Какво правителството не иска осъзнаем за новите заеми

Двата облигационни заема, които правителството  изтегли миналата седмица, бяха отразени обилно от медиите. Част от тях подведоха читателите си (волно, или неволно), като им поднесоха невярна информация, а кабинетът ясно очерта една тенденция, която ще тежи на правителствата в следващите 12 години. Този текст е посветен на фактите около новите две дългови емисии и последствията от тях, за които почти не стана дума.

Първо най-тревожното

В последните 3 години бяха емитирани общо пет дългови емисии със срочност между 7 и 12 години. Затова и до 2028-ма година на България се струпват седем години, в които ще трябва да се изплащат дългове над 1 милиард лева. Това означава, че ако бюджетът не се обърне на излишъци, почти със сигурност държавата ще се принуди да тегли нови заеми, с които да погаси теглените днес дългове. В името на честността, от тази статистика трябва да се извади предстоящия падеж за 2.6 млрд. лв. догодина, защото дългът ще се погаси със средства, изтеглени през тази. Самата ситуация може може да се оцени по графиката на списание „Икономист“, в което предупредих за риска от падежната структура на новите дългове.
Най-безотговорното теглене на заем в близкото ни минало е емисията на Симеон Дянков от 2012 година, която бе пласирана със срочност от само седем години. Това осигури ниска цена по обслужване на дълга, но падежът му се пада в период, когато държавата не е настроила публичните си финанси към балансиран бюджет и средства за погашението му няма.

Общото  между заемите от последните години е, че се пласираха на пазара в условия на рекордно ниски лихви, но падежират във време, когато държавата едва ли ще е балансирала бюджетите си и ще трябва да се рефинансират с нови дългове при по-високи лихви. Последното бе казано само от професор Христина Вучева пред „Канал“ 3, пък ако ще да се приема за контролиран от Делян Пеевски.

А сега за манипулациите

Най-потресаващата манипулация за новите заеми бе публикувана в сайта уебкафе. Тя съдържаше следните дезинформации:

– Правителството на пламен Орешарски е удвоило държавния дълг за годината си управление
– ГЕРБ не носят отговорност за това, че кредитният рейтинг на България е в графата „боклук“ според агенцията Standard & Poor’s
– фалитът на Корпоративна търговска банка е вина само на правителството на Пламен Орешарски
– Новите заеми се теглят само за да покриват стари заеми

Горните твърдения не са верни, просто защото не съответстват на реалността. При управлението на Пламен Орешарски държавният дълг нарасна, но в пъти по-малко от цитираното удвояване. Освен това не всички заеми бяха теглени от неговото правителство, а от ГЕРБ, който управляваха в половината от годината, ако се приеме, че и служебното правителство бе прокси на ГЕРБ.

Ако ГЕРБ не са отговорни за понижаването на кредитния рейтинг през 2014 година, защо той не бе повишен през миналата година, и защо след като „лошите“ Орешарски и Чобанов раздуха дефицита, добрите управляващи от ГЕРБ не го свиват втора поредна година.

Относно Корпоративна търговска банка бе ясно, че тя се източва още докато на власт бе първото правителство на ГЕРБ, макар и в оставка. От тогава датира първата статия на „Капитал“, която сигнализира за кредити към свързани компании, чиято обща стойност превишава близо два пъти капитала на банката.

Последното невярно твърдение, че с новите заеми единствено се превъртат стари задължения също не е вярно. От планираните 18 милиарда заеми за теглене в началото на мандата на това правителство, близо две трети са с цел рефинансиране на стари заеми, а останалата част, около шест милиарда е за покриване на текущи бюджетни дефицити. И за тези дефицити отговорност носи правителството на ГЕРБ. Тук не става дума за това дали бюджетните дефицити  са винаги и задължително лоши. Напротив, те са инструменти за водене на политика. Водещото е, че дефицитите и заемите, с които се покриват и ще се покриват са за политики на ГЕРБ и предишното правителство не е отговорно за действията на днешния кабинет.

Кой е най-изгодният заем

В статията, с която „Капитал“ отрази облигационните емисии от миналата седмица пък бе споменато, че 2016 година е втората, през която България успява да си осигури кредитен ресурс при изгодни условия (нещо което се случва, когато пазарите имат доверие на управлението).
Това обаче не е съвсем точно. Първо, изгодните условия за нови заеми са налице от 2012 година, когато при ниска доходност облигации пласира Симеон Дянков. Второ, най-изгодният външен дълг, теглен от Българската държава, бе реализиран през 2014 година, именно от „лошото“ управление на Пламен Орешарски.

Показателно за този факт е, че тогава бе реализирана най-ниската добавка (рискова премия) по български дълг, над средния ливен суап на междубанковия пазар – само 160 базисни пункта (1.6 процентни пункта).

Толкова нисък спред по български дълг не е постиган дори и по българските облигации с по-къса срочност, които бяха емитирани през 2012 г., 2015 г. и 2016 г. И той бе реализиран в прозореца от време след поставянето на КТБ  под специален надзор и ден преди паническото теглене на влогове да наложи ПИБ да затвори за един следобед. Този заем бе изтеглен, когато днешният премиер Бойко Борисов (тогава лидер на опозицията) плашеше с фалит на държавата и ясно показва кои държавници се ползват с по-високо доверие от финансовите пазари.