В този текст ще припомня няколко политически уволнения на ГЕРБ, тяхната организация, профил на освободените и обстоятелствата около уволненията им.

Николай Неновски, август 2009. Професорът по икономика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) бе избран за ръководител на Управление „Емисионно“ на Българската народна банка през май 2009г. от 40 тото Народно събрание, в което управляваше Тройната коалиция. На 26 август същата година, вече 41-вият парламент, в който мнозинството бе на ГЕРБ, отмени решението за избор на управител и подуправител, освобождавайки професор Неновски от поста, още преди да го е заел, тъй като встъпването му в длъжност трябваше да стане през октомври същата година.

Някой чу ли професорът да се вайка и оплаква пред медиите? Не. Вместо това всички медии се редиха на опашка за изявление от Иван Искров, който си бе осигурил още четири години на поста, вече по волята на ГЕРБ.

Петър Чобанов, юли 2010. Доцентът по финанси от УНСС е може би единственият човек в най-новта история, за чието уволнение е приет специален закон. И то, след като преди това пак със закон бе направено всичко възможно институцията, която управлява, да не може да работи.

С бюджета за 2010 г. парите на Комисията за финансов надзор се намалиха наполовина спрямо тези през 2009 г. Това се случи, защото председателят й Петър Чобанов няколко пъти публично разкритикува безумни намерения на финансовия министър Симеон Дянков. Въпреки ограничения бюджет, Чобанов се справи почти без да уволнява хора и колкото можа поддържаше капацитета на регулатора да проверява пазара. Тогава към КФН нямаше обвинения, че проспива фалити на застрахователи, раздуване на стойността на прясно листвани компании и т.н. Може би точно за това през лятото на 2010 г. се прие нов закон за регулатора.

Новия закон повиши изискванията за опит като трудов стаж така, че Чобанов да се окаже неопитен да управлява комисията. И председателят си тръгна. Отново тихо, без никой да разбере. Само „Капитал“ предвкусваха как техни любимци ще се върнат в комисията и сервилно подготвяха почвата за смяна на председателя от месеци преди тя да се случи. Дори обясняваха как е дошло „Време за експерти“. Честити експерти – получиха един… Стоян Мавродиев.

Николай Неновски, септември 2014 г. Новото раздаване отреди на БСП и ДПС да управляват отново, макар и само за година. Изгоненият от КФН Петър Чобанов стана финансов министър. Като такъв, той упражняваше правата на държавата като собственик в Българска банка за развитие. Министърът убеди друг прогонен – професор Николай Неновски да се върне в България като член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие. Да, животът за професора не бе приключил. Той стана професор в унивеситета „Амиен“ във Франция. Оглави международна магистърска програма и изнасяше лекции на различни места по света.

ГЕРБ обаче превърнаха завръщането на професор Неновски в България във фарс. Само три месеца, след като бе утвърден като член на Надзорния съвет, служебното правителство на Георги Близнашки го освооди. Тогава смените бяха нещо нормално. При гостуването си в „Шоуто на Слави“ професор Близнашки обясни, че с уволненията „трябва да се изпрати знак“.

Надзорният съвет на ББР, в който участваше професор Неновски, следеше за дейността на банката, когато концентрацията на големи кредити в портфейла (тези към 20-те най-големи длъжника спрямо общата сума на отпуснати заеми) спадна от 71% на 63%. Това стана чрез ограничаване на експозиции към големите клиенти, както и чрез почти двойно повишаване на кредитирането за малки и микропредприятия.

Нещо много важно – сменените надзорници не получиха дължимото им по договор обезщетение за предсрочно освобождаване. Отново, никой от тях не тръгна да реве по медиите. Не, че щяха да му обърнат някакво внимание.

И малко за политическите назначения

Назначеният от Близнашки Надзорен съвет включи заестник-министъра на финансите по това време Кирил Ананиев, бившият директор на ББР Митко Димитров и финансиста Атанас Кацарчев. При тях концентрацията на големи кредити към 20-те най-едри клиента достигна 99%.

„Свободните медии“ пак не казаха нищо.

Не казаха нищо и когато следващият Надзорен съвет, излъчен от икономическото министерство, включващ заместник-министър Лъчезар Борисов също се правеше, че всичко е наред.

И сега погледнете надзорниците, които служебният министър на икономиката Кирил Петков опитва да изгони. С изказването си от петък Велина Бурска и Митко Симеонов показаха, че са професионални мъртви души. Те са в банка за развитие, която има устав, за чието създаване има закон, и въпреки, че са наблюдавали как тя се отдалечава от мисията си, те остават безмълвни, защото всичко било съобразно закона.

Шеф на ДАНС, полицейски шефове, девойката от Агенцията за инвестиции. Какво трябва да се случи, за да разберат тези хора, че е нормално назначенията им да са с хоризонт равен на политическия цикъл. Главно, защото ГЕРБ замениха експертността и професионализма с политически назначения и лична лоялност към бащицата от Банкя.

Подходът не е променен. Стремежът отново е за балансиран бюджет, но нивото, от което поехме публичните финанси, беше много сериозно разминаване на публичните разходи и приходи, което не може толкова бързо да бъде преодоляно. Големият дефицит за 2014 година не можеше с магическа пръчка да се преодолее, без да се рискува работата на доста от  системите, които се финансират от бюджета, от една страна. От друга страна, бяхме в последната година от предишния програмен период и щеше да бъде нецелесъобразно, да не кажа грешно, да поставим под съмнение усвояването или управлението на европейските фондове, подчинено единствено на фискални цели за отсъствие на бюджетен дефицит. Иначе стъпките, които  сме предприели, са съобразени с икономическия цикъл и с това фискът да не влияе отрицателно на растежа. Това не е иновативна концепция. Просто се видя, че рязкото свиване на разходите на практика води до блокиране на част от системите. Нещо, което не би било правилно да се реализира през този мандат.

Експертните анализи на Вашето министерство, цитирани в конвергентните програми, показват, че бюджетите на първото правителство на ГЕРБ са оказвали процикличен ефект за икономиката. В тази светлина признавате ли, че целта балансиран бюджет на предишния кабинет „Борисов“ беше грешна?

Първата година тръгнахме много бързо да гоним консолидация. Една от основните цели беше да отговорим максимално бързо на маастрихтските критерии за членство в еврозоната. От друга страна, в началото на 2009 година бяха сключени доста договори и поети ангажименти, които не бяха съобразени с фискалната рамка и очакването как ще се развие бюджетът през второто полугодие. Още повече че дори и през 2008 година, когато се съставяше бюджетът (за 2009 г.), имаше индикации, че икономическият цикъл тръгва в доста негативна посока. Затова и бяхме принудени да приемем доста сериозни мерки, свързани с орязване на разходите.Това доведе до натрупване на доста просрочени задължения и към бизнеса и до някои негативни последствия, като вероятно допринесе за диспропорции в някои от бюджетните системи. Това беше отчасти преодоляно през 2010 година с пускането на доста по-сериозен дефицит, но тогава целта беше да се даде знак на системите и въобще на цялото общество, че поддържането на благоразумната фискална политика в годините преди 2009 година трябва да бъде възстановено и максимално бързо да вкараме бюджета в релси. Успяхме постепенно да доведем бюджетния дефицит до един разумни нива от под един процент в края на 2012 година, след което, за съжаление, бързо тенденцията се обърна към разширяване на дефицита.

Смятате ли, че беше удачно дефицитът за 2012 година да се свие именно за сметка на държавните инвестиции, както се случи?

Понеже съм участвал  в съставянето му, мога да заявя, че той беше съобразен с потребностите на системите, и мога да заявя, че нямаше натиск върху отделни системи. Те се бяха напаснали с поетапната консолидация, която тогава наложихме. В края на краищата един стар дебат дали може да се съставя бюджет с такава данъчна политика и с такава роля на преразпределение на държавата, стои на дневен ред. Аз продължавам да смятам, че с подобна структура на данъчната система може да се съставя бюджет и той да се изпълнява, но очакванията на хората не могат да бъдат такива, каквито са в държави, които преразпределят по 10 – 15 процентни пункта повече от брутния си продукт. При ниската разпределителна роля на държавата, оставяйки хората сами да решават как да харчат парите си, а не преразпределението през бюджета, част от функциите на държавата трябва да бъдат ограничени.

През лятото на 2013 година в централата на ГЕРБ дадохте пресконференция заедно с Бойко Борисов, Томислав Дончев и Менда Стоянова. Макар Вие да пазехте мълчание, колегите Ви обясняваха, че държавата навлиза в дългова спирала – как приемате тези думи от днешна гледна точка?

