебатиране. Това е нещо много токсично, защото размива представите на хората за реалното състояние на държавата и посоката, в която се води, и ако откровените лъжи ще се отстраняват, първо трябва да се констатират като проблем.

По косвен начин финансовият министър признава и други лоши практики в първото правителство на ГЕРБ, а подобна откритост рядко е присъща за министър в днешно време.

Друга специфика на политическото говорене в България е, че се избягва посочването на директна връзка между парите, които държавата харчи и необходимостта те да бъдат обезпечени с приходи, заемни средства, или някаква комбинация от двете. В условия като днешните, когато фискалният резерв е близо до допустимия си минимум, наличието на бюджетен дефицит очертава няколко алтернативи. Вдигане на данъците с цел увеличаване на приходите, свиване на държавните разходи, или дългово финансиране на бюджетните дефицити.

По този повод финансовият министър дава да се разбере, че той е против вдигането на данъчната тежест, докато има резерви за подобряване на събираемостта в приходите. Заявява също, че е решен да финансира предстоящите дефицити със средства, заети от международните пазари. Позиция, с която не всеки е съгласен, но която вече е ясно очертана и освен, че може да се критикува, тя обвързва нейните нициатори с отговорността за провеждането й.

Съществена част от интервюто е посветена на Българската банка за развитие и новите начини, по които тя се използва за провеждане на държавни политики. Заеми за придобивания на държавни дружества, кредити за преструктурирания на други публични (в смисъл държавни) компании и ред други действия, които напомнят повече за провеждане на политика от кейнсиански тип.

От отговора на финансовия министър става ясно, че финансовата институция ще се използва практически за всичко, което не противоречи на закона и мисията й. Интересно е и друго изказване, в което, приемайки общинското дружество Център за градска мобилност за голяма компания, Владислав Горанов косвено маркира и възможността Българска банка за развитие да отпуска кредит на големи предприятия.

Последното е основна опорна точка на всички, които критикуват банката, най-вече, когато нямат сериозно основание, но желаят да попаднат в центъра на медийното внимание, или да притиснат нейното ръководство и надзор. Думите на министъра ясно показват, че кредитирането на едрия бизнес от страна на банката за развитие не е нито забранена, нито  непозната практика и следва да се разглежда като част от общата икономическа политика. Дали има увереност, че един заем ще бъде върнат, опира до преценка на ръководството на банката. Но ако мениджърите на институцията са поели отговорност, заявявайки, че кредитоискателят е надежден, няма причина заемът да не бъде отпуснат, още повече, когато сделката отразява и правителствени приоритети.

Последен акцент в интервюто се поставя върху промените в Кодекса за социално осигуряване, касаещи втория стълб на пенсионната система и Комисията за финансов надзор. Инициативата на финансовия министър. Отговорите показват, че по стара традиция в България за всяка инициатива се тръгва с три пъти по-големи амбиции, за да може на края да се постигне поне малка, но същствената част от първоначално поставените цели.

В случая, министърът показва готовност да отстъпи  от почти всяка идея, стига да бъде убеден, че реализацията й няма да причини загуби на осигуряваните. Редут, който Владислав Горанов е решен да отстоява, е ограничаването на възможностите за инвестиции на пенсионните фондове в свързани компании.  Последното може да стане повод министърът да признае грешка и текстове, които предпоставят масови разпродажби на портфейли с общински облигации включително при условията на загуба за осигурените, да отпаднат.

От съмнения за прекомерни кредити и инвестиции в свързани предприятия, до недостатъчни капиталова база и за капак – Българска народна банка и Комисията за финансов надзор ще бъдат изправени пред риска да проверят здравето на поднадзорните си в една и съща година. Задача, колкото важна за бъдещето, толкова и трудна за изпълнение, предвид на непредвидимостта на резултатите и мащаба на дефицитите, които могат да бъдат открити.

За безпрецедентния характер на доклада говори и фактът, че за първи път се споменава за риск от провал на конкретни пенсионни фондове след 2020 година, което би означавало хора да не получават втора пенсия, съответстваща на осигурителните права, с които разполагат. В още повече дълбочина, такова развитие би предполагало необходимост от държавна намеса и натиск върху публичните финанси от типа, който бе усетен през 2014 година при фалита на Корпоративна търговска банка.

Фокус към пенсионните фондове

„Ако допуснатите рискове се реализират, в бъдещето може да се наблюдава сериозно отражение върху пиблучните финанси“, е мнението на експертите в Европейската комисия.

В анализа си те посочват, че индустрията на българските пенсионни фондове е относително млада и значителни плащания към осигурените още не са започнали. Първата „кохорта“ от пенсионери, които да разчитат на фондовете, ще навърши нужната възраст през 2020 година, а хората, които са се осигурявали във фондове през целия си професионален живот, ще достигнат пенсионна възраст през 20140 година. Въпреки това, въпросите, свързани с оценката на инвестициите и нетните активи може да доведат до ситуация, в която различни фондове ще плащат различни суми на пенсионери, които са заделяли същите вноски, но в други фондове.

