Случило се така, че един великотърновски катаджия, легендарен със своята принципност и неподкупност, в средата на 90-те спрял Дони и Момчил за превишена скорост. „Старши пусни ни, ние сме Дони и Момчил и бързаме за участие“ помолила една от звездите. На това полицаят отвърнал: „Абе ей, келеши с келеши, аз на баща си отнех книжката с вас ли ще се церемоня“. Тази история, или може би анекдот, няма потвърдена автентичност и не претендира да е истина. Тя обаче звучи хубаво и много напомня за нелепостта, с която някои от сценаристите на Слави Трифонов и едноименното му шоу опитват да диктуват развитието на политическия живот в България. Показва и реакцията, която на моменти заслужават да получат.
Последната изцепка беше снощи, когато Филип Станев скъса в ефир снимка на президента и заяви, че Росен Плевнелиев не бил негов президент. Имало 700 000 души, подкрепили подписката за референдума и Народното събрание, държавният глава, и Конституционният съд нямали право да игнорират волята на хората. Нищо не се казва за останалите близо 7 милиона българи и техния отказ да подкрепят подписката на шоумените. Не се казва, че институциите балансират между интересите на различните групи и ако тези 700 000 души имат права, то другите седем милиона също имат права и институциите са длъжни да пазят и техния интерес.
За капак на всичко, пристъпи се и превантивно към онази популярна наказателна акция, която медиите предприемат, когато парламентът гласува нещо непопулярно. В ефир бяха показани снимките на конституционните съдии, които днес трябва да решат, ще разглеждат ли сигнала на президента, или не. Едно от усещанията, които редколегията създаде е настояване Конституционният съд да се съобрази с хората, поставили подписите си за референдум и да не коментира дали някои въпроси са противоконституционни. Ето така, да се знае. Кой утре може да заслужава линч, да се късат и неговите снимки, а защо не и по него да се хвърлят камъни.
Сега се очаква Филип Станев да обяви кой е неговият президент, да обяви територията, върху която ще се простира държавата, от която той е част, и да видим що за хора и колко ще го последват. Това не е навлизане на шоуто в политиката. Това е навлизане на келешлъка в политиката. Актът на Филип Станев можеше да изглежда силен, ако вече не бяхме виждали публично подстригване нула номер, и ако не се случва всеки почивен ден да наблюдаваме как футболисти оспорват съдийските решения. Келеши.
към цялата статия