Начинът, по който първото правителство на ГЕРБ бе свалено от власт, и начинът, по който се управляваше държавата в периода след 2013 година, ни караха да сме особено подозрителни към това, как се харчат парите на данъкоплатците. В този смисъл увеличаване на разходите особено за сметка на допълнителен дълг за нас беше нецелесъобразно. И нямахме доверие на начина, по който тогава мнозинството в парламента харчеше парите на данъкоплатците, и затова нашата реакция беше такава.  Спомняте си, първото действие на правителството бе да направи актуализация на бюджета и да увеличи разходите. При положение че голяма част от времето се твърдеше, че подобна актуализация не се налага и няма да се прави, аргументът да се харчи повече по формулата, по която традиционно сегашните партии от опозицията са показали, че владеят до съвършенство, ни караше да смятаме, че тези разходи няма как да са ефективни. Това провокира острата ни реакция. Спомняте си програмата за инвестиции – така наречения фонд за развитие на регионите, спомняте си начина, по който средствата бяха разпределени. Твърдеше се, че ще има анализ, критерии и че ще се подбират проекти, които ще допринесат за икономическия растеж. Вместо това видяхме проекти със съмнителна целесъобразност, разпределени на квотно-партиен принцип. Обобщеният отговор на този въпрос е, че липсата на доверие към начина, по който се харчат парите по това време, ни караше да настояваме за намаляване на разходната част или въздържане от увеличение на разходната част и оттам потискане на възможността от поемане на нови дългове. Ако тогава актуализацията беше направена само заради по-ниското изпълнение на приходите, но беше запазена рамката на разходите в бюджета, може би нашите аргументи щяха да бъдат по-слаби. Но веднага колегите от днешната опозиция предложиха именно разпускане на разходната част на бюджета. Можем да говорим впоследствие и за финансово необезпечените решения за промяна в законодателството, която доста сериозно увеличи разходите за системите на отбраната и сигурността. Неща, които сигурно са целесъобразни, но след като не са намерили място в бюджета, не трябва да бъдат допускани.

Изкушавам се да попитам, при превишение на разходите над приходите не става ли абсолютно всеки разход финансово необезпечен, и то в същата степен, в която са необезпечени и останалите разходни пера, като образование и здравеопазване например?
По средата на 2014 година бе гласувана промяна на заплатите в отбрана и сигурност, считано от първи януари със задна дата. Може да се дадат и още доста примери. Това показва нагласа да се разпределят средства, без да се мисли за обезпечаването им.

Не прави ли и правителството на ГЕРБ същото?

Има разлика в начина, по който се взимат решения къде да се инвестира, и отношението към изпълнението на съответните инвестиции е напълно различно. През 2016 година голяма част от допълнителните постъпления и допълнителни разходи са насочени приоритетно към Северна България и инвестиции в по-слабо развитите в икономическо отношение региони. Нещо, което не е задължително, че ще бъде панацея на тези региони, но ще създаде предпоставки.

Когато при управлението на Симеон Дянков бе предложена емисия облигации на чуждите пазари, опозицията мълчеше и не смущаваше системата, каквато бе традицията дотогава. Когато през 2014 година Петър Чобанов изтегли два големи заема в рамките на три седмици – един външен и един вътрешен, днешният премиер навсякъде обясняваше, че тогавашното правителство води страната към фалит, каква друга дума ще предложите за това поведение, ако не „безотговорно“?

Отдавна политическата среда се изкриви дотам, че често при правенето на политика и пред комуникацията с публиката не само че не се интерпретират факти в зависимост от това, кой какъв политически мироглед споделя, а се и подменят факти. Това като цяло влияе на качествената политика и затова доверието към политическата система е доста оронено. Искам да дам един пресен пример. При гласуването на новия социален министър Корнелия Нинова излезе и твърдеше от парламентарната трибуна, че предлагаме национализация на парите на вложителите в пенсионни фондове. Нещо, за което всички знаем, че нито е намерило място в законодателна инициатива, нито е вярно. Но след като лидерът на най-голямата опозиционна партия може да излезе на трибуната и да говори фактологически неистини и от това да се прави политика, показва само, че стойностен и смислен дебат с факти и аргументи все по-трудно се води в политическия живот. Това е жалко. Затруднява ни при опита да си вършим работата поне по начина, по който разбираме, че трябва да се развиват отделни сектори и политики, но това е качеството на политическия модел и ние трябва да се съобразяваме с него.

В този смисъл как се чувствате да бъдете министър на финансите с премиер, който системно говори фактологически неистини?

Ако човек говори фактологически неистини, той търпи критики и трябва да търпи критики. Но общо взето това, което на мен ми прави силно впечатление, че говоренето с фактологически неистини се наложи като модел за правене на политика още във времето, в което тройната коалиция опитваше да не допусне ГЕРБ да дойде на власт. Това се случваше ден след ден и рано или късно трябва да престанем с това. Иначе комуникацията ми с премиера е на доста задоволително ниво. Опитваме се с него да решаваме различни проблеми. Моята роля остава непопулярна, защото  аз съм този, който трябва да намери баланс между всичко и да го доведе до един обективен успешен край при завършека на всяка бюджетна година.

Често казвате, че дългът е следствие, а не причина, и че не е честно да се ръкопляска на разходните министри, когато харчат, но да се критикува финансовият, когато търси решение с какво да покрие тези разходи. Как се отнасяте към критиката, че при липсата на дисциплина у някои ваши колеги би трябвало, образно казано, да крещите, а вие се задоволявате само с мърморене?

Мисля, че доста шумно поставям въпросите не само пред колегите в правителството, но и пред отделните политически сили. Примерът с 2015 година не е показателен, защото голяма част от допълнителните разходи, които се наложи да направим с актуализацията на бюджета в края на годината, бяха съобразени с опита ни да приключим програмния период с минимална загуба на европейски средства. Опитът да се свият разходи в системите „отбрана“ и „сигурност“ през намалението на разходите за персонал даде само частичен резултат. Това наложи допълнително да се увеличат разходите за двете системи в 2015 година. Но краткият отговор би звучал така: при планирането на разходите на отделните ведомства опитваме максимално критично и консервативно да налагаме ограничения, така че всеки един разпоредител с бюджетни средства да осъзнава, че харчи пари на данъкоплатците, и трябва да го прави по максимално ефективен начин.

Това звучи добре, но консолидацията, която предвиждате за следващите три години, не се ли случва повече заради увеличение на приходите, отколкото заради задържане на разходите?

Стремим се и в двете посоки, като, разбира се, приоритетно усилията са наложени към увеличение на приходите. Предлагаме и промени в закона за ДДС, които гарантират, че няма да има измами при търговията с горива. Стремежът приоритетно е насочен към увеличение на приходите. Ако разгледате разходите по отделни ведомства в тригодишната прогноза, едва ли можете да ни упреквате, че има значителни нараствания. Но да, приоритетно разчитаме на подобряване на баланса в Бюджета за сметка на резервите, които имаме в приходната част, а те не са малки.

Премахването на необлагаемия минимум, въведен от предишното правителство, не беше ли антисоциално действие, засягащо най-бедните българи?

Ние винаги сме били за съществуването на пропорционално облагане във вида, в който се въведе през 2008 година. Смятаме, че то е достатъчно неутрално и дава възможност за увеличаване на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица. Постоянно се води дебат дали пропорционалното облагане е най-справедливо. Аз винаги съм смятал, че политиката трябва да се прави през разходната част, а не през приходната. Ако данъкът е неутрален и ако е достатъчно лесен за администриране, и държавата успява да си събира приходите, нейна е ролята през разходната част на бюджета да изглади неравенствата и да помогне на онези, които по обективни причини не могат със собствени средства  да се справят, и да им гарантира минимален социален статус, който отговаря на европейските критерии. Със сигурност при малка икономика, каквато е българската, трябва внимателно да държим сметка за неувеличаване на неравенствата. Нещо, което е европейска тема. Много добре работехме с министър Калфин за по-добро насочване на социалните помощи. Мисля, че има още резерви в тази посока, така че да дадем повече на тези, които действително се нуждаят, и да не допускаме хора, които по общоприетия стандарт не следва да бъдат подпомагани, да се възползват от грешки в системата.

Обхватът на действията, за които говорите, не е ли твърде ограничен? Почти всички цени в ютилити сектора се използват като инструмент за провеждане на социална политика.

Това е грешка.

Грешка е, но се случва и показва, че социалните мерки в разходната страна на бюджета не предоставят достатъчно ресурс на нуждаещите се…

Напротив. Ако се сложи реалната цена, ако се премахне кръстосаното субсидиране, ако се премахне изкуственото потискане на някои цени, съм сигурен, че пазарът ще сработи така, че инструментариумът на правителството за правене на социална политика ще нарасне. С потискането на тези цени по-ниски цени плащат и по-бедните, и богатите. Ако цените си дойдат на място, тогава и дружествата ще оказват по-добра услуга, няма да губят и така желаното прогресивно натоварване ще може да се прояви чрез цената на тези услуги.

