Панамските досиета осветиха като притежател на яхта изпълнителния директор на Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев. От Движение България на гражданите (ДБГ) на Меглена Кунева вече поискаха оставката му, но остана усещане, че отново се използват фалшиви причини като предлог една грешка да се замени с друга грешка. В трудовата ми книжка са записани 10 месеца стаж като експерт по връзки с обществеността в Българска банка за развитие, в период от време, когато „господин Балев“ беше втори в йерархията изпълнителен директор и заместник-председател на управителния съвет. За този период натрупах достатъчно наблюдения, които да ми формират мнение за „светлата му личност“, но няма да е коректно да ги изброявам сега и тук. Само мога да кажа (с гордост), че съм сред малкото хора, докарвали иначе сдържания Билян Балев до състояние на неописуема ярост. При това, цели два пъти. Какво обаче се крие зад сегашните атаки срещу него?
Това е леко лирично отклонение целящо да покаже личното ми мнение за него. И ако още не е станало, позицията ми е, че финансовият министър в кабинета „Орешарски“ – Петър Чобанов сгреши като допусна Билян Балев в директорския състав на банката, а Владислав Горанов постъпи неправилно като го запази на поста, който заема и в момента.
Историята с яхтата на Билян Балев обаче трябва или да се разнищи, и да послужи като повод за някакви решения, или да се приеме като буря в чаша вода и за нея да се забрави.
Все пак, човекът е бил консултант и мениджър на финансови компании и е напълно възможно да е спестил някакви пари, с които да си позволи яхта. Причините да я води на фирмено име, и да я държи в чужбина са много. От това, че не желае да демонстрира богатство в България, където доскоро отвличанията за откуп бяха традиционен бизнес, през страха да му бъде открадната, Билян Балев може да посочи много обяснения за оставянето й в Монако, където си е наел дори и жилище.
Ако плавателният съд на Билян Балев е просто една лодка, както сам се изразява, защо не си я кара на езерото Панчарево?
Притеснителното в случая е гузното говорене за плавателния съд. Според интервюто на банкера пред 24 часа, яхтата била лодка. Ами като е някаква си лодка, защо не я държи на теглич в гаража си и не я кара през почивните дни на езерото Панчарево. Опитът му да неглижира случая, показва не страх, а гузност да демонстрира богатство. Вместо да каже, че има средства и може да си позволи лукса от притежание на яхта и наемането на жилище в Монако, както и че никой не може да му държи сметка за това къде и как харчи парите си, директорът на ББР избра да демонстрира някакво странно чувство за приличие.
Поведението на Билян Балев няма нищо общо с поведението на богаташите, избрали да се захванат с далеч по-нископлатени публични длъжности в името на общественото благо. Майкъл Блумбърг стана кмет на Ню Йорк, след като вече бе натрупал милиарди. Доналд Тръмп също. Дори Веселин Марешки реши да използва богатството си като средство да таранира статуквото в политиката и на пазара на горива. При тези хора е въпрос на вкус да не натрапват състоянието си по най-помпозен начин, а да го използват като средство за постигане на някакви цели. За Билян Балев пък се оказа, че проблем е единствено разкриването на неговите проявления.
Нещо като опит да се избегне въпроса откъде е формирано конкретното богатство.
На точно тази струна заиграха от Движение България на гражданите, но не посмяха да кажат „Б“, след като вече бяха казали „А“. Депутатът от ДБГ Димитър Танев обясни, че притежанието на офшорна компания с яхта в нейния баланс будило съмнения за почтеността на банкера.
„Неморално е човек, на който са поверени милиони левове и е шеф на Българската банка за развитие и има съмнения за неговата почтеност, да остава на поста си. Той и всички, чиито имена излязат на 9-и май, когато ще бъдат публикувани всички документи от т.нар. Досиета Панама, трябва да напуснат държавните постове“.
Танев обаче не казва коя възможност поражда тези съмнения. Дали подозира незаконни доходи, дали подозира отказ да се плащат данъци в България, след като житейският интерес на банкера е концентриран в България, или смята, че притежанието на офшорки по принцип е безнравствено поведение. И точно неискреността на Димитър Танев дава повод да се подозира, че партията му цели просто да наложи свой човек в държавната банка за развитие, а не да повиши нивото на почтеността у политиците и заетите в публичния сектор.
Движение България на гражданите амортизира експертния образ на Бисер Манолов, опитвайки да го уреди на престижна позиция при всяко овакантено място.
В регистъра, който Българска народна банка поддържа за лицата, които са получили одобрение да оглавяват банки, фигурира името на Бисер Манолов. Одобрението на БНБ датира от 9 декември 2014 година и е издадено за участие в Управителния съвет именно на Българска банка за развитие. След като събитията се завъртяха по такъв начин, че Манолов не влезе в ръководството на държавната банка, през лятото на миналата година Движение България на гражданите го номинира и за управител на централната банка, но не събра достатъчно подкрепа, че да наложи кандидатурата му.
Какво се търси: Работа за човека, или човек за работата
Така Бисер Манолов се превърна повече от експерт, който може да помогне, в човек, за който партията търси място, дали заради минали заслуги, или заради увереността в бъдеща кооперативност. Кофти ми е да пиша тези редове, но Бисер Манолов стана жертва на амбициите на ДБГ, които преекспонираха и политизираха името му в перспектива, нямаща общо с професионалните му качества. Дори и сега, когато се търси подновяване на състава в Комисията за финансов надзор, неговото име отново изплува като потенциална номинация и логиката на нещата се обръща. От това да се намери човек за работата към това да намери работа за човека.
За анализ за представянето на държавната банка за развитие, или на Комисията за финансов надзор не става и дума. Не става дума и затова какви качества трябва да комбинират лицата, заемащи конкретни постове. Единственото, което се чува е „дайте да сменим един и да сложим друг“, но без да се повдига и дума за по-високи професионални, или морални качества. Нещо, което със сигурност не е правилното действие.
към цялата статия