Слабост в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности изглежда може да бъде откроена в тазгодишната реколта от декларации. Те бяха публикувани през седмицата и отново предизвикаха вниманието на обществото към това какво притежава една, или друга личност на върха на държавното управление. Много по-интересно обаче е какво остава скрито и как точно може да се скрие то без да бъде нарушен закона.
Пример в тази посока може би ни дава декларацията на Билян Балев, изпълнителен директор на Българска банка за развитие и може би вече бивш собственик на яхта. През април вестник „24 часа“ написа, че името му фигурира в списъците на Международния консорциум за разследваща журналистика, който се сдоби с информация за офшорните компании, регистрирана от панамската адвокатска кантора „Мосак – Фонсека“.
Според информацията, такава офшорка притежава и българският банкер, а тя била създадена за да се управлява придобитата от него яхта, държана на пристанище в Монако. В последната декларация на Билян Балев обаче се посочва собственост върху компания, регистрирана на Британските вирджински острови, наречена „Финко Грейс“ ООД. В нея той притежава 100 дяла на стойност 500 единици. В каква валута е тази стойност не се упоменава и затова логичното предположение е, че става дума за левове. Не е ясно също дали зад тези 500 лева номинална стойност на дяловете се крие яхта за стотици хиляди евро.
„Това е компания, регистрирана за конкретна цел. Но направих грешка и в момента лодката е в процес на продажба. Вече има подписан предварителен договор. Така че компанията ще бъде затворена в рамките на много кратко време или ще бъде прехвърлена на новия собственик на съответния актив“, казва Билян Балев в интервю за часовете през април.
Задължението по закон е декларациите да се подават до 30 април, а в следващия месец може да се правят поправки на вече декларираното имущество. Това означава, че откакто се разрази дискусията за яхтата на банкера до подаването на декларацията, тя може да е била продадена и в баланса на фирмата може наистина да са останали само 500 лева.
Ако изключим тази възможност обаче, може да се предположи, че има слабости в законодателството и начина на деклариране, който то структурира. Тези слабости позволяват значителни по стойност активи, които представляват лично богатство, да бъдат скривани в балансите на фирми, които се показват пред обществото чисто формално. Така то знае само номиналната стойност на дяловете в дружеството, но не и за реалните мащаби на притежаваното богатство от деклариращия.
Така не се нарушава закона, но със сигурност не се постига неговата цел – данъкоплатците да знаят с какво разполагат висшите държавници и се затруднява работата на данъчните в селекцията на рискови лица, чиито доходи да се проверяват.
към цялата статия