Принцип в данъчната политика и на това, и на предишното правителство на ГЕРБ е да се разширява данъчната база и да се затварят вратичките за неплащане на данъци, но не и да се посяга на данъчните ставки, колко време още може да си позволи държавата,  преди да се наложи повишаване на данъците, или свиване на публичния сектор?

Далеч сме от състоянието, в което ще кажем, че няма резерви за подобряване на събираемостта. Напротив – има още доста такива резерви и ако успеем в края на мандата на това правителство да се похвалим с постигане на европейските нива на събираемост, тогава ще можем да правим анализ дали размерът на преразпределение, който сме достигнали, е оптимален, или не. Но докато виждам резерви в тази посока, ще продължавам да твърдя, че трябва първо да изчерпим тях.

Приемливи ли са нивата за увеличаване на държавния дълг?

Нека да говорим  за нивата на държавния дълг, когато приключи 2016 година, защото голяма част от новия държавен дълг, поет в 2016 година, най-вероятно ще се използва за погасяване на стари задължения. Тоест нетно дългът няма да се повиши. Всичко зависи от това, как ще приключи бюджетът. Умерен оптимист съм, че имаме възможност да приключи с по-малък от заложения дефицит. Неслучайно 2015 година завърши с по-нисък дълг от 2014 година независимо от всички спекулации. Но когато анализираме държавния дълг, трябва да се върнем към дефицита. И затова предпочитам да говорим за превишението  на разходите  над приходите и за ефективността на разходите. А дългът е само следствие.

Следствие е и фактът, че финансовата мощ на държавата намалява, и ако преди буфер беше фискалният резерв,  сега зависим от благоразположението на финансовите пазари за дълг. Колко благоприятен фактор е това за фискална стабилност?

Така е. Времената на огромните излишъци отпреди кризата са безвъзвратно зад гърба ни. А знаете, че и данъчната политика се променяше в годините на ускорен икономически растеж от 2005 до 2008 година. Така че излишъците, трупани тогава, да не говорим, че част от тях се дължаха на натрупаните аванси по европейските фондове, помагаха на първото правителство на ГЕРБ да не се налага да опира до международните финансови пазари, но се оказа, че с разумна политика и с добро представяне на страната пред международните пазари можем да постигнем много добри нива на финансиране.

Българската банка за развитие все по-често се използва за преструктурирания в публичния сектор – ВМА, ЦГМ, Авионамс придобива общински дългове, това не е ли знак, че държавата трансформира ББР в задбалансов актив на бюджета и последен източник за евтина ликвидност?

Банката има за цел да покрива недостига на пазар, независимо дали говорим  за малък, среден или едър бизнес. В този смисъл това, че понякога правим по-големи сделки като тази с Центъра за градска мобилност, е част от нейните функции да се покриват непълнотите на банковия пазар, там където другите търговски банки не искат по една или друга причина да участват във финансирането, и в това не виждам нищо лошо. Използването й по програмата за енергийна ефективност едва ли трябва да бъде укоримо. Тук решаваме една задача не само на малкия бизнес, който ще участва в практическото саниране, но и на обикновения човек, който притежава панелно жилище. На практика всички възможности, които един такъв инструмент като ББР дава, могат да са и ще бъдат използвани, докато аз съм финансов министър, защото в края на краищата, освен че помага на държавата да изпълнява някои свои функции, тя е създадена като инструмент, който да допълва пазара на финансови услуги там, където частната инициатива не го прави.

Откъде банката за развитие ще си получи средствата, които разплаща по програмата за саниране? И евентуално, като казахте, че изпълнява задачи там, където пазарът не може да се намеси, не възникват ли рискове по-големи от приемливите за типична банка, и не се ли превръща това в небанкова дейност?

Напротив, изцяло по търговски начин са уредени отношенията между държавата и банката. Неслучайно за изминалата година тя отчете печалба в размер на 38 милиона лева, нещо, което не е постигала никога. Тя е надзиравана от БНБ по всички стандарти, по които се надзирават всички останали банки, и не ми е известно този надзор да е констатирал някакви слабости. Банката се представя много добре и нездравият интерес към нея го отдавам по-скоро на някакъв опит тя да се превърне в заложник на политически интереси, отколкото на лоши практики в нея. Да, има отпуснати големи кредити в предходен мандат, които  обаче се обслужват редовно и аз нямам притеснения за начина, по който банката оперира.

Откакто вие сте финансов министър и принципал на Българската банка за развитие, тя отпускала ли е заеми за големи компании?

Пример е Центърът за градска мобилност.

Голяма компания ли е по смисъла на закона?
Според мен е голяма, това е целият транспорт на София. Общо взето тезата ми е, че не е важно на кого се дава кредитът. Важното е, че банката не се използва като конкуренция на търговските банки, а по-скоро като инструмент, който да допълва пазара там, където той не сработва.

Каквато и промяна да инициирате в пенсионната сфера, тя винаги изглежда като недоверие в устойчивостта на капиталовия стълб и опит да се стимулира миграция на осигуряващите се към солидарния стълб, какви са мотивите Ви?

Не приемам упрек в тази посока. При първата част от промените, които предложихме, искахме да дадем възможност на хората да бъдат по-добре информирани и да преценят как да организират пенсионното си осигуряване. Нещо, в което продължавам да не виждам нищо лошо. Ако има проблем с доверието, то е проблем на управляващите на тази система и те трябва да работят в посока утвърждаването на тази система. Неслучайно в новия пакет законодателни промени основният фокус е именно там. Това, че погрешно се интерпретират някои предложения, свързани с изплащането на пожизнени пенсии, и се създава недоверие към системата, не трябва да е упрек към инициатора на тези промени, защото в един момент не се говори нито за национализация, нито за опит тези средства да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване.  Тези спекулации трябва да тежат на съвестта на хората, които ги правят. Основната идея на предложенията в КСО, регулиращи дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондове, е да засили доверието към тях, като намали законово възможността за лоши практики. В този смисъл промените са насочени към засилване на доверието  и създаване на гаранции за вложителите.

В първия стълб има възможност за унаследяване и вложителите могат да прехвърлят спестяванията си там. Давате възможност за хората да прехвърлят личните си партиди в застрахователни компании, където спестяванията също може да се наследяват. И ако в същото време премахнете възможността за унаследяване на вторите пенсии, не създавате ли стимул за бягство от пенсионните фондове към първия стълб и към застрахователните дружества?

Първо, дебатът там още не е приключил. Второ, ако прочетете проектозакона внимателно, ще видите, че и в новия вариант има възможност за унаследяване, защото не е задължително лицето да прехвърли цялата сума, натрупана по индивидуалната си партида, в резервите на фондовете. Приключи официалният срок за приемане на становища и предстои да организирам среща с пенсионноосигурителните дружества, за да чуя какви са другите предложения, които могат да намерят място в закона, свързани с начина на изплащане на пенсиите, тъй като този проблем не е докрай решен в действащия Кодекс за социално осигуряване. И онези решения, които са най-подходящи – те ще бъдат приети. За мен важната  част от промените е свързана с повишаване на доверието в системата чрез въвеждане на допълнителни изисквания и критерии за инвестиране и намаляване на възможността за допускане на лоши практики и засилване на отговорността на управляващите дружества. Нещо, което е в интерес на осигуряваните лица.

В свой доклад европейската комисия предупреди за рисковете от провал на пенсионни фондове и евентуалната нужда от държавна намеса, не се ли притеснявате, че с действията си подсилвате опасенията на ЕК и в резултат се разклаща доверието на спестителите?

Не виждам, а и статистиката за избор дали лицата да се осигуряват в първия стълб вместо във втория, не показват, че това доверие е разклатено. Вие си спомняте как тръгна дебатът, след като през есента на 2014 година Европейската комисия бе сезирана от български пенсионноосигурителни дружества за проблеми в други български пенсионноосигурителни дружества. Оттам тръгна и дебатът и това е причината за представянето на потенциалните рискове, които една такава финансова система крие. По принцип инвестирането е рисков процес и фокусирането върху подобни потенциални рискове е по-скоро в полза на осигурените лица, а не обратното.

Капиталовите пенсионни системи са силно зависими от икономическия цикъл и склонността на работодателите да укриват доходи на служителите си. Солидарната система също е изложена на риска от укриване на доходи, както и на рисковете, произлизащи от демографските тенденции. В този смисъл не смятате ли, че реформата, която инициирате, ще трябва отново да се реформира скоро след като даде първите си резултати?

Предимството на солидарния модел, ако може да се говори за някакво предимство, е, че той отчита общото ниво на икономическо развитие и способността на работещите да предложат и да отстъпят част от своя доход на тези, които вече не полагат труд. По този начин се гарантира устойчивост на една подобна система и възможност максимално справедливо да се разпределя създаденият продукт. Да, индивидуалният принос не е гарантиран по същия начин, по който е гарантиран от втория стълб, но солидарната система е гарантирана от държавата и докато тя съществува, ще съществува и той.

