474349891_6d98b200a9_b
Парите в "Левски" и успехите на клуба помагат за понижаването на социалното напрежение. Нов прочит на принципа "Хляб и зрелища" / Снимка: Chevall, Flickr.com

Как „Левски“ се превърна в отбор на властта

От насочването на Газпром към „Левски“, през излизането на Тодор Батков и замяната му с триумвират, удобен на Бойко Борисов и Делян Пеевски, футболният клуб „Левски“ все можеше да намери малко основание да твърди, че е отбор, харесван от властта, но не и отбор на властта.
След като букмейкъра bet365 реши да подпомогне не друг, а синия клуб, вече има повтарящ се модел, при който компании, чийто бизнес зависи сериозно от държавната дискреция, избират да подкрепят не друг, а именно „Левски“.

Когато през 2012 година министър председателят Бойко Борисов предложи на „Газпром“ да спонсорират „Левски“ като част от кампанията си за публичност в хода на проекта „Южен поток“, той наруши принципа за равна отдалеченост, който е длъжен да спазва като премиер на всички българи и футболни фенове, а не само на левскарите. Това даде основание на другите клубове да поискат споделено спонсорство, все пак „Газпром“ щеше да строи тръбопровод през цялата страна, и ако подкрепата на футбола бе част от сделката, то всички отбори трябваше да се възползват.

Бойко Борисов няколко пъти наруши принципа за равна отдалеченост от всички клубове, но когато подкрепи „Левски“, го натовари със собствената си негативна репутация

Искът им беше потенциално справедлив, защото на теория „Газпром“ не бяха длъжни да слушат Бойко Борисов и можеха да спонсорират „Марек“ Дупница, или националната опера. Тоест имаше вероятност „Газпром“ да са взели решението си за спонсорство на синия клуб не под давлението на политик номер едно в държавата. Точно тази малка възможност да допускаме, че изборът им не е предопределен от симпатиите на властта към синия отбор, беше основание да се смята, че „Левски“ не е отбор на властта.

Дори и при Иво Тонев и Александър Ангелов „Левски“ не получава директна субсидия от държавата, както например „Берое“.

Дори влизането на Иво Тонев и адвокат Александър Ангелов не беше категоричен сигнал, защото олигарсите по принцип имат афинитет към футбола и между това как правят парите си и избора на клуб, който да подкрепят нямаше връзка. Те и хората, които може би стоят зад тях, така или иначе си имат бизнеси и каквото преливат в отбора, щеше да е от печалбата им. Не директна субсидия от държавата. По същия модел ЦСКА получаваше пари от „Кремиковци“ и от „Мултигруп“, които печелеха от съсипването на „Кремиковци“ и в тази светлина отборът на „Левски“ не правеше изключение. Поредният богаташ, който прави пари от слабата държава, си е избрал отбор, през който да лъска имиджа си. Имаше едно досадно изключение – поръчителството на премиера пред  „Газпром“, но до скоро то бе само изключение. Освен това Цветан Василев също спаси „Ботев“ Пловдив и още няколко спортни организации след призив на министър председателя, което даваше основание да се смята, че „Левски“ не са единствените.

С какво са различни bet365

Навлизането  на bet365 и избора на „Левски“ вече е качествено ново явление. Първо, хазартният бизнес е един от най-строго регулираните от държавата и второ, законодателството в него се сменя от почти всяко правителство. Това предполага висок политически риск, а изборът на синия отбор като рекламна платформа освен естествено средство за популяризиране на бизнеса е своеобразна застраховка срещу нова промяна в правилата, която да обезсмисли присъствието им в България.

Подкрепата за „Леввски“ може да осигури благоразположението на премиера, а това прави от клуба отбор на властта.

И тук не става дума за това дали директно някой от властта е „посъветвал“ bet365 да подкрепят „сините“. Става дума за изграждането на имидж като клуб, през който може да се стигне до благоразположението на премиера и Делян Пеевски (може би повече до това не премиера, с оглед на последните събития), което може да има различни измерения. Дори и Левски да не се ползва с директната подкрепа на властта, той вече има такава репутация и тя го отличава от останалите клубове в „А“ група с изключение на „Лудогорец“.

Лоши ли са в „Левски“

Отборът на „Левски“ и неговите фенове днес се възползват от явления, които ощетяват държавата, но които са се случвали и на други клубове в страната. Спасяването на „Берое“ от държавната „Марица – Изток“, участието на общините в капитала на местни клубове, както и посочените по-горе примери с „Ботев“ Пловдив и ЦСКА, отразяват същата форма на преразпределяне на ресурс, от каквато се възползва и „Левски“. Това са бизнес организации, които не биха оцелели в нормални пазарни условия и които плащат високи заплати на мъже по шорти, ритащи топка, но без да е ясно с какво допринасят за общественото благо.

Ако не приемем, че държавата е бедна и професионалният футбол не трябва да е сред приоритетите й, винаги ще има отбори на властта.

Ако „Левски“ е по-различен с нещо, то е с факта, че като отбор на народа, носи по-голяма отговорност пред хората и дължи малко повече морал. В условията, при които клубът е търговско дружество и собствеността е концентрирана в частни лица, отговорността и моралът, които някога са били повод за гордост на отбора, биха означавали феновете по всякакъв начин да се съпротивляват срещу фаворизирането на клуба. Ако това нещо не се осъзнава от неговите привърженици (сред които е и авторът на този текст) или поне от мнозинството от тях, то и духът на клуба като „отбор на народа“ и въплъщение на свободата, ще бъде потиснато.

Преди две години във форума на Тръст „Синя България“ написах, че предпочитам „Левски“ да изпадне във „В“ Група, но да играе феърплей, ако трябва и със собствени юноши, но да не се възползва от парите на олигархията. Освен десетките обиди коментарът ми получи само едно харесване. То беше от Величка Аспарухова – вдовицата на Гунди.

Tags , , , , , , , ,
към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>