Въпреки, че на теория рискът от лошо представяне на фондовете се поема изцяло от осигурените лица, ситуация с влошено представяне на фондовете може да притисне държавния бюджет. Такъв риск може да се реализра по два начина. В първия случай държавата би признала, че има разминаване между оценката на активите в конкретни фондове и тяхната възможност да изплащат пенсии, поради което ще доплаща разликата между пенсионните права на конкретните осигурени и това, което фондът им превежда. В другия случай фондът просто може да бъде обявен за неработещ и при липсата на средства държавата би осигурявала различни социални трансфери, необвързани с осигурителните права на неговите клиенти.

Анализът на комисията показва също, че пенсионните фондове се делят на две групи – първата инвестира в ценни книжа на българския капиталов пазар, които носят по-висока доходност, но са подложени на по-голям риск и ниска ликвидност. Другата група фондове пък влага набраните средства в ценни книжа, търгувани на международни борси. Те носят по-малък доход, но колебанията в пазарните им оценки са значително по-ниски, а възможността безпроблемно да осребряват инвестициите си е по-сериозна.

Като стъпка в положителна посока се оценява признанието на комисията за финансов надзор, че сегашните определения за свързани лица, разписани в законодателството, са остарели и не отразяват новите форми, при които зависимости и свързаности могат да се проявят. Затова експертите очакват допълнителни промени в регулациите на пенсионната индустрия, като успоредно с това предстои да се извърши и преглед на качеството на активите, по подобие на този в банковата система.

Въпреки изявените намерения от страна на Комисията за финансов надзор чуждестранните анализатори говорят с условност за качеството на прегледа на активите и посочват, че единствено провеждането му в съответствие с най-високите международни стандарти може да осигури добра база за оценка на проблемите и осигуряване не дългосрочна стабилност.

Застрахователният пазар

Българската застрахователна индустрия расте скоростно и може да бъде сериозен източник на риск за финансовия сектор, тъй като застрахователният бранш остава сравнително недоразвит на фона на други страни от Европейския съюз. В България например активите му възлизат на 3.1 милиарда евро, или 7% от брутния вътрешен продукт, докато брутният приход от премии е бил под два процента от БВП.
В края на октомври 2015 в България оперират 38 компании, предлагащи общо застраховане, като от тях само осем са собственост на чуждестранни компании. При животозастраховането пък има 18 компании, от които три са клонове на чуждестранни групи.

Въпреки големия брой пазарни играчи обаче, пет компании държат половината от пазара на общото застраховане. Значителният брой малки дружества пък вещае риск по отношение на изпълнението на капиталовите изисквания. Като пример за рисковия профил на бранша докладът посочва, че рентабилността в някои сегменти на застрахователния сектор е ниска, което подсказва, че компаниите предлагат застрахователните си продукти на цени по-ниски от реалистичните, с което поемат риск от загуби и декапитализация. Най-сериозно проявление на проблема пък се наблюдава при автомобилното застраховане.

 Рано е за успокоение при банките

Общественото доверие в банковата система изглежда възстановено, успоредно с подобряването на рентабилността и ликвидността в сектора, признават докладът на ЕК. Въпреки това обаче, в него се посочва, че някои присъщи на системата рискове като кредитирането на свързани компании продължава да е значително предизвикателство за стабилността на сектора.

Под повърхността на оптимистичните данни, които виждаме на макро ниво обаче комисията обръща внимание на големите разминавания в развитието на отделните банки. Като пример се дава фактът, че седем от общо 28-те банки отчитат загуба през миналата година. Девет от институциите, приключили годината на печалба пък отчитат възвращаемост на активите двойно по-ниска от средната за банковата система. Като цяло банковият сектор изглежда една крачка по-напред в сравнение с пенсионните фондове и застрахователите, защото Централната банка вече започна да подобрява надзорните си процедури и това вече е оценено от клиентите.

От една страна като положително за момента явление се разглежда увеличението на ликвидните активи – от 29.9% в края на 2014 година до 36.7% в края на миналата година. Това обаче върви с тревожната тенденция на забавено кредитиране за бизнеса.От доклада ясно се вижда, че ЕК приема като проблем свиването на корпоративното и разглежда явлението като причина за забавения икономически растеж.

ЕК също признава, че предстоящите стрес тестове системата са допълнителен фактор, въздържащ растеж на кредитирането и очакват въвеждането на отрицателни лихви по свръх резервите на търговските банки да не промени нещата. Също, както прогнозира Българска народна банка, ЕК очаква през тази година редица банки да сменят собствеността си. Вероятните сценарии според комисията са големите търговски банки да придобият по-малки институции, както и гръцките централи да се разделят със свои дъщерни институции в региона, включително и България. Представител на банковия сектор, пожелал анонимност, прогнозира пред „Икономист“, че очаква в края на 2016 година на пазара да са останали 10 банки по-малко в сравнение със сега и причината ще бъде, че те са погълнати, а не затворени.