Повод за този текст е изказването на Росен Плевнелиев от вчера против ревизирането на приватизационните сделки. При поредния си гастрол, този път пред БиТиВи Росен Плевнелиев обяви инициативата на съпартийците си за антидемократична.

Казаното обаче се разминава сериозно с думите му от август 2014 година, когато назначи второто си служебно правителство – това на Георги Близнашки. Тогава президентът Плевнелиев показа, че е за отваряне на „досиетата КТБ“, защото  тях щял да приключи преходът.

Добре е бившият резидент да обясни каква е разликата между КТБ и множеството държавни предприятия, продадени според популярните схващания сериозно под реалната си стойност. Или между КТБ и овладяването на фирмите от субекти, които нямат общо с работническо-мениджърските сдружавания, или между КТБ и проспаното съсипване на фирмите в нарушение на постприватизационните ангажименти? На тези въпроси Росен Плевнелиев сякаш сам дава отговор, посочвайки, че ако държавата иска да се занимава с безобразие, то може да разследва фалита на КТБ. Да разбираме ли обаче, че това е косвено признание за безобразната приватизация, и че единствената причина да не се рови в нея е отминалата давност? Плевнелиев не спори по въпроси за добросъвесността на един или друг политик, за неизбежността и обстоятелствената принуда. Говори за давността.

Явно човекът се вълнува само от текущи престъпления, но не и от такива, които са се случили малко по-отдавна. Не трябва обаче да се съмняваме в принципното му желание да има наказани престъпници. Просто не трябва да са нашите престъпници. Интересно е да си спомним и какво според собствените му спомени Росен Плевнелиев бил написал на лозунг за митинга на 10 ноември 1989 година, на който се оказа, че не е стъпвал.

Това, че лозунгите се виждат на митинг няколко дни по-късно, може да означава, че или Росен Плевнелиев си ги е ползвал за многократна употреба, ходейки както на демократични, така и на социалистически митинги. Сигурно е, че той иска виновници да бъдат осъдени, но не ако от престъпленията им е минало време.

Безпринципните извъртания на някогашния президент не приключват. Все още са живи спомените за ветото, което Росен Плевнелиев наложи върху актуализацията на бюджет 2013. Мотивите му бяха, че актуализацията идва рано, че залага повече разходи, както и че прогнозира по-малко приходи, а разликата предвижда да се покрие с емисията на нов дълг.

Три години по-рано, през май, а не през юни актуализацията на бюджет 2010 е готова. Обсъждането й в парламента започва в началото на юни, но че ще има актуализация става ясно още през април по време на срещите на правителството със синдикати и бизнес организации. Тогава се постига съгласие, че само актуализация ще направи възможно държавата да се разплати със строителните фирми, чийто контрагент се явяват пътната агенция и регионалното министерство, което провежда инфраструктурната политика.

Въпреки че като регионален министър Росен Плевнелиев сам е участвал подготовката и изпълнението на актуализация със същите характеристики, но с много по-големи допълнителни разходи и много по-сериозно намаление на приходите, през 2013 година вече като президент той налага вето. Защо? На власт е правителството на Пламен Орешарски, и защото след актуализацията на бюджета на ГЕРБ ще се случи онзи фискален тласък, след който икономиката расте вече четири години.

Между другото, сериозна част от актуализацията на бюджет 2013 също трябваше да отиде за разплащане на държавни просрочия, но това слабо вълнува хронично жомящия пред неудобната реалност Плевнелиев. Но за да стане това ясно, трябва да се пренесем година по-късно. Отново през август 2014 година, отново при сформирането на служебния кабинет Близнашки.

Разликата е, че отново на власт е кабинет на „правилните хора“ и актуализацията на бюджета отново става позволена тема. Статистиката в Министерство на финансите обаче достатъчно ясно показва, че актуализацията с вето от 2013 година оставя държавата с по-малки просрочия, отколкото актуализирания бюджет за 2014 година. Самият Плевнелиев мълчи и за пика на държавните просрочия от времето, когато беше министър. Това за него са неудобни теми.

Неудобни почти колкото и отношението му към природата. През 2012 година Росен Плевнелиев наложи вето върху промени в Закона за горите, които трябваше да направят подарък на един ски концесионер и олигархичната групировка, която го притежава. Само четири години по-късно, в края на мандата си Росен Плевнелиев се появи в друг курорт, чиято ски зона се контролира от същата олигархична групировка и му направи реклама. Въпреки, че за тази ски зона все още се чака произнасяне от Върховния административен съд дали не е разширена в нарушение на законодателството. И че вече пет години държавата се чуди как да промени закона, така че най-после ВАС да узакони проведента сеч, но със задна дата. Много принципно, господин президент.

Явно правилото, което Росен Плевнелиев следва, е да прави и говори точно обратното на това, което е правил и говорил по-рано. Водещ за него не е принципът, а отстоянието на коментирания субект от самия него и отношенията, в които той се намира с коментирания субект.

