Бойко Борисов иска от кметове да вдигат местните данъци.
Бойко Борисов иска хората, които се тровят с пушене и пиене сами да плащат лечението си.
Томислав Дончев се притеснява, че наградата за Турция да сдържа мигрантите може да е за сметка на парите, които ни превеждат за строителството на магистрали.
Ако се абстрахираме от хаотичното и паническо говорене на премиера и вицепремиера, можем да си направим един важен извод, който едва ли ще чуем в дебатите за бюджет 2016:
България ще се принуди да повишава данъците, но признаването на тази необходимост трябва да дойде в следваща предизборна кампания, или отвън, например от Европейската комисия. Ако се направи от управляващите сега, опозицията ще ги обвини, че са се провалили в обещанието си да осигурят управление при запазване на ниските данъчни ставки.
„Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечение“ защо Бойко Борисов не изрече тези думи на предизборен митинг и да види какво ще му се случи?
Затова виждаме как премиерът иска от кметовете да му свършат работата, както и всякакви екзотики в бюджета за 2016 година – 30 годишна концесия с еднократно плащане в първата година, поскъпване на винетките, облагане на земеделските земи в регулация, а в средносрочен план повишаване на осигуровките.
Макар да резонират с необходимостта от промяна в стратегията на данъчната ни система, в последните месеци се прокараха няколко смислени идеи, които нямат общо с ширещата се простотия в публичното говорене на управляващите. Такива са призивите да не се възстановява пълният ДДС кредит по фирмени активи, които се използват за личните нужди на собствениците и служителите, както и инициативата за подстригване на социалните придобивки в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“.
Верни на стила си да не представят мащабите на проблема, а само да налагат решения, със спорна ефективност управляващите всъщност целят три неща – да разширят облагаемата маса по онези данъци, за които не могат да вдигнат ставките (ДДС и местните налози), да повишат онези държавни такси, които нямат характеристиките на данъци (винетките) и да намалят разходите, но не там където са наслоени най-много неефективности, а там където може да се генерира подкрепа от разединеното общество. Например Учители срещу полицаи. Заети в частния сектор срещу военни и прочее.
Това може и да сработи в бюджет 2016, но действията на правителството имат няколко характеристики, които ги обричат на провал в дългосрочен план. В момента виждаме гаражна разпродажба и счупване на касичките на децата, а това са източници на ликвидност с еднократен характер, които няма да носят пари в следващите бюджети, когато натискът за разходи ще остане същият, или ще се увеличава.
Как да се пресече този проблем
Отговорът на повърхността е много лесен. Може да повишим ефективността на публичния сектор, тоест да получаваме същото количество услуги при по-високо качество и за по-малко пари. Другата възможност е държавата официално да каже, че няма да предлага някои от от услугите, които в момента предлага и да отстъпи място на частния сектор. Трети вариант е да започне истинска борба със сивата икономика, данъчните измами и легалните схеми за намаляване на данъчното бреме чрез ползването на офшорни компании. Четвъртата и най-непопулярна опция ще бъде да се вдигат данъците. За съжаление, смятам, че по тази точка има негласен консенсус между водещите политически сили и за това в следващите редове ще поразсъждавам как тя може да се реализира и какви ще са евентуалните й последици.
Първото, което ще се заговори е да бъде вдигнат данъкът върху добавената стойност (ДДС). Причината е, че той е най-лесен за събиране – плаща се от потребителите при всяка покупка. Основава се на принципа – ако купуваш, плащаш, ако пестиш, не плащаш. Десните глашатаи ще заявят, че вдигането му е най-справедливо защото не държи сметка дали потреблението е от богатите, или от бедните, той просто облага потреблението без да наказва богатите за това, че са били по-умни, или по-трудолюбиви.
Вдигането на ДДС изглежда неутрален ход, но всъщност натоварва само средната класа и бедните.
Натрупаното конвенционално познание също ще говори в полза на повишаването на ДДС. Моделите на Международния валутен фонд показват, че той ще има най-малко негативни последствия за стопанската активност, защото не увеличава облагането на онези, които произвеждат и наемат работна ръка, следователно им позволява да произвеждат повече и да наемат повече работници.
Не на последно място можем с доста увереност предположим, че ако ДДС се увеличи с 3 процентни пункта, приходите в бюджета ще се увеличат с около 1.16 милиарда лева. Поне така излиза, ако сумата на сегашните приходи от ДДС се раздели на сегашната ставка. Всеки процентен пункт от ставката носи на бюджета по 386 милиона лева.
Обратната страна на медала
Какво обаче ще се случи с потребителите? Хлябът, който струва лев без ДДС и 1.2 лева със ДДС ще има нова цена от стане 1.26 лева с ДДС и е най вероятно търговците да закръглят нова цена от 1.3 лева за хляб. Маратонките от ниския ценови клас, струващи 50 лева без ДДД и 60 лева със ДДС, ще имат нова цена от 61.5 лева с ДДС, а след закръглянето ще станат 62 лева. Ако едно домакинство се е издържало с месечни разходи от 1800 лева, то реално е плащало 300 лева ДДС за стоки и услуги с обща цена 1500 лева. Е, при новия ДДС разходите на това домакинство ще се повишат на 1845 лева, или животът ще поскъпне с два процента и половина.
