„Досиетата Панама“ и защо „елитът“ ни признава само половината от проблема

Ако човек следи „Досиетата Панама“ само по български медии ще остане с впечатление, че е лошо политици да крият доходи в офшорки, и че е любопитно какви пари крият знаменитостите. Ако изникне някоя нелицеприятна и чалгизирана бизнес двойка като семейство Баневи, чудесно – ще имаме още един повод да ги охулим. Най-хубавото е, че този скандал дава още един повод на „умните и красивите“ да оплюят Делян Пеевски и Владимир Путин, но почти никой не се сеща да посочи най-сериозния проблем, създаван от офшорните компании. Те позволяват на всеки да изнася пелабите си в юрисдикции с практически нулеви данъци, вместо да ги плати там, където са реализирани. Така се ощетяват обществата на държавите, където реално се прави  бизнес, защото с труда и данъците, които  плащат  всички се създава бизнес среда, за тези, които изнасят печалбите. Въпреки, че е нечестно и неморално, офшорното изтегляне на печалби е напълно законна практика но почти никой от авторитетите в България не обелва дума, че е нужна промяна.

Ако чуем Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, бивш шеф  на „Делойт“ България и настоящ борец за различни каузи, най-страшното нещо е възможността да се легализират доходи от престъпна дейност. Човекът искаше толкова много да уязви Делян Пеевски, но описвайки модела, по който олгирхът извлича спекулативна печалба от придобиването и препродаването на дялове в български фирми, Василев не посмя да спомене името му (може пък и да съм се заблудил и той да не е имал предвид Пеевски). Бившият дипломат обаче не каза и дума за затваряне на вратичките, които правят възможно плащането на данъци да се избягва по напълно законен начин.

За какво става въпрос

Ако българска фирма износител регистрира печалба в България, за нея ще дължи данък от 10%. Но ако тя продаде продукцията си на занижена цена към офшорка, и тя на свой ред препродаде стоката на крайния клиент по реална пазарна цена, печалбата няма да се отчете от българската фирма, а от офшорката. И вместо да се платят 10% данък в България, ще се плати много по-малко, а разликата ще формира допълнително богатство за собственика на офшорката, който притежава и българската фирма производител.

Друга схемата, при която офшорка „източва“ печалбата на българска компания, може да се разиграе и чрез предоставянето на заеми, които да се обслужват с по-висока от пазарната лихва, или с плащането на лицензионни отчисления за патенти и търговски марки, които  офшорките притежават. Общото е, че винаги става дума за печалби, които  се реализират от стопанска дейност в държави с конвенционално данъчно облагане, но  документално правото за облагане на тези печалби се предоставя на юрисдикции, чийто модел е да събират регистрационни такси, а не пропорционални на печалбите данъци.

Това, което „Досиетата Панама“ няма да ни кажат е, че кантората „Мосак Фонсека“ далеч не изчерпва всички консултанти, които предлагат офшорни регистрации. Фактът, че няма много българи сред клиентите й може би се обяснява с това, че има по-близки от панама офшорни дестинации, с които работят българските офшорни адвокати. А фокусирането върху сеирджийската страна на въпроса, дава всички основания да  очакваме, че няма да настъпи качествена промяна, поне  ако зависи  от родния елит. За последните пет години имаше няколко опита да се ограничи вредното влияние на офшорките, но всички се фокусираха до това да се иска осветяване на реалните собственици, или да се отреже достъпа на техни дъщерни компании до обществени поръчки. Никой не предложи схемите за избягване на данъци да се криминализират.

В това отношение няма особена разлика с говоренето в други държави на Европейския съюз. Британският премиер Дейвид Камерън (също осветен като наследник на клиент на Мосак Фонсека) показа, застана на позицията, че максималното, което трябва да се прави по отношение на офшорките е да се осветят техните собственици (вижте видеото по-долу). А това, че не поиска колективни мерки срещу избягването на данъци, само го легитимира като представител на онази класа от консуматори, които искат да са част от обществото на Европа, но не и да плащат цената за това.

Иначе, разкритията на „Досиетата Панама“ не са нещо извънредно. Единственото специално пир тях е мащабността на изтеклата информация, но в миналите години видяхме как подобни неща се случват първо със спестяванията на Германци в Швейцария, а след това и с колосалните схеми за избягване на данъци, чрез  фасадни компании в Люксембург. Между другото, точно по времето, когато се е случвало скандалното пренасяне на печалби, премиер на Люксембург беше сегашният председател на Европейската комисия – Жан Клод Юнкер.

Впиянченият чичко, който обича да целува и пошляпва правителствени ръководители по време на протоколните срещи в Брюксел заедно с Дейвид Камерън, са най-доброто обяснение, защо борбата с неравенството се проваля. Ако има нещо истински хубаво, в изтичането на последната порция документи, то  е че сред тях почти липсваха граждани и фирми на Съединените щати. Последното може да се тълкува по два начина. Първият и невероятен, е че САЩ са уплътнили всички възможности за избягване на данъци, както и че там няма богатства, които да се нуждаят от укриване. Втората, много по-вероятна хипотеза е, че индустрията за защита на доходите, която процъфтява в Съединените щати, не е имала нужда от услугите на панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека“. След Швейцария, Люксембург и Панама обаче, някак си логично идва ред и прикриването на печалби в САЩ също да предизвика интерес за международната общност.

Дали международната общност ще съзрее, че да притисне местните законодатели и правителствата, за забрана на схемите за данъчно избягване, е въпрос, чийто отговор ще получим в годините напред. Дотогава обаче едно ще бъде сигурно. Тези, които говорят само за осветяване на собствеността, опитват да размият проблема. А той е класически пример за класово противопоставяне и моралът е на страната на тези, които искат всички да плащат данъци там, където доходите и печалбите реално се формират.