Какво премълчава Росен Плевнелиев

Ако някогашният президент искаше да покаже принципност и истинска критичност към бившите си колеги в ГЕРБ, можеше да посочи, че ревизията на приватизацията е опит ГЕРБ да напомнят, че не са единствената партия, разяждана от корупция и лоши практики. Че за Делян Добрев Иван Костов е имал Евгени Бакърджиев. Че на фона на Искра Фидосова БСП имат Георги Гергов. Че на фона на безбройнит калинки, ДПС с години поддържат битовия лукс на Сабрие Сапунджиева. Примерно. Че ако Ахмед Доган наистина има вила на брега край Бургас, то държавният авиоотряд е возил футболистите на Бойко Борисов.

Отчаяната борба на ГЕРБ да напомнят, че не са с нищо по-лоши от тези преди тях, които днес ги атакуват, сякаш се превърна в лакмус за това кои са били клиенти на криминалната приватизация. Днес срещу идеята на ГЕРБ скачат предимно лица, които са собственици на приватизирани активи, или са близки до политиците, които осъществили раздържавяването. Основният аргумент пък е давността.

Въпреки всичките му прегрешения, единственият, който зае принципна позиция по въпроса, може би беше самият Иво Прокопиев. Той директно застана на страна на приватизаторската класа, която представлява и заяви, че това днес са работещи бизнеси, които дават работа и не трябва да се съсипват (преразказът е смислов).

През 2011 година видяхме един доклад на ГЕРБ затова дали държавата е спечелила от превалутирането на държавния дълг, което направи Милен Велчев. Документът беше пълен с условности и поради това нито един извод не беше твърд и аргументиран. Това обаче умело послужи на Симеон Дянков за пореден път да скрие несъстоятелността си като финансов министър за две седмици, занимавайки ни с нещо отминало.

Ревизията на приватизацията би била нещо много хубаво, ако се направи като изследване от историци и икономисти и служи като урок за бъдещето. Проведена от ГЕРБ с поръчкови промени в конституцията, ще е повод да се рекетират предприемачи, да се откупуват за стари грехове и след това с новоиздадена индулгенция да продължават до следващия път. Това са истински аргументи, които Росен Плевнелиев не желае да изрече, защото ще се изправи директно срещу класата, която го постави за пет години в президентската институция.

Най-фрапантен бе въпросът на водещата, която се поинтересува дали съпругата на Симеон Дянков – Каролин Фройнд е от еврейски произход.
Вместо да постъпи като мъж и да напомни на водещата, че въпросът й едновременно е нацистки по дух и неуместен от водеща електронна медия, Симеон Дянков се впусна в обяснения и заяви, че само бащата на съпругата му е бил евреин, а еврейската жилка се предавала само по майчина линия.

Жени Марчева:
Вие и влиятелни еврейски структури в съединени щати стоят зад „Бивол“ и сте замесени в изнасянето на досието „Буда“. Всички знаем за това досие. Имате ли общо със сайта „Бивол“.

Симеон Дянков:
Не, нямам нищо общо със сайта. Интересно е като предложение, но не е вярно

Жени Марчева:
Замесено е и името на съпругата ви междувременно която се твърди, че е от еврейски произход

Симеон Дянков:
Баща й е евреин, но те би трябвало да знаят, че еврейството се предава по майчина линия

Ако в 21-ви век да се обсъжда произхода на човек и съмненията, че той е евреин, са повод журналист да се тревожи, то журналистът очевидно няма място в централна медия, а в маргинални фашистки издания.
Самият факт, че бившият министър прие да отговаря и влезе в обяснителен режим, показа надделяващото нежелание да пази имиджа си, вместо да пази членове на семейството си.

Също интересно е, защо журналистът не си бе направил труда да се запознае с действията на интервюирания и не опита да направи по-задълбочено интервю. Уместно би било да зададе няколко спестени въпроса на бившия министър:

Още ли смята за правилно да се замразява размера на пенсиите и те да се усъвременяват само с темпа на инфлация (такъв вариант на реформа стана известен през есента на 2011 г.)?

Как Дянков обяснява съвпадението, че докато бе икономически вицепремиер „Булгартабак“ бе приватизиран от руската ВТБ, а след като напусна правителството бе приютен именно в надзора на ВТБ?

Чувства ли се успял като политик, след като заради действията му държавата няколко пъти не изпълни свои ангажименти и така България започна да се възприема като страна с по-висок политически риск?

Тези въпроси естествено няма как да бъдат зададени в интервю, което натрапчиво оставя горчивото съмнение за пи-ар акция и завършва с реплика на водещата от сорта „Успех ви пожелавам в Лондон. Добре сте дошъл в това студио, винаги, когато идвате за кратко в България“.