Нещо като изказването ви от 2007 година, че държавата може да гарантира някакви пенсии, но не и размера им?

Изказването е от 2006-а. Сребърният фонд гарантира пенсиите, но не и размера им.

Според Вас сегашното ръководство на КФН успява ли ефективно да защитава интересите на осигурените лица по линия на контрола, който упражнява на пенсионните фондове?

Съвсем скоро ще се разбере след извършването на оценка на активите им. Това е едно надзорно упражнение, което теоретично трябва  да се извършва на регулярна база от действащия финансов надзор. Ако някъде се покажат пропуски, изводът ще бъде, че надзорът не е успял докрай да си свърши работата. Надявам се да няма повод за такива изводи и ако няма, изводът ще бъде, че надзорната система е функционирала нормално.

Не беше ли безотговорно преди 7 години (тогава бяхте заместник-министър на финансите, отговарящ за структуриране на бюджета) да се намали наполовина бюджетът на Комисията за финансов надзор само за да бъде принудено тогавашното й новоизбрано ръководство да напусне?

Опитът през бюджета да се притискат системи и бюджетът да се променя на база политически симпатии, не е начин, по който трябва да се съставя той. В този смисъл едва ли това е политиката, която трябва да се толерира.

Какво мислите за възможността Билян Балев да стане председате, или най-малкото член на Комисията за финансов надзор?

Не е обсъждана тази тема. Билян Балев от работата си в банката показа, че е добър икономист. В момента тече данъчна проверка, за да се разсеят съмненията дали във връзка в излезлите данни за офшорни компании негова собственос, има нещо нередно. Но така или иначе хората, заемащи висши държавни длъжности, не е добре да са свързани с управление на офшорни компании.

Бихте ли казали, че Билян Балев, по подобие на Майкъл Блумбърг и Делян Пеевски, е успял мъж, който влиза в политиката от алтруистични филантропски подбуди, жертвайки възможни доходи в частния сектор?

За мен също беше озадачаваща информацията, че той е станал собственик на подобна компания през 2015 година. Затова, както и за останалите лица, за които се изнесе информация, ще има данъчна проверка. Ако там излезе нещо нередно, знаем какъв е най-естественият следващ ход. Иначе дали е филантроп, не мога да преценя.

Дори да оставим настрана, че това е може би най-голямата единична експозиция на финансовата институция, отворен остава въпросът какво се случи, че през 2014 година големите заеми бяха лоши, а сега са нормална банкова практика? Логично е да се попита и в каква точно посока се е развила концентрацията на 20-те най-големи кредита отпуснати от банката – повече от 60% ли са, по-малко ли са? Интересно е да се помисли и дали новото ръководство не е подписвало нови договори за заеми с част от фирмите, големи длъжници, за което Димитър Димитров, известен още като „чичо Митко“  тръбеше, че не е хубаво като явление в началото на мандата си като надзорник. Отворен остава и зададеният отдавна въпрос, каква чааст от топ 20 на кредитите, за които Димитров се вайкаше са отпуснати по времето, когато той и Ангел Геков бяха начело на банката преди Симеон Дянков да ги смени.

Отговорът на тези въпроси е много важен, защото може да покаже, че приеманите за спасители на ББР мениджъри и надзорници са продължили да вършат това, срещу което роптаеха и то с помощта на протестърски медии, които удобно им предоставяха трибуна и ги цитираха, но сега мълчат. Изключение до момента прави „Капитал“, където критичната линия срещу заемите за големи фирми се следва последователно. Друг е въпросът дали изданието разполага с информация за всички големи клиенти на банката, но предпочита да бие камбаната, само когато те са в посока на сравнително по-неудобни олигарси и техните групи. Всъщност най-забавно е как на тази новина ще реагират от един седмичник, специализирал се в медиен слугинаж, който последователно критикуваше големите заеми на предишното ръководство, може би защото не получи пари за реклама. Дали този път не е имало парични потоци, които да приспят бдителността на седмичника? Защото ако е така, правилната дума няма да бъде „слугинаж“, а „проституция“.

Та въпросът остава отворен – ако някой е готов да се изправи и да каже, че е извършил непопулярно действие с увереността, че е прав и е подсигурил интересите на фирмата, която управлява, а друг го критикува, докато получи властта, но след това върши наглед същите неща, кой от двамата ще заслужава повече доверие?

Ориентир в намирането на отговор може да даде финансовият министър, който и да е той към момента на запитването, защото като принципал на държавното участие в банката (99.999%) той може да изиска информация от мениджмънта затова как се движи концентрацията на големите кредити. Дали отделните политически чувствителни експозиции се увеличават и най-важното – как се обслужват и какво е качеството на обезпеченията, изисквани при различните ръководства на банката?

Последното може и да обяснява защо тази есен правителството опита да прехвърли отговорността по упражняване на държавното участие в банката от финансовия министър към икономическия министър. Така отговорността да подобни заеми, както и за толерирането на безпринципност на ръководните позиции в банката щеше падне върху Божидар Лукарски, който макар да е потенциален премиер към този момент, си остава далеч по-заменим кадър за Борисов във сравнение с Владислав Горанов. Само че, законопроектът за смяна на принципала в банката не стигна до приемане на второ четене и към момента отговорник за банката остава финансовият министър Горанов.

Някак неусетно в следобеда на 20 септември медиите обявиха, че правителството е одобрило промени в Закона за Българската банка за развитие, които сменят органа по упражняване на държавното участие (99,999%) в банката, и занапред ролята на принципал ще се упражнява от министъра на икономиката. Мотивите на законопроекта са притеснително общи и лаконични, като в обем от две страници се преразказва теоретичната постановка защо България се нуждае от такъв тип финансова институция, и едва в последния абзац се казва, че така „ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло“.

Поведението на повечето депутати от ГЕРБ беше като на ужилени. Едни от най-влиятелните народни представители в управляващата партия избягваха да отговарят на въпроса защо се случва промяната. Обясненията „още не съм запознат“, „само чух за това“ и „не мога да коментирам нещо, което не знам“ дават да се разбере, че в парламентарната група все още нямат дори опорни точки за промяната.

Омертата на депутатите показва или неразбиране за случващото се, или страх да се говори за процесите, които текат. Според източник на “Икономист“ от Народното събрание, решението е взето почти светкавично от премиера, без съгласуване и без дори да се уведоми ръководството на банката. Според запознати реакцията на петия етаж на финансовата институция (този на директорите) била искрено смайване. Причината за решението на премиера била нещо, за което премиерът държал лично отговорен финансовия министър Владислав Горанов и което го мотивирало да предприеме радикалната стъпка.

Версията не беше потвърдена от втори източник, но има много логически аргументи в подкрепа на достоверността й. Такава например е трансформацията на банката от инструмент за съживяване на кредитирането в задбалансов актив на кабинета. След като дойде на власт, второто правителство на ГЕРБ почти незабавно я натовари с финансиране на програмата за енергийна ефективност (безплатното саниране на блокове), възобнови се практиката по изкупуване на вземания на местни компании от общини, които не могат да разплащат в срок задълженията си, пристъпи се към кредитиране на Центъра за градска мобилност в София.

Официалната статистика не показва какъв е мащабът на тези действия, които по същество са си икономическа политика от кейнсиански тип, но е факт, че дразнеше част от мениджърите на банката. Това означава, че делът на подобни операции е бил чувствителен, макар и публично срещу тях да липсват критики. И трите от изброените случаи обаче се случват със знанието на премиера. Програмата за санирането е една от гордостите на кабинета „Борисов 2“, посредничеството между общини и изпълнители на обществени поръчки е иновация именно на ГЕРБ от времето на първия й мандат, а ако оздравяването на столичния градски транспорт беше проблем, то кметът на София Йорданка Фандъкова нямаше да е сред основните заподозрени за бъдещ кандидат-президент.

Точно неофициалната щампа за одобрение на тези сделки трябва да покаже, че концептуално премиерът няма проблем с тях, и ако има недоволство, то ще е заради конкретни сделки или други действия, или въздържание от такива на финансовия министър.

По-труден за оспорване е аргументът, че икономическият министър е по-близо до реалния сектор. И поради това има логика инструментът за улесняване на финансирането му да е също под контрола на Божидар Лукарски. В полза на това обяснение е и обмисляната нова стратегия за държавните фирми, за чието създаване се разбра преди седмица. Ако те се поверят на един министър, например икономическия, всяко стратегическо решение за развитието им или за подпомагане на малкия бизнес ще може незабавно да се подкрепя със съответните финансови инструменти – кредитни продукти и схеми за финансов инженеринг по споделяне на риска. Така няма да се губи енергия в комуникация между икономическото и финансовото министерство.

