Пример в тази посока  може би ни дава декларацията на Билян Балев, изпълнителен директор на Българска банка за развитие и може би вече бивш собственик на яхта. През април вестник „24 часа“ написа, че името му фигурира в списъците на Международния консорциум за разследваща журналистика, който се сдоби с информация за офшорните компании, регистрирана от панамската  адвокатска кантора „Мосак – Фонсека“.

Според информацията, такава офшорка притежава и българският банкер, а тя била създадена за да се управлява придобитата от него яхта, държана на пристанище в Монако. В последната декларация на Билян Балев обаче се посочва собственост върху компания, регистрирана на Британските  вирджински острови, наречена  „Финко Грейс“ ООД. В нея той притежава 100 дяла на стойност 500 единици. В каква валута е тази стойност не се упоменава и затова логичното предположение е, че става дума за левове. Не е ясно също дали зад тези 500 лева номинална стойност на дяловете се крие яхта за стотици хиляди евро.

„Това е компания, регистрирана за конкретна цел. Но направих грешка и в момента лодката е в процес на продажба. Вече има подписан предварителен договор. Така че компанията ще бъде затворена в рамките на много кратко време или ще бъде прехвърлена на новия собственик на съответния актив“, казва Билян Балев в интервю за часовете  през април.

Задължението по закон е декларациите  да се подават до 30 април, а в следващия месец може да се правят поправки на вече декларираното имущество. Това означава, че откакто се разрази дискусията за яхтата на банкера до подаването на декларацията, тя може да е била продадена и в баланса на фирмата може наистина да са останали само 500 лева.

Ако изключим тази възможност обаче, може  да се предположи, че има слабости в законодателството и начина на деклариране, който то структурира. Тези слабости позволяват  значителни по стойност активи, които представляват лично богатство, да бъдат скривани в балансите на фирми, които се показват пред обществото чисто формално. Така то знае само номиналната стойност на дяловете в дружеството, но не и за реалните мащаби на притежаваното богатство от  деклариращия.

Така не се нарушава закона, но със сигурност не се постига неговата цел –  данъкоплатците да знаят с какво разполагат висшите държавници и се затруднява  работата  на данъчните в  селекцията на рискови лица, чиито доходи да се проверяват.

Това е леко лирично отклонение целящо да покаже личното ми мнение за него. И ако още не е станало, позицията ми е, че финансовият министър в кабинета „Орешарски“ – Петър Чобанов сгреши като допусна Билян Балев в директорския състав на банката, а Владислав Горанов постъпи неправилно като го запази на поста, който заема и в момента.

Историята с яхтата на Билян Балев обаче трябва или да се разнищи, и да послужи като повод за някакви решения, или да се приеме като буря в чаша вода и за нея да се забрави.

Все пак, човекът е бил консултант и мениджър на финансови компании и е напълно възможно да е спестил някакви пари, с които да си позволи яхта. Причините да я води на фирмено име, и да я държи в чужбина са много. От това, че не желае да демонстрира богатство в България, където доскоро отвличанията за откуп бяха традиционен бизнес, през страха да му бъде открадната, Билян Балев може да посочи много обяснения за оставянето й в Монако, където си е наел дори и жилище.

Притеснителното в случая е гузното говорене за плавателния съд. Според интервюто на банкера пред 24 часа, яхтата била лодка. Ами като е някаква си лодка, защо не я държи на теглич в гаража си и не я кара през почивните дни на езерото Панчарево. Опитът му да неглижира случая, показва не страх, а гузност да демонстрира богатство. Вместо да каже, че има средства и може да си позволи лукса от притежание на яхта и наемането на жилище в Монако, както и че никой не може да му държи сметка за това къде и как харчи парите си, директорът на ББР избра да демонстрира някакво странно чувство за приличие.

Поведението на Билян Балев няма нищо общо с поведението на богаташите, избрали да се захванат с далеч по-нископлатени публични длъжности в името на общественото благо. Майкъл Блумбърг стана кмет на Ню Йорк, след като вече бе натрупал милиарди. Доналд Тръмп също. Дори Веселин Марешки реши да използва богатството си като средство да таранира статуквото в политиката и на пазара на горива. При тези хора е въпрос на вкус да не натрапват състоянието си по най-помпозен начин, а да го използват като средство за постигане на някакви цели. За Билян Балев пък се оказа, че проблем е единствено разкриването на неговите проявления.

На  точно тази струна заиграха от Движение България на гражданите, но не посмяха да кажат „Б“, след като вече бяха казали „А“. Депутатът от ДБГ Димитър Танев обясни, че притежанието на офшорна компания с яхта в нейния баланс  будило съмнения за почтеността на банкера.

Танев обаче не казва коя възможност поражда тези съмнения. Дали подозира незаконни доходи, дали подозира отказ да се плащат данъци в България, след като житейският интерес на банкера е концентриран в България, или смята, че притежанието  на офшорки по принцип е безнравствено поведение. И точно неискреността на Димитър Танев дава повод да се подозира, че партията му цели просто да наложи свой човек в държавната банка за развитие, а не да повиши нивото на почтеността у политиците и заетите в публичния сектор.

В регистъра, който Българска народна банка поддържа за лицата, които са получили одобрение да оглавяват банки, фигурира името на Бисер Манолов. Одобрението на БНБ датира от 9 декември 2014 година и е издадено за участие в Управителния съвет именно на Българска банка за развитие. След като събитията се завъртяха по такъв начин, че Манолов не влезе в ръководството на държавната банка, през лятото на миналата година Движение България на гражданите го номинира и за управител на централната банка, но не събра достатъчно подкрепа, че да наложи кандидатурата му.

Така Бисер Манолов се превърна повече от експерт, който може да помогне, в човек, за който партията търси място, дали заради минали заслуги, или заради увереността в бъдеща кооперативност. Кофти ми е да пиша тези редове, но Бисер Манолов стана жертва на амбициите на ДБГ, които преекспонираха и политизираха името му в перспектива, нямаща общо с професионалните му качества. Дори и сега, когато се търси подновяване на състава в Комисията за финансов надзор, неговото име отново изплува като потенциална номинация и логиката на нещата се обръща. От това да се намери човек за работата към това да намери работа за човека.

За анализ за представянето на държавната банка за развитие, или на Комисията за финансов надзор не става и дума. Не става дума и затова какви качества трябва да комбинират лицата, заемащи конкретни постове. Единственото, което се чува е „дайте да сменим един и да сложим друг“, но без да се повдига и дума за по-високи професионални, или морални качества. Нещо, което със сигурност не е правилното действие.