Ако пренесем това поскъпване върху примерен пенсионерски бюджет от 480 лева месечно, то след въвеждането на новата ставка същото потребление ще струва 492 лева. А за пенсионерите 12 лева не са малко.
Примерите показват, че колкото и незначително да изглежда повишаването на ДДС, то ще създаде усещане за несправедливост в държавното управление – ще удари най-много бедните и ще създаде у средната класа усещане, че никой не се защитава техните интереси. Вземете например магистралите, които се строят. Никой не отрича тяхната полезност, но ако по тях фирмите пращат ежедневно служебните си автомобили, рейсове и камиони, а хората ги ползват два до 5 пъти годишно при почивки, очевидно се наблюдава несправедливост в схемата, по която се финансира тяхното строителство – пари от Европейския съюз, които не тежат и национално съфинансиране, чиито източници са косвени данъци (ДДС и акцизи), корпоративен данък от 10% и личен подоходен данък също от 10%.
В момента най-големите потребители на публични услуги плащат най-малко данъци.
Има нещо сбъркано, и дори този модел да е положително оценяван от Международния валутен фонд, си задавам въпроса каква е скритата цена на такъв растеж – хората, които са емигрирали, защото не виждат справедливост и равнопоставеност пред институциите. Колко ли продукт са можели да създадат в България тези хора и колко биха запълнили от дупката в пенсионната система, плащайки своите осигуровки в България.
Преди два месеца дадох пример как в България дори има регресивно данъчно облагане, при което най-бедните плащат най-малко, защото системата от данъчни облекчения в България работи само при хората с високи доходи и бизнеса.
И да се иска повече справедливост в данъчното облагане не е признак на левичарство. Дори десните трябва да показват по-голям стремеж към справедливост. Защото марксизмът покълна в Русия, където нямаше социална справедливост, но отклони от развитието им десетки държави в Източна Европа, Америка, Африка и Азия.
Струва ви се, че преигравам? Ами помислете така наречените икономически мигранти от Афганистан, Пакистани други държави с относителен мир, но властващи неравенство и несправедливост, дали щяха да се тълпят по границите ни, ако имаше повече справедливост по родните им места.
Вместо това
А сега нека си представим, че някоя от водещите партии бъде осенена от стремежа да намали несправедливостите в данъчната ни система и предложи личният подоходен данък да се вдигне до 12-13% при необлагаем минимум за най-бедните (както през 2014 година), а данък „печалба“ достигне 16%. Така преките ни данъци отново ще останат сред най-ниските в Европейския съюз, но ще осигурят същото увеличение на приходите, както евентуалното повишаване на ДДС и тежестта ще се прехвърли върху онези обществени групи, които потребяват повече публични услуги.
Най-важната полза обаче ще е в това, че се бърка в джобовете на едрия бизнес. Само, когато олигархията види насреща си консолидирано обществено недоволство и стремеж за повече справедливост в данъчното облагане, ще започне наистина да иска от правителството ефективно управление. Защото повишаването на данъците ще ги засегне, а те единствени държат инструменти за въздействие над политическия живот.
Кейнсианската политика на кабинета „Орешарски“ бе необходима заради икономическия цикъл и натрупаното обществено недоволство. Продължаването й от ГЕРБ показва липса на креативност и несъобразяване с цикъла.
Тогава може и да видим промяна в днешната политика държавата да бъде най-голям инвеститор и най-голям потребител и на практика да замества почти напълно частния сектор като генератор на икономически растеж.
Подобна политика беше оправдана при първото правителство на ГЕРБ, но по ред причини тези три години и половина бяха проспани. Опит за тласък на икономиката направи кабинетът на Пламен Орешарски, както с актуализацията на бюджет 2013, така и с бюджета за 2014 година, като и в двата случая фискалната експанзия видимо раздвижи икономиката.
След това, лишени от въображение ГЕРБ прекопираха тази политика във втория си кабинет и също стимулираха икономиката. Това, което пропускат е, че икономическият цикъл е в друга фаза, която изисква не държавата да създава икономически растеж, а да създава среда, в която частният сектор да расте (поне докато не се случи някой външен шок).
Много ще ми е интересно да чуя мнението на Иван Костов по тези въпроси. Не заради друго, а защото тогава редица десни пролетарии, ще осъзнаят, че икономика не се стимулира само с ниски данъци, див капитализъм и неравенство. А до тогава, гледайте как стъпка по стъпка партиите ще ни подготвят за наближаващото повишаване на данъците, докато не ни предложат най-лесното и несправедливо решение – вдигане на ДДС.
към цялата статия