Последното никога не е констатирано като проблем в 17-годишната история на банката и без в публичното пространство да се прокрадне поне един сигнал за искри или буксуване в координацията между финансовия и икономическия министър, тази версия също трудно може да събуди доверие, ако правителството не приложи убедителни доказателства за верността й.

Малко вероятна, но все пак възможна хипотеза е, че във финансовата институция са били открити проблеми, и тя се прехвърля на Божидар Лукарски като горещ картоф. Това обаче също е трудно за приемане, защото Лукарски има репутацията на човек, който е лоялен на премиера като изпълнител, но не и като фактор, способен да намира решения, а точно това би се търсило, ако в банката има скрит проблем. Освен всичко останало ББР премина току-що успешно стрес теста на банковата система, проведен от БНБ.

Кой командва в ББР

Това, което може да даде допълнителна яснота за генезиса на случващото се, ще са очакваните персонални промени на върха във финансовата институция. Практиката показва, че в последните три редовни правителства всеки нов принципал е сменял ръководните й органи. Това направиха Симеон Дянков, Петър Чобанов и Владислав Горанов. Сегашният финансов министър на практика отмени действията на бившия си началник Дянков, поставяйки бившия главен изпълнителен директор Димитър Димитров в Надзорния съвет на банката и налагайки Ангел Геков за председател на Управителния съвет и изпълнителен директор.

С това действие Горанов реставрира властовата структура, действала по времето на тройната коалиция и половината от мандата на първия кабинет „Борисов“. Тогава Димитров и Геков бяха изпълнителни директори, а сега, макар и йерархично да са на различно ниво, биват приемани за най-тежкия властови център във финансовата институция. Влияние като принципал финансовият министър оказва чрез заместника си Кирил Ананиев, който е в Надзорния съвет, както и чрез председателя на надзора – Атанас Кацарчев, също бивш заместник-министър на финансите. В Управителния съвет косвено влияние има председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, на чието застъпничество се отдава назначаването на пловдивския банкер и светска личност (според достъпните в интернет публикации) Илия Кирчев.

Покровител на третия член на Управителния съвет – Билян Балев, е Сергей Станишев. Балев стана част от банката именно когато сегашният председател на Партията на европейските социалисти оглавяваше БСП и партията му управляваше в коалиция с ДПС. Миналата година социалистите сондираха дали Балев не може да получи пост и като подуправител на Българската народна банка. Според източници от банката обаче Балев все по-рядко можел да влияе на случващото се и често научавал в последния момент за вече подготвените решения на Управителния съвет, а гласът му бил чисто съвещателен. При такава конфигурация освобождаването на когото и да било ще е показателно за това, чие лоби губи власт.

Йерархичната верига в банката за развитие е така устроена, че Надзорният съвет може по всяко време напълно състоятелно да смени част или дори целия Управителен съвет. Точно поради това е важно надзорът винаги да се ползва с доверието на принципала. В самия Управителен съвет пък и в момента може да се назначат още двама нови членове, без да се отстраняват сегашни членове. В правилника за дейността на институцията е записано, че управата може да е съставена от трима до петима членове, а в момента техният брой е трима. Евентуално раздуване на бройката обаче заплашва да превърне управленския орган в орел, рак и щука. Съгласно устава на банката тя се представлява от поне двама изпълнителни директори и ако двамата евентуални нови членове получат такъв статут (което е най-вероятното развитие), ще се създаде предпоставка за размиване на властта.

Според бивш ръководител на банката много по-вероятно е представителите на Божидар Лукарски да не се заемат веднага със завладяване на територии. По-разумното поведение е първоначално в управата и надзора да се направи частична промяна, така че новите фаворити да влязат в ритъм и след това да бъдат подсилени с допълнителни промени. Последното важи за Управителния съвет. При надзора смяната на части също е възможна, но отнема време, защото се изисква общо събрание, а процедурата от публикуването на уведомление до вписване на промените в Търговския регистър отнемат между месец и половина и два месеца.

Как кредитира банката

Като държавна банка ББР привлича ресурса си при изключително ниски лихвени равнища, като често това става и с издаването на държавни гаранции (институцията не приема депозити от граждани). Това й позволява да предлага изключително изгодни лихви по кредитните си продукти, а е широко застъпена и практиката да се отпускат средства на търговските банки, които те да преотдават на крайните си клиенти също на по-ниски лихвени равнища от средните за пазара (он лендинг финансиране).

Според резултатите от стрес теста, който БНБ проведе това лято, финансовата институция има капиталова адекватност преди и след подлагането й на стресови сценарии над 50%. Това я прави най-силно капитализираната банка в страната като отношение към рисковите й активи и означава, че тя може да увеличи кредитирането си с до пет милиарда лева, и пак ще има капиталова адекватност над нормативните изисквания. Или, казано с други думи – банката е инструмент с много силен заряд кинетична енергия. Капиталът на институцията е твърде голям за мащабите, които държавата й поставя, което й отрежда ролята на двигател на ферари, инсталиран в шасито на москвич.

И въпреки че според регулатора банката е изрядна, нейното име не спира да се появява в медиите като пример за подпомагане на олигарсите, които са близки до действащото правителство. Тези обвинения се чуха за първи път през 2014 година, когато медиите съобщиха за кредити към компании, свързвани с Делян Пеевски. Общата експозиция към тези компании – „Водстрой“, „Булгартабак“ и „Лодис“, според вестник „Капитал“ надвишава 10 % от собствения капитал на институцията и я излага на по-висок от регулативно допустимия риск. Факт е обаче, че според буквата на закона компаниите не са свързани, а заемите към тях са обслужвани редовно по информация на финансовия министър Владислав Горанов от май тази година.

Критика към ръководството на банката, отпуснало кредитите за споменатите компании, отправи и надзорникът на институцията Димитър Димитров. В интервю за Офнюз той разкритикува директорите на ББР, че са допуснали две трети от кредитния портфейл да се концентрират в 20 икономически групи.

Трябва обаче да се отбележи, че Димитров не посочи каква част от тази концентрация се е формирала, когато той бе начело на банката, а след смяната на ръководството, назначено от кабинета „Орешарски“, също липсват данни за развитието на тази концентрация. Нито ръководството, нито надзорът на банката, а и нейният принципал все още не са коментирали дали концентрацията е преодоляна и дали компании от Топ 20 не са получавали допълнителни кредити, включително и някои от сочените за свързани с Делян Пеевски.

От обществото продължават да се пазят в тайна обективните показатели колко ефективно се управлява банката за развитие. Според неин бивш директор при сегашния си мащаб банката може да печели между 3 и 5 милиона месечно и годишна печалба над 30 милиона лева може да се приема като задоволителен резултат. Това обаче е само количествен измерител, който не показва реалната полезност на финансовата институция за икономиката. И докато такива липсват, всяко правителство ще може да променя ръководството на банката, а мотивите, макар и да изглеждат плоски и повърхностни, трудно ще могат да се оборят с конкретни данни. Нещо, което не говори за напредничавост, а нали точно това се стреми да донесе на икономиката една банка за развитие.
Статията е публикувана в новия брой на списание „Икономист“.

Не се иска човек да напряга въображението си, за да види леката прилика на последния етаж, със сградата на Mi5 и Mi6 в Лондон. Което е по-важно – когато президентът поздравява войниците на парада по случай деня на Свети Георги, от източната страна на площа „Батенберг“ вече няма да се вижда реклама на Ралф Лорън, или коко Кола.

Стана ми приятно, когато видях относително завършения вид на сградата и си спомних как преди две години участвах в разяснителната кампания защо трябва да има нова сграда, защо ще е точно такава, как ще бъде направена и кой ще я строи.

Общо взето медии от всякакъв клас опитваха да намерят кусур – защо са избрани конкретни изпълнители, през това защо процедурата не е по Закона за обществените поръчки. Най-брутални бяха вестник „Банкер“, които наставнически предупреждаваха (да имаше каре със заглавие „Банкер предупреждава“) ръководството на банката, за което се очакваше да бъде сменено при втория кабинет „Борисов“ да не възлага поръчка за строителството, защото в този тип задания виреела корупцията и мениджърите можело да се изкушат.

„Банкер“ навярно не си даваха сметка, че същата логика може да се приложи и към следващия мениджърски състав, или може би се надяваха, че от тях най-после ще получат пари за реклама. Типично в стила на „Бай Ганьо журналист“: „Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия“. Вярно е, че в България поне по  принцип има свобода на словото и всяка медия е свободна да определя редакционната, тоест отношението  към всеки отделен субект. Но когато отношението зависи от това дали субектът си плаща, вече не става дума за журналистика, а за проституция.

В началото млада руса репортерка обяснява, че банката, която по закон трябва да финансира само малки и средни предприятия е отпуснала заем на фирма, която „изпълнява обществени поръчки за милиони левове“ (сякаш спечелването на обществени поръчки е равносилно на наркотрафик и сводничество). По-късно в аргументацията на тезата, глас зад кадър обяснява, че по критериите на Закона за малките и средните предприятия, „Водстрой“ е голяма компания както по показател – приходи от продажби, така и по показател брой служители.

Прави се заключение, че фирмата не е трябвало да получава заем от ББР, както  и че той е толкова голям, че представлява недопустимо голям риск за финансовата институция. Показват  се коментари (монтирани) на Емил Хърсев, Георги Ганев и Руслан Стефанов. Първият казва, че такива заеми не били характерни за банковата дейност, вторият заявява, че такъв кредит трябва да предизвика проверка от Българска народна банка, а третият говори, че има риск банката да претърпи загуби и те щели да се прехвърлят на данъкоплатците. Подвеждането  на зрителите започва още в началото с въпроса, който отправя към икономиста Георги Ганев:

Ето в какво се състои подвеждането на блондинката. На снимката по-долу е представен кредитният портфейл на Българска банка за развитие към 30 юни 2014 година, или 42 дни преди да се разкрие експозицията към „Водстрой“. Данните са от сайта на Българска народна банка и всеки  може да ги види, включително и водещата, ако си беше направила труда да вникне в материята, която отразява. Към тази дата общата сума на кредитите и вземанията е била на брутна стойност 1.28 милиарда лева. От тях най-много са корпоративните кредити – 680 милиона, онлендинг кредитите (суми, отпуснати на търговските банки за по-нататъшно преотдаване през тяхната клонова мрежа) са на стойност 598 милиона лева и след това идват заемите  за служители, които  са за 2.7 милиона лева.

Заемът към Водстрой се равнява на едва 3.5% от  целия портфейл с отдаден ресурс и се явява 6.7% от корпоративните кредити на банката.

Не става ясно обаче защо така наречената „разследваща журналистка“ отнася обсъждания кредит към сумата само на корпоративните кредити. Нима другите кредити не носят риск? Вярно е, че на повърхността има някакъв логически смисъл и че теглото му в такова  отношение е почти два пъти по-голямо, отколкото към всички кредити, но финансовата наука все още не е стигнала дотам, че да разглежда отделните експозиции като тегло към конкретен сегмент на общия кредитен  портфейл. Или поне Законът за кредитните  институции и наредбите на Българска народна банка не са напреднали до нивото, при което  тече мисловния процес на русата водеща.

Навярно ръководството и служителите на Българска народна банка и законодателите, които утвърждават в наредби и закони благоразумното банкиране, са завършили образованието  си в някое килийно училище и затова не са съзрели да правят този разрез, който прави „журналистката“ от „Господари на ефира. Те гледат отношение на експозицията към капитала на банката, и ако това отношение се приложи към регулативните прагове, ще се види, че експозицията си е напълно в реда на нещата. Разбира се, това няма абсолютно никакво значение, както за „репортерката“, така и  за нейните „експерти“.

Дали, защото са били подведени от журналистката, или защото са прегрели в тщеславието си и не са запознати с цялата картина, коментаторите влизат в тоналността на „журналистката“. Най-надъхан и едновременно най-слабо аргументиран е Емил Хърсев:

Ако русата „репортерка“,  беше прочела вече публичния доклад на „Аликс партнърс“, щеше да види, поне няколко сигнални лампи, че емил Хърсев говори пълни  глупости. Първо – заемът за който става дума  е обезпечен. Спорните заеми на КТБ се сключват без обезпечение, без да се оценяват коректно и без да се вписват обезпеченията. Второ – при КТБ нарушенията се констатират при отношение на експозициите спрямо капитала на банката над установените регулации. При Българска банка на развитие такова нещо  не е налице.

Ако водещата не беше типичен представител на „Момиченцата“ от придобилото статут на класика  есе на Александър Кьосев, щеше да познава репутацията на Емил Хърсев и щеше да се въздържа да го търси. Докато работих във вестник „Дневник“ от юли 2007 г. до ноември 2011 г. един от редакторите ми каза, че има неписано правило Емил Хърсев да не бъде търсен, освен в краен случай, защото има риск мнението му да навреди на достоверността на всяка публикация, в която се цитира. Достатъчно показателно за думите на този редактор е, че за четири години и четири  месеца (времето, в което работих за дневник), целият екип на най-добрия бизнес всекидневник по това време, е писал толкова за Емил Хърсев, че в търсачката излизат само 16 резултата. За това разбира се си има конкретни причини в биографията на Емил Хърсев, но не се наемам да я интерпретирам публично.

След като се подсигурява с експертни мнения, във втората част на „разследването“ момиченцето интервюира служебния министър на финансите Румен Порожанов, по чието време е отпуснат и заемът за „Водстрой“. Младата дама, не може да допусне мисълта, че държавата си има устройство и че банката за развитие има Управителен съвет за оперативно ръководство и Надзорен съвет, който следи за изпълнение на стратегическите й приоритети и периодично докладва на финансовия министър. Тя е изненадана, че тогавашният финансов министър не следи за всяка отделна кредитна сделка и няма решаващата дума по нея. Още малко  и ще почне като Антон Хекимян да нервничи, когато получи отговор, за който не е подготвена с контра въпрос.

Трябвало заемите да се съгласуват с министъра на финансите като принципал, констатира репортерката. Навярно я е мързяло да съобрази, че нарочно юридическото лице е отделено като  правен субект, за да се намали риска от политизиране на решенията кой да получи кредит, и министърът, като политическа фигура трябва да следи за състоянието на банката и приноса й към икономическото  развитие, но не и за отделните операции.

Получените писмени отговори от сегашното ръководство на „Българска банка за развитие“ са смотолевени на бързо с факсимиле и селективно цитиране на малък параграф от тях. С тази цел снапшот от коментарите е приложен по-долу със снимки. Обосновката на институцията, че е допустимо да се кредитират и големи компани. Това  обаче се подминава. Акцентира се върху факта, че банката е била одитирана от KPMG. Наистина странен избор за одитор, но след това се прави внушението, че след като одиторът подписал одитния доклад без забележки, е станал обект на държавно обвинение, тогава не трябва да се вярва и че кредитът за „Водстрой“ е редовен. „Защо ли да се учудваме тогава, че такъв кредит се счита за редовен и служи за защита на управата на банката“, казва гласът  в студиото.

Изненадващо е, че от предаването не са задали простите въпроси: връща ли се заемът, изпълнява ли се погасителният план в срок, има ли закъснения? Формират ли лихвените плащания по заема печалба за банката и ресурс, който да се преотдава в бъдеще? Може би отговорите щяха да обезсмислят предаването им, но като  ги премълчат, продуцентите и „журналистката“ си дават повод и за още едно предаване. Кой знае какви нови примери за примитивна и безотговорна журналистика ще поднесат в следващото продължение на това „разследване“.

Онези части от  отговора на ББР, които предаването не цитира, могат да се видят на снимките по-долу.

Това е леко лирично отклонение целящо да покаже личното ми мнение за него. И ако още не е станало, позицията ми е, че финансовият министър в кабинета „Орешарски“ – Петър Чобанов сгреши като допусна Билян Балев в директорския състав на банката, а Владислав Горанов постъпи неправилно като го запази на поста, който заема и в момента.

Историята с яхтата на Билян Балев обаче трябва или да се разнищи, и да послужи като повод за някакви решения, или да се приеме като буря в чаша вода и за нея да се забрави.

Все пак, човекът е бил консултант и мениджър на финансови компании и е напълно възможно да е спестил някакви пари, с които да си позволи яхта. Причините да я води на фирмено име, и да я държи в чужбина са много. От това, че не желае да демонстрира богатство в България, където доскоро отвличанията за откуп бяха традиционен бизнес, през страха да му бъде открадната, Билян Балев може да посочи много обяснения за оставянето й в Монако, където си е наел дори и жилище.

Притеснителното в случая е гузното говорене за плавателния съд. Според интервюто на банкера пред 24 часа, яхтата била лодка. Ами като е някаква си лодка, защо не я държи на теглич в гаража си и не я кара през почивните дни на езерото Панчарево. Опитът му да неглижира случая, показва не страх, а гузност да демонстрира богатство. Вместо да каже, че има средства и може да си позволи лукса от притежание на яхта и наемането на жилище в Монако, както и че никой не може да му държи сметка за това къде и как харчи парите си, директорът на ББР избра да демонстрира някакво странно чувство за приличие.

Поведението на Билян Балев няма нищо общо с поведението на богаташите, избрали да се захванат с далеч по-нископлатени публични длъжности в името на общественото благо. Майкъл Блумбърг стана кмет на Ню Йорк, след като вече бе натрупал милиарди. Доналд Тръмп също. Дори Веселин Марешки реши да използва богатството си като средство да таранира статуквото в политиката и на пазара на горива. При тези хора е въпрос на вкус да не натрапват състоянието си по най-помпозен начин, а да го използват като средство за постигане на някакви цели. За Билян Балев пък се оказа, че проблем е единствено разкриването на неговите проявления.

На  точно тази струна заиграха от Движение България на гражданите, но не посмяха да кажат „Б“, след като вече бяха казали „А“. Депутатът от ДБГ Димитър Танев обясни, че притежанието на офшорна компания с яхта в нейния баланс  будило съмнения за почтеността на банкера.

Танев обаче не казва коя възможност поражда тези съмнения. Дали подозира незаконни доходи, дали подозира отказ да се плащат данъци в България, след като житейският интерес на банкера е концентриран в България, или смята, че притежанието  на офшорки по принцип е безнравствено поведение. И точно неискреността на Димитър Танев дава повод да се подозира, че партията му цели просто да наложи свой човек в държавната банка за развитие, а не да повиши нивото на почтеността у политиците и заетите в публичния сектор.

В регистъра, който Българска народна банка поддържа за лицата, които са получили одобрение да оглавяват банки, фигурира името на Бисер Манолов. Одобрението на БНБ датира от 9 декември 2014 година и е издадено за участие в Управителния съвет именно на Българска банка за развитие. След като събитията се завъртяха по такъв начин, че Манолов не влезе в ръководството на държавната банка, през лятото на миналата година Движение България на гражданите го номинира и за управител на централната банка, но не събра достатъчно подкрепа, че да наложи кандидатурата му.

Така Бисер Манолов се превърна повече от експерт, който може да помогне, в човек, за който партията търси място, дали заради минали заслуги, или заради увереността в бъдеща кооперативност. Кофти ми е да пиша тези редове, но Бисер Манолов стана жертва на амбициите на ДБГ, които преекспонираха и политизираха името му в перспектива, нямаща общо с професионалните му качества. Дори и сега, когато се търси подновяване на състава в Комисията за финансов надзор, неговото име отново изплува като потенциална номинация и логиката на нещата се обръща. От това да се намери човек за работата към това да намери работа за човека.

За анализ за представянето на държавната банка за развитие, или на Комисията за финансов надзор не става и дума. Не става дума и затова какви качества трябва да комбинират лицата, заемащи конкретни постове. Единственото, което се чува е „дайте да сменим един и да сложим друг“, но без да се повдига и дума за по-високи професионални, или морални качества. Нещо, което със сигурност не е правилното действие.

От друга страна комуникационната политика на банката се ограничава както от нейния принципал в лицето на финансовото министерство, така и от банковата тайна, което често я превръща във вързано куче, което всеки може да рита. Така, ограничен до интересите на малък кръг икономически заинтересовани партии и групи, дебатът за Българска банка за развитие никога не стига до теми като ролята й в икономиката и начина, по който трябва да се управлява и как да се мери ефективността й.

Последният такъв пример даде депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който притопли дежурните подозрения, че в институцията не се съблюдавали най-добрите практики и хвърли топката в градината на финансовия министър Владислав Горанов, като заяви, че е била негова отговорността да не се допуска ББР да пострада.

Сега остава да видим доколко активността на Караджов служи на фронта, който се открива срещу министъра, и доколко е опит в управлението на банката да се вкара човек на реформаторите, под предлог, че така ще се повиши прозрачността и ефективността. В регистрите на БНБ се вижда, че Бисер Манолов е одобрен като потенциален член на управителния съвет още на 9 декември миналата година*. А, че добрите практики в банката няма да се увеличат, е най-вероятната прогноза, защото така и не се създадоха обективни критерии за оценка на ефективността й, спрямо които да се търси подобрение, успоредно на спазването на регулациите за банкова тайна.

Какво е обективното знание за ББР?

По закон ББР трябва да е двигател за кредитирането на малки и средни предприятия. Трябва да улеснява достъпа на дребния бизнес до банкови заеми и да прави това както с директни кредитни продукти, така и с набирането на евтин ресурс от чужбина (ББР не набира депозити), който да преотдава на търговските банки и чрез техните клонови мрежи обхватът на евтините кредити да се разшири максимално. Това последното се изговаря с половин уста, защото на практика означава квази парична политика и независимо от мащабите, чисто принципно, изкривява каноните на валутния борд.

Вместо на кредитирането и паричното предлагане да се влияе с операции на централната банка, Българска банка за развитие привлича ресурс от чужбина, ползвайки държавни гаранции, и след това го отдава на търговските банки. Единственото, което отличава ББР в тази и функция от централна банка е, че прави всичко в много малък мащаб и ефектът не е толкова видим. Покрай потенциалното включване на ББР в спасяването на КТБ миналата година за нея плъзна майтапът, че тя вече е Българска народна банка за развитие.

Освен тези си функции банката за развитие кредитира и големи компании по официалната държавна класификация, сред които попадат и такива, считани за контролирани от олигархията. Тази информация бе оповестена първо от Димитър Димитров, бивш главен изпълнителен директор на ББР и настоящ член на надзорния й съвет, а след това и от финансовия министър Владислав Горанов. Нека си припомним думите им.

„В крайна сметка кредитирането на малкия бизнес е било символично и незначително. Енергията е похабена в „свирката“, а не за реални действия. В баланса има нездравословно увеличаване на концентрациите в кредитния портфейл. Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиенти, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката. Това говори, че трябват незабавни промени в политиката на ББР, във фокуса и връщането ù към основните ù функции, възложени по закон“, каза преди година и 12 дни Димитър Димитров в интервю за Офнюз.

Частична конкретика и коментар за случващото се преди три месеца даде финансовият министър Владислав Горанов в интервю за „Капитал“.

„(журналист) – В същото време обаче и държавната ББР беше използвана за рефинансиране на кредити в КТБ на „Водстрой 98″ и „Булгартабак“, които се свърват с Делян Пеевски, а не за насърчаване на малки и средни компании. Това нормално ли е и как се взимат тези решения?

– (Владислав Горанов) – Не е нормално и обмислям въвеждането на допълнителни лимити в Закона за ББР извън общите правила за кредитиране. Иначе конкретно за сделките с фирмите, които цитирате, те не са сключени в периода, в който аз нося отговорност. Но аз много внимателно разгледах всички големи експозиции. Взели сме всички мерки повече да не се случват подобни неща и да гарантираме, че тези експозиции се обслужват редовно. За наша радост независимо от начина, по който са сключени сделките, и съмнителната целесъобразност, експозициите са редовни.“

Как управляващите използват информацията за ББР?

Публична тайна е, че изказването на Димитър Димитров от миналия октомври бе следствие от антагонизма между надзорника и тогавашния управителен съвет. Затова и медийната му изява не може да се квалифицира като друго, освен атака срещу оперативния мениджмънт на банката. Никоя от „прогресивните медии“ обаче не се поинтересува кога са подписвани договорите за кредити към тези „20 клиенти“, споменати от Димитров. А фактът, че хората, наричащи себе си „умни и красиви“, упорито отказват да зададат този въпрос може би се обяснява с нежеланието им да получат отговор.

Въртейки се в кръг около заемите за малка група големи фирми, разговорът за Българска банка за развитие така и не бе издигнат на принципно ниво. Заеми по думите на Димитров има към поне 20 големи клиента, но обществото остана фокусирано само към тези, отишли във фирми около Делян Пеевски и ДПС. Може би защото другите 19 клиенти не са олигарси, или защото в държавата има добра и лоша олигархия и едните може да получават кредити, а другите не. А забележете, въпреки че определя характера на заемите като „съмнително целесъобразни“, Владислав Горанов признава, че спорните заеми се обслужват и следователно, носят печалба на банката. Тоест, той добавя още един критерий за отпускането на заемите – има ли основание да се очаква, че те ще бъдат върнати?

Може би най-адекватна критика успя да отправи журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов, който обърна внимание че освен да носи печалба, конкретната експозиция към фирми от една група, носи и риск, ако натоварените с политически заряд кредитополучатели изпаднат в немилост пред някое следващо правителство, то и обслужването на заемите им може да се затрудни.

Дали обаче последното не важи и за други от 20-те големи клиенти и дали за тези експозиции не носят отговорност лица, които днес ръководят, или „надзирават“ банката остана в страни на общественото внимание. Затова и вече 11 месеца, откакто ББР се ръководи от Управителен съвет и Надзорен съвет, по вкуса на ГЕРБ и реформаторите, на обществото още не е съобщено какво се случва с размера на експозициите към онези 20 клиенти. Има ли деконцентрация, или напротив – тя се задълбочава? Както и какво е качеството на кредитите в тази концентрация?

Това са все въпроси, на които може да се отговори без да бъде нарушавана банковата тайна – например с кумулативни стойности – обща сума на 20-те най-големи експозиции, отношение към сумата на всички отпуснати директни кредити, сравнение на тези данни с минали отчетни периоди (например за последните десет години), дял на просрочията и предоговарянията, ако има такива и отново сравняването на този дял с минали периоди.

И забележете, година по-късно, след като Гроздан Караджов изговори съмненията си за начина, по който се управлява Българската банка за развитие, тя разпространи прессъобщение, че в дейността й не се допускат лоши практики, както и че кредитирането на едрия бизнес не може да се изключи от дейността на институцията:

„Законът за ББР и нейния Устав въвеждат приоритети относно дейността й, но не ограничават банката по отношение кредитиране на големи корпоративни клиенти. Подобно ограничение е несъвместимо със статута на банка за развитие, доколкото той предполага всестранна подкрепа за икономиката на страната, в т.ч. и чрез изграждане на мащабна инфраструктура, проектно финансиране, дългосрочно инвестиционно кредитиране или чрез подпомагане усвояването на европейски средства. Считаме за наложителен и един коментар от общ характер – в години на възходящи пазари ББР бе на прицела на медийни изяви поради самото си съществуване. Тезата бе, че банката изкривява вездесъщия пазар. Към днешна дата махалото на конюнктурната – общоикономическа, финансова и банкова култура е в другата си крайна точка. Задава се въпросът дали е достатъчно активна по отношение на МСП. Прави се внушението, че тя не следва да финансира големи проекти и клиенти. Най-добър отговор на подобни недобросъвестни и опростенчески тези дава инициираната от дългогодишния ни партньор Европейската инвестиционна банка програма за съвместно финансиране на мащабни проекти и клиенти в страната, в т.ч и за осъществяване на проектите по Фонда за стратегически инвестиции (План “Юнкер“)“.

Не е ли цитатът най-безспорен аргумент, че в зависимост от това дали човек е извън банката, или вътре в нея, може да промени и начина, по който я разглежда. Прессъобщението не е лично изявление на Димитър Димитров, но отразява вижданията на оперативното ръководство, което той надзирава. И само година и 12 дни, след като Димитров разтръби тревожно за големите концентрации в кредитния портфейл на банката, неговите поднадзорни вече ограмотяват населението с тезата, че и големите фирми трябва да се кредитират, когато това съответства на националния интерес. Което между другото е много вярно. Но след като Димитров не спомена това преди 377 дни, излиза че и днес трябва да дава интервюта, но не го прави.

Притеснителното е, че ако говоренето на едни хора зависи от това дали те са във или извън структурата, разпределяща значителен финансов ресурс, то може и действията им да се окажат също толкова безпринципни, колкото и говоренето им. За да не става възможно политически зависимите управници и надзорници на банката за развитие да адаптират публичното си говорене според това, от коя страна стоят спрямо входната врата на директорските кабинети, са нужни няколко обективни критерия за оценка на решенията, които взимат.

Печалбата не е най-добрият измерител за ефективността на банката, защото често тя се намаля с размера на провизиите, които се заделят по необслужвани заеми, които може да са отпуснати от предишни мениджърски състави. Също така, често печалбата се увеличава заради реинтегрирането в нея на провизии по стари заеми, за които обезпеченията вече са събрани.

Далеч по-акуратно ще е да се следи какъв е размерът на провизиите, които банката прави по кредитите, отпуснати за конкретни сравними периоди. Провизии се правят, когато длъжникът започне да бави обслужването на конкретен заем и ръководството на банката вади от печалбата си онази сума, която по регулациите трябва да се провизира като резерв, в случай че заемът се окаже несъбираем. Така по размера на провизиите може да се прецени дали кредитният процес е бил консервативен и каква част от заемите се обслужват гладко и безпроблемно. Измерител за качеството в управлението на банката може да бъде и процентът на покритие на всеки проблемен кредит със събраното по него обезпечение. Така може да се види доколко заемите са отпускани срещу адекватно обезпечение, и давани ли са пари срещу виртуални гаранции.

Когато работих в прес офиса на ББР няколко пъти опитах да убедя ръководството да представим данни за кредитите към микропредприятията, малките и средните фирми и големите компании, като абсолютна стойност, като брой конкретни заеми и в сравнителен план спрямо минали периоди. В това отношение успехът не беше значителен и за липсата на по-голяма публичност отговорност нося и аз.

Това обаче не променя факта, че с работата на банката се спекулира и спекулациите се правят от политически и икономически заинтересовани кръгове, само защото липсват обективни критерии за оценка на дейността й. Е, този текст посочи няколко възможни обективни критерия. Да видим, след като базовото познание за банката е повишено, дали и речитативът на отговорните за нея политици ще еволюира до едно по-високо ниво, или ще продължи да тъпче в калта на собствените им интереси.

* Обяснението за Бисер Манолов е обект на обновлението на тази статия.

Проблемът не е в самите идеи, а в това, че с начина, по който ги предложи, на практика Горанов удари шамар на вицепремиера Румяна Бъчварова и на министрите „реформатори“ Христо Иванов и Николай Ненчев. Като предлог за смяната му пред премиера ще се изтъкне противоречивият характер на финансовия министър, който за 15 месеца настрои срещу себе си пенсионните фондове, полицията и военните, и като цяло създаде главоболия на министър-председателя.

Част от атаката срещу Владислав Горанов е и интервюто на Гроздан Караджов (депутат от РБ), дадено за „Медиапул“ преди два дни. В него той твърди, че виновниците за източ ването на Корпоративна търговска банка няма да станат известни заради ограничения в договора, който именно Владислав Горанов е подписал с разследващата компания „Аликс партнърс“.

Припомнят се и дискутираните миналата година кредити, отпуснати от Българска банка за развитие (ББР) на компании, за които медии твърдят, че са свързани с Делян Пеевски, като Караджов директно говори за отговорността на финансовия министър да „спаси ББР, ако се констатира, че изнесеното в пресата е истина“.

Така и Владислав Горанов влезе в списъка с нападаните политици за кредитната дейност на банката за развитие, без разговорът за дейността й да влезе в повече дълбочина. Същите критики станаха предлог преди една година да се смени първо надзорният съвет на институцията, а след това и двама от тримата й изпълнителни директори. Макар Горанов да носи политическа отговорност за действията на новото ръководство, което е в пълния си състав от декември миналата година, сегашните коментари касаят информация и спекулации, които циркулират в публичното пространство още преди той да стане министър.

Затова и внушенията на Гроздан Караджов имат повече характер на кална кампания, отколкото на загриженост за управлението на банката. В противен случай той можеше да зададе много по адекватни въпроси, но те ще повдигнат принципен дебат за състоянието на ББР и ролята й в икономиката, но няма да представят министъра като удължение на ДПС.

Предлагайки политики в секторите отбрана и сигурност, Владислав Горанов иззе прерогативи на ресорните министри и ги унижи пред обществото за това, че проспаха възможността сами да придвижат някакви реформи в системите си, а в по-общ план подкопа авторитета на Реформаторския блок, като съставна част от хаоса в кабинета „Борисов 2″.

Последното (макар да е абсолютно вярно), не може да се извади от по-големия контекст, който включва подновеното боричкане между ДПС и реформаторите за сърцето на Бойко Борисов, а бидейки приятел на Делян Пеевски, финансовият министър ще се представи като саботьор на несбъднатите реформи в секторите „Обраната“ и „Сигурност“. Евентуалната му оставка пък ще скрие провалите на Румяна Бъчварова, Николай Ненчев и Христо Иванов, като в същото време ще повиши рейтинга на министър-председателя. Единственото несигурно е дали Бойко Борисов ще се осмели да освободи Горанов, който е един от най-ценните му сътрудници, което ще доведе до вълна от лобизъм за неговия приемник както в ГЕРБ, така и сред коалиционните партньори.

Общата сума на гаранциите, които държавата ще може да издаде по заеми на държавни фирми и други структури ще е три милиарда лева, предвижда черновата на Бюджет 2016, която Министерство на финансите публикува на сайта си.

Предвидено е изключение, според което таванът за нови емисии ще може и да се надхвърли, стига те да се изплатят в рамките на 2016 година и към 31 декември ограничението да е спазено. Вратичката се оставя като буфер за избягване на ситуации като през 2013 година, когато заради един краткосрочен заем, изтеглен и платен в рамките на годината, трябваше бюджетът да се актуализира. През 2014 година също се изтегли подобен заем, но тогава целта бе да се пресече възникването на базова криза.

Държавно гарантиран заем банката за развитие трябваше да изтегли и през 2014 година, но в многократно по-малък размер. Той бе договорен от тогавашното й ръководството и щеше да понижи с процент и половина лихвите по кредити за крайните клиенти на банката, но след оставката на кабинета „Орешарски“, служебният министър Румен Порожанов отказа да разреши държавната гаранция.

Предвижда се и издаването на държавни гаранции за 215 милиона лева за изграждането на газопровод до мрежата на Гърция, с който евентуално ще се намали зависимостта на България от руските газови доставки.

Обновени са главно заглавието и първите два абзаца от текста*