Ако си спомним думите на министър-председателя, че спортната зала „Арена Армеец“ е била красавица, какво ли трябва да кажем за зданието на Българска банка за развитие, което вече е почти готово. Освен, че е запазена старата фасада, която е паметник на културата, сградата има достроени още 3 видими етажа и няколко подземни. Стилът й по никакъв начин не е променен и така изключително успешно допълва карето, започнато от сградата на ДЗИ, Хотел „България“ BNP Pariba.
Не се иска човек да напряга въображението си, за да види леката прилика на последния етаж, със сградата на Mi5 и Mi6 в Лондон. Което е по-важно – когато президентът поздравява войниците на парада по случай деня на Свети Георги, от източната страна на площа „Батенберг“ вече няма да се вижда реклама на Ралф Лорън, или коко Кола.
Стана ми приятно, когато видях относително завършения вид на сградата и си спомних как преди две години участвах в разяснителната кампания защо трябва да има нова сграда, защо ще е точно такава, как ще бъде направена и кой ще я строи.
Общо взето медии от всякакъв клас опитваха да намерят кусур – защо са избрани конкретни изпълнители, през това защо процедурата не е по Закона за обществените поръчки. Най-брутални бяха вестник „Банкер“, които наставнически предупреждаваха (да имаше каре със заглавие „Банкер предупреждава“) ръководството на банката, за което се очакваше да бъде сменено при втория кабинет „Борисов“ да не възлага поръчка за строителството, защото в този тип задания виреела корупцията и мениджърите можело да се изкушат.
„Банкер“ навярно не си даваха сметка, че същата логика може да се приложи и към следващия мениджърски състав, или може би се надяваха, че от тях най-после ще получат пари за реклама. Типично в стила на „Бай Ганьо журналист“: „Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия“. Вярно е, че в България поне по принцип има свобода на словото и всяка медия е свободна да определя редакционната, тоест отношението към всеки отделен субект. Но когато отношението зависи от това дали субектът си плаща, вече не става дума за журналистика, а за проституция.
към цялата статия