Ромите си имат Банго Васил, мюсюлманите имат Рамазан Байран, а хомосексуалните си имат парад. Циганите са поделени между всички партии, мюсюлманите разчитат на Движението за права и свободи, а LGTB движението намира подкрепа главно сред модерните десни партии. Тоест, за да може да бъде обособено и представено едно малцинство, то трябва да има празник, който да го прави идентично и да си има политическо представителство. От тази неделя България си има още едно малцинство – това на учителите. Нелепо? Да, абсолютно, но не и без основание да се твърди.
Както учителския събор, така и обещанието да се работи за повишаване на заплатите с 10% представляваха опит на вицепремиера Меглена Кунева да си създаде малцинство-електорат, на което да разчита, ако дойдат предсрочни избори. Проведен седмици след историческото дъно на резултатите от матурите Националният учителски събор изглеждаше като нелепо пи-ар мероприятие, организирано да снеме всяка форма на упрек и допускане за виновност у новия министър за неграмотността на днешната младеж. В духа на най-добрите традиции, съборът стана факт след активното съдействие на синдикалните организации, също както финансовият министър Владислав Горанов използваше синдикати и работодатели в кампанията против сивата икономика.
Меглена Кунева преигра и това стана очевидно за всички?
Само че този път границата на допустимото политическо лицемерие беше премината. Използвал, или не трибуната на тематичните срещи с бизнеса, финансовият министър все пак инициира кампания за повече отчетност в икономиката, която може и трябва да бъде отговорност на всеки човек и всяка фирма. Меглена Кунева обаче опита да си загради един сегмент от няколко хиляди души, да им се представи като техен закрилник пред неблагодарната политическа класа и имплицитно да им подскаже за кого да гласуват.
Също както до миналата година Ивайло Калфин, а преди това почти всеки социален министър, използваше Великден и Коледа като шанс да излъска имиджа си, повдигайки темите за извънредни доплащания към пенсиите, вицепремиерът Кунева използва шанса си по никое време да заговори за повишаване на учителските заплати.
Не в официална комуникация с финансовото министерство. Не, използвайки премиера като медиатор в диалога си с финансовия министър, а ето така – в обръщение към учителите, три месеца, след старта на бюджетната процедура и без да е повдигнала въпроса пред нито един ключов фактор в правителството.
Никой не може да бие Борисов по популизъм.
Неслучайно, премиерът Бойко Борисов реагира с раздразнение, намеквайки, че Кунева сама трябва да намери парите за повишаване на заплатите – явно афектиран от опита й да си създаде електорат. Днес, вече посъбрал сдържаност министър-председателят опита тотално да обезличи постигнатото от подчинената си, като обясни, че иска да вдигне двойно учителските заплати, но също така и на лекарите и на полицаите.
Ако това бяха думи, които пораждат ангажимент, или най-малкото игра на белот, ескалацията в обещанията би означавала ре-контра от страна на Борисов. Той обещава повече, както на малцинството на Кунева, така и на другите малцинства, показвайки себе си като по-щедър и справедлив от заместничката си, и представяйки думите й като безсмислици.
Ако някой кореспондент на чужда медия трябваше да обобщи началото на седмицата за туитър профила на компанията си, то съобщението би звучало по следния начин: На първия ден вицепремиер опита да си създаде електорат. На третия ден, премиерът й го открадна, без да свърши грам полезна дейност. Само вдигна малко шум.